Р Е Ш Е Н И Е
№43
гр. Пловдив,09 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, девети състав, в открито
заседание на шести декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Велизар Русинов
При секретаря Таня Костадинова , като разгледа административно
дело №1279 по описа за 2018г. на
Административен съд- Пловдив, ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят „С.М.” ООД ЕИК по Булстат**, с адрес: **,
представляван от управителя С.И.Д.,чрез
адвокат И.Н., обжалва Ревизионен акт (РА) № Р-16001617004030-091-001/23.01.2018 г.,
издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр.
Пловдив, потвърден с Решение №200 от 5.04.2018г., на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при
Централно управление (ЦУ) на НАП, за
установен размер на задължение за
внасяне по ЗДДС в размер на78369,73 лв.
и лихви21294,01 лв. относно вменена отговорност по чл.177 от ЗДДС,по повод
дължим данък по фактури, издадени през данъчни периоди: от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г., от 01.06.2014 г. до 31.07.2014
г., от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г„ от 01.12.2014 г. до 31.01.2015 г„ от
01.03.2015 г. до 31.12.2015 г., от 01.03.2016 г. до 31.5.2016 г. и от
01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. с предмет на доставка покупка на материали
/строителни/, услуги - СМР и наем на строителна техника от доставчик „СИЕНИТ“
ООД. Иска се отмяната на акта с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност,по съображения в жалбата ,о.с.з. и пис.бележки.Претендира
се присъждане на направените по делото разноски, по представен списък на
разноски. Ответникът-Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт ,
изразява становище в о.с.з. и писмена защита за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа и правна страна съставът приема
следното:Ревизията на жалбоподателя е за установяване на отговорност по ЗДДС в размер на78369,73 лв. и лихви21294,01
лв. относно вменена отговорност по чл.177 от ЗДДС,по повод дължим данък по
фактури, издадени през данъчни периоди: от 01.01.2014
г. до 30.04.2014 г., от 01.06.2014 г. до 31.07.2014 г., от 01.10.2014 г. до
31.10.2014 г„ от 01.12.2014 г. до 31.01.2015 г„ от 01.03.2015 г. до 31.12.2015
г., от 01.03.2016 г. до 31.5.2016 г. и от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. с
предмет на доставка покупка на материали /строителни/, услуги - СМР и наем на
строителна техника от доставчик „СИЕНИТ“ ООД.Във връзка с ревизията е издаден
РД № Р-16001617004030-092-001/20.12.2018
г., на основание чл. 117 от ДОПК, и на основание чл. 119, ал.2, от ДОПК -
РА № Ревизионен акт (РА) № Р-16001617004030-091-001/23.01.2018 г.,
предмет на обжалване с настоящата жалба от пълномощника на ревизираното
лице/жалбоподателя/„С.М.“ ООД срещу РА № Р-16001617004030-091 - 001/23.01.2018
г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив относно вменена отговорност по чл. 177 от ЗДДС в размер на 78 369,73 лв. с прилежащи лихви 21 294,01 лв.При ревизията е
установена следната фактическа обстановка, подробно описана в акта и
доклада,която съставът счита за правилно установена :извършената на „С.М.“ ООД
ревизия е за установяване на отговорност за ДДС в размер на 78 369,73 лв. и
лихви 21 294,01 лв. по повод дължим данък по фактури, издадени през данъчни
периоди: от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г., от
01.06.2014 г. до 31.07.2014 г., от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г„ от 01.12.2014
г. до 31.01.2015 г„ от 01.03.2015 г. до 31.12.2015 г., от 01.03.2016 г. до
31.05.2016 г. и от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. с предмет на доставка покупка
на материали /строителни/, услуги - СМР и наем на строителна техника от
доставчик „СИЕНИТ“ ООД.Органът по приходите/ответникът/ е установил, че „С.М.“
ООД е отразило в дневника за покупки и съответно е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит по фактури подробно описани в табличен вид /стр.5
- стр. 17 на РД/, издадени от „СИЕНИТ“ ООД.С протокол № Р-16001617004030-П73-001/11.10.2017
г. е предоставен на ревизираното лице списък с въпросните фактури издадени от
„СИЕНИТ“ ООД, за които органите по приходите установяват отговорност по чл. 177
от ЗДДС.На прекия доставчик -„СИЕНИТ“ ООД е връчено искане за представяне на
документи, в отговор на което с вх. №70-00-9365/31.08.2017 г. същото представя
заварени копия на всички фактури и КИ с получател „С.М.“ ООД. Към тях са
приложени фактури за придобиване на материалите - предмет на тези продажби или
Актове обр.19/констативни протоколи за установяване
на завършени натурални видове СМР и отдадени под наем машини.В хода на
ревизията, органите по приходите са извършили проверка, документирана с
протокол № 0477444/21.11.2017 г.,
според който „СИЕНИТ“ ООД разполага с необходимата материално-техническа и
кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките към ревизираното лице и
първичните документи /фактури и КИ/ са отразени в отчетните регистри за
съответните данъчни периоди. Установено е още, че задълженията на „ С.М.“ ООД
към „СИЕНИТ“ ООД по всички получени фактури са закрити - основно чрез
прихващане със споразумения, подробно описани и в потвърждаващото акта решение.
