№ 2538
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110150149 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
М. И. Д. е предявила срещу „К. К. М. ЕАД и „К. К.“ ЕАД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във
вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде
провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит тип „.........................,
сключен на 08.03.2024 г., с посредничеството на „К. К.“ ЕАД, и установителен иск срещу
„К. Г.“ ЕООД правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде
провъзгласен за недействителен договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2024 г. с
предмет обезпечаване на задълженията по посочения договор за потребителски кредит от
същата дата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К. К. М. ЕАД е предявил насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 705, 02 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит тип „........................., сключен на 08.03.2024 г.,
ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 98, 66 лв., представляваща обезщетение за забава. При условията на евентуалност,
претендира единствено заплащане на „остатъка от главницата“.
Ищецът твърди, че на 08.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит тип
„......................... с ответника „К. К. М. ЕАД при посредничеството на „К. К.“ ЕАД. Сочи, че
банковата сметка, по която е следвало да извършва плащанията, е с титуляр кредитния
посредник, което обуславя правния му интерес от насочване на иска и срещу него, за да го
обвърже със силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Твърди, че е усвоила сумата
от 1000 лв. по банкова сметка, а общата стойност на всички погасителни вноски без
включване на възнаграждение за поръчител била 1205, 52 лв. Към договора за кредит на
същата дата бил сключен и договор за поръчителство с третия ответник „К. Г.“ ЕООД, който
се задължил да отговаря солидарно за всички задължения по договора за кредит наред с
ищцата. В договора за поръчителство отново била посочена банковата сметка на посредника.
Било предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителя от 12 вноски на стойност от
по 147, 54 лв. всяка. Посочва, че в нито един от договорите и погасителните планове към тях
не било посочено какво е включено в годишния процент на разходите и дали в него е
включено възнаграждението на поръчителя, като сборът от всички плащания по двата
договора се равнявал на 2976 лв. при усвоена главница в размер от 1000 лв. Твърди, че е
заплатила по договора за кредит сума в размер на 1000 лв.излага доводи за
1
недействителност на двата договора поради противоречие с императивните разпоредби на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ал. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като поддържа, че договорът за кредит
следва да съдържа изрично посочване на разходите, които са включени в ГПР, както и че в
същия следва да бъде включено възнаграждението за поръчител по договора за
поръчителство, а в процесния случай това не е така. По отношение на договора за
поръчителство излага доводи и за противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „К. К. М. ЕАД, с който се
оспорват предявените искове. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен
при спазване на всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице
основания за прилагане на чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че не е изисквал и приемал плащания
за поръчителството и няма информация за плащанията по договора за поръчителство, нито
за това какви са били договорките между страните по този договор, поради което
неоснователно ищцата претендира, че възнаграждението на поръчителя е следвало да се
включи в ГПР. По отношение на предявените насрещни искове прави изявление за обявяване
на остатъка от кредита за предсрочно изискуем и претендира незаплатени суми за главница
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при условията на евентуалност
единствено остатък от главница.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К. Г.“ ЕООД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за
неоснователност на възраженията на ищцата, тъй като не е налице нееквивалентност на
насрещните претенции по договора за поръчителство, нито са накърнени добрите нрави.
Сочи, че договорът за кредитна линия има характер на рамков договор, по който могат да
бъдат извършвани няколко усвоявания и е възможно по този начин задълженията на ищцата
да възлизат на сума, многократно надвишаваща уговореното възнаграждение за
поръчителство, като поръчителят не може да предвиди изначално разходите, които
кредиторът би искал той да заплати в случай на неплащане от страна на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К. К.“ ЕАД, с който
предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес.
Посочва, че той е действал в качеството си на посредник от името и за сметка на кредитора,
като не е страна в правоотношенията, а дори да получи плащания по договорите,
получените суми се превеждат по сметка на съответната страна.
Ищцата е подала становище по насрещните искове и отговорите на исковата молба.
По отношение възражението за недопустимост от страна на „К. К.“ ЕАД посочва, че
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит заплащането на дължимите суми се извършва по
банковата сметка на посоченото дружество, като в случай на решение, с което договорът за
кредит бъде обявен за недействителен, то ще формира сила не пресъдено нещо и по
отношение на посредника. По отношение доводите на „К. К. М.“ ЕАД сочи, че в договора за
кредит формално е посочен ГПР, но той не съответства на действителните разходи,
съобразно поетите задължения, както и че потребителят в случая няма право на избор дали
да предостави обезпечение и какво да бъде то, поради което възнаграждението за
поръчителството следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Насрещните искове се
оспорват като изцяло неоснователни, тъй като ищцата поддържа, че е изплатила изцяло
чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв. съобразно чл. 23 ЗПК, поради което
насрещните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в
тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за
предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договорите.
2
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по тях е да
докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 1000 лв., а за
ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна
изискуемост на претендираната главница.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи наличието на
следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът
да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговорите на исковата
молба, подадени от „К. К. М.“ ЕАД и „К. Г.“ ЕООД писмени доказателства като относими,
допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза в случай че
съдът счита, че такава е необходима. Съдът счита, че за правилното разрешаване на
повдигнатия пред съда правен спор следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза със служебно преформулирани от съда задачи, както следва: 1. Какви плащания
са били извършени по процесния договор за кредит, като вещото лице посочи конкретните
дати, платените суми и какви задължения са били погасени с тях, както и механизма на
плащанията – по чия банкова сметка и в случай че титуляр на банковата сметка не е
кредитодателят, как ги е получил той след плащанията? 2. Какви суми по основание и
размер са останали непогасени по процесния договор за кредит? 3. Какви компоненти са
били включени при изчисляването на посочения в договора годишен процент на разходите?
4. Какъв е размерът на ГПР, ако в него се включи възнаграждението на поръчителя и
възнаградителната лихва? 5. Заплатени ли са суми по договора за поръчителство, в какъв
размер и на кои дати?. Депозитът за експертизата следва да бъде заплатен от всички страни
с оглед разпределената доказателствена тежест.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК, което следва да бъде оставено без
уважение с оглед приложената към отговора на исковата молба, подаден от „К. К. М.“ ЕАД
справка.
По редовността на насрещните искове
Предявените насрещни искове са нередовни като на „К. К. М.“ ЕАД следва да бъдат
дадени указания за представяне на доказателство за внесена държавна такса по тях, да
уточни по отношение претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за какъв период претендира сумата от
98, 66 лв. и върху какъв размер главница, а по отношение евентуалната претенция за
„остатъка от главницата“, да посочи конкретен цифров размер на тази претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на „К. К. М.“ ЕАД по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
3
получаване на съобщението с писмена молба с препис за ищцата да представи доказателство
за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на
насрещните искове в размер на общо 100 лв., да уточни по отношение претенцията по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за какъв период претендира сумата от 98, 66 лв. и върху какъв размер главница, а
по отношение евентуалната претенция за „остатъка от главницата“, да посочи конкретен
цифров размер на тази претенция. При неизпълнение на указанията в срок и в цялост
съдът ще върне насрещните искове.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба,
подадени от „К. К. М.“ ЕАД и „К. Г.“ ЕООД, писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните
служебно преформулирани от съда задачи: . Какви плащания са били извършени по
процесния договор за кредит, като вещото лице посочи конкретните дати, платените суми и
какви задължения са били погасени с тях, както и механизма на плащанията – по чия
банкова сметка и в случай че титуляр на банковата сметка не е кредитодателят, как ги е
получил той след плащанията? 2. Какви суми по основание и размер са останали непогасени
по процесния договор за кредит? 3. Какви компоненти са били включени при изчисляването
на посочения в договора годишен процент на разходите? 4. Какъв е размерът на ГПР, ако в
него се включи възнаграждението на поръчителя и възнаградителната лихва? 5. Заплатени
ли са суми по договора за поръчителство, в какъв размер и на кои дати?, при депозит в
размер на 400 лв., вносим поравно от по 100 лв. от всяка от страните в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговорите на исковата молба с
приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4