Р Е Ш Е Н И Е
№…………
…………….. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ЧЕТВЪРТИ МАРТ две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 126 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 185/25.10.2019 г., Кнежански
районен съд по гр. дело № 299/2019
г. по описа на същия съд е оставил без
уважение предявените от „***“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“***“№***,офис
***,ет.***,офис ***, представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН**********
*** обективно-кумулативно съединени
искове с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК
с цена на исковете от 1201,39лв./хиляда двеста и един лев и тридесет и
девет ст./,от която главница по договор за заем *** №*** от ***. от 700лв./седемстотин лева/,договорна лихва по договор за заем
от 47,18лв./четиридесет и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от
13.01.2017г. ,/падежа на първата неплатена погасителна вноска/ до 13.06.2017г./падежа
на последната погасителна вноска/,40,92лв./четиридесет лева и деветдесет и две
ст./,представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната вноска по договор
за допълнителни услуги/,277,20лв./двеста седемдесет и седем лева и двадесет
ст./,представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната вноска по договор за
допълнителни услуги/, 95,45лв./деветдесет и пет лева и четиридесет и пет
ст./,представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,40,64лв./четиридесет лева и шестдесет и четири
ст./.,представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението като
неоснователни и недоказани.
Отхвърлил е предявения от „***“ЕАД,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“***“№***,офис ***,ет.***,офис ***,представлявано
от Н.Т.С. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН********** *** иск да й бъдат присъдени разноските,направени в хода
на заповедното производство,всички разноски направени в хода на настоящото
производство,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв./триста и петдесет
лева/ на осн.чл.78,ал.8 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Оставил е за сметка на ищцовата страна сумата
от 314,00лв./триста и четиринадесет лева/, заплатена за особен представител на
ответника по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „***“
ЕАД – гр. С., в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
исковата претенция, като е приел, че не е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, предвид обстоятелството, че същият се е
представлявал в исковото производство от назначен от съда особен представител.
Видно от представените по делото писмени доказателства от страна на ищеца са
изпратени три уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит, като същите са адресирани до посочените от
кредитополучателя в договора за кредит постоянен и настоящ адрес. Към исковата
молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „***“
АД, като е направено искане за връчване на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че цесията
не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че
уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. За прехвърляне на право
по силата на договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие по
съществените условия между цедента и цесионера. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Уведомлението не е елемент от договора за прехвърляне на
вземане. Чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД е въведен в интерес на цесионера и третите
лица и служи единствено и само за гаранция длъжникът да не извърши плащане към
цедента, към когото вече няма задължение. Следва да се приеме, че фактът кога и
на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно е установено, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. ВКС е разгледал
института на особения представител и е заключил, че той е процесуален
представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да
направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получи всякакви уведомления.
Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се
произнесе по съществото на спора. Претендират се направените разноски за
настоящото производство.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемия М.И.Н..
В съдебно заседание въззиваемият М.И.Н.
не се явява и не се представлява от назначения особен представител – адв. С.Я..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Правилно и обосновано на
събраните по делото доказателства РС-Кнежа е приел за установена фактическата
обстановка, която накратко е следната:
На 21.12.2016г. между „***“ АД и М.И.Н. е бил сключен
договор за заем *** №***, по силата на който това дружество му е предоставило
заем в размер на 700лв. като условията на „договора за кредит“ се съдържат в
отделните полета или клетки на договора, отпечатани на лицевата страна на
формуляра „Искане за кредит“ и „договор за заем“, както и „общите условия“, при
които се отпуска кредит, са неразделна част, както от „искане за кредит“, така
и от „договор за заем“.
Заемополучателя е удостоверил, подписвайки договора, че е
получил от кредитора заемната сума като се е задължил да върне на заемателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия, сума
в общ размер на 747,18лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната
лихва по него.
Съгласно общите условия в съответствие, с които е сключен договора за заем, с подписването му
заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и договорът да бъде сключен. Заемополучателят се е задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 47,18лв. на 6
равни месечни погасителни вноски, в размер на 123,53лв., като първата
погасителна вноска е платима на 13.01.2017г. и така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
от 747,18лв.
Също така на
основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за
допълнителни услуги, на 21.12.2016г. между „***“АД и М.И.Н. е бил сключен
договор за допълнителни услуги към заем ***№***,
съгласно който „***“ АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от
допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1 към договора, което
предоставено на заемополучателя при сключването на договора.
При подписване на договора клиентът дължи заплащането на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 40,92лв., като му е
предоставена възможност да я заплати на 6бр. равни месечни вноски, всяка в
размер на 6,82лв., при първа погасителна вноска платима на 13.01.2017г.
Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на
„***“ АД застрахователна премия в срок от 6 месеца на равни погасителни вноски,
всяка в размер на 46,20лв., платими считано от 13.07.2017г. или обща сума за
застрахователната премия от 277,20лв., която покрива следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. Изтъква се, че
съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от общите
условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр с искане за допълнителни услуги и след сключване на
договор за допълнителни услуги.
Заемополучателят
не е изпълнявал задълженията си за погасяване на кредита в указаните срокове и
вноски като последната дата е 13.06.2017г.
С рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 16.01.2015г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Извлечение от
Приложение №1 към него от 10.05.2017г. между „***“ АД и „***“ ЕАД, вземането на
„***“ АД към М.И.Н. е прехвърлено в полза на „***“ ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Със
заявление от 01.02.2019г. въззивното дружество е поискало издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника и такава е издадена по
ч.гр.д.№87/20129 по описа на РС-Кнежа.
При така правилно изяснените
фактически обстоятелства първоинстанционния съд е стигнал до неправилни правни
изводи за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът е приел, че договорът за
цесия не е произвел действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщен по реда
на чл.99 от ЗЗД, а не може да се приеме, че това е станало и с исковата молба,
тъй като делото е разгледано в негово отсъствие. Тези правни изводи на първата
инстанция не се споделят от настоящия въззивен състав.
Договорът за цесия легитимира
ищцовото дружество, като такова носител на правото на иск, както в материален,
така и в процесуален аспект. Този договор е породил своите права и задължения
между сключилите го страни, от момента на неговото подписване. Що се касае до
длъжника и до третите лица неговото действие е от датата на съобщаването му –
арг. от чл.99 ал.4 от ЗЗД. Независимо дали договорът е съобщен същият е
действителен и валиден между страните. Ако не е съобщен на длъжника, както е
настоящия случай преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, то
евентуално изпълнение от страна на длъжника към стария кредитор би погасило
задължението му, без да може новия кредитор да се противопостави на това. В
случая няма такова изпълнение, нито към новия, нито към стария кредитор, нито
по време на действие на договора за кредит, нито след крайният срок на
издължаване по него. Това че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия от първоначалния си кредитор не го освобождава от отговорността да
изпълнява задължението си така както е вписано в основния договор.
За да се отхвърли иска по чл.422
от ГПК съдът следва да установи, че задължението е погасено по някой от предвидените
в закона способи – плащане, погасяване по давност и т.н. или да се установи, че
същото не е възникнало или част от клаузите на потребителския договор са
нищожни – арг. чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Също така претендираните суми следва да
бъдат установени по периоди и размер, която доказателствена тежест пада върху
кредиторът - ищец.
В случая е установено безспорно
възникването на задължение по договор за кредит за сумата от 700лв., върху
която се начислява за ц;елия период на кредита от 6 месеца лихва в размер на
47.18лв. или лихвен процент от 22.75. Установява се, че сумата на кредита е
предоставена на въззиваемия. Установено е съща така, че във връзка с
отпускането на кредита е договорена такса за допълнителни услуги в размер на
40.92лв., както и сключване на договор застраховка живот, като
застрахователната премия от 277.20лв. е предоставена отново под формата на заем
от кредитодателя и е разделена за изплащане в шест равни месечни вноски от
46.20лв.
Съгласно погасителния план към
договора сумите е следвало да се изплатят за срок от шест месеца, като периодът
за това е 13.01.2017г. до 13.06.2017г. Очевидно е, че след като датата на
последната вноска е 13.06.2017г. то всички те са с настъпил падеж и
следователно са изискуеми.
При тези данни съдът счита, че тези
претендирани суми са надлежно установени, като възникнали на основание действителен
договор за кредит, в който не са включени неравноправни клаузи нито по
отношение на лихвата, нито по отношение на таксата. Тъй като няма данни тези
суми да са платени от длъжника, то същите са дължими към датата на подаване на
заявлението. Главницата се дължи и със законната лихва за забава, считано от
01.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Ето защо в тази му част решението
на Кнеженски районен съд следва да бъде отменено и да се постанови друго по
същество на спора, с което да се признае за установено по отношение на „***“ ЕАД, че М.И.Н. с ЕГН********** *** дължи следните суми: главница по договор за
заем *** №*** от ***. от 700лв. /седемстотин
лева/, договорна лихва по договор за заем от 47,18лв. /четиридесет и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от 13.01.2017г.-
13.06.2017г., такса 40,92лв./четиридесет лева и деветдесет и две
ст./, представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги от
277,20лв./двеста
седемдесет и седем лева и двадесет ст./, ведно със законната
лихва върху сумата от 700лв., считано от 01.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на другите две
претендирани суми - 95,45лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 14.01.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда- 01.02.2019г.,
и 40,64лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г., настоящият въззивен състав счита, че същите не
са доказани по своя размер. По делото няма заключение на съдебно-икономическа
експертиза, която да установява размера на така претендираните суми, отчитайки
периода на падежа на всяка от вноските до датата на заявлението. Съдът не
притежава необходимите специални знания в областта на науката за да извърши сам
тези изчисления. Както бе посочено в тежест на ищеца е да установи наличието на
всички твърдени от него задължения, както по основание, така и по размер.
Поради това Окръжният съд приема, че искът не е доказан в тази си част и като
такъв следва да бъде отхвърлен. В тази част решението следва да бъде
потвърдено, по тук изложените мотиви.
При този изход на процеса следва
на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК М.И.Н. да бъде осъден да
заплати на „***“ ЕАД сумата от 822.88лв.
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. /50лв. д.т.; 250лв. юрк.
възнаграждение за заповедно и двете инстанции и 628лв. депозит за особен
представител/
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 185/25.10.2019 г., постановено
от Кнежански районен съд по гр. дело № 299/2019
г. по описа на същия съд, в частта в
която е оставил без уважение
предявените от „***“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“***“№***,офис
***,ет.***,офис ***, представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН**********
*** обективно-кумулативно съединени
искове с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК
с цена на исковете от 1201,39лв./хиляда двеста и един лев и тридесет и
девет ст./,от която главница по договор за заем *** №*** от 21.12.2016г. от 700лв./седемстотин лева/,договорна лихва по договор
за заем от 47,18лв./четиридесет и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от
13.01.2017г. ,/падежа на първата неплатена погасителна вноска/ до
13.06.2017г./падежа на последната погасителна вноска/,40,92лв./четиридесет лева
и деветдесет и две ст./,представляваща сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната
вноска по договор за допълнителни услуги/,277,20лв./двеста седемдесет и седем
лева и двадесет ст./,представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната
вноска по договор за допълнителни услуги/, като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАЗА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422 ал.1 от ГПК по отношение на „***“ ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“***“№***,офис
***,ет.***,офис ***, представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д. че М.И.Н. с ЕГН**********
*** ДЪЛЖИ следните
суми: главница по договор за заем *** №*** от ***. от 700лв. /седемстотин лева/, договорна лихва по
договор за заем от 47,18лв. /четиридесет и седем
лева и осемнадесет ст./ за периода от 13.01.2017г.-
13.06.2017г., такса 40,92лв./четиридесет лева и деветдесет и две
ст./, представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги от
277,20лв./двеста
седемдесет и седем лева и двадесет ст./, ведно със законната
лихва върху сумата от 700лв., считано от 01.02.2019г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед №70/01.02.2019г. по ч.гр.д.№87/2019г. на
КРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ОСЪЖДА на
основание осн.
чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК М.И.Н. да заплати на „***“ ЕАД /със сочена самоличност/ сумата от 822.88лв. деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Кнеженски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :