Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 11.12.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
10.11. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1528 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 912/29.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 221/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
признато за установено по отношение на „Е.”
ЕАД, че дължи на „П.“ ЕООД, сумата от 261.50
лв., представляваща платена без основание сума, въз основа на неправомерна
корекция на сметка за електрическа енергия за периода 01.02.2015г. – 28.05.2015г.,
начислена във фактура № **********/30.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 10887/11.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20243/2019г., по описа на
РС гр. П..
Въззивникът
„Е.” ЕАД обжалва изцяло решението, като са направени оплаквания за неправилност
и необоснованост. Направено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемия моли да се потвърди решението. Изложено е становище по направените
в жалбата оплаквания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
Образувано е частно гр. дело № 20243/2019г., по описа
на РС гр. П. на 10.12.2019г. по заявление по чл. 410 ГПК от ищеца „П.” ЕООД гр.
С.З. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 10887/11.12.2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по
настоящото дело, да плати на заявителя – ищеца по настоящото дело,
претендираната сума. В законоустановения срок длъжникът депозира възражение по
чл. 414 от ГПК, вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен
срок да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок,
заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Не е
спорно, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в с. Д., общ. С.З., с клиентски № **********, ИТН
2118390, по
което ищецът е купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като
потребител на електрическа енергия, тя е носител на права и задължения по
Закона за енергетиката и е обвързана от действащите при ответника Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия.
Представен
е по делото Констативен протокол №
74479/28.05.2015г., за извършена проверка на електромер
№
62748629/2012г.
Било констатирано съмнение за
нерегламентирано въздействие върху електромера, поради което същият е демотиран, поставен в безшевна торба, пломбиран с пломба № 315507 и предаден
за експертиза.
От извършената проверка на
БИМ било констатирано, че били изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера поради несъответствия, бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване 536/31.05.2016г. на БИМ, който установява, че електромерът е манипулиран, извършена е неоторизирана намеса, в
резултат на което е променена параметризацията на дисплея на електромера и той
отчита по-малко от консумираната ел.енергия.
Вследствие на това, било
начислено допълнително количество ел.енергия в размер на 3353,00 kWh на стойност 261,50 лв. за периода от 01.02.2015г. –
28.05.2015г., за 116 дни.
Била издадена фактура № **********/30.09.2016г., която била изпратена на ищеца.
От
извършената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, се установява безспорно, че процесният
електромер е манипулиран. Вещото лице посочва в заключението си, че процесния електромер - трифазен, двутарифен, статичен
тип ISKRA МТ 174, ф. № 62748629/2012г.
е манипулиран. Върху него е приложена софтуерна манипулация, която води до
промяна на тарифната таблица на електромера и на метрологичните му
характеристики. Част от консумираната и измерена ел.енергия се натрупва в
регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни зони. Същият
регистър не се визуализира, отчита и остойностява. Електромерът не съответства
на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната
ел. енергия. Методът на изчисляване на неотчетената ел. енергия и методиката за
остойностяването й е в съответствие с чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Тези факти и констатации в
експертизата на БИМ и СТЕ по делото не се оспорват от ищеца, нито се
опровергават с ангажирани доказателства, както в първоинстанционното
производство, така и в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, предвид така
установените факти по делото, следва да приеме, че в случая е налице основание
за т.нар корекция на сметката на ищеца със допълнително 3353,00 kWh на стойност 261,50 лв. за периода от 01.02.2015г. –
28.05.2015г., за 116 дни с фактура № **********/30.09.2016г. на електромер с фабричен номер 62748629/2012г. от ИТН 2118390, видно от справка за
коригиране на сметката за електроенергия. Съдът приема, че въззивникът правилно
и напълно законосъобразно е изпършил коригирането, тъй като на въззиваемия е начислена цената на реално
доставена и потребена в обекта ѝ ел. енергия през процесния период, която
е останала неизмерена поради манипулация на монтираното в обекта СТИ. Сумата по
фактурата съответства на стойността на реално доставената, респ. консумирана в
обекта на ответника ел. енергия, неизмерена поради безспорно установената манипулация.
В решение № 21/01.03.2017 г. по гр.
д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. се съдържа разрешение на правния въпрос за
времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
/обн. ДВ бр. 54/2012 г. / и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., според което
е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за
потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.
Горепосоченото разрешение, поради
принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза,
при която са отменени ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и
липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на
сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане
на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в
невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие
върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
При задължение за заплащане на цената
на доставена стока по договор за покупко-продажба, въпросът дали уведомяването
е предвидено в Общите условия е ирелевантен, тъй като не се касае за вземане за
обезщетение за вреди (при което да се изследва има ли виновно поведение от
страна на абоната), а за задължение на купувача да заплати пълната цена на
доставената и съответно реално потребената от него стока (чл.183 ЗЗД).
Съдебната практика приема, че
със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, т. е. само и единствено при предвиждане в ОУ на договорите ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични Правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Изрично в чл. 54 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" АД, са
предвидени редът и начина на извършване на коригирането на сметките от
оператора на електроразпределителните мрежи.
В настоящия случай, съдът съобрази и
споделя актуалната практика на ВКС, че липсата на приет в ОУ на доставчика ред
за уведомяване на абоната при хипотеза на основание за корекция на сметката му,
е евентуална пречка абонатът да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на
спора, но не е основание за недължимост на начислената допълнително цена за ел.
енергия, ако в съдебното производство се установи, че ел. енергията е реално
доставена и консумирана от абоната и при липса на специална норма следва да се
прилага общата като в случая отношенията между продавач и купувач се уреждат
изначално в Закона за задълженията и договорите.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение на Районен съд – гр. С.З. е неправилно и следва да бъде
отменено, а предявеният иск за признаване за установено по отношение на
ответника „Е.” ЕАД, ЕИК С.З.,
съществуването на вземането на „П.“ ЕООД, ЕИК С.З. за сумата от 261.50 лв.,
представляваща платена без основание сума, въз основа на неправомерна корекция
на сметка за електрическа енергия за периода 01.02.2015г. – 28.05.2015г.,
начислена във фактура №**********/30.09.2016г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, за въззивника възниква правото на разноски, като
същият доказва направени такива в размер на 25 лв. за внесена държавна такса, а
съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на делото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Във връзка с изхода на делото
следва да бъдат преизчислени и разноските за първа инстанция, като право на
разноски възниква за ответника, който доказва извършени такива в размер на 220
лв. за вещо лице и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 912/29.07.2020г., постановено по гр.д. №221/2020г.
по описа на Районен съд – С.З., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. ***, представлявано от *** против „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.***, представлявано от *** за
признаване на установено, че „Е.” ЕАД дължи на „П.“ ЕООД сумата от
261.50 лв., представляваща платена без основание сума, въз основа на неправомерна
корекция на сметка за електрическа енергия за периода 01.02.2015г. –
28.05.2015г., начислена във фактура №**********/30.09.2016г., отчетена чрез
електромер с №62748629/2012г., за обект в с. Д., общ. С.З., с
клиентски №**********, ИТН 2118390, като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, представлявано
от *** да
заплати на „Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от *** направените пред първоинстанцонния съд разноски в общ
размер на 320 лв. и направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер
на 125 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.