РЕШЕНИЕ

Номер                                    08.02.2010 година           Град  П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П. ски Районен съд                           18 граждански  състав

На  втори     февруари                2010 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Николай Ангелов

Секретар: В.К.

като разгледа докладваното от  съдията гр. дело номер 215  по описа за 2010  година.

         Предявен е иск с правно основание член 4, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие.

         Ищцата К.Р.П., ЕГН:********** *** е подала молба на 11.01.2010 година до ПРС за упражнено върху тях домашно насилие от съпруга на  ищцата  В.С.П., ЕГН:********** ***, с която е поискала защита срещу упражненото й от страна на съпруга си домашно насилие на 07.01.2010год., изразяващо се в изгонване от общо обитаваното жилище чрез избутването на ищцата и не пускането й обратно в жилището, чрез налагане на мерки за защита по член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3  от закона, а именно: да се задължи ответника  да не извършва домашно насилие, както и да му отстрани извършителя от съвместно обитаваното жилище с ищцата, находящо се в гр.П., ** Т., бл.**, вх. *, ап. ** и забрана за приближаване на местата за социални контакти на ищцата за подходящ срок. Представя писмени и гласни доказателства и прилага декларация по член 9, ал. 3 от ЗЗСДН.

  Ответникът редовно призован се явява лично и с адв. Й. Не признава  иска и факта на домашно насилие на 07.01.2010год.

  Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото, приема за установено следното:

  Не се спори по делото, че ищцата и ответникът са съпрузи, към датата на подаване на исковата молба, като в исковата молба е налице твърдение, че  на 07.01.2010 година на ищцата било упражнено домашно насилие, изразяващо се в изгонване от общо обитаваното жилище чрез избутването на ищцата и не пускането й обратно в жилището. Исковата молба е депозирана в съда на 11.01.2010год., т.е. в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН 30 дневен срок, поради което и се явява допустима. 

Ищците и ответника са семейство, което живее в общо домакинство в гр. П., ** Т., бл.**, вх. *, ап. **. В резултат на съвместния им живот постепенно настъпили характерови изменения в личността на ответника П. И двамата съпрузи работят като музиканти, но с оглед икономическите условия на живот напоследък единствено съпругата К. имала повече изяви в професионален план. Това неминуемо довело до натрупване на напрежение и конфронтация между страните, като избликът й бил на 07.01.2010год. Ищцата, по признанието на самия ответник в отговора на иска била напуснала семейното жилище през декември 2009год, за да работи, и се завърнала в началото на януари 2010год. Тогава ответникът, за когото плащането на електрическата енергия явно се оказвало непосилно, й заявил, че трябва да участва с парични средства за заплащането на тока, като ищцата заявила, че не може, тъй като не й било платено и на нея, провокирал ответника да я избута от вратата и да не я пусне повече. Това се случило около 17 часа вечерта. На същата дата, видно и от приетия протокол за предупреждение по ЗМВР от 07.01.2010год. около 18,20часа полицейските служители от V РПУ предупредили ответника да отправя закани и заплахи спрямо съпругата си К.П. Очевидно скандалите, провокирани от кризата в икономически план били ежедневие в бита на семейство Пееви, за което свидетелства и свид. С. Т. Р. 

 Изложената фактическа обстановка се установява ,както от приетата по делото като доказателство  декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, така  и от показанията на свидетелката С. Т. Р., които Съдът кредитира  като обективни и логични, съответстващи на доказателствения материал- протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР. Свидетелката, макар и опосредено като майка на ищцата /чл.172 от ГПК/ установява, че на 07.01.2010год. ищцата й се обадила около 18 часа и плачейки се оплакала, че била изпъдена от дома им от съпруга си с блъскане и хокане, при което свидетелката я посъветвала да отиде в полицията. И преди този случай ответникът бил се обаждал на свидетелката с думите, че ще изпъди К. от дома си. Конфликтите между тях не били рядкост, често ставали и в присъствието на детето, като били провокирани от липсата на работа. Съдът кредитира показанията и на свидетелите А. Л. Х. и С. И. И., но те с нищо не спомагат за изясняване на фактическата обстановка на 07.01.2010год., а по скоро удостоверяват натрупалото се напрежение в семейните отношения на страните. 

При съпоставката на ангажираните от страните доказателства с правилата на формалната логика при тълкуването им по категоричен начин показва и доказва възникналия домашен конфликт и извършеното домашно насилие върху ищцата.

  При така изложената фактическа обстановка Съдът намира молбата на ищците за основателна. Обсъдените писмени доказателства /декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН, протокола за полицейско предупреждение по чл.56 от ЗМВР от 07.01.2010г./, свидетелски показания на свид.С. Т. Р. са категорични относно претърпяния от ищцата случай на домашно насилие от страна на ответника на 07.01.2010год., а и с оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по чл.9 от ЗЗСДН във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗСДН се установява, че на посочената от ищцата дата -07.01.2010год. ответникът е извършил спрямо ищцата домашно насилие, изразяващо се в изгонване от общо обитаваното жилище чрез избутването на ищцата и не пускането й обратно в жилището. Факт е, че макар и в родствени връзки с ищцата свид. Р. под страх от наказателна отговорност потвърди факта на изгонване на дъщеря си, което съобразено с времето на извършването, както и с часа, посочен в протокола по ЗМВР убедително говори за извършването на домашно насилие от ответника. Ирелевантни за наличието на фактическия състав на домашно насилие по чл. 2 от ЗЗСДН са обстоятелствата около причиняването му, твърдени от ответника и дали то е предизвикано от самата пострадала, които биха били от значение единствено при определяне на вида и срока на необходимата мярка за защита. Ето защо и изложената по горе фактическа обстановка обосновава извода за наличието на материално правните предпоставки по чл.2 от ЗЗСДН, предвид установения факт на домашно насилие, извършено от ответника на 07.01.2010год. спрямо съпругата  му.       

При определяне на вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл.5 ал.1 от ЗЗСДН съдът взема предвид следните обстоятелства-страните са семейство и живеят заедно, което води до множество конфликтни ситуации. След акта на домашно насилие ищците продължават да живеят в жилището си в гр. П. , ** Т., бл.**, вх. *, ап. **. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие /а от гласните доказателства се установява, че е имало и предходни случаи на конфликтни ситуации между страните/ в случая най-наложителна се оказва регламентираната в т.3- забрана за ответника да приближава жилището на ищцата-в гр.П. , ** Т., бл.**, вх. *, ап. **, както и местата за социални контакти и отдих и местоработата на ищците, което ще препятства прекия контакт между страните и в този смисъл ще осуети възможността за физически и психически посегателства от страна на ответника. Тъй като изложения по горе случай на домашно насилие не е изолиран случай в съвместния живот на страните, както и с оглед на обстоятелството, че следва да се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над съпругата и дъщеря си, то наложително е спрямо ответника да бъде взета мярката по т. 1 и т. 2 от чл.5 ЗЗСДН-задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. При определяне на срока, за който да бъдат наложени възприетите мерки за защита, Съдът изхожда от една страна от продължителния във времето психически тормоз над молителите от страна на ответника, при което Съдът намира, че следва да бъде определен срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй като заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението й, според чл. 17, ал. 2 и чл.20 от ЗЗСДН. За същия срок ще следва на ответника да се забрани да приближава жилището на ищцата К.Р.П. ***, като се отчитат изложените по горе обстоятелства. При отчитане на същите обстоятелства на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лева съгл. чл. 5, ал. 4 от ЗЗСДН.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗСДН с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита. На основание чл.16, ал.3 преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на страните. Заповедта следва да се изпрати за връчване и на  V РПУ П.  по настоящия адрес на нарушителя. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН вр.чл. 3 от Тарифа за ДТ по ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка ***. Също така на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски за назначения на ищцата служебен представител в размер на 150 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА В.С.П., ЕГН:********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие над К.Р.П., ЕГН:********** ***.

ОТСТРАНЯВА В.С.П., ЕГН:********** *** от съвместно обитаваното с ищцата К.Р.П., ЕГН:********** *** жилище в гр. П., ** Т., бл.**, вх. *,ап. ** за срок  от шест месеца.

ЗАБРАНЯВА на В.С.П., ЕГН:********** *** да приближава жилището на ищцата К.Р.П., ЕГН:********** ***, находящо се в гр. П., ** Т. бл.**, вх.*, ап. **, както и местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца. 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

НАЛАГА на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗСДН на В.С.П., ЕГН:********** *** глоба в размер на 200 /двеста/ лева за това, че е извършил на 07.01.2010г. спрямо К.Р.П., ЕГН:********** *** акт на домашно насилие.

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН:********** *** да заплати по сметка *** /тридесет/ лева държавна такса, а по сметка ***-гр. С. , сумата от 150лв. /сто и петдесет / лева разноски за назначения на ищцата служебен представител..

Копия от Заповедта и решението да се връчат на Началника на V  РПУ – П.  и на страните.

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение като решението подлежи на обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  Районен съдия:

                                                                                             /п/

Вярно с оригинала!

ВК