РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 01.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 331/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 8006950/28.03.2016 г., уточнена с молба от 18.04.2016
г., предявена от С.О., ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „********,
против П.Г.Н., с ЕГН:
********** и Т.С.Н., с ЕГН: **********,
и двамата с адрес: СО, с. Герман, ул. „********.
Ищецът
С.О. твърди, че е собственик на поземлен имот, с идентификатор
14831.6517.104 по КККР, одобрена със заповед № РД-18- 37/04.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с пл. № 454, кад. лист № Г-7-6-Б, с площ от
1200 кв.м., с адрес: с. Герман, С.О.,
местност „Реката“. Имотът представлявал асфалтиран паркинг, изграден
през 1990 г. и бил ползван за нуждите на военното поделение, както и на
поделение № 72620 на МВР.
Ищецът твърди, че към момента на влизане в сила на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), имотът не е бил
земеделска земя, поради вече реализирано мероприятие - асфалтиран паркинг. Поради
това, ищецът счита, че имотът попада в приложното поле на чл. 10б ЗСПЗЗ. Тъй като се касаело за реализиран
обществен паркинг преди 1992 г., имотът бил актуван като общински, на основание
чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), вр. чл. 10б от ЗСПЗЗ и
§. 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА) и бил издаден акт за общинска собственост (АОС) № 1752/25.02.2002 г.,
вписан в имотния регистър - том XXVIII, № 261/2006 г., вх. № 67176.
Ищецът твърди, че ответниците владеят имота, без правно
основание. В периода от м.03.2011 г. до м.03.2016 г., ответниците отдавали
имота под наем на „Ф.“ ЕООД, като по този начин С.О. била лишена от ползването
на имота, а ответниците се обогатили за нейна сметка.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че е
собственик на поземлен имот, с идентификатор 14831.6517.104 и ответниците да
бъдат осъдени да му предадат владението на имота, както и ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят разделно сумата от
53 429 лева (или по 26 714.50
лева всеки от тях), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
процесния имот, за периода от м.03.2011 г. до м.03.2016 г. (съгласно увеличение
на цената на иска, допуснато с определение от с.з. от 07.12.2016 г. на СРС, л.
204-206 от делото на СРС, както и обстоятелството, че с молбата от 18.04.2016
г. (л. 53), обезщетение се претендира разделно).
Ищецът е направил и искане да бъде отменен нотариален акт
№ 199, том II, рег. № 10065, дело № 378/2005 г. (във формата на който, на
26.09.2005 г. е сключен договор за покупко-продажба на процесния имот), както и
да бъде постановено вписване в КККР на АОС № 1752/25.02.2002 г.
Ищецът претендира и направените по делото разноските.
В срока на чл.131 ГПК, ответниците П.Г.Н.
и Т.С.Н., са депозирали отговор на исковата молба. Ответниците не оспорват, че
владеят и са владели процесния имот, през посочения в искова молба период.
Оспорват исковете с възражението, че са неоснователни, тъй като ищецът не е
собственик на имот.
Ответниците
сочат, че не съществува имот като описания в акта за общинска собственост.
Освен това, в имота не са били извършвани мероприятия на законно основание. Ответниците твърдят, че владеят имота на
правно основание, тъй като са негови собственици, по силата на договор за
покупко-продажба, сключен на 26.09.2005 г. с нотариален
акт № 199, том II, рег. № 10065, дело № 378/2005 г. Позовават се и на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, тъй като са добросъвестни владелци и са владели
имота за период по-дълъг от пет години. Молят исковете да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират направените по делото разноските.
На
20.12.2017 г., ищецът е депозирал по делото писмени бележки, в които излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията си и исканията си.
На
22.12.2017 г., ответниците са депозирали по делото писмени бележки, в които
излагат подробни доводите в подкрепа на възраженията си.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 96, том II, рег. 2328, дело №
2977/1947 г., Г.И.С.е бил признат за собственик на 31 недвижими имота. Под № 15
в нотариалния акт е посочена овощна градина в местността „К.Р.“ с площ от 1,5
декара и 5 ара, при съседи В.И., Д. И.и река (л. 131 от делото на СГС).
На 04.08.1978
г., Г.И.С.е починал и е оставил за свои
наследници по закон В.Г.А.и В.Г.К.(негови дъщери) - видно от приетите по делото
удостоверения за наследници, (л. 91, л. 124 от делото на СГС и л. 33 от делото
на СРС).
