Р Е Ш Е Н И Е
№ 452 15.11.2018 година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд ……………….………… въззивен
граждански състав
на ………петнадесети ноември…...…….. две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ГОЧЕВ ГОЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова………………………..
въззивно гражданско дело № …………711 по описа на
съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 т. 7
от ГПК.
Образувано е по жалба от Р.А. *** срещу разноски, възложени ѝ по
изп.дело № 20158750400359 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875, с
район на действие Окръжен съд Хасково, а именно: по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на
48 лева и по т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ – в размер на 24 лева, които ЧСИ е задължил Р.А. да внесе във връзка с
нейна жалба вх. № 34492/21.06.2018 година.
Жалбоподателката твърди на първо място, че възложените в нейна тежест такси
не се отнасят за администриране на жалбата и поради това не са от значение за
редовността ѝ, нито невнасянето им се явява основание за връщане на
жалбата. На следващо място, определените от ЧСИ такси по размер не
съответствали на установените в ТТРЗЧСИ. И на трето място жалбоподателката настоява, че
всички разноски по изпълнителното дело били вносими авансово от взискателя. Прави
искане за отмяна на разпореждането на ЧСИ за заплащане на процесните такси като
условие за редовността на жалбата и за внасяне делото за разглеждане в ХОС.
Взискателят по изпълнителното дело „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД –
Пловдив, редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
не подава отговор на жалбата.
Вторият длъжник по изпълнителното
производство Г. А.Т. *** – също.
ЧСИ Захари Запрянов излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Поддържа, че е определил законосъобразно отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.
Хасковският окръжен съд
, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
По молба от взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - Пловдив при
ЧСИ Запрянов е образувано изпълнително дело № 20158750400359 срещу длъжника Т.Т.Х.
от с. Каснаково, община Димитровград. С молбата е представен изпълнителен лист
№ 76/20.01.2015 година, издаден по ч.гр.д. № 607/2014 по описа на РС-Димитровград, за сумите: 665,43 лева – главница,
представляваща неплатено задължение за доставена ел.енергия за периода
11.02.2012 година – 08.06.2012 година, 134, 83 лева – обезщетение за забава за
периода 26.04.2012 година – 14.05.2014 година, както и законната лихва върху
главницата считано от 15.05.2014 година до окончателното изплащане и деловодни
разноски за заповедното производство в размер на 325 лева.
Видно от справка в НБД „Население, длъжникът Т.Т.Х. е починала на
23.04.2017 година. Поради това и по
искане на взискателя, на нейно място като длъжници са конституирани двете
ѝ деца - Г.А.Т. и Р.А.А..
На 14.06.2018 година на длъжника Р.А. е била връчена покана за доброволно
изпълнение и със същата длъжницата е уведомена за размера на разноските по
изпълнителното производство. С жалба вх. № 34492/21.06.2018 година Р.А. е
атакувала така възложените ѝ разноски – на основание чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК. ЧСИ е указал на длъжницата – да внесе дължимите суми съгласно ТТРЗЧ, а
едновременно с това е наредил да се извърши размяната на книжата по подадената
жалба на основание чл. 436 ал. 2 ГПК. Със съобщение, връчено на Р.А. на
23.04.2018 година (при условията на чл. 44 ал. 1 предложение последно от ГПК),
същата е уведомена за възложените в нейна тежест разноски, а именно: по т. 5 от
ТТРЗЧСИ в размер на 48 лева и по т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ – в размер на 24 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
и е допустима. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 година
на ВКС по т.д. № 3/2015 година, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В този смисъл,
съдебният изпълнител няма задължението да обобщи в един окончателен акт,
респективно постановление, всички направени по изпълнителното дело разноски.
Достатъчно е при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на
производството по принудителното изпълнение да бъде издаден акт за направените
разноски и той ще подлежи на самостоятелно обжалване. От разясненията следва,
че дори и само в поканата за доброволно изпълнение да има указание за
разноските, в тази част тя ще се счита произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз
основа на него изпълнителен лист. Съдът приема, че същото е относимо и за
изпратеното до длъжника А. съобщение, в което е обективирано разпореждането на
ЧСИ за възлагане в нейна тежест на разноски по т.т. 5 и 8 „заб“ ТТРЗЧСИ, които
макар и пряко не са разноски по изпълнението, се явяват необходими разноски по
изпълнителното дело. От тук е изводът, че даденото на 21.06.2018 година от ЧСИ
Запрянов указание за заплащане на сумите (в писмена резолюция, л. 113), а след
това и изпратеното и получено от длъжника А. съобщение с указание на
конкретните дължими суми по ТТРЗЧСИ, следва да бъдат третирани именно като акт
на ЧСИ за разноските по изпълнението, подлежащ на самостоятелно обжалване на
основание чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В чл. 79, ал. 1 ГПК
е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ
се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са
за сметка на длъжника. В хода на изпълнителното производство са възлагани
различни разноски, но предмет на настоящата жалба са само тези, обективирани в съобщение,
връчено на длъжника А. на 23.07.2017 година (л. 113) – в общ размер 72 лева. В
този смисъл е и изричното ѝ уточнение в сезиращата жалба вх. № 42053/30.07.2018
година. Безспорно, след като страна в изпълнителното производство е подала
жалба срещу действията на съдебния изпълнител, за последния възниква задължение
да извърши размяна на книжата по чл. 436
ал. 2 ГПК, а освен това да представи в съда, ведно с жалбата, пълното копие на
изпълнителното дело. В т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ и отчасти в т. 5 от същата Тарифа
са установени специфични такси, които са предвидени, за да бъдат покрити
разноските на съдебния изпълнител за дължимата от него, в случай на подадена
жалба по чл. 435 ГПК, по закон процедура по размяна на книжата и за изготвяне
на копие от изпълнителното дело. Подавайки жалба срещу действие на съдебния
изпълнител, респективно срещу разноските, длъжникът действа в защита на своите
права. При това положение, няма основание таксите/разноските, дължими за
придвижване делото в съда, да бъдат изисквани от насрещната страна, в случая
взискателя. Въпросът за това – дали невнасянето на процесните такси съставлява
основание за оставяне жалбата без движение е ирелевантен за настоящото
произнасяне. Видно от материалите на изпълнителното дело, длъжникът А. е
атакувала и връщането на жалба вх. № 34492/21.06.2018 година като нередовна
поради незаплащане на процесните такси, т.ч. отговорът на поставения въпрос ще
бъде даден в предстоящото производство по жалба вх. № 47136/25.08.2018 година.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката и за несъответствие на
определения от ЧСИ размер на таксите с установените в ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 5 от Тарифата, за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител на книжа, в т.ч. препис от жалба, се събира
такса в размер на 20 лева. Доколкото страните, на които следва да бъде изпратен
препис от жалбата са две – взискател и втори длъжник Г.А., основателно ЧСИ е
възложил на Р.А. разноски в размер на 40 лева плюс ДДС, общо 48 лева. Прецизно
е определена и таксата по т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ – за изготвяне препис на
изпълнителното дело се дължи 20 лева, но с ДДС, което е дължимо, сумата
нараства на 24 лева, колкото и са възложени на длъжницата.
Поради гореизложеното, съдът приема, че депозираната жалба се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 42053/30.07.2018 година, подадена от Р.А. ***
срещу разноски, възложени ѝ по изп.дело № 20158750400359 по описа на ЧСИ
Захари Запрянов, с рег. № 875, с район на действие Окръжен съд Хасково, а
именно: по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лева и по т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ – в
размер на 24 лева, двете с ДДС.
Решението е окончателно на
основание чл. 437, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.