Решение по дело №2722/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 29
Дата: 8 януари 2025 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20242120102722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX**** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102722 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация С.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. *****, срещу И.
П. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.С. *********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от сумата от 336,47 лева, от които 249,77 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.02.2024г. до
изплащане на вземането, 40,64 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 31.01.2024г., както и суми за дялово разпределение: 38,05 лева
- главница за периода от м.01.2021г. до м.04.2023г., и 8,01 лева - лихва за
периода от 18.03.2021г. до 31.01.2024г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ, в качеството си на
собственик на процесния имот, и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е
заплатил задължението си, както и не заплатил стойността на услугата дялово
разпределение, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано
ч.гр.дело № ****/2024г., по описа на РС – Бургас и издадена заповед за
изпълнение. Излага подробни съображения относно наличието на правни
основания за възникването и настъпването на падежа на процесните суми.
Сочи, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от
дружеството на 09.04.2024 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал,
че дружеството може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
ответника в настоящото производство.
Ищецът моли съда да уважи исковите му претенции, както и да присъди
сторените от дружеството разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, действащ чрез адвокат М. А.. В същия се излага, че
ответникът е придобил процесния недвижим имот като нотариус, имащ
намерението да упражнява нотариална дейност в гр. С.. Въпреки това, от
придобИ.ето на имота живее и упражнява нотариална дейност в гр. Бургас.
Твърди, че имотът все още е неизползваем /непригоден за живеене/ - на
шпакловка и замазка, в него липсват уреди за консумация на топлоенергия.
Липсват и санитарни принадлежности, като мивки, тоалетни чинии и др.
Предвид това сочи, че от закупуването му и до днес в имота не е потребявана
топлоенергия. Също така сочи, че сградата в която се намира обектът не е от
панелен тип и през жилището не преминава сградна инсталация. Поради това
твърди, че за този обекти никога не му е била предоставяна услуга по
топлоснабдяване на имота, нито е ползвал топла вода и топлоенергия.
Предвид изложеното моли предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С
писменa молба негов процесуален представител моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – редовно призована, не се явява и не
се представлява.
2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Видно от представените нотариални актове (нот.акт №
****/23.12.2008г., том ****, дело № ****/2007г. и нот.акт № ****/06.10.2010г.,
том I, дело № ****/2010г.), ответникът е собственик на процесния
топлоснабдяван имот за релевирания период. Това обстоятелство не се и
оспорва от ответната страна. Предвид това съдът намира, че ответникът се
легитимира като собственик на топлоснабдявания имот, респективно клиент
на ищцовото дружество и е длъжен да заплаща сумите, дължими за
доставките на топлинната енергия.
От изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че процесният
имот се намира в сграда-етажна собственост. Абонатна станция, обслужваща
процесният имот, е работила на отопление и на битово горещо
водоснабдяване (БГВ). За процесният период в имота на ответника е ползвана
само топлинна енергия за сградна инсталация. Сградната инсталация е
определена като разлика между общото количество топлинна енергия за
отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните
имоти и е разпределена между всички клиенти пропорционално на
отопляемия им обем по проект. Вещото лице е приело, че процесният
отопляем обект е с обем 166 м3. Установява се, че в имота на ответника е
затапено отклонението за отопление и не се ползва топлинна енергия от
отоплителни тела. Има водомер за топла вода, който не е отчитан за процесния
период, но не е начислявана служебно топлинна енергия за БГВ. Начислявана
е била топлинна енергия за сградна инсталация, която е задължителна за
всички имоти, независимо дали са обитаеми. Тя е определена в съответствие с
т. 7.2. от Методиката за дялово разпределения - приложение към Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
В заключението е прието още, че за процесния имот за процесния
период са начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация и суми
за отчет и дялово разпределение. Сумите са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Вещото лице е
установило, че в имота на ответника не е осигуряван достъп за отчет за
процесния период, като са били предоставени протоколи за неосигурен
достъп. В имота на ответника не е била ползвана топлинна енергия за
отопление от отоплителни тела. Не е ползвана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване.
3
По делото е изготвена и приета и ССчЕ, вещото лице по която е
посочило, че няма данни за извършени от ответника плащания за суми за
топлинна енергия, касаещи процесния период, като всички задължения,
предмет на процесния спор са непогасени. При извършени изчисления на
представените по делото извлечения вещото лице е приело, че за процесния
период И. К. има задължения за потребление на топлинна енергия за
отопление , снабдяване с Битова Гореща Вода и дялово разпределение за
сградна инсталация в размер на 287.82 лева, от които за употребена топлинна
енергия за БГВ и отопление в размер на 249.77 лева и за употребена топлинна
енергия за дялово разпределение сградна инсталация в размер на 38.05 лева.
Изчислено е, че размерът на законната лихва върху главницата за неплатени
суми за употребена топлинна енергия от датата на изпадане на ответника в
забава за всяка отделна фактура до 31.01.2024г. е 39.54 лева. Размерът на
законната лихва върху главницата за неплатени суми за начислени суми за
дялово разпределение за сградна инсталация от датата на изпадане на
ответника в забава за всяка отделна фактура до 31.01.2024г. е 7.78 лева.