Със заявление с вх. № 3081/17.01.1992 г. до Общинска
поземлена комисия, В.Г.А., в качеството си на наследник на Г.И.С., е поискала
да бъде възстановена собствеността върху посочените в заявлението земи с поредни
номера от 1 до 31, намиращи се в землището на с. Герман, в район „Панчарево“
(л. 100 и л. 105 от делото на СГС). Един от заявените за възстановяване имоти,
посочен под № 15 в заявлението, е овощна градина с площ от 1,5 декара, намираща
се в местност „К.Р.“.
По подаденото заявление е постановено решение № 3081/27.05.1993
г. на Поземлена комисия - с. Лозен, община Панчарево. С решението е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.С.върху 12 от
заявените за възстановяване имоти, а за останалите, измежду които и имотът
посочен под № 15 в заявлението, е постановен отказ (л. 101-102 от делото на
СГС).
С последващо решение на Поземлената комисия от 04.12.1995
г. отново е отказано възстановяването на собствеността върху имота, посочен
под № 15 в заявлението. По делото са приети две решения от посочената дата,
като и в двете е отказано възстановяването на имота, но в едното (л. 98-99 от
делото на СГС) е посочен под пореден № 3, а в другото (л. 103-104 от делото на
СГС) имотът е посочен с пореден № 2. Мотив за отказа да бъде възстановена
собствеността върху имота е, че същият попада в приложното поле на чл. 24, ал.
2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ.
С решение от 03.07.2000 г. на Поземлената комисия е
определено да се извърши обезщетяване със земи или с коменсационни бонове за
3,500 дка, за които правото на собственост е признато, но е невъзстановено (л.
39, л. 72 от делото на СГС). Това решение е било обжалвано от В.А.и е било
признато за нищожно с решение от 21.11.2001 г. на СРС по гр.д. 7616/2001 г. По
делото няма данни решението на районния съд да е било обжалвано, поради което
съдът приема, че то е влязло в сила.
На 25.02.2002 г. е съставен акт за частна общинска
собственост (АЧОС) №1752 за недвижим имот в с. Герман – Враня. Посоченото
правно основание за съставянето му е чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Имотът е описан като
асфалтиран паркинг с площ 1 200 кв.м. В забележка към акта е посочено, че
актувания имот е с пл. № 454, кад.л. № Г-7-6-Б/693 съгласно скица на ОП
„Софийски кадастър“ (л. 35 от делото на СРС). Скицата е представена по делото
(л. 31)
На 20.12.2004 г. е съставен протокол за съвместно
уточняване на граници след срока по чл. 18д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Видно е от
протокола, че съседи на имот с пл. № 2 и 20003 са наследници на Д.В., т.е. имот
20001, и М.Д.Л.(л. 94 от делото на СРС).
От протокол от 23.12.2004 г. се установява, че Общинска
служба по земеделие и гори (ОСЗГ), Община Панчарево, е констатирала, че са
налице основания за отмяна на отказа, постановен с решението от 04.12.1995
г. по отношение на имота в местност „Реката/К.Р.“, който е описан в т. 3
от отказа. Ето защо комисията е отменила отказа си в частта по т. 3 на
основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ (л. 100-101 от делото на СРС).
С решение от 23.12.2004 г. ОСЗГ, Община Панчарево, е
признала правото на собственост на наследниците на Г.С.върху нива с площ
1 500 дка в строителните граници на с. Герман, местност „Реката“. В
решението е описано, че имотът е заявен под № 15 в заявлението (решение, л. 92
от делото на СГС).
С решение от 01.08.2005 г. ОСЗГ, Община Панчарево, е
възстановила правото на собственост на наследниците на Г.С.върху нива с площ
1 552 дка в строителните граници на с. Герман, местност „Реката“, представляваща
имот № 00002 и 20003. В решението е описано, че имотът е заявен под № 15 в
заявлението (л. 93 от делото на СГС и л. 88 от делото на СРС).
Видно от приетото по делото удостоверение, решението
от 01.08.2005 г. е влязло в сила към 09.09.2005 г. и към този момент за имота
не е имало реституционни претенции от трети лица (л. 85 от делото на СГС).
На 21.09.2005 г., П.Г.Н., като пълномощник на В.Г.А.и
В.Г.К., е сключил договор за наем с „Ф.“ ЕООД. С договора наемателят е получил
правото да ползва имотите 00002 и 00003 с площ 1 552 кв.м. за складиране
на дървен материал (л. 21, л. 22 от делото на СРС).
На 26.09.2005 г., е сключен договор за покупко-продажба, по силата
на който В.Г.А.и В.Г.К.са продали на П.Г.Н.,
нива с площ от 1 056 кв.м., находяща се в землището на с. Герман, Община
Панчарево, местност „Реката“, представляваща имот с № 00002, както и нива с
площ от 0.496 кв.м., находяща се в землището на с. Герман, Община Панчарево,
местност „Реката“, представляваща имот с № 020003. Договорът за
покупко-продажба е бил сключен във формата на представения по делото нотариален акт № 199, том II, рег. № 10065, дело № 378/2005 г. (л. 30 от делото на СРС).
Не се спори по делото, че към датата на
сключване на договора (26.09.2005 г.),
П.Г.Н. е бил в граждански брак с Т. С.Н..
На 12.10.2006 г. издаденият през 2002 г. АОС № 1752
е бил вписан в Служба по вписванията София. (л. 35 от делото на СРС).
С молба от 11.04.2007 г., С.В.З.е поискала от Общинската
комисия по земеделие и гори, Община Панчарево, да отмени решението си от
01.08.2005 г., в частта относно имот № 20003 (л. 51 от делото на СГС).
Видно от протокол от 20.04.2007 г., ОСЗГ - Панчарево,
е констатирала допусната явна фактическа грешка и на основание чл. 14, ал. 6,
ал. 7 и ал. 7а е отменила решението от 01.08.2005 г., в частта за имот с №
20003 с площ от 0,496 дка в землището на с. Герман, местност „Реката“ (л. 71 от
делото на СГС).
По искова молба, предявена от С.О. срещу П.Г.Н. и Т.С.Н.
е било образувано гр.д. 12570/2007 г. по описа на СРС. Предмет на делото е бил
предявен отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на недвижими
имоти, включително и имот № 00002 в землището на с. Герман, м. „Реката“. С
влязло в сила определение от 29.12.2008 г., производството по делото е било
прекратено (л. 95 и 98-99 от делото на СРС).
П.Г.Н. и Т.С.Н. са предявили против С.О.,
установителен иск - да бъде установено, че на основание договор за
покупко-продажба (сключен с н.а. №
199/2005 г.) са собственици върху имот № 00002 в землището на с. Герман, м.
„Реката“. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 880/2012 г. на СГС, ІІІ Г
състав, искът е бил отхвърлен ( л.
113-120).
От приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице инж. А.Х.се
установява, че за периода от м. 03.2011 г. до м. 03.2016 г. средният пазарен
наем на процесния имот възлиза на 53 429,00 лева (л. 176-181).
От приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице инж. П.Р. се
установява, че описаният в АОС № 1752/2002 г. имот с пл. № 454 е частично
идентичен с ПИ 000002 по картата на възстановената собственост (КВС), в
землището на с. Герман, СО-Панчарево. Имоти ПИ 000002 и ПИ 020003 са идентични
с имоти с идентификатори № 14831.6517.104, с площ
1 056 кв.м. и № 14831.6517.3, с площ от 496 кв.м. по КККР. Границата между ПИ 000002 и ПИ 020003 не е променяна и спрямо идентичните
им имоти с идентификатори № 14831.6517.104, с площ
1 056 кв.м. и № 14831.6517.3, с площ от 496 кв.м. по КККР. И двата имота
са предназначени за „ниви“, като това предназначение не е променяно. По
одобрения ОУП на С.О. имотите са отредени за Оз1 – зона за
обществено-обслужващи дейности, озеленяване в градски райони. За имотите няма
влязъл в сила регулационен план и план за застрояване, с които да се отреждат
някакви конкретни мероприятия, освен за ниви. Освен това, съгласно заключението
на вещото лице, имотите не са отреждани с конкретно мероприятие като имоти
извън регулация.
От експертизата се установява, че Актът за общинска
собственост е издаден въз основа на кадастрален план емисия 1986 г.
Същевременно вещото лице не е открило данни за акт, с който конкретният
кадастрален лист да е одобрен на основание чл. 38 от Правилника за прилагане на
Закона за единния кадастър на Народна Република България, действал в периода
1983 г. – 2000 г. Видно от заключението е също, че вещото лице не е открило
каквито и да е документи (разрешения за строеж, проектна документация и т.н.)
за изграждането на асфалтов паркинг в имот с пл. № 454 по кадастрален план
емисия 1986 г. От експертизата се установява също, че след 2007 г. ПИ 00002 е
използван за складиране на строителни материали.
В открито съдебно заседание, вещото лице инж. Р.
обяснява, че е изследвал статута на имота и към 2002 г. и не е открил заповеди
за регулационни планове или изменение на регулационните планове. ВЛ е посочило,
че това, че теренът е асфалтиран не означава, че е паркинг.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите и Т.С.М..
Св. Т.М.работи от 1979 г. в Специализирания отряд за
борба с тероризма, като строителен техник и отговаря за строителството.
Свидетелят сочи, че от 1979 г. е в казармите на поделение „Враня“. Т.М.заявява,
че срещу поделението е имало свободна площ. Този имот е бил асфалтиран и
превърнат в паркинг по нареждане на командира на поделението и под
ръководството на свидетеля. За изграждането на паркинг не са били издадени
никакви документи. Асфалтираният паркинг попадал извън границите на
поделението.
От показанията на свидетеля С.се установява, че от 1995 –
1996 г. е работел в поделението за борба с тероризма „Враня“. Свидетелят разполагал с личен автомобил, с който се е
придвижвал до поделението. Според показанията му, той е паркирал автомобила си
на асфалтиран паркинг срещу входа на поделението. За влизане в паркинга е било
необходимо да се направи десен завой на бул. „Царигдаско шосе“ в посока с.
Герман. Паркингът бил извън територията на поделението.
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 108 от Закона
за собствеността (ЗС) и по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Относно
субективно съединените искове с правна квалификация чл.108 ЗС:
Основателността
на предявен ревандикационен иск се обуславя от съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален
обект индивидуализиран недвижим имот – процесния поземлен
имот, с идентификатор 14831.6517.104, който имот да се владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е
лишен от упражняването на фактическа власт като елемент /правомощие/ от правото
си на собственост.
Въпросът
дали процесният имот е придобит от ответниците или не, може да бъде разглеждан
само във връзка с направените от тях възражения, които не са обхванати от
силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 880/2012 г. на СГС, ІІІ Г състав, доколкото
правораздавателната компетентност на съда е очертаната от исковата молба,
поради което и границите на решаващата
дейност на съда се свеждат до наличието на собственически права на
ищеца.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответниците, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост
факт, респ. фактически състав, в рамките на заявеното с исковата молба
основание – придобиване на правото на собственост по силата на закона § 7, ал.
1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, като в тежест на ответниците е да докажат правно
основание за осъществяваната върху процесния имот фактическа власт, както и
релевираните правоизключващи възражения за придобито право на собственост върху
ревандикираната вещ чрез давностно владение.
Доколкото
по делото не се спори, че ответниците осъществяват фактическа власт върху
процесния недвижим имот, за да е основателна предявената ревандикационна
претенция, остава да бъде установена принадлежността на правото на собственост
в правната сфера на ищеца.
Както беше посочено, ищецът основава активната си
материалната легитимация на конститутивното действие на нормата на § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
в сила от 17.09.1991 г. Съгласно
посочената разпоредба, с влизане в сила на ЗМСМА (17.09.1991г.) преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. С разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА се
извършва диференциация на държавната собственост, която се трансформира в
общинска и държавна собственост, като в собственост на общините преминават
всички обекти, които имат общинско значение или задоволяват нуждите на
населението в общините.
Следователно за да се извърши преценка за
основателността на заявеното придобивно основание – трансформация на
собствеността на държавата в общинска собственост, следва да се изясни статута
на процесния имот към релевантния момент – влизане в сила на ЗМСМА (17.09.1991 г.),
респ. да се установи, че към този момент процесният имот е представлявал обществен
паркинг в селище, който е бил държавна собственост.
Съдът
приема, че по делото не се установява, че към 17.09.1991 г. (датата на влизане в сила на ЗМСМА),
процесният недвижим имот е представлявал обществен паркинг, който е бил
държавна собственост.
По делото
е представен Акт за частна общинска собственост № 1752/25.02.2002 г., съставен
за недвижим имот - асфалтиран паркинг от
1200 кв.м., в с. Герман – Враня. Посоченото правно основание за съставянето му
е чл. 2, ал. 1 от Закон за общинската собственост (ЗОС)
По
силата на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината,
без да я поражда. Обстоятелствата, констатирани в акта, имат доказателствена
сила до доказване на противното (доколкото се касае до официален свидетелстващ
документ).
Това
означава, че на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти, а именно, че същият е съставен на
посочената дата и място от съответното длъжностно лице; че се е осъществило
посоченото основание за придобиване на имота от общината (когато това основание
е конкретно посочено); видът и състоянието на имота, описани в акта. Актът има доказателствена сила за правото на
собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно
основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 11/2012 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното,
само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание. Т.е. актът има доказателствена сила за правото
на собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно
основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината.
В случая, такова конкретно годно придобивно основание
не е посочено в АОС № 1752/25.02.2002 г. Посоченото правното основание,
на което е издаден акта, е чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Тази разпоредба, която е имала 9 точки в
редакцията си към 25.02.2002 г. (ДВ, бр. 34 от 6.04.2001 г.), когато е
съставен АОС, не сочи на осъществяването на конкретно фактическо основание за
придобиване на собствеността. Поради това, простото възпроизвеждане в акта за
общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена
категория имоти са обявени за общински, не е в състояние да обуслови извод за
установяване на правото на собственост на общината. За целта е необходимо да
бъде проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е
станал общинска собственост.
Събраните по делото доказателства и доказателствени
средства опровергават фактите, сочени от ищеца като придобивно основание –
предвидена в закона трансформация на собствеността на държавата в общинска
собственост, поради това, че към 17.09.1991 г., процесният недвижим имот е
представлявал обществен паркинг в селище, който е бил държавна собственост.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, извършена
от вещото лице инж. Р. се установява, че описаният в АОС № 1752/2002 г. имот с пл. № 454 е частично идентичен с ПИ
000002 по КВС, в землището на с. Герман, СО-Панчарево, а имоти ПИ 000002 и ПИ
020003 са идентични с имоти с идентификатори № 14831.6517.104, с площ 1 056
кв.м. и № 14831.6517.3, с площ от 496 кв.м. по КККР. И двата имота са били
предназначени за „ниви“, като това предназначение не е променяно. По
одобрения ОУП на СО имотите са отредени за Оз1 – зона за обществено-обслужващи
дейности, озеленяване в градски райони. За имотите няма влязъл в сила
регулационен план и план за застрояване, с които да се отреждат някакви
конкретни мероприятия, освен за ниви. Вещото лице е посочило, че представеният
по делото Акт за общинска собственост е бил издаден въз основа на кадастрален
план - емисия 1986 г., но ВЛ не е открило данни за акт, с който конкретният
кадастрален лист да е одобрен на основание чл. 38 от Правилника за прилагане на
Закона за единния кадастър на Народна Република България, действал в периода
1983 г. – 2000 г. Видно от СТЕ, вещото
лице не е открило каквито и да е документи (разрешения за строеж, проектна документация
и т.н.) за изграждането на асфалтов паркинг в имот с пл. № 454 по кадастрален
план емисия 1986 г.
На така установените от СТЕ факти кореспондират
показанията на разпитаните по делото свидетели. Св. Т.М.заявява, че срещу поделението е имало
свободна площ, която по нареждане на командира на поделението и под
„ръководството на свидетеля“ е била асфалтирана и превърната в паркинг, за
което не са били издадени никакви документи. И двамата свидетели заявяват, че „паркингът“ е бил извън територията на поделението.
Изложеното сочи, че не се установява, че към
17.09.1991 г.,
процесният недвижим имот е представлявал обществен паркинг в
селище, който е бил държавна собственост. Ищецът не доказа да е осъществено
твърдяното от него придобивно основание - трансформация на собствеността на
държавата в общинска собственост по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА. Искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл. 59 ЗЗД:
Разглежданите искове биха
били основателни, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответниците, без
да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
По делото не се установи,
че ищецът е собственик
на процесния имот, поради което не е налице първата предпоставка от
фактическия състав на неоснователното обогатяване. Исковете по чл. 59 ЗЗД
са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Относно
разноските:
Искане за присъждане на разноски са
направили и двете страни, но при този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат ответниците, на които следва да се
присъди сумата от 1250 лева, в т.ч.:
депозит за СТЕ и платено адвокатско възнаграждение (л. 72 от делото на СРС) и
депозит за СТЕ (250 лева)
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от С.О., ЕИК ********, с адрес:
гр. София, ул. „********, против П.Г.Н., с ЕГН: ********** и Т.С.Н.,
с ЕГН: **********, и двамата с адрес: СО, с. Герман, ул. „********, искове по:
-
чл.
108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост,
на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 14831.6517.104 по КККР, одобрена със заповед
№ РД-18- 37/04.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с пл. № 454, кад. лист №
Г-7-6-Б, с площ от 1200 кв.м., с адрес: с. Герман, С.О., местност „Реката“, и за осъждане на
ответниците да предадат владението на описания имот, и
-
по
чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 53 429
лева (или по 26 714.50 лева всеки
от ответниците), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ПИ с
идентификатор 14831.6517.104, за периода от м.03.2011 г. до м.03.2016 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес:
гр. София, ул. „********, да заплати на П.Г.Н., с ЕГН: ********** и Т.С.Н.,
с ЕГН: **********, и двамата с адрес: СО, с. Герман, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1250 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: