В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 08.12.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Членове: АННА ТРИФОНОВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1564 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.Т.Х., чрез особения и представител адв.С. против Решение №861/23.07.2020 по гр.д. №4023/2019г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което се признава за установено, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за имот находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и се осъжда А.Т.Х. да заплати на „ВиК“ ЕООД сума в размер на 685,00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да се отхвърлят предявените от „ВИК” ЕООД, гр. Стара Загора искове като неоснователни. Претендират се направените пред двете инстанции разноски.

В законния срок е постъпил отговор от „ВИК” ЕООД, в който подробно е взето становище по всички направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на Районен съд.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 198о ЗВ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет признаване за установено по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата, на първо място, се възразява, че първата инстанция е уважила иска, въпреки че ищецът - оператор на В и К услуги, е признал в съдебно заседание, че изчислението на квитанциите за изразходвана вода е извършено при повреден водомер. Независимо от същото обаче, съдът приел, че плащането е доказано по размер / оспорен в отговора / и е дължимо, защото ищецът е съставил сумите в квитанциите при възможно най-нисък размер на разхода, като при нормалното изчисление сумите щели да бъдат по- високи.

Въззивният съд констатира, че действително, в исковата молба (ИМ) не се съдържат твърдения, че през процесния период 04.12.2017г. – 07.02.2019г., водомерът в имота на ответника е бил развален. Нещо повече, в ИМ се твърди, че начислените за въпросния период по партида *** суми съставляват стойността на изконсумираната вода от домакинството на ответника, който дължи същата, в качеството си на наследник на титуляра на партидата – Ц.Т.Х.. Установява се също, че едва в последното заседание по делото, пълномощникът на ищеца е заявил, че прави „уточнение“ в ИМ, в смисъл, че става дума за незаплатено задължение при повреден водомер. Така наведения за първи път нов факт, освен че съставлява съществено изменение във фактологията, на която почива основанието на предявения иск, което е недопустимо да се прави след първото заседание, с оглед чл.214, ал.1 ГПК и е в нарушение на чл.143, ал.1 ГПК, който дава възможност на ищеца да допълни ИМ в 1-то заседание, е и недоказан. По делото липсват доказателства да е установено по надлежния ред, визиран в ОУ на ищцовото дружество, че водомерът е повреден (чл.20 от същите). Същевременно, е повече от ясно, с оглед признанието на ищеца и събраните доказателства, че водомерът не е реално отчитан, а са начислявани служебно количества в хипотезата на чл.39, ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Следователно, съдът приема, че ищцовото дружество неправомерно е начислило процесните суми за потребени ВиК услуги по посочените по-горе квитанции за периода 04.12.2017г. – 07.02.2019г., тъй като нито се установява водомерът в имота да е бил повреден, нито да е отчитана реалната консумация според показанията на същия.

В допълнение и във връзка с направените в жалбата възражения за липса на твърдяната в ИМ облигационна по договор за доставка на ВиК услуги между ищцовото дружество и ответника, следва да се посочи също, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, съществуването на такова правоотношение, респ. качеството на ответника на потребител на услугите на ищеца, не бяха пълно, главно и несъмнено доказани. Тези ищцови твърдения са основани на твърдението, че ответницата е собственик на имота по наследство от майка си Ц. Х.. Видно от доказателствата по делото (справка по лице за Ц. Х. ***) обаче, наследодателката на ищцата, на чието име е била открита партидата за процесния имот при ищцовото дружество, е била собственик само на 2/3 ид. части от същия. Следователно, дори да се приеме за доказано, че ответницата е приела наследството от майка си (конклудентно, със завеждането на иско по 108 ЗС през м.април 2019г.) и е станала собственик на посочената ид. част от същия от датата на откриване на наследството (03.01.2005г.), по арг. от чл.48, изр.2 ЗН, то явно е налице и друг собственик на останалата 1/3 от същия, за който също е налице основание да се счита за потребител на ВиК услуги по смисъла на ОУ на ищеца. При това положение и доколкото видно от другите справка от АВп - за вписвания по името на ответницата, както и за самия имот, през 2019г. е заведен от ответницата иск по чл.108 ЗС срещу Н.Й.Н.за собствеността и владението именно върху процесния имот, то съвсем очевидно е налице спор относно собствеността му, а с оглед предприетия път на защита на ответницата с ревандикационен иск, може да се направи извод, че същата не упражнява и фактическа власт върху имота, респ. не би могло да се приеме, че тя и домакинството й са изконсумирали процесните количества вода през посочения в ИМ период. Още повече, по делото не бе доказано ответницата реално да е обитавала имота, доказателство за което не може да бъде само фактът, че е адресно регистрирана на същия.

Не на последно място, въпреки че в ИМ е въведен фактът, че ответницата се явява наследник на титуляра по партидата за имота Ц. Х., по делото не се установява ищцовото дружество да е открило партида на новия (според същото) собственик и съответно да е начислило по същата задълженията, които счита, че принадлежат на новия собственик. Независимо че няма твърдения и доказателства кога и как ищцовото дружество е узнало, че титулярът по партидата за имота е починал, то със сигурност то е било наясно с този факт към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (25.04.2019г.), където са изложени твърдения, че длъжникът е наследник на титуляра по партидата за имота. Въпреки това, няма доказателства ищцовото дружество да се е възползвало от правото си по чл.62, ал.2 от ОУ да промени партида на името на наследника и да начисли на него процесните задължения, поради което не може да се приеме, че същият има качеството на потребител на услугите на дружеството, респ. и че станал страна по твърдяното в ИМ облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, по което се претендира установяване съществуването на процесното вземане. От друга страна, няма как процесните задължения за периода 04.12.2017г. – 07.02.2019г. да се вменят в тежест на ответницата, в качеството й на наследник на титуляра по партидата, тъй като последният е вече е бил починал (още 2005г.), поради което и няма как тези задължения да са били част от откритото наследство.

Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани. Тъй като районният съд е стигнал до противоположен извод и ги е уважил, решението му следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, като вместо това предявените от „В.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес) обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 198о ЗВ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет признаване за установено по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, ще бъдат отхвърлени изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №861/23.07.2020 по гр.д. №4023/2019г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което се признава за установено, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „В.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за имот находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и се осъжда А.Т.Х. да заплати на „ВиК“ ЕООД сума в размер на 685,00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес) обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 198о ЗВ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град (адрес), за сумата от 469,34 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., **********/15.02.2019 г. за имот, находящ се в (адрес)партида № *** и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260012
Дата:	13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия:	Христо Василев Симитчиев

Дело:	20205501001564
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	4 ноември 2020 г.

Решение по дело №1564/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА