№ 229
гр. Благоевград, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500173 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.
2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.С.В.“ ЕАД, чрез процесуален
представител, против Разпореждане № 3321/22.12.2022г. на Районен съд -
Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 2877/2022г. по описа на същия съд в
отхвърлителната му част.
В частната жалба са релевирани оплаквания за това, че атакуваният акт
е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че клаузата в договора,
регламентираща заплащане на договорна лихва не е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, за което подробно се аргументират. Прави
се искане обжалваният акт да бъде отменен и да бъде издадена заповед по чл.
410 ГПК, като се присъди договорната лихва.
След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че
частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна - заявител в
заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу съдебен акт на заповедния съд, подлежащ на обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд - Благоевград е инициирано по
заявление на заявителя „А.С.В.“ ЕАД срещу длъжника А. И. Д. за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на посочени в заявлението
суми - 700 лв. главница, 55,35 лв. договорна лихва и 275,29 лв. обезщетение
за забава. Съдът е уважил заявлението за главница и обезщетение за забава,
1
ведно с разноските, като е отхвърлил същото в частта относно договорната
лихва. Заповедният съд е приел, че уговореният между страните ГЛП от 40,05
% не съответства на изискванията на добрите нрави и поради това
договорената клауза в договора е нищожна. Посочил е, че договорната лихва
надвишава четири пъти законната лихва, поради което не отговаря за
изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна.
Съдът намира, че атакуваният акт в обжалваната му част е неправилен,
поради следното:
Заявителят в заповедното производство - „А.С.В.“ ЕАД, е направил
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на
договор за потребителски кредит № 541973/29.06.2021г., видно от който С.К.
ООД предоставя на длъжника А. И. Д. кредит в размер на 700 лв., който
следвало да се върне на 17 седмични погасителни вноски, ведно с договорна
лихва в размер на 55,35 лв. Уговорен е ГПР – 49,9 % и ФЛП – 40,05%.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заповедният съд отхвърля
заявлението, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. Представеният към заявлението договор е
потребителски такъв и за наличието на неравноправни клаузи съдът следи
служебно. В случая настоящата съдебна инстанция не установи наличие на
такива клаузи, които да са основание за отхвърляне на заявлението в частта, с
която се претендира договорна лихва.
Видно от представения договор за потребителски кредит страните са
договорили предоставената сума под формата на кредит в размер на 700 лв. да
бъде върната на 17 седмични вноски, при ГПР – 49,9 % и фиксиран лихвен
процент – 40,05 %. Уговорената договорна лихва е в размер на 55,35 лв. В
ЗПК няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
договорната лихва. Последната представлява печалба за кредитора и съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК е част от общите разходи по кредита, които се включват в
ГПР. За ГПР е налице законово ограничение - да не надвишава петкратния
размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това означава, че
максимумът от 50 % ГПР се явява пределът, до който следва да се приеме, че
общото оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави.
Въззивната инстанция не споделя извода на заповедния съд, че клаузата
от договора, определяща размер на фиксирания лихвен процент
/възнаградителната лихва/ в размер на 40,05 % е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. След като договореният ГПР, който включва и лихвения
процент, не надвишава пет пъти законната лихва съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която
страните уговорят възнаградителна лихва, която е в по-голям размер от
трикратния размер на законната лихва. Поради това изводите на заповедния
съд за наличие на недействителност на договорната възнаградителна лихва
поради противоречие с добрите нрави са неоснователни.
На настоящия съдебен състав е известна практиката на съдилищата,
според която при уговаряне на договорна лихва, която надвишава трикратния
2
размер на законната лихва е налице неравноправна клауза поради
противоречие с добрите нрави. Посочената практика обаче е актуална за
правоотношения, които са възникнали преди приемането на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК /в сила от 23.07.2014г./.
С оглед на горното разпореждането в обжалваната част – за вземането
за договорна лихва, следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде
постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410
ГПК за отхвърленото вземане, след което делото следва да се върне на
районния съда за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3321/22.12.2022г. на Районен съд -
Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 2877/2022г. по описа на същия съд, в
частта с която е отхвърлено заявление, подадено от заявителя „А.С.В.” ЕАД,
срещу длъжника А. И. Д. за сумата в размер на 55,35 лв. (петдесет и пет лева
и тридесет и пет стотинки) - договорна лихва, дължима за периода 06.07.2021
г. - 26.10.2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на заявителя „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление - гр.С., бул.”Д.П.Д., офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си
И.Н. - юрисконсулт, с адрес за съобщения - гр. С., бул. ”Д.П.Д., офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжника А. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
Благоевград, жк. Е., за сумата в размер на 55,35 лв. (петдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за
периода 06.07.2021 г. - 26.10.2021 г., по Договор за потребителски кредит №
541973/29.06.2021г., сключен между А. И. Д. и „С.К.“ ООД, като
впоследствие вземанията по този договор са прехвърлени от „С.К.“ ООД на
„А.С.В.” ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 14.06.2022 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съобразно настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4