За следене на разчетите между двете дружества, в счетоводството на задълженото
лице е заведена сметка 406 - „разчети със свързани лица по доставки“, подсметка 406-1 „СИЕНИТ“ ООД. Съгласно представени оборотни
ведомости салдата на горецитираната сметка по години
е както следва: 2014 г. - крайно кредитно салдо, т.е. непогасени задължения към
прекия доставчик, в размер на 194 422,79 лв.; 2015 г. - крайно кредитно салдо -
375 157,51 лв. и към края на 2016 г. салдото е 0,00 лв. Направен е обстоен
анализ на база представени от „С.М.“ ООД документи - договори за предоставяне
на заеми, протоколи за прихващане, РКО и счетоводни справки, при което е
констатирано, че: с 2 бр. РКО от 18.06.2015 г. са документирани плащания от „С.М.“
ООД към „СИЕНИТ“ ООД за суми в размер на 61,01 лв. и 720,00 лв. по ф-ра № 5471/24.01.2014 г. Към същата фактура е осчетоводен
още един РКО за 0,11 лв. на дата 10.06.15 г. Не са представени фискални
бонове.С ИПДПОЗЛ № Р-16001617004030-040-003/06.10.2017 г. е изискано от
ревизираното лице да представи всички договори за заем сключени със „СИЕНИТ“
ООД, в качеството си на кредитор или заемател, всички
счетоводни записвания свързани с тези договори и отнасящи се за отпускане,
получаване, начисляване на лихви, плащания на главници и лихви, прихващания и
др. С писмо вх. №70-00-10942/31.10.2017 г. от „СИЕНИТ МЕГИДЖМЪНТ“ ООД са
представени договори за заеми, според които „С.М. ООД“ предоставя на „СИЕНИТ“
ООД следните заеми:Договор от 02.01.2014 г. -390000,00 лв.;Договор от 5.02.2014
г. - 80600,00 лв.;Договор от 04.04.2014 г. -99000,00
лв.;Договор от 03.03.2014 г. - 47 000,00 лв.;За
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. не са
представени документи за плащане или за прихващане на вземания и задължения
между „С.М.“ ООД от „СИЕНИТ“ ООД, но е извършено счетоводно прихващане, като
отново е използвана счетоводна сметка 406 - „разчети със свързани лица по
доставки“, подсметка 406-1 „СИЕНИТ“ ООД.След проверка
в информационните масиви на ТД на Е[АП Пловдив, документирана с протокол №
0477444/21.11.2017 г. е установено, че за ревизираните данъчни периоди,
„СИЕНИТ“ ООД е подавало СД по ЗДДС с резултат - ДДС за внасяне в общ размер
на905959,78 лв.Ползваният от жалбоподателя данъчен кредит през ревизираните
периоди - м.01.2014 г., м.02.2014 г., м.03.2014 г., м.04.2014 г., м.06.2014 г.,
м.07.2014 г., м.10.2014 г., м.12.2014
г., м.01.2015 г.,м.03.2015г.,м.04.2015 г.,м.5.2015 г., м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г„м.09.2015 г.,м.10.2015 г., м.11.2015 г.,
м.12.2015 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г.,м.05.2016г.,м.12.2016г.,м.01.2017г.,
м.02.2017 г., м.03.2017 г. и м.04.2017 г.по доставки от „СИЕНИТ“ ООД е свързан
с дължимия и невнесен ДДС от този доставчик и е описан подробно в таблица на
стр. 42 от РД и стр. 9 от РА. За получателят - „С.М.“ ООД е възникнало право на
данъчен кредит в размер на 78 369,73 лв. по тези доставки и той е упражнил това
си право като е включил фактурите в дневниците си за покупки за съответните
периоди. Констатирана е пряка връзка между ползвания данъчен кредит и дължимия
и невнесен ДДС от прекия доставчик.Описани са няколко специфични случая на
издадени и отразени в отчетните регистри
кредитни известия,за които е констатирано,че са
издадени във връзка с фак тури , извън ревизираните периоди и по тази причина същите не са взети предвид
при определяне размера на отговорността по чл. 177 от ЗДДС.В резултат на всички
събрани и описани в ревизионния доклад доказателства, неразделна част от
издадения РА е установено, че:С.И.Д. - управител и съдружник в „С.М.“ ООД, е
съдружник и в „СИЕНИТ“ ООД. Наред с това, С.И.Д. е
назначен и на трудов договор в
„СИЕНИТ“ ООД на ръководна длъжност. С.И.Д.
е участвал в управлението на „СИЕНИТ“ ООД. С подписа си С.И.Д. е
удостоверявал своето одобрение за изготвените ГФО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
и на „С.М.“ ООД и на „СИЕНИТ“ ООД.С.И.Д. притежава пълномощно от 12.12.2014 г., с което В.К.К., в
качеството си на управител на „СИЕНИТ“ ООД, го упълномощава да представлява
дружеството пред „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и да извършва всякакви действия на
активно и пасивно интернет банкиране и всякакви други операции, включително
теглене на суми без ограничение, олихвяване, прехвърляне и нареждане на суми от
едната сметка в друга и т.н. В изпълнение на това пълномощно С.И.Д. е
упълномощен да подписва и ангажира с подписа си /в качеството си на пълномощник
/В.К.К. пред банки и пред всички необходими държавни
/общински / органи и учреждения, както и пред всички
физически и юридически лица.„С.М.“ ООД ползва безвъзмездно и съвместно
недвижими имоти, собственост на „СИЕНИТ ООД“ за офиси, централен склад,
инвентарна база и др. „С.М.“ ООД и „СИЕНИТ“ ООД имат обявени един и същ адрес
на управление - **и един и същ адрес за кореспонденция - **., както и едни и
същи телефони и имейли за контакти:**; 032-600189, 032-6820023, 032-600194;„С.М.“
ООД и „СИЕНИТ“ ООД са имали общо счетоводно обслужване за ревизираните периоди,
а именно:ГФО на „С.М.“ ООД са изготвяни от С.С.С.и Ю.А.А.- служители на трудов договор в „СИЕНИТ“ ООД;За „С.М.“
ООД и „СИЕНИТ“ ООД са подавали заявления за подаване на документи по ел.път и
ползване на ел.административни услуги, предоставяни от НАП с един и същи КЕП - **.
С.С.С.- служител на „СИЕНИТ“ООД, притежава нотариално
заверено пълномощно да представлява „С.М.“ ООД, включително и пред НАП.Лицата С.С.С.и В.Д.Т.- служители на „СИЕНИТ“ ООД, притежават
пълномощни да внасят суми по всички сметки, на които „С.М.“ ООД е титуляр в
СИБАНК ЕАД.Лицето В.Д.Т.- служител на „СИЕНИТ“ ООД, притежава пълномощно да
представлява „С.М.“ ООД пред БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и да извършва всякакви
действия на активно и пасивно интернет банкиране и всякакви други операции,
включително откриване на нови сметки и закриване на банкови сметки, теглене на
суми без ограничение, олихвяване, прехвърляне и нареждане на суми от една
сметка в други и т.н., с всички банкови сметки на дружеството в БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ АД. В изпълнение на това пълномощно В.Д.Т.е упълномощен да подава,
подписва и получава всякакви документи, да подписва С.И.Д. и да ангажира с
подписа си С.И.Д. пред БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и пред всички необходими
държавни /общински/ органи и учреждения и всички
физически и юридически лица.Направен е извод, че като съдружник, ръководен
кадър и упълномощено лице в „СИЕНИТ“ ООД, С.И.Д. е знаел за задълженията на „
СИЕНИТ“ ООД и евентуалната невъзможност за разчитане с бюджета. Знаел е, че
начисленият ДДС по фактурите издадени от горецитирания
доставчик не е разчетен с бюджета. С.И.Д. е знаел, че по процесните
фактури няма ефективно плащане от „С.М.“ ООД към „ СИЕНИТ“ ООД и по тях са
извършвани недоказани документално счетоводни прихващания на задължения и
вземания. Посочено е от онтветника, че С.И.Д. е
следвало да положи „грижата на добрия търговец“, като извърши проучване, за да
установи надежността и легитимността на клиенти,
доставчици и доставки. Тези усилия от страна на С.И.Д. в качеството му на
управител на „С.М.“ ООД по отношение на доставките от „ СИЕНИТ“ ООД би
следвало да са минимални, имайки предвид публичния характер на имотния регистър
в АВ, както и факта, че С.И.Д. е
съдружник в „СИЕНИТ“ ООД, назначен е по трудов договор в същото дружество на
ръководна длъжност, участвал е и в управлението на дружеството, а също така и
факта, че двете дружества - задълженото лице и неговия пряк доставчик са осъществявали
дейност в едни и същи търговски помещения и са имали общо счетоводство. Като
следва да се има предвид,че съгласно чл. 123 и чл. 124 от Търговския закон ТЗ/
всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, да бъде
осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството,
но има и задължение да участва в управлението на дружеството, да оказва
съдействие за осъществяване на неговата дейност, да изпълнява решенията на
общото събрание.В конкретния случай не се налага да се предполага знанието на
ревизираното лице/жалбоподателя, че доставчикът му няма да внесе ДДС по
фактурите, тъй като от установената фактическа обстановка в резултат на
извършената ревизия става ясно, че към момента на сделките, след като купувачът
не е платил ефективно на доставчика размера на начисления ДДС по сделките, той
не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът би могъл да изпълни
задължението си за внасяне на начисления ДДС по тях в републиканския бюджет.От
установените в хода на ревизията обстоятелства , преценени в тяхната
съвкупност, ревизиращият екип правилно е приел според състава, че са налице
предпоставките за реализиране на отговорност на „С.М.“ ООД , чрез прилагането
на чл. 177 от ЗДДС, тъй като дружеството/жалбоподателя се явява получател по
облагаеми доставки и отговаря за дължимия и невнесен данък от друго
регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит,
свързан пряко или косвено с дължим и невнесен данък и е знаело, че данъкът по
доставките няма да бъде внесен.Предвид установеното на основание чл. 177, ал. 1
и ал. 2 във връзка с ал. 6 от ЗДДС за ревизираните периоди, подробно
изброени в РД,РА ,процесното
Решение и по-горе е вменена солидарна отговорност на „С.М.“ ООД в размер
на78369,73 лв. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от
ЗЛВДТДПДВ за така установената сума са начислени лихви -21294,01 лв.От
събраните в хода на съдебното производство доказателства,при четено определение
по тежестта на доказване и допуснати по искане на жалбоподателя две експертизи по ССЕ и СОЕ с приети заключения
не се събраха категорични доказателства, които да опровергават
констатациите на органите по приходите.Вещото
лице по прието без възражения от
страна на жалбоподателя заключение по
съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ в т. 1, стр. 36 от заключението си е
достигнало до извод, който съставът кредитира, че след анализ на паричните
потоци на дружеството доставчик - „Сиенит“ ООД е установила, че към датите на
издаване на процесиите фактури същото дружество е разполагало с парични
средства, които да му позволят изпълнение на задължение за внасяне на
съответния данък по направените доставки за периодите.Относно разпитаната по
делото свидетелка на жалбоподателя – съставът не кредитира твърденията й, че е
работила само като ТРЗ, след като в едното дружество е била назначена на трудов
договор , а с другото дружество е имала граждански договор. Свидетелка на жалбоподателя
заяви в съдебно заседание, че е имала пълномощно и електронен подпис за
подаване на документи от дружеството - жалбоподател в НАП и е подавала
документи в НАП.Според жалбоподателя, ревизиращият екип не бил извършил никакви
действия с цел доказване на данъчна измама от страна на „С.М.“ ООД и в процесния РА не били налице данни за доказана привидност на
доставката, заобикаляне на закона или, че доставката е на цена отличаваща се
значително от пазарната.Правилен е извода на ответника ,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни, тъй като
ревизиращият екип не е изтъкнал като основание за реализиране на отговорността
по чл. 177 от ЗДДС обстоятелство доставката да е на цена, отличаваща се значително
от пазарната.Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по
облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано
лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко
или косвено с дължимия и невнесен данък. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 177 от ЗДДС е посочено, че отговорността по ал.
1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае,
че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда
на чл. 117 - 120 от ДОПК.Съгласно ал. 3 от чл. 177 на ЗДДС за целите на ал. 2
се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно
следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат
за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с
предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или
преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на
цена, която значително се отличава от пазарната.От изложеното може да бъде направен
извод, че в чл. 177 от ЗДДС са посочени няколко условия, които трябва да са
изпълнени, за да се приложи институтът на солидарната отговорност: наличие на
облагаема доставка, невнесен данък от доставчика, приспаднат данъчен кредит от
получателя, идентичност на стоките и презумпция за знание на
купувача.Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от ЗДДС предвижда принцип на субсидиарност при реализиране на отговорността -
първоначално отговорността се реализира по отношение на прекия получател по
доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е
неуспешно, по отношение на който и да е от следващите получатели от поредицата
доставки.Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност,
при която за едно регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка,
възниква задължение за заплати ДДС на друго регистрирано по ЗДДС лице, при
кумулативно наличие на няколко законово определени условия. Относно разпоредба
чл. 177 от ЗДДС ВАС приема, че е в съответствие с общностното
право, не нарушава основни правни принципи, като при прилагането й следва да
бъдат отчетени всички фактори, касаещи наличието на грижа на добър търговец към
собствените работи, знанието и добросъвестността на лицето, чиято отговорност
се ангажира по този ред. За да се ангажира отговорността по чл. 177 от ЗДДС не
е необходимо да е получена конкретна облага от невнасяне на дължимия данък.С
оглед установените в хода на ревизията
факти, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив правилно е формирал извода, че в конкретния случай са
изпълнени условията, посочени в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
предвид следните съображения:Регистрираното лице е получател по облагаема
доставка.Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС това е лицето, което получава стоката
или услугата. С други думи това е лицето, което придобива собственост върху
стоката или същата му се предоставя фактически, когато фактическото
предоставяне е приравнено на доставка, съответно лицето, в чието имущество се
отразява резултата от извършената услуга. При ревизията безспорно се
установява, че „С.М.“ ООД е получател по облагаеми доставки с предмет -
материали и услуги, подробно описани в РА/РД по фактури и по периоди, издадени
от „СИЕНИТ“ ООД.Осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е издал
фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в
бюджета. Изискването за наличие на фактура следва от условието, получателят по
доставката да е ползвал данъчен кредит, тъй като съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС притежанието
на такава фактура е условие за ползване на данъчен кредит. В хода на ревизионно
производство по безспорен начин е установено от ответника, че
дружеството-доставчик е издало процесиите фактури на „С.М.“ ООД и е посочило на
отделен ред начисления косвен данък по същите.Получателят следва да е ползвал
право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения
данък. При всички случаи това означава, че получателят по доставката е отразил
в своите отчетни регистри доставката, като такава с право на данъчен кредит. В
хода на ревизията ревизиращият екип
установява, че „С.М.“ ООД е включило в отчетните си регистри по ЗДДС за
съответните данъчни периоди, издадените от „СИЕНИТ“ ООД фактури и е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер по тях.Дължимият
данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е
предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга,
независимо дали в същия, изменен или преработен вид. Предвид разпоредбата на
чл. 177, ал. 2, т. 1 от ЗДДС невнасянето на данък се установява като се
изследва резултатът за съответния период по смисъла на чл. 88 от ЗДДС.В хода на
ревизионното производство органите по приходите са извършили проверка в
информационния масив на НАП и данъчно- осигурителната сметка на доставчика. При
изготвяне на решението си административният орган също е извършил съответните
проверки, при което е установил идентична фактическа обстановка с тази, описана
в процесния РД/РА, а именно: невнесен ДДС, както за
всички ревизирани периоди, така и за множество други периоди извън обхвата на
спорното производство, като общият дължим и невнесен в бюджета ДДС към датата
на издаване на настоящото решение е2487856,94лв.По отношение на предпоставката
по чл. 177, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС - получателят е знаел или е бил
длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.Практически това могат да бъдат
всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не
е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде
внесен. Лицата могат да са свързани по такъв начин, че неизбежно са знаели за
това обстоятелство - едно и също лице управлява и двете търговски предприятия,
например управител и на двете дружества - доставчик и получател - е едно и също
лице, или пък прокурист в едното дружество е член на управителния съвет на
другия търговец или пък е открита документация, която показва, друг особен
характер на търговските им взаимоотношения и че на страните им е било известно
обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.В хода на извършеното
ревизионно производство е установено, че адресите на управление и адресите за
контакт на „С.М.“ ООД и на доставчика „СИЕНИТ“ ООД са едни и същи. Двете
дружества ползват едни и същи помещения за офиси и складови бази. С.И.Д. -
управител и съдружник в „С.М.“ ООД, е съдружник и в „СИЕНИТ“ ООД. Наред с това,
същият е назначен на трудов договор в „СИЕНИТ“ ООД на РЪКОВОДНА длъжност. С.И.Д.
е участвало в управлението на „СИЕНИТ“ ООД. С подписа си С.И.Д. е удостоверявал
своето одобрение за изготвените ГФО за 2014 г„ 2015 г. и 2016 г. КАКТО на „С.М.“
ООД ТАКА и на „СИЕНИТ“ ООД. С.И.Д. притежава пълномощно от 12.12.2014 г., с което В.К.К., в
качеството си на управител на „СИЕНИТ“ ООД го упълномощава да представлява
дружеството пред „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и да извършва всякакви действия на
активно и пасивно интернет банкиране и всякакви други операции, включително
теглене на суми без ограничение, олихвяване, прехвърляне и нареждане на суми от
едната сметка в друга и т.н. С.И.Д. е упълномощен да подписва и ангажира с
подписа си /в качеството си на пълномощник / В.К.К.
пред банки и пред всички необходими държавни /общински / органи и учреждения, както и пред всички физически и юридически
лица.Наред с горното от ответника е
установено, че СД и регистрите по ЗДДС на ревизираното лице/жалбоподателя/-„С.М.“
ООД и на доставчика -СИЕНИТ“ ООД се подават от един и същ е-мейл
адрес и IР адрес. „С.М.“ ООД и „СИЕНИТ“ ООД са имали общо счетоводно обслужване
за ревизираните периоди, а именно: ГФО на „С.М.“ ООД са изготвяни от С.С.С.и Ю.А.А.- служители на трудов
договор в „СИЕНИТ“ ООД. За „С.М.“ ООД и „СИЕНИТ“ ООД са подавали заявления за
подаване на документи по ел.път и ползване на ел.административни услуги,
предоставяни от НАП с един и същи КЕП – **.С.С.С.-
служител на „СИЕНИТ“ ООД, притежава нотариално заверено пълномощно да
представлява „С.М.“ ООД, включително и пред НАП. Лицата С.С.С.и
В.Д.Т.- служители на „СИЕНИТ“ ООД, притежават пълномощни да внасят суми по
всички сметки, на които „С.М.“ ООД е титуляр в СИБАНК ЕАД. В.Д.Т.- служител на
„СИЕНИТ“ ООД, притежава пълномощно да представлява „С.М.“ ООД пред БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ АД и да извършва всякакви действия на активно и пасивно интернет
банкиране и всякакви други операции, включително откриване на нови сметки и
закриване на банкови сметки, теглене на суми без ограничение, олихвяване,
прехвърляне и нареждане на суми от една сметка в други и т.н., с всички банкови
сметки на дружеството в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. В изпълнение на това
пълномощно В.Д.Т.е упълномощен да подава, подписва и получава всякакви
документи, да подписва С.И.Д. и да ангажира с подписа си С.И.Д. пред БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и пред всички необходими държавни /общински/ органи и учреждения и всички физически юридически и физически
лица.При тази свързаност и тези широки правомощия на упълномощените лица и
участието на С.И.Д. в управлението и на двете дружества „С.М.“ ООД и „СИЕНИТ“
ООД е невъзможно жалбоподателят да не е знаел, че прекият му доставчик има
изискуеми публични задължения в големи размери, включително дължим ДДС за
множество данъчни периоди, включително и за периодите на издадените процесни
фактури/подробно описани в РД,РА/.Освен това видно от документите приложени по преписката
и приети по делото, неоспорени от
страните е, наличие на изготвен доклад
от независим одитор Валентина Вълева Узунова за
дейността на „СИЕНИТ“ ООД за 2013 г. С този доклад безспорно е запознат С.И.Д.,
като съдружник в горецитираното дружество. Във
въпросния доклад от одитор
Валентина Вълева Узунова е записано следното: Дружеството отчита печалба за
периода в размер на 26 хил. лв. и отрицателен паричен поток от оперативната
дейност в размер на 3 333 хич. лв. Текущите пасиви надвишават текущите активи с
12 962 хил. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна
несигурност, която може да породи съществено съмнение за възможността
дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без
подкрепата на съдружниците и други източници на
финансиране. “„С.М.“ ООД предоставя на „СИЕНИТ“ ООД заеми:Договор от 02.01.2014
г. - 390 000,00лв.;Договор от 05.02.2014 г. - 80 600,00 лв.;Договор от 04.04.2014 г. - 99 000,00 лв.;Договор от 03.03.2014 г. -47 000,00 лв.;Няма данни „СИЕНИТ“ ООД да е
погасило, макар и частично изискуемите си към онзи момент публични задължения,
въпреки получените заеми.При така изложените факти и събраните в хода на
ревизията доказателства, ясно се очертават трайни взаимоотношения между
ревизираното лице/жалбоподател и неговия доставчик, уредени счетоводно със
сметки за вътрешни разчети: с/ка 460 - „вътрешни
разчети със свързани лица“, подсметка 460-1 „СИЕНИТ“
ООД. По същите сметки се отчитат и суми предоставени като служебни аванси на
подотчетни лица, протоколи за прихващане и т.н. Събраните в хода на ревизията
документи доказват, че нито е налице плащане по спорните фактури, нито
дължимият ДДС е разчетен с бюджета, а ревизираното дружество, в лицето на своя
управител, безспорно е било наясно с това.Изложеното показва, че условията,
посочени в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, са едновременно
