Р Е Ш
Е Н И Е № 321
20.05.2019 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Михаела Бончева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1944 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
З.С.Б. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.М. Х., против
Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б., иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че
през 1989г. закупила от частно лице земеделски имот от около 9ара, находящ се
западно от кв.К. край гр.Х. През 2001г. се снабдила
за същия имот с нотариален акт, съгласно който имота се идентифицирал с имот
№28 в местността ******* по плана на града,
одобрен със заповед №682/2001г. с площ от 891кв.м. при съседи : от североизток
– път, от северозапад – път, от югоизток – пл.№27 и от югозапад – пл.№29. През
2018г. ищцата искала да се снабди със скица на имота. Установило се, че със
заповед от 22.11.2006г. на Областен управител Хасково е одобрен план на
новообразуваните имоти на м.******* който
бил част от КК на града, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, в който имот с идентификатор 77195.188.28 бил отразен с площ от
1947кв.м. и в обема на който попадал и имота на ищцата. Възложила и й бил
изготвен проект за изменение на посочения план на новообразуваните имоти, но
комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не приела за разглеждане проекта с
мотив, че за имот 77195.188.28 има съставен акт за частна общинска собственост
на 18.12.2014г., поради което е налице спор за материално право. Според ищцата,
този акт за частна общинска собственост бил неправилно съставен. Твърди, че
никога не е била ползвател на земеделска земя, предоставена по реда на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота закупила от частно лице през лятото на 1989г. с неформална
сделка и от тогава до сега владеела същия необезпокоявана от никого, поради
което осъществила изискванията на чл.79 от ЗС. От момента на закупуване ищцата
заградила имота с ограда от бетонни колове и мрежа, периодично я ремонтирала и
почти целогодишно си обработвала мястото заедно с членовете на семейството,
като засаждали различни видове зеленчуци. През 90-те години прокопала и
напоителен канал. Със съставянето на АЧОС реално се оспорвало правото й на
собственост върху имота, поради което имала правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
земеделски имот от 891кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор
77195.188.28 по КК на гр.Х., одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, при граници на претендираната
част : ПИ с идентификатори 77195.188.027; 77195.188.029; 77195.188.055 и от две
страни 77195.188.28. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Според ответника, няма как ищцата да е
придобила имота от частно лице, както твърди в исковата молба, а 12 години по-късно
да се снабдява с нотариален акт за давностно владение. Твърди, че процесният
имот попада в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което искът бил
неоснователен, тъй като самата ищца в исковата молба сочила, че никога не е
била ползвател на земеделска земя, предоставена й по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е.
нямало как да е придобила имота по давност, нито от частно лице. Според
ответника, правилно комисията отказала на ищцата да приеме проекта за изменение
на новообразуваните имоти на м.**** гр.Х.. В подкрепа на факта, че ищцата не е собственик на имота
била липсата на издадена заповед за възстановяване или придобиване по §4к ал.7
от ЗСПЗЗ. Оспорва представения нотариален акт. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложения протокол от заседание на комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ при
Община Хасково, проведено на 11.07.2018г., не е приет проект за изменение на
план на новообразувани имоти на м.******* от
З.С.Б. за имот с идентификатор 77195.18.28 по КК на гр.Хасково, като е прието,
че е налице спор за материално право. На 20.09.2001г. ищцата се е снабдила с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, касаещ
имот с планоснимачен №28 в м.******* по
плана на гр.Х., утвърден със заповед
№682/2001г. с площ 891кв.м. С отговора на исковата молба се представят писмени
документи, установяващи закупуването на съседния на процесния имот с
планоснимачен №29 в м.***** Хасковско
землище от трето за настоящото производство лице – Р. С. Ю. Със
заповед от 22.11.2006г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен плана
на новообразуваните имоти на земеделски земи и урбанизирана територия,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
в няколко местности, една от които *****/ ******в землището на гр.Х. В приложения списък на имотите, предоставени за
ползване, одобрен със заповед от 22.11.2006г. на областния управител, няма
данни процесния да е бил предоставен за ползване. За процесния имот е съставен
акт за частна общинска собственост на 08.12.2014г. на основание чл.2 ал.1 и чл.58
от ЗОС. По делото е представен договор за продажба от 30.08.1989г., по силата
на който Ф. А. М. продава на С. С. Б. нива около 9ара в местността ***** в землището на гр.Х. за сумата от 1500лв.
