Решение по дело №505/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260630
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330200505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                            Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е  № 260630

        

                                     гр. Пловдив,01.12.2020 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Пловдивски районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и  двадесета год. в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 505/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010667/23.12.2019, издадено от Началник Група, Сектор Пътна Полиция гр. Пловдив, с което на А.Х.М. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ – административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за извършено от него нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева  на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като наред с това, на основанаие Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

          Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени процесното наказателно постановление

           Въззиваемата страна, редовно призована за насроченото съдебно заседание, не изпраща представител, а в писмено становище до съда, моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

          Жалбата е частично основателна.

 В конкретния случай жалбоподателят А.Х.М. е бил санкциониран за това, че на 18.12.2019 г. около 00.57 часа в гр. Пловдив, на бул.”Цариградско шосе” до № 22, e управлявал лек автомобил ,,Нисан Алмерас‘‘, с отнети регистрационни табели и СУМПС по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП с АУАН № 368997 от 23.30ч  на 17.12.2019г. под въздействието на алкохол. Водачът бил изпробван с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0246, на който скалата отчела 0,62 промила алкохол в издишания от него въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0055367. Последния бил връчен на водача в 01.35 минути на 18.12.2019 г., като той трябвало да се яви  в УМБАЛ ,,Св. Георги‘‘ до 40 минути, за да даде кръвна проба за наличието на алкохол в кръвта. Жалбоподателят се явил в 2.00ч в болничното заведение, но без лични документи и му било отказано да даде кръвна проба, след съгласуване с дежурен КАТ – мл. инспектор Стоянджиков.

           За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН № с бл. № 368998 от 18.12.2019г. Актът бил подписан в присъствието на жалбоподателя без възражения за извършени нарушения по чл. 5, ал. 3,                  т. 1 от ЗДвП и по чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са били наложени административни наказания, както следва:  за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за извършено от него нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева  на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят М.Б.. В своите показания той потвърди авторството на АУАН, като го поддържа изцяло. По отношение на това, се свид. греши за за кой от двата случая за управление на МПС с алкохол от жалбподателя с разлика от няколко часа става въпрос, съдът го намира за нормално с оглед естеството на работата му и многократните случаи на констатирани подобни нарушения по ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и  дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка, се достигна до следните правни изводи:

Относно вмененото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARD-0246, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5  на хиляда, а именно 0.62 на хиляда. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», самото техническо средство е било калибрирано към датата на изпробване, издаден е талон за медицинско изследване, дадено му е време в съответсвие със закона за възможност да се яви. Не може да се счете, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като му е отказано вземане на кръвна проба, въпреки своевременното му пристигане в болничното заведение за това, тъй като същият не е представил документи, за да удостовери самоличността си. От друга страна не са налице доказателства, които да сочат обективни причини, поради които да не представи такива. Доколкото и не е дадена кръвна проба за изследване, то следва да се зачетат показанията на техническото средство. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата М. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Съдебния състав счита, че административнонаказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената проба с техническо средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност, като се вземат предвид резултатите от Алкотест Дрегера.

Правилно по реда на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДвП за така вмененото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени фиксираните в закона административни наказания - глоба в размер на 500 лв и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 6 месеца, при установен 0,62 на хиляда алкохол  в издишания въздух от жалбоподателя, установено чрез Алкотест Дрегер.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна са извършени няколко нарушения по ЗДвП, а от друга страна нито в съвкупност, нито по отделно нарушенията могат да се определят като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид. Отделно от това, прави впечатление и упорството на жалбоподателя да нарушава правилата за движение по пътищата, чиято отговорност първо е ангажирана само час и половина по - рано за същото по вид нарушение /чл.5.ал.3,т.1/, застрашавайки участниците в движението, което определено го прави деец с по-висока степен на обществена опасност от типичната такава за тези деяния.

 

 Относно второто вменено нарушение по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП /АУАН/, чл.150А,ал.1 от ЗДвП /НП/.

Безспорно се установи, че  на 18.12.2019 г. в 00.57 ч. на жалбоподателя временно му е било отнето правото да управлява МПС след като му е отнето и СУМПС до решаване на въпроса, но за не повече от 18 месеца с АУАН № 368997 от 17.12.2019г. в 23.30ч. Т.е. безспорно е приложена ЗППАМ № 19-1030-001766/ 17.12.2019г.  по реда на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, видно от справка за нарушител/водач. Същата е връчена на 06.01.2020г. Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, връчената след датата на издаване на НП /23.12.2019г./ е породила своето правно действие с издаването си на 17.12.2019г., респ. ползва се с предварително изпълнение, така че безсъмнено жалбоподателят е бил в нарушение към 18.12.2019г.

Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът намира,че процесното НП следва да бъде отменено в тази част, поради допуснати съществени нарушения, изразили се в неправилно отразена правна квалификация на нарушените норми в АУАН. В тази връзка, следва да се отбележи, че в АУАН е определена правна квалификация по чл.177, ал.1, т.1 за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС по съдебен или администратвиен ред, впоследствие в НП е дадена квалификация по чл.150а, ал.1 от НП, която съдържа и двете задължения – водачът на МПС да не е с отнето СУМПС по административен или съдебен ред, както и да не е отнето по реда на чл.171,т.1 - при управление на МПС под въздействието на алкохол над 0,5 на хиляда, установено със законовите средства за това /както в случая/. Същевременно прави впечатление, че за същото нарушение с материална норма по чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП /АУАН/е наложено наказание в НП, но по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП -  санкционната норма за този, на който му е временно отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Всъщност правилно моделът за поведение се намира в нормата на чл.150 а, ал.1 от ЗДвП. Несъмнено, обаче, е допуснато противоречие в правните квалификации, доколкото е налице смесване на реда за отнемане на СУМПС по административен или съдебен ред и този по реда на чл.171,т.1, а от там е вменена различна отговорност на жалбоподателя в АУАН и НП, при неизпълнени различни задължения. Посоченото пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя, не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление в тази част, като издадено върху порочен акт.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

 

 Водим от горните мотиви Съдът,

 

 

Р  Е  Ш  И :

        

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-010667/23.12.2019, издадено от Началник Група, Сектор Пътна Полиция гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А.Х.М. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ – административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010667/23.12.2019, издадено от Началник Група, Сектор Пътна Полиция гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А.Х.М. с ЕГН: ********** за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева  на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                        

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.