Решение по дело №252/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М. Й. С. против решение № 60 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 2308/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), в частта, с която е изменено наказателно постановление (НП) № 23-1085-002293 от 09.08.2023 г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което по т. 2 са кумулативно наложени на М. Й. С. административни наказания – „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП, като са намалени наложените наказания, съответно наказанието „глоба“ - на 50 лева и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ - на 1 месец. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствата. Иска да се отмени решението на РС - Русе в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление по т. 2. Претендират се и направените деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Касационният ответник – началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за частична основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна първата съдебна инстанция е установила следното:

На 10.07.2023 г. жалбоподателката М. С. управлявала л. а., [Марка], рег. № [рег. номер], собственост на С. А. К., като на предната дясна пасажерска седалка до нея пътувал св. Я. Р. А., а на задните седалки се намирала св. М. А. Н.. Жалбоподателката се движила по улиците на [населено място] с крайна точка [улица], [адрес], където трябвало да остави св. Н. и нейн багаж, който бил натоварен в лекия автомобил, управляван от жалбоподателката. С. спряла управлявания лек автомобил пред вх. Е на бл. 401, като заедно със св. А. помогнала за разтоварването на багажа на св. Н., след което заедно със св. А. се качила в автомобила и потеглила. Движейки се към изхода на паркинга, жалбоподателката трябвало да предприеме завой надясно, тъй като платното за движение било в Г-образна форма. В това време обаче, движейки се в обратната посока и извършвайки завой към вх. Е, в района на паркинга пред блока навлязъл неустановен по делото автомобил, който затруднил разминаването, поради което, за да избегне съприкосновение с този автомобил, С. отклонила своя автомобил рязко надясно, но не съобразила намиращата се вдясно изнесена тераса на ет. 1 на вх. Е, която била от апартамент, собственост на св. Д. Б. М., вследствие на което настъпил контакт между дясната предна част на л. а. „Фолксваген“, управляван от жалбоподателката, в областта на дясната рамка на предното обзорно стъкло, довело до свличане на външната пластмасова част и продупчване на малка част от прозореца на предна дясна пасажерска врата, като вследствие на последното стъклени парченца паднали върху св. А.. От така настъпилото съприкосновение на изнесената тераса също били причинени щети, изразяващи се в отчупване на част от панела и гипсокартонената изолация в долната дясна част на терасата и поява на пукнатина с дължина от мястото на контактната точка до почти половината разстояние от него до прозорците на самата тераса. Жалбоподателката усетила настъпването на удара и установила вредите по нейния автомобил, като след това продължила движението си и напуснала местопроизшествието. През това време св. Н. прибирала багажа си и чула звука от удара и излязла от входа, за да види какво се случва, но не видяла автомобила, управляван от жалбоподателката. От намиращи се наблизо съседи разбрала, че жалбоподателката е ударила терасата на първия етаж. След малко време на място дошла и собственикът на апартамента, чиято тераса била увредена – св. Д. М.. Св. Н. обяснила, че според съседи, жалбоподателката, при управление на л. а. „Фолксваген Шаран“ е причинила щетите по терасата в опита си да избегне контакт с навлизащ в паркинга друг автомобил. Св. М. настояла св. Н. да се обади на жалбоподателката, за да се върне на място. Св. Н. се обадила на жалбоподателката, а св. М. позвънила на ЕЕН 112, вследствие на което на място бил изпратен полицейски екип на сектор ПП при ОД на МВР – Русе, в състава на който били св. Т. Л. К. и св. Й. Р. С.. В тяхно присъствие св. Н. се обадила отново на жалбоподателката, като последната след сравнително кратко време се върнала на местопроизшествието. Св. Копанков и св. С. снели обяснения на участници и свидетели на случилото се и направили фотоснимки на участвалия в ПТП лек автомобил и терасата на св. М..

Контролираната съдебна инстанция е приела, че така описаната и установена от нея фактическа обстановка като цяло не е нито опровергана, нито пък оспорвана от която и да е от страните, а доказателствените източници са непротиворечиви по отношение на основните фактически положения от състава на процесното нарушение по т. 2 – по чл. 175, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП, приела е, че са налице минимални противоречия спрямо някои от съпътстващите детайли, свързани с конкретната фактическа обстановка, които впоследствие в мотивите на контролирания съдебен акт подробно е анализирала. Посочила е, че спорът в настоящия случай е съсредоточен върху правото и правната квалификация на нарушението.

С частично оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение РС - Русе е изменил обжалваното пред него наказателно постановление по т. 2 за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП като е счел, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна. Обсъдил е и приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП в тази му част, по-конкретно относно липса на съставомерно деяние. Изложил е мотиви и относно индивидуализацията на наложените административни наказания, с оглед на които е изменил НП по т. 2 само в частта досежно наложените кумулативно административни наказания като е намалил техният размер на законовия минимум.

Решението на РС – Русе, в обжалваната му част, е правилно.

Касационната инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. В конкретния казус по делото са ангажирани достатъчно и категорични доказателства, от които следва несъмнен извод, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение. Правилният анализ на събрания по делото доказателствен материал налага извод именно за законосъобразност и обоснованост на оспореното пред РС - Русе наказателно постановление по т. 2.

В хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган, а впоследствие и пред първата съдебна инстанция е установена безусловно и в пълнота фактическата обстановка по отношение на основните релевантни по случая факти, а именно: М. С., в качеството й на водач на посочено в НП моторно превозно средство и като участник в ПТП, на процесните дата, час и място не е изпълнила задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП като за тази цел не е останала на мястото на произшествието. Изложените в АУАН и НП, релевантни за правния спор факти и обстоятелства, изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават.

След правилна оценка на събрания доказателствен материал, първата съдебна инстанция обосновано е приела, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че тя не е осъществила състава на вмененото й административно нарушение, тъй като все пак се е завърнала на местопроизшествието, при което и е оказала необходимото съдействие за установяване на щетите от него. Това е така, тъй като в конкретния казус неоказването на съдействие не се изразява в отказа на жалбоподателката да се завърне на място, а в това, че С. изобщо при настъпване на ПТП е напуснала по своя инициатива местопроизшествието, вместо да остане на място като окаже съдействие за установяване на щетите от ПТП. Предпоставки за оказването на такова съдействие са били налице едва след като св. М. е поискала св. Н. да се обади на жалбоподателката по телефона и да й каже да се върне обратно. В този смисъл, видно е от поведението на наказаното лице, че същата е указала съдействие за установяването на вредите, едва след като е била потърсена, тогава е предприела действия, които евентуално да бъдат квалифицирани като оказано съдействие. При правилен и задълбочен анализ на доказателствения материал по делото районният съд е приел за безспорно установено, че наказаното лице е възприело настъпването на ПТП и щетите по управляваното от него МПС, като е могло и е следвало да установи дали такива са настъпили и по чуждата вещ, още повече с оглед данните по делото, че същите тези щети са били видими. Поведението и действията на касатора след настъпване на ПТП-то от обективна и субективна страна са правилно квалифицирани от АНО, а впоследствие и от контролираната съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП императивно задължава водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Няма спор по делото, че към момента на настъпване на ПТП, М. С. е напуснала произшествието. Видът на вредите не предпоставя липсата на знание за тяхното причиняване. Възраженията, че С. е оказала съдействие като се явила по-късно на мястото на произшествието, правилно са възприети от районния съд за неоснователни, тъй като това „съдействие“ е реализирано след напускане на мястото на произшествието и след няколкократни позвънявания от св. Н., както и след подаден сигнал за ПТП от св. М., пострадала при ПТП-то /претърпяла имуществени вреди/.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, задължението на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, е безусловно. Събраните по делото доказателства сочат, че поведението на наказаното лице е именно с цел неоказване на съдействие за установяване на вредите, тъй като тя се е върнала на местопроизшествието едва след третото позвъняване на св. Н., което било и в присъствието на контролните органи. Била е и възможна хипотеза, в която жалбоподателката да не бъде разпозната, респ. да не се стигне въобще до позвъняване, което е било и мотивът за връщане на мястото на произшествието.

След обсъждане на събраните по делото допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото и правилно е приложил материалния закон. При формиране на този извод, настоящият състав съобрази, че касационната инстанция не е съдебна инстанция по фактите и в чл. 220 от АПК е разписана забрана за нови фактически установявания. Тъй като не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствения материал по делото от страна на първата съдебна инстанция, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният съд извършва проверка за правилността на приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания на предходната съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 2308/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е изменено наказателно постановление № 23-1085-002293 от 09.08.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което по т. 2 на М. Й. С. са кумулативно наложени административни наказания – „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП, като са намалени наложените наказания, съответно наказанието „глоба“ - на 50 лева и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ - на 1 месец.

В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.