От показанията на
свидетелите Б. И. М. и Р. А. С. се установява, че ищцата им е съсед по място. И
двете свидетелки заявяват, че имат место в съседство на ищцата на ******, както и че тя го взела от някакви хора, които
заминали за Т. през 1989г. и оттогава си го
ползвала.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице в заключението си сочи, че ситуирането на
владения от ищцата имот спрямо имота по действащата кадастрална карта на
гр.Хасково е в североизточния край на ПИ 77195.188.28 и оградената част от него
възлиза на 895кв.м. в съответствие на документа за собственост. По допълнително
поставените задачи вещото лице заявява, че след извършване на необходимите
справки в Общинска служба „Земеделие“, „Държавен фонд Земеделие“, Областна
администрация Хасково не открива никакви налични материали или документи,
поради което няма възможност да отговори на поставените задачи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно
допустимостта и основателността на предявения установителен иск за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим, тъй като
ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху процесния
недвижим имот, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска
за установяване на твърдяното от ищеца право на собственост върху имота.
Разгледан по същество предявения установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК се явява неоснователен. Ищцата основава правото си на собственост
върху процесния имот на изтекла в нейна полза придобивна давност, като в тази
насока ангажира гласни доказателства. Доколкото обаче в случая не се установява
ищцата да е придобила процесния имот по надлежния ред, който несъмнено е чрез
оформяне на нотариален акт за извършената покупко-продажба, то не може да се
направи извод за валидно придобито право на собственост. В същото време от
представения писмен договор от една страна не става ясно къде точно се намира
„закупения“ имот, дали продавача е притежавал право на собственост върху същия,
както и че купувача и ищцата са едно и също лице, предвид напълно различните
имена визирани в приложения документ от 30.08.1989г. Ето защо, следва да се
приеме, че ищцата всъщност се е самонастанила на това место, както се сочи в
показанията на свидетелите през 1989г. Доколкото няма данни за собствеността
върху имота към онзи момент на самонастаняването на ищцата /1989г./, то следва
извод, че този имот е бил държавна собственост. В тази насока е и представения
списък от ответника за предоставени за ползване имоти, одобрен със заповед от
22.11.2006г. на областния управител, в който няма данни процесния имот да е бил
предоставен за ползване, като е отразено само че е общински. В тази връзка
съдът достига до извод за невъзможност процесния имот да е придобит по давност
предвид забраната държавните недвижими имоти да се придобиват по давност, с
оглед действащите към онзи момент законови разпоредби. При тези данни по делото
следва да се приеме, че до 01.06.1996г., когато е влязло в сила изменението на
чл.86 от ЗС не е текла придобивна давност. В същото време от 01.06.1996г. дори
до датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018г. също не е изтекла предвидената
10-годишна придобивна давност, именно поради нейното спиране вследствие на
законовата норма в този смисъл. Този срок, през който е спряна давността е
продължен съответно до 31.12.2011г., а с последното изменение на §1 от ЗИДЗС
/ДВ бр.7/2018г./ давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да
тече до 31.12.2022г. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че към
момента на предявяване на иска – 08.08.2018г. не е налице изтекъл в полза на
ищцата срок, който да я легитимира като собственик по давност на процесния
недвижим имот. Отделно от тези аргументи следва да се има предвид, че липсват
каквито и да са данни, от които да се направи извод, че именно както самата тя
твърди от 1989г. владее процесния недвижими имот, предвид липсата на точно
описание на същия, липсата на документ, от които да се направи извод, че макар
и не по надлежния ред, но е налице уговорка за закупуване точно на този имот от
1989г. Нито в самия договор, който ищцата представя, нито свидетелите дават
точно описание на владения от ищцата имот, за да се правят изводи дали се касае
до описания в исковата молба или до друг имот.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не ангажира доказателства, от които да
се установи по несъмнен начин, че е придобила правото на собственост върху
процесния недвижими имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност, поради което следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от З.С.Б. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.М. Х., против
Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б., иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на земеделски имот от 891кв.м., представляващ
част от ПИ с идентификатор 77195.188.28 по КК на гр.Хасково, одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, при граници на претендираната
част : ПИ с идентификатори 77195.188.027; 77195.188.029; 77195.188.055 и от две
страни 77195.188.28, като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.