РЕШЕНИЕ
Номер 2641
27.07.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 20717 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано по иск по чл. 150 от СК предявен от Д.В.В., ЕГН ********** със съгласието на майка си И.Д.Д., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, чрез а. В.П.К., вписан в А. к. - гр.П., със служебен адрес: гр.П., ул.”С. В.” №**, ет.**, офис ** - п. п. против В.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, an.***.
С влязла в сила
съдебна спогодба утвърдена с протоколно определение от ********г. по гр.д.№****/*** г. по описа на Районен съд - гр.П. за **** г. **** гр.с. ответникът е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си Д.В.В.,
ЕГН **********, в размер на 100 /сто/ лева. От присъждането на
последната издръжка до настоящия момент изминало изключително много време, през който времеви отрязък неминуемо, а и
съвсем закономерно, са настъпили изменения в нуждите на детето. Детето пораснало — вече било на *** /******/ години и в момента е ученичка в *** клас в СУ „**********“
- гр.П., което допълнително увеличавало неговите разходи за издръжка, като се налагало да се закупуват ученически пособия и принадлежности. Необходимостта от увеличение на размера издръжка била наложителна поради неизбежната, ежегодна промяна в
икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните
индекси. Тези изменения пряко рефлектирали и
увеличавали стойността на стоките и услугите от първа
необходимост, посредством които следвало да бъдат
задоволени базовите потребности на детето /режийни разноски, храна, облекло,
медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на непълнолетния/. Тези разходи съставлявали основно перо при формиране месечния бюджет и разходи
на детето, и следвало да бъдат отчетени като главен
фактор, обуславящ необходимостта от актуализиране на издръжката. Към настоящия момент детето е ученик, което води до генерирането на
разходи, свързани с учебния процес - помагала, учебници, учебни пособия,
консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на детето по време на
учебните занятия. Допълнително, