Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260012 / 13.01.2021г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 08.12.2020г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1564 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Т.Х., чрез особения и
представител адв.С. против Решение №861/23.07.2020 по гр.д. №4023/2019г. по
описа на Районен съд-Стара Загора, с
което се признава за установено, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от
469,34 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г.,
**********/15.02.2019 г. за имот находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата
от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд
и се осъжда А.Т.Х. да заплати на „ВиК“ ЕООД
сума в размер на 685,00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски и сума в
размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща част от
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение,
като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се
отмени решението и да се отхвърлят предявените от „ВИК” ЕООД, гр. Стара Загора
искове като неоснователни. Претендират
се направените пред двете инстанции разноски.
В законния срок е постъпил отговор от „ВИК” ЕООД, в
който подробно е взето становище по
всички направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на
първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на
Районен съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По делото са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 198о ЗВ,
както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет признаване за установено по отношение
на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от
469,34 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с
номера: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г.,
**********/15.02.2019 г. за имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата
от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Съгласно чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата, на първо място, се възразява, че първата
инстанция е уважила иска, въпреки че ищецът
- оператор на В и К услуги, е признал в съдебно заседание, че изчислението на
квитанциите за изразходвана вода е извършено при повреден водомер. Независимо
от същото обаче, съдът приел, че плащането е доказано по размер / оспорен в
отговора / и е дължимо, защото ищецът е съставил сумите в квитанциите при
възможно най-нисък размер на разхода, като при нормалното изчисление сумите
щели да бъдат по- високи.
Въззивният съд констатира, че действително, в исковата
молба (ИМ) не се съдържат твърдения, че през процесния период 04.12.2017г. –
07.02.2019г., водомерът в имота на ответника е бил развален. Нещо повече, в ИМ
се твърди, че начислените за въпросния период по партида *** суми съставляват
стойността на изконсумираната вода от домакинството на ответника, който дължи
същата, в качеството си на наследник на титуляра на партидата – Ц.Т.Х.. Установява
се също, че едва в последното заседание по делото, пълномощникът на ищеца е
заявил, че прави „уточнение“ в ИМ, в смисъл, че става дума за незаплатено
задължение при повреден водомер. Така наведения за първи път нов факт, освен че
съставлява съществено изменение във фактологията, на която почива основанието
на предявения иск, което е недопустимо да се прави след първото заседание, с
оглед чл.214, ал.1 ГПК и е в нарушение на чл.143, ал.1 ГПК, който дава
възможност на ищеца да допълни ИМ в 1-то заседание, е и недоказан. По делото
липсват доказателства да е установено по надлежния ред, визиран в ОУ на
ищцовото дружество, че водомерът е повреден (чл.20 от същите). Същевременно, е повече от ясно, с
оглед признанието на ищеца и събраните доказателства, че водомерът не е реално
отчитан, а са начислявани служебно количества в хипотезата на чл.39, ал.5, т.1
и ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Следователно, съдът приема, че ищцовото дружество неправомерно е начислило
процесните суми за потребени ВиК услуги по посочените по-горе квитанции за
периода 04.12.2017г. – 07.02.2019г., тъй като нито се установява водомерът в
имота да е бил повреден, нито да е отчитана реалната консумация според
показанията на същия.
В допълнение и във връзка с направените в жалбата
възражения за липса на твърдяната в ИМ облигационна по договор за доставка на
ВиК услуги между ищцовото дружество и ответника, следва да се посочи също, че
при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, съществуването на такова
правоотношение, респ. качеството на ответника на потребител на услугите на
ищеца, не бяха пълно, главно и несъмнено доказани. Тези ищцови твърдения са
основани на твърдението, че ответницата е собственик на имота по наследство от
майка си Ц. Х.. Видно от доказателствата по делото (справка по лице за Ц. Х. ***)
обаче, наследодателката на ищцата, на чието име е била открита партидата за
процесния имот при ищцовото дружество, е била собственик само на 2/3 ид. части от
същия. Следователно, дори да се приеме за доказано, че ответницата е приела
наследството от майка си (конклудентно, със завеждането на иско по 108 ЗС през
м.април 2019г.) и е станала собственик на посочената ид. част от същия от
датата на откриване на наследството (03.01.2005г.), по арг. от чл.48, изр.2 ЗН,
то явно е налице и друг собственик на останалата 1/3 от същия, за който също е
налице основание да се счита за потребител на ВиК услуги по смисъла на ОУ на
ищеца. При това положение и доколкото видно от другите справка от АВп - за
вписвания по името на ответницата, както и за самия имот, през 2019г. е заведен
от ответницата иск по чл.108 ЗС срещу Н.Й.Н.за собствеността и владението
именно върху процесния имот, то съвсем очевидно е налице спор относно
собствеността му, а с оглед предприетия път на защита на ответницата с
ревандикационен иск, може да се направи извод, че същата не упражнява и
фактическа власт върху имота, респ. не би могло да се приеме, че тя и
домакинството й са изконсумирали процесните количества вода през посочения в ИМ
период. Още повече, по делото не бе доказано ответницата реално да е обитавала
имота, доказателство за което не може да бъде само фактът, че е адресно
регистрирана на същия.
Не на последно място, въпреки че в ИМ е въведен фактът,
че ответницата се явява наследник на титуляра по партидата за имота Ц. Х., по
делото не се установява ищцовото дружество да е открило партида на новия
(според същото) собственик и съответно да е начислило по същата задълженията,
които счита, че принадлежат на новия собственик. Независимо че няма твърдения и
доказателства кога и как ищцовото дружество е узнало, че титулярът по партидата
за имота е починал, то със сигурност то е било наясно с този факт към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (25.04.2019г.), където са изложени
твърдения, че длъжникът е наследник на титуляра по партидата за имота. Въпреки
това, няма доказателства ищцовото дружество да се е възползвало от правото си
по чл.62, ал.2 от ОУ да промени партида на името на наследника и да начисли на
него процесните задължения, поради което не може да се приеме, че същият има
качеството на потребител на услугите на дружеството, респ. и че станал страна
по твърдяното в ИМ облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, по
което се претендира установяване съществуването на процесното вземане. От друга
страна, няма как процесните задължения за периода 04.12.2017г. – 07.02.2019г.
да се вменят в тежест на ответницата, в качеството й на наследник на титуляра
по партидата, тъй като последният е вече е бил починал (още 2005г.), поради
което и няма как тези задължения да са били част от откритото наследство.
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани. Тъй като районният съд
е стигнал до противоположен извод и ги е уважил, решението му следва да се
отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, като вместо това предявените от „В.“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес) обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 198о ЗВ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет
признаване за установено по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***,
съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв., представляваща главница за
потребени ВиК услуги по квитанции с номера:
**********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г.,
**********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г.,
**********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г.,
**********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г.,
**********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за
имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и
три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за
периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, ще бъдат
отхвърлени изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №861/23.07.2020 по гр.д. №4023/2019г. по
описа на Районен съд-Стара Загора, с
което се признава за установено, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „В.“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от
469,34 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г.,
**********/15.02.2019 г. за имот находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата
от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд и се осъжда А.Т.Х. да заплати на „ВиК“ ЕООД сума в размер на 685,00 лв. /шестстотин
осемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски и сума в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: град (адрес) обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
198о ЗВ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение
на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от
469,34 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с
номера: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г.,
**********/15.02.2019 г. за имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата
от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.