изпълнени и в хода на ревизията органът по приходите е доказал
това.Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е съобразена с Общностното
законодателство и съдебна практика. Принципната допустимост на института на
солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО
е потвърдена с решение на Съда на ЕО по дело С-384/04 COMMISSIONERS OF CUSTOMS
EXCISE,ATTFRNEY GENERAL СРЕЩУ FEDERATION OF TECHNOLOGIKAL INDUSTRIES,
посочено в процесното Решение на Директора на ДОДОП-Пловдив , където Съдът посочва, че чл.
21, ал. 3 от Шеста директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета
2006/112/ЕО /съгласно таблицата за съответствие, съставляващо Приложение XII/,
позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са
доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да
подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка
предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения
данък. В този смисъл в диспозитива на решението си
Съдът постановява, че подобно законодателство не противоречи на Общностното право, като обаче подчертава, че уредбата
следва да спазва принципите за правна сигурност и пропорционалност.В случая принципът
за правна сигурност е спазен. Спазен е и принципът на пропорционалност, тъй
като солидарната отговорност е предвидена в размера, за който не е внесен ДДС,
от лице което вече се е възползвало от правото си на данъчен кредит за същия
размер ДДС и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че
начисленият ДДС няма да бъде внесен. В случая се постига отстраняване само на
пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания данъчен кредит, т.е. по
никакъв начин не се надхвърля необходимото за постигане на целта.Неоснователни
са и възраженията на жалбопдателя за начислени лихви.На основание чл. 175, ал.
1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за така установената сума, във
връзка с вменената солидарна отговорност, са начислени лихви от21294,01 лв.
Жалбоподателят счита, че: „...производството е по реда на чл. 177 от ЗДДС,
която е специална разпоредба на ЗДДС и в случай, че бъде доказана солидарната
отговорност за невнесения данък, то това би възникнало по силата на процесния РА, а не е факт за установени на задължения за
минал период. “Жалбата е неоснователна и в тази част, т.к. отговорността на третото лице по чл. 177 от ЗДДС е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му , като при
ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на
лицето. Относно лицето към което е насочена отговорността, задължението следва
точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на
главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното
лице, а при частично погасяване - например погасяване на главницата,
отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.В случая отговорното
лице/в случая жалбоподателя/ не става носител на ново данъчно задължение, върху
която следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря
за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След
погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В в този смисъл и практика на ВАС. В този смисъл, лихви се
дължат и органът по приходите ги е начислил правилно /стр. 10 от
РА/.Ревизионният акт е издаден от компетенорган при
правилно приложение на материалния закон .На първо място следва да се отбележи,
че по делото не се спори относно реалността на доставките по процесните фактури. В настоящия случай спорът между
страните се свежда до приложението на чл. 177 от ЗДДС. Нормата на
чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност и представлява защитна
клауза срещу злоупотреби с ДДС и включването й в глава ХХV от ЗДДС определя
отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните
измами. Прилагането на този институт възниква, ако са изпълнени предвидените в
закона сложни фактически състави и се реализира също чрез издаване на
ревизионен акт спрямо лицето, което е получател по облагаема доставка, като се
установява отговорността на това лице за задълженията на негов конкретен
доставчик. Това ревизионно производство не води до възникване на данъчни
задължения на субекта, на когото е издаден ревизионният акт, а до привличане на
отговорността му за чужди задължения, респективно ревизията не прави този
данъчен субект титуляр на данъчно задължение, а длъжник за заплащането на чуждо
такова, тъй като представлява солидарна отговорност .Според разпоредбата на
чл.177, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка,
отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък. В ал. 2 е предвидено, че отговорността по ал. 1
се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на
чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. В чл. 177, ал.3 от ЗДДС е
установена презумпция, според която за целите на ал. 2 се приема, че лицето е
било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1.
дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен
период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет
същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която
значително се отличава от пазарната.Съгласно предвиденото в нормите на
чл. 82 от ЗДДС и чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата
система на данъка върху добавената стойност, съгласно приложение 12
към нея - таблица на съответствието - чл. 21, § 1 от Шестата директива на
Съвета /77/388/ЕИО/ ДДС е изискуем от доставчика по облагаема доставка. С
разпоредбата на чл. 205 Директива 2006/112/ЕО на Съвета /съответна на чл. 21, §
3 от Шестата директива на Съвета/ е дадена възможност на държавите-членки,
включително и в случаите по чл. 193 от същата директива, да предвидят, че лице,
различно от платеца на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на
ДДС. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС изцяло кореспондира с
приетото от Съда на Европейския съюз и с общностното
право. В други свои решения /по дела С-255/02, С-35/05/ СЕО е имал поводи да
отбележи, че приложението на чл. 21, § 3 от Шестата директива, при въвеждане на
национална уредба, както и при прилагане на същата, следва да е в съответствие
с принципите на пропорционалност и правна сигурност. Целта е опазване правата
на хазната по възможно най-ефективен начин, но мерките не би следвало
да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел. С оглед приетите с
разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС условия, изчерпателно и ясно изброени,
съдът намира, че принципът на пропорционалност е спазен. Солидарната
отговорност е предвидена само в размера, за който не е внесен ДДС, от лице
което вече се е възползвало от правото си на данъчен кредит за същия размер ДДС
и което е знаело или е трябвало да знае, че начисленият ДДС няма да бъде
внесен. Постига се отстраняване само на пряката вреда за бюджета, в рамките на
ползвания данъчен кредит. С оглед на цитираната правна
регламентация се предполага установяването на две групи обстоятелства за
ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС на прекия получател по
доставките. Първата група са свързани с това, че ревизираното
лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или
косвено с дължимия и невнесен данък, а втората група - с това, че лицето е
знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която
пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да
бъде ефективно внесен като резултат за периода, като в тежест на приходния
орган е да установи и двете групи обстоятелства, като фактически предпоставки
за реализиране на този особен вид солидарна отговорност.От обективна страна, по
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че жалбоподателя,
регистрирано по ЗДДС лице е получател по облагаеми доставки, отразени във
фактури, издадени от доставчика - също регистрирано лице. Не е спорно също,
че жалбоподателя е ползвало правото на
приспадане на данъчен кредит, като същевременно се установява, че доставчикът не е внесъл ефективно дължимия данък, който е
пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. Съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид направеното искане за
присъждани на разноски от ответника
съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответната страна следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на3519.91/три
хиляди петстотин и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинка/лева.
Мотивиран от горното , Съдът,
Р Е Ш
И:
Отхвърля жалбата на
„С.М.” ООД ЕИК по Булстат**, с адрес: ***, представлявано от управителя С.И.Д.
, против Ревизионен акт (РА)№Р-16001617004030-091-001/23.01.2018 г., издаден от
началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение
№200 от 5.04.2018г., на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, като
неоснователна. Осъжда „С.М.” ООД ЕИК по
Булстат**, с адрес: **, представлявано от управителя С.И.Д. заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при
ЦУ на НАП разноски в размер на3519.91/три хиляди петстотин и деветнадесет лева
и деветдесет и една стотинка/лева,представляващи юрисконсултско
възнаграждение.Препис да бъде изпратен на страните. Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/