№ 1290
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507754 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4173 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 56034/2023 г. по описа на
СРС, 128- ми състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Е. Д.
сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на водено досъдебно производство № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ-
СДВР, пр. пр. № 2670/2023 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото.
Със същото решение е отхвърлен искът на Р. Е. Д. за осъждане на Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи – гр. София да заплати на ищцата сумата от 3000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено
досъдебно производство № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
2670/2023 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 24.07.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата
на Република България с излагане на съображения за неправилност на решението в
осъдителната му част. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
на Прокуратурата на Република България, тъй като не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки, а именно – претърпени неимуществени вреди, за които да е
1
установено, че са в пряка причинно- следствена връзка с процесното обвинение. Поддържа
се, че за да може да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, ищцата следва
да е търпяла вреди именно в резултат на осъществената срещу нея наказателна репресия в
качеството й на обвиняем, като не е достатъчно само наличието на образувано наказателно
производство. Твърди се, че ищцата не е привличана в качеството на обвиняемо лице,
следователно същата не е търпяла вреди. Подчертава се, че съдът не е отчел и факта, че
ищцата е търпяла неимуществени вреди във връзка с действия на полицейски служители и
наложени административни мерки – действия и актове на друг орган, за които
Прокуратурата на Република България не е легитимирана да отговаря и които не подлежат
на обезвреда по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Посочва се, че съдът не е взел предвид, че
единственото процесуално действие, извършено от прокурора, е постановяването на
прекратителен акт, който не е вредоносен за ищцата, а напротив – преустановява
вредоносните действия срещу нея. Отделно от изложеното, се навеждат аргументи, че съдът
е надценил релевантните за определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди обстоятелства, като не е взел предвид интензитета на извършените процесуално-
следствени действия с ищцата, не е отчел икономическия стандарт на живот в страната към
момента на търпене на вредите, както и че оправдателната присъда сама по себе си дава
морално обезщетение и компенсира до известна степен търпените страдания. Моли се съдът
да отмени решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – да намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Р. Е.
Д., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът на Р. Е. Д. за осъждане на Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи – гр. София да заплати на ищцата сумата
от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на водено досъдебно производство № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 2670/2023 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 24.07.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото, като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
2
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Ищцата извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при
твърденията, че е претърпяла неимуществени вреди от проведено спрямо нея наказателно
преследване, завършило с постановление за прекратяване на наказателното производство. За
основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже: настъпването на
посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната им
връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е прекратено наказателното
производство. При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
2670/2023 г. по описа на СРП/ се установява, че на 26.01.2023 г. е настъпило ПТП на бул.
„Цар Освободител“, на 50 м преди бул. „Цариградско шосе“ с участието на управлявания от
ищцата л. а. марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № *******, като при извършена проверка
на последната с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен № ARLK № 0001 и проба
№ 323 е отчетен положителен резултат за употреба на амфетамини; че на ищцата е издаден
талон за медицинско изследване № 115600 за МБАЛ ВМА, където последната е дала кръв и
урина за медицинско изследване; че във връзка с процесното ПТП на ищцата е съставен
АУАН Серия GA № 872263 за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че на
ищцата е наложена принудителна административна мярка, а именно – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.
Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
2670/2023 г. по описа на СРП/ се установява, че по реда на чл. 212, ал. 2 НПК е образувано
досъдебно производство за това, че на 26.01.2023 г., около 20:00 ч. в гр. София, по бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към бул. „Цариградско шосе“
управлявал л. а. „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № ******* след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, установено чрез техническо средство Дръг Тест 5000, с № ARLK №
0001 проба № 323, като водачът е дал кръв за химическо изследване – престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК; че на 26.01.2023 г., в 20:53 ч. по производството е била задържана именно
ищцата Р. Е. Д., като на същата е извършен обиск, а на 27.01.2023 г. – е снето сведение; че
по образуваното досъдебно производство са извършени оперативно-издирвателни
3
мероприятия от разследващ полицай при 01 РУ – СДВР въз основа на постановление от
27.01.2023 г., разпити на свидетели, назначена е съдебно- химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза на проби от кръв и урина, взети от ищцата, в заключението на
която вещите лица са посочили, че от извършените изследвания на предоставените
биологични проби, взети от ищцата, не се установява наличие на наркотични/упойващи
вещества, изготвена е справка за съдимост на ищцата, от която се установява, че същата не е
осъждана към 06.02.2023 г., както и че с постановление от 17.03.2023 г. на прокурор при СРП
срокът за разследване по ДП № 162/2023 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 2670/2023 г.
по описа на СРП е удължен с два месеца, считано от 26.03.2023 г.
Между страните във въззивното производство не е спорно, а и от представеното по
делото постановление от 24.07.2023 г. се установява, че наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като прекратителното постановление е
връчено на ищцата на 31.07.2023 г., поради което следва да се приеме, че то е влязло в сила
на 07.08.2023 г.
Спорен пред настоящата инстанция, на първо място, е въпросът дали са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, а именно
– наличие на обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното
производство е прекратено, и настъпване на неимуществени вреди за ищцата, намиращи се в
причинно- следствена връзка с обвинението.
Настоящата инстанция споделя възприетото в практиката на ВКС, обективирана в
решение № 1200/02.12.2008 г., постановено по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о., решение № 187
от 13.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1215/2011 г. , III г. о., решение № 341 от 05.10.2012
г., постановено по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., решение № 425 от 01.12.2015 г., постановено
по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., решение № 51 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. №
2340/2020 г., IV г. о., определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III г. о.,
решение № 50009 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., становище, че
предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване
на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт.
В посочените решения е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по- широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно- процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че доводите на въззивника ответник, че в
процесния случай ищцата не е била привлечена в качеството на обвиняемо лице,
следователно – същата не е търпяла вреди в резултат на осъществена срещу нея наказателна
репресия, както и че не е достатъчно само наличието на образувано наказателно
4
производство за ангажиране на отговорността на държавата, са неоснователни.
Действително в приобщеното по делото ДП № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ –
СДВР, пр. пр. № 2670/2023 г. по описа на СРП не се съдържа нарочен акт, с който ищцата да
е била привлечена като обвиняема. Въпреки това обаче настоящата инстанция счита, че по
делото безспорно се установява, че ищцата е била обект на наказателно производство, като
същата е знаела, че се води разследване за извършено от нея престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, поради което и с оглед цитираните по- горе решения на ВКС следва да се възприеме
изводът, че не е необходим нарочен акт, с който ищцата да бъде привлечена като обвиняема,
за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Следователно не е необходимо и ищцата да е била привлечена като обвиняемо лице, за да се
приеме, че същата е търпяла вреди в резултат на осъществената срещу нея наказателна
репресия.
Както вече беше посочено, с постановление от 24.07.2023 г. на прокурор при СРП
наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Прекратяването на наказателното производство обосновава извод за незаконност на
обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че
неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Във връзка с горното анализът на събраните по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника – Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
Относно причинените вреди и връзката им с воденото срещу ищцата наказателно
производство пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите И.Н. К. /живеещ на
семейни начала с ищцата/ и И. П. П. /приятелка на ищцата/, чиито показания въззивният съд
кредитира при условията на чл. 172 ГПК като последователни, непротиворечиви и логични.
Същевременно същите не разкриват недостоверност, преднамереност и/или непълнота. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата е изживяла негативни
емоции, изразяващи се в емоционални и психически терзания на личността на последната, в
резултат на воденото наказателно производство за посоченото по- горе престъпление, а
именно – ищцата е приела тежко случилото се, като се е отчуждила от семейството и
приятелите си, изолирала се е от външния свят и е променила нормалния си ритъм на живот,
чувствала е неудобство в общуването с околните и се е срамувала от случилото се,
притеснявала се от влошаване на отношенията си със семейството и колегите си, като
отделно от това, се е притеснявала да не загуби работата си. От показанията на разпитаните
свидетели се установява още, че отнемането на свидетелството за управление на МПС на
5
ищцата е оказало негативно влияние върху ежедневието й, доколкото същата е изпитвала
затруднения както в личното си придвижване, така и в осигуряването на грижи за детето си,
което поради ниската си възраст се нуждае от придружител до и от училище. Освен това от
показанията на двамата свидетели се установява, че здравословното състояние на ищцата се
е влошило, като за лечението на заболяването, от което същата страда /диабет/, тя е
преминала от хапчета на инжекции. Обсъжданите гласни доказателства се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал – както от приобщеното ДП № 225
ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 2670/2023 г. по описа на СРП, така и
от представените по делото медицински документи.
Отделно от горното, от представените по делото писмени доказателства се установява
още, че ЗК „Лев ИНС“ АД е отправило покана към ищцата за доброволно изпълнение на
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета, заведена във връзка
с процесното ПТП, в което ищцата е участвала и във връзка с което й е направена проба за
употреба на наркотични и упойващи вещества. В посочената покана изрично е посочено, че
според съставения протокол за ПТП ищцата е управлявала МПС след употребата на
упойващи вещества /амфетамини/. Безспорно с процесната покана у ищцата е създадено
чувство за стрес, срам и неудобство, доколкото към момента на получаването й не е било
установено категорично и безспорно дали в действителност ищцата е управлявала
процесния лек автомобил след употреба на наркотични вещества.
С оглед на всичко изложено дотук, противно на наведените във въззивната жалба
доводи, по делото се установяват настъпили в причинна връзка с противоправното деяние на
ответника неимуществени вреди за ищцата.
Доколкото по делото се установява, че ищцата е търпяла неимуществени вреди
вследствие на противоправното поведение на ответника, то последният следва да я обезщети
за тях. В тази връзка спорен пред настоящата инстанция е и въпросът относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, респ. което не съставлява престъпление, се е отразило негативно на физическото
му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата му, в това число върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
Във връзка с горното следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е била обект на
6
разследване във връзка с извършено умишлено престъпление от общ характер, което не е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но за което се предвижда, освен налагане на наказание
„лишаване от свобода“ от една до три години и кумулативно наказание – „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
Отделно от това, както вече беше посочено, във връзка с образуваното досъдебно
производство са постановени задържане на ищцата за срок от 24 часа и временно отнемане
на свидетелството й за управление на МПС, което допълнително е нанесло морални вреди и
ограничения на същата.
Наказателното производство е продължило шест месеца, като въпреки че се е развило
и е приключило в разумен срок, несъмнено се е отразило негативно на психиката и
личността на ищцата, доколкото в посочения период от време последната е живяла в
неизвестност дали ще бъде й повдигнато обвинение, респ. дали ще бъде призната за виновна
в извършването на престъплението, за което е била разследвана. Същевременно не се
установява продължителността на наказателното преследване да се дължи на
недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищцата.
На следващо място, при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид и характеристичните данни на ищцата. По делото не се
установява последната да е била осъждана, поради което несъмнено воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката й като неосъждан човек.
Отделно от изложеното дотук, както вече беше посочено, от събраните в
производството писмени и гласни доказатества се установява, че ищцата е преживяла
психически и емоционални страдания във връзка с неоснователното обвинение, които са се
отразили на отношенията й с околните – семейство, приятели и колеги, на здравословното й
състояние, на нормалния й ритъм на живот, както и на професионалната й дейност.
Съобразявайки всички изложени по- горе обстоятелства, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, степента на засягане на емоционалния, личния и
професионалния живот на увредената, данните за личността й, предвид общото социално и
икономическо състояние на обществото въззивният съд намира, че присъденото от районния
съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева отговаря на критериите,
предвидени в чл. 52 ЗЗД, поради което се явява справедливо.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата
следва да бъдат присъдени разноски, представляващи уговорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна на
въззивника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
7
основателно с оглед на обстоятелството, че делото не се характеризира със завишена
фактическата и правна сложност, както и с оглед реално извършената от адвоката работа във
връзка с въззивното производство /подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в о. с.
з./. Ето защо, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено и
присъдено в размер на 600 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4173 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. №
56034/2023 г. по описа на СРС, 128- ми състав, в частта, с която Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, е осъдена да заплати на Р. Е. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******,
сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на водено досъдебно производство № 225 ЗМК 162/2023 г. по описа на 01 РУ-
СДВР, пр. пр. № 2670/2023 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Р. Е. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8