Р Е Ш
Е Н И Е
№………/……………..2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. ВАРНА, І-ви касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов , като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова касационно адм. дело № 1322 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН
във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба от В.Н.Н. чрез адв. К. против Решение № 432/10.03.2020 г.
постановено по НАХД № 4535/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 7949а-1090/25.06.2019 г. издадено от
началника на Второ РУ-Варна, с което на касатора на основание чл.80,т.5 от
Закона за българските лични документи е наложено административно наказание
глоба в размер на 50,00 лева на нарушение на чл.6 от с.з. Наведените в жалбата
доводи сочат на неправилно приложение на материалния закон , представляващо
касационно основание по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 от НПК приложим на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че събраните доказателства не установяват
обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Сочи се на
допуснати в административно-наказателното производство процесуални нарушения.
Счита, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка,
поради което е направил неправилни правни изводи за съставомерност на
санкционираното деяние. В заключение иска от касационната инстанция да отмени решението
на ВРС като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да се отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
се представлява лично и чрез процесуален представител и поддържа касационната
жалба. Претендира за присъждане на сторените разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР-Варна, Второ РУ оспорва жалбата в представено
писмено становище. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила решението на Районен
съд-Варна.
Настоящият касационен
състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление №
7949а-1090/25.06.2019 г. издадено от началника на Второ РУ-Варна, с което на В.Н.Н.
на основание чл.80,т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева на нарушение на
чл.6 от с.з.
В.Н.Н. е
санкционирана заради това, че на 21.05.2019 г. около 15,15 часа в гр.Варна, ул.
„Петър Райчев“ № 36, вх.Г, ет.3 при извършена полицейска проверка от служител с
вменени функции за извършване на проверки не представя / не носи/ документ, с
който да удостовери самоличността си. Самоличността е установена чрез
извършване на справка в ОДЧ.
В хода на въззивното
производство въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 21.05.2019 г. свид. Кателиев, служител
на Второ РУ-Варна, сектор „Криминална полиция“
е имал служебна задача да установи самоличност на всички живущи на адрес
в гр.Варна, ул.“Петър Райчев“ №36. В изпълнение на служебните си задължения свид.К. посетил
адреса около 15.15 часа, като звъннал на вратата на апартамента на Н.. Вратата
се отворила и се показала жена – въззивницата Н.. Той се представил, посочил
имената и местоработата си и представил служебната си карта, след това поискал
личната карта на жената. Обяснил й, че следва да извърши проверка на живеещите
на адреса. Н. категорично отказала да
представи личната си карта, за да бъде установена самоличността й. Дори звъняла
на спешния тел.112, за да се заяви отказа и да представи документите си. Свид.Кателиев
нееднократно и разпоредил да си представи личната карта, но въззивницата
категорично отказала. Наложило се да бъдат извикани униформени служители на 2
РПУ, за да окажат съдействие при установяване на самоличността й. През ОДЧ били
изпратени свид. Г. и П., униформени служители на 2 РПУ Варна, за да окажат
съдействие на свид.К.. След като пристигнали на адреса двамата свидетели се
представили на въззивницата и поискали личната й карта, за да установят самоличността й, но тя отказала да я
предостави. Поради това и бил съставен АУАН. След съставяне на акта тя
представила личната си карта.
Актът е бил предявен
и връчен на въззивницата, която го подписала с възражение. В законоустановения
3-дневен срок не депозирала възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН е
издадено наказателното постановление, в което изцяло е възприета установената с
акта фактическа обстановка.
При така установените факти, районният съд е
приел от правна страна, че може да се направи извод за осъществено от В.Н.
нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Обсъдил е
приложимата нормативна уредба и е стигнал до извод за обективна и субективна
съставомерност на санкционираното деяние осъществяващо състав на нарушение по
чл.80,т.5 от ЗБЛД. Анализирал е показанията на разпитаните свидетели и е приел,
че тези на свид. Я. не следва да се кредитират, тъй като не е въпзриела изцяло
фактическата обстановка по случая. Обсъдил е представен запис на регистриран
сигнал на тел.112, като е приел, че от възпроизведения в с.з. запис се
установява, че на въззивницата многократно е указвано да представи личната си
карта на полицейски служител. Приел е, че наложеното наказание ще постигне
целите на налагане на административни наказания съгласно чл.12 от ЗАНН. Така
мотивиран Районен съд-Варна е потвърдил процесното НП.
Настоящата инстанция
приема от правна страна за установено следното:
Съдът споделя
доводите на въззивната инстанция за съставомерност на санкционираното деяние.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗМВР полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:1. за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред;2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и
при образувано административнонаказателно производство;3. при осъществяване на
контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в
страната;4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;5. по искане
на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон. Съгласно 70,ал.2 от с.з. установяването на самоличността се
извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на
граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин,
годен за събиране на достоверни данни.
В случая проверката е извършена във връзка с
Постановление на РП при Второ РУ-Варна по ДП № 143/2019 г. по описа на Второ
РУ-Варна. Правилно въз основа на събраните гласни и писмени доказателства е
приетото от въззивния съд, че В.Н. не е удостоверила своята самоличност с лична
карта или друг заместващ я документ, при поискване от компетентните длъжностни
лица. Това деяние представлява неизпълнение на задължението съгласно чл.6 от ЗБЛД и осъществява състава на нарушение по чл.80,т.5 от ЗБЛД.
Въззивният съд е
обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдържанието на възпроизведен
запис на сигнал на тел.112. Правилни са изводите на съда, че не следва да
кредитира показанията на свид. Янакиева, тъй като тя не е възприела в пълнота
фактическата обстановка по случая. Показанията на другите свидетели Георгиев ,
Панев и Кателиев са непротиворечиви и съответстват и на съдържанието на
звукозаписа на регистрирания сигнал на тел.112.
Обосновавайки
обективната и субективна съставомерност на деянието Районен съд-Варна е изложил
ясни мотиви, които съответстват на закона и се споделят и от настоящата
инстанция.
Въззивният съд
неправилно е възприел от фактическа страна, че В.Н. не е подала възражения
срещу АУАН. Такива са подадени и поради тях е извършена проверка от наказващият
орган в изпълнение на изискванията съгласно чл.52,ал.4 от ЗАНН. Посоченото не
обосновава неправилност на оспореното решение, тъй като не е определящо за
крайния извод на съда.
Правилни са и
изводите на въззивния съд, че наложеното наказание ще изпълни целите на
административните наказания съгласно чл.12 от ЗАНН. Правилно съдът не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност.
По гореизложените съображения,
касационният състав приема, че не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци на въззивното решение и районният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на
спора и предвид своевременно заявената претенция на основание чл.63 ал.3 и ал.5
от ЗАНН, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал.2 , предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, І-ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/10.03.2020 г. постановено по НАХД №
4535/2019 г. по описа на Районен съд-Варна .
ОСЪЖДА В.Н.Н. , ЕГН ********** да плати в полза на ОД на
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.