При така събраните по делото писмени доказателства и предвид
заключенията на вещите лица, съдът намира исковете за основателни.
Ответникът е собственик на имота и дължи заплащане на потребената в имота
топлинна енергия. Сумите са начислени в съответствие с нормативната
уредба, уреждаща топлоснабдяването. На вещото лице по изготвената СТЕ са
представени протоколи, които доказват, че достъп до процеания имот не е бил
осигуряван. Въпреки това за релевирания период на са били начислявани
служебно количества БВГ, тъй като е било документално установено, че
имотът е необитаем. Няма данни от страна на ответника да са постъпили
рекламации по повод на изравнителните сметки в срока по чл.70а, ал. 4 от
Наредбата.
По делото са представени доказателства за разпределяне на количество
гореща вода съобразно правилата на чл. 69 ал. 2 от Наредбата за
топлоснабдяването/отм./- при норма на разход на потребление на обитател от
140л. за едно денонощие и/или за спазване на изискванията на чл. 69 ал. 4, т. 2
от същата Наредба, а именно индивидуални изравнителни сметки за топлинна
енергия (л. 27 до 32). Представена е и обща изравнителна сметка за сградата
(л. 3). За процесния период са били съобразени изравнителните сметки, като
задълженията на ответника са били коригирани именно съобразно тези
изравнявания. Всички тези обстоятелства са съобразени и от вещото лице,
изготвило счетоводната експертиза по делото.
От гореизложеното се налага се изводът, че процесните суми са
начислени правомерно, като техните стойности са правилни и се дължат от
ответника.
Доказва се и дължимостта на сумите за дялово разпределение. Вещото
лице е посочило, че за процесния период топлинен счетоводител на етажната
собственост е било ищцовото дружество. Това се доказва и от протокол от
заседание на ОС на ЕС, на което е било взето решение да бъде възложено на
ищеца да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия. Според
4
експертизата, топлинният счетоводител е изпълнявал задълженията си като
ежегодно е отчитал след края на отоплителния сезон топломерите и топлите
водомери в отделните имоти, присъединени към абонатната станция.
Извършвал е разпределението на топлинната енергия съгласно методиката за
дялово разпределение. Следователно се дължат от ответника сума в полза на
ищеца за дялово разпределение, които са посочени в справката, приложена
към исковата молба, неоспорена от ответника.

По иска за лихвата за забава:
Според ОУ, сумите се заплащат в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача за периода до
юли 2016г. и в 45-дневен срок за периода от юли 2016г. Според експертизата,
лихви се начисляват само върху неплатените месечни фактури за дялово
разпределение и върху изравнителните сметки. Лихви не се начисляват върху
месечните сметки за топлинна енергия, съставени на база прогнозен дял.
Експертизата е изчислила, че лихвите за забава върху неплатените суми по
фактурите за периода от датата на изпадане на ответника в забава за всяка
отделна фактура до 31.01.2024г. е в размер на 39.54 лева, а Размерът на
законната лихва върху главницата за неплатени суми за начислени суми за
дялово разпределение за сградна инсталация от датата на изпадане на
ответника в забава за всяка отделна фактура до 31.01.2024г. е 7.78 лева.
Предвид това исковете за лихви следва да бъдат уважени до тези размери, а за
разликата до пълния им размер следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 74,25 лева, от които 24,75
лв. за държавна такса и 49,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исково производство разноски в размер от 866,25 лева, от които
сумата от 173,25 лв. за заплатена държавна такса, сумата от общо 594 за
депозит за експертизи, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК По делото ищецът е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в
размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, което следва да се присъди в
размер на 99 лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
5
ответникът И. П. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С., **** дължи в полза на
„Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ****, следните суми: сумата от 336,47 лева, от които 249,77 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2020г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.02.2024г.
до изплащане на вземането, 39,54 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 31.01.2024г., както и суми за дялово разпределение: 38,05 лева
- главница за периода от м.01.2021г. до м.04.2023г., и 7,78 лева - лихва за
периода от 18.03.2021г. до 31.01.2024г, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с №
862/14.03.2024г. по ч.гр.д. № ****/2024 по описа на РС Бургас, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
31.01.2024г. върху главницата от 249,77 лв., за разликата над уважения размер
от 39,54 до пълния претендиран размер от 40,64 лв., както и за лихва за
периода от 18.03.2021г. до 31.01.2024г., върху главницата от 38,05 лв., за
разликата над уважения размер от 7,78 лв. до пълния претендиран размер от
8,01 лв.
ОСЪЖДА И. П. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ****, да заплати
на „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., ****, сумата от 74,25 лева, от които 24,75 лв. за държавна такса и 49,50
лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. № ****/2024 по описа на РС Бургас
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С., обл. С., ****, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ****, сумата от 866,25 лева, от които сумата от 173,25 лв.
за заплатена държавна такса, сумата от общо 594 за депозит за експертизи и
99 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторените в
настоящото исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6