№ 21919
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110109723 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.
№ .. от 04.04.2024 г., подадена от адв. И. Г. Д., като процесуален представител
на П. А. А., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение
№ 4703 от 15.03.2024 г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено
присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ до размер от 5500
лева.
Ответната страна по молбата не е взела становище в предоставения й
срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна.
С решение № 4703 от 15.03.2024 г. съдът е отхвърлил предявените
искове за възстановяване стойността на заплатени адвокатски
възнаграждения по договор за правна защита и съдействие № ../09.07.2020, в
размер на 9900 лева, и по договор за правна защита и съдействие №
../09.07.2020 г., в размер на 9600 лева, поради лошото изпълнение от страна на
ответника на договорните му задължения. По отношение на разноските на
ответника съдът е намерил, че следва да бъде определено възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в размер на 1000 лева на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото са два
обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима разпоредбата
1
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по делото е приложимо
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
В решението си съдът е мотивирал определеният от него размер на
възнаграждението подробно, като е съобразил както фактическата и правна
сложност на делото, процесуалната активност на процесуалния представител
на ответника, както и непротиворечивата практика на съдилищата по въпроса,
която взема предвид постановените в тази връзка решения на СЕС.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се сочат
конкретни основания, а молителят се позовава на чл. 2, ал. от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
съдебната практика по въпроса дали страната има право на възнаграждение,
изчислено за материален интерес по два броя искове в пълен размер. Съдът
намира, че по конкретното дело е присъдил именно възнаграждение по два
иска, но е намалил възнаграждението, като е съобразил решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая се
касае за дело, което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в
две открити съдебни заседания /като ответникът е представляван само в едно
от тях/. При произнасянето си съдът е съобразил и актуалната практика на
СЕС (Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), съгласно която
националния съд не е обвързан от размерите на възнагражденията,
определени в наредбата, приета от съсловната организация на адвокатите в
България. В същата насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от
2
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев
срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № .. от 04.04.2024 г., подадена
от адв. И. Г. Д., като процесуален представител на П. А. А., с която се иска
съдът да измени постановеното по делото решение № 4703 от 15.03.2024г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3