№ 121
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230100527 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответницата са сключили договор
за овърдрафт по разплащателна сметка на 22.03.2016г. по силата, на който ищеца, в
качеството на кредитор е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател
овърдрафт по разплащателна сметка на ответницата в размер на 1858лева, а ответницата се
е задължила да върне сумата в сроковете и при условията, посочени в договора.Твърди се,
разрешения овърдрафт е със срок до 21.04.2017г. и изплатената от банката сума от 1858лв е
усвоена от ответницата.Сочи се, че договорената между страните лихва е в размер на
267.84лв за периода от 21.06.2020г. до 1.04.2021г..Твърди се, че договора за кредит е изцяло
изискуем поради настъпването на падежа. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист са издадени срещу ответницата и в хода на изпълнителното производство на
ответницата е залепено уведомление при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява
положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство
Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 1744.05лева, по договор за банков кредит за текущо
потребление, 267.84лева представляваща мораторна лихва за периода от 21.06.2020г. до
1.04.2021г.., 4лв такси за периода от 21.06.2020г. до 1.04.2021г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането на главницата и да бъдат присъдени направените
по заповедното и исковото производство разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
1
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
мораторна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.
1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за сключен договор за кредит за овърдрафт по разплащателна сметка на
22.03.2016г., усвояването на сумата по договора з за овърдрафт по разплащателна сметка на
22.03.2016г. от ответницата, неизплатените вноски по договора за за овърдрафт по
разплащателна сметка от ответницата, размера на изискуемите към настоящия момент,
задължения по договора за овърдрафт от ответницата главница и мораторна лихва, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответницата . е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни по
основание и размер.Посочено е, че от представеното банково бордеро не се разбира за
усвояване на сумата от ответницата и няма данни за извършени плащания и ползван ли е
изобщо овърдрафта.
Поискано е да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано,представител не се
явява, в писмено становище моли да бъде постановено решение, с което да бъде
постановено решение и да бъдат уважени предявените обективно съединени установителни
иска, ведно с последиците от това, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, вместо нея се явява
назначения особен представител адв.К., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове
и излага подробни съображения за това.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2016 г. е подадено искане от Д. Д. М. до Пощенска банка за разрешаване на
овърдрафт в размер на 3600 лв.
На 22.03.2016 г. Д. Д. М. е сключила договор за потребителски кредит с Юробанк
България АД по силата, на който Юробанк България АД й е отпуснало овърдрафт в размер
на 1858лв, а Д. Д. М. се е задължила да заплаща погасителните вноски по договора за
овърдрафт.В чл.3,ал.2, буква В е предвидена такса за администриране на просрочен кредит
за просрочие от два до 30 дни в размер на 4 лв. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че
срокът за ползване на овърдрафта е до 21.04.2017 г. В чл. 5 ал. 2 е предвидено, че срокът за
ползване на разрешения овърдрафт може да се удължи за период от 12 месеца, считано от
датата следваща датата на изтичане на първоначалния срок или респективно от датата ,
2
следваща датата на изтичане на предходния 12 месечен период, по преценка на банката и
при условията посочени в договора, като кредитополучателя дава изричното си съгласие за
това. В чл. 5, ал. 4 е предвидено, че преди изтичане на срока за ползване на разрешения
овърдрафт банката информира кредитополучателя по реда на чл. 22, дали срока за ползване
на разрешения овърдрафт ще се удължи с 12 месеца, считано от датата на първоначално
договорения или респективно удължен срок, или отказва да го удължи. В случай, че
кредитополучателя на получи уведомление, ще се счита, че срока не е удължен. В чл. 5, ал. 5
от договора, е предвидено, че в случай, че банката вземе решение да удължи срока на
ползване на разрешения овърдрафт и уведоми кредитополучателя за това по надлежния ред,
срокът се счита за удължен с 12 месеца, считано от датата на изтичане на първоначално
договорния, респективно удължен срок при същите условия, за което кредитополучателя
дава изрично съгласие. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит,
кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя, като
сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,360
процентни пункта. Към момента на сключване на договора референтния лихвен процент е 6
месечен Софибор, определен съгласно методиката, в размер на 0,590%. В чл. 22 от договора
е предвидено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща или по електронна
поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, или в някои от
гореописаните документи, освен, ако в договора не е уговорено друго. По отношение на
кредитополучателя адреса за получаване е вписания в началото на договора настоящ адрес,
както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и представен
пред банката документ. В случай, че някоя от страните промени адреса си , посочен в
началото на договора или в някой от горепосочените документи, тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление всички съобщения, достигнали до последния деклариран адрес, ще се считат за
получени. Договора е подписан от кредитополучателя и представителя на банката, като
отдолу е посочено от кредитополучателя „получих екземпляр от договор от 22.03.2012 г.“ и
е положен подпис на кредитополучателя.
На 22.03.2016 г. е преведена по сметка на Д. Д. М. от Юробанк България АД сумата
от 1858 лв.
На 19.04.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Юробанк България АД срещу Д. Д. М. за главница в размер на 1744.05 лв., мораторна лихва
в размер на 267,84лв за периода от 21.06.2020г. до 01.04.2021г. и такси в размер на 4 лв.
На 20.04.2021 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по
силата на които е осъдена Д. Д. М. да заплати на Юробанк България АД главница в размер
1744.05 лв., мораторна лихва в размер на 267,84лв за периода от 21.06.2020г. до 01.04.2021г.
и такси в размер на 4 лв., законната лихва върху главницата от подаването на заявлението
19.04.2021 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер
3
на 400.99 лв. по ЧГД № 1403/2021 г.
На 20.09.2021 г. на Д. Д. М. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис
от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
на разглеждане на настоящото производство
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредита
е усвоен изцяло, първоначално от 25.03 до 08.04, а общата сума на кредитните и дебитните
обороти по сметката са съответно 26 858.53 лв. и 25 114.48 лв.,като последното плащане от
ответницата по договора за овърдрафт е извършено на 1.04.2021 г. От заключението е видно,
че мораторната лихва върху главница в размер на 1744.05 лв. за периода 21.06.2020 г. до
01.04.2021 г. е в размер на 138.07 лв. В заключението е посочено, че до 01.07.2018 г.
ищцовото дружество е прилагало лихвен процент шестмесечен Софир, а от 01.07.2018 г. е
заменило индекс Софирбор с референтен лихвен процент Прайм.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ за признаване на
установено,че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
1744,05лв,представляваща главница по Договор за овърдрафт от 22.03.2016г. Съгласно
разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателя се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока. Със сключването на договора за овърдрафт между Д. Д. М. и Юробанк
България АД, като страните са се уговорили сумата по договора за овърдрафт, как да бъде
заплащана, а съответно са се уговорили и как да се подновява договора за овърдрафт.
Безспорно се установи по делото, че ответницата усвоила сумата, предоставена й по
договора за овърдрафт. Не се установи обаче ищцовото дружество да е уведомявало
ответницата за автоматично подновяване на срока по договора за овърдрафт. В
първоначалния сключен договор, посечения в него срок е до 21.04.2017 г., изрично е
посочено в чл. 5 от договора, условията при които договора се подновява, а също така и е
предвидено, че при вземане на решение на банката да поднови договора, банката трябва да
информира кредитополучателя по реда на чл. 22 от договора, дали срока ще се удължи.
Установи се също така в производството, че банката не е уведомила ответницата за
изменение на референтния лихвен процент Софибор с референтен лихвен процент Прайм и
едностранно е начислявала върху овърдрафта референтен лихвен процент Прайм. В
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че ДПК
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
4
периодите,условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се прилага за
всички приложими лихвени проценти.В производството се доказа, че ищеца е приложил
друг лихвен процент и липсва изрично уведомяване на ответницата, както за приложения
нов лихвен процент, така и за подновяването на договора. Установи се в производството от
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, че ответницата е заплатила на
ищцовото дружество сумата от 25000.53 лв. за периода от 22.03.2016 г. до 21.06.2021 г. ,
поради което съдът приема, че ответницата е изплатила главницата по договора за
овърдрафт и съответно предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е изпаднал в забава и съответно не дължи мораторна
лихва.Доказа се в производството, че договора за овърдрафт е автоматично продължаван,
без да бъде уведомявана ответницата за това, а от 2018 г. ищцовото дружество е приложило
друг лихвен процент, за който ответницата отново не е уведомена. С оглед факта, че
главницата е заплатена изцяло, а договорната лихва, посочена в договора, не е прилагана, ще
следва да се отхвърли предявеният иск за мораторна лихва, като неоснователен и недоказан.
Не се дължи и претендираната такса в размер на 4 лв.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,
ал.1 от ТЗ, че Д. Д. М., ЕГН **********, от гр......... дължи на Юробанк България АД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Околовръстен път № 260, сумата
от 1744,05 лв., представляваща неизплатена главница, по договор за овърдрафт от
22.03.2016г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 19.04.2021 г. до
окончателното й плащане,както и такси в размер на 4лв., както и сумата от 400.99лв.
представляваща направени в заповедното производство разноски, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ че Д. Д. М., ЕГН **********, от гр......... дължи на Юробанк България
АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Околовръстен път №260
сумата от 267,84 лв, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 24.06.2020 г. до 01.04.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
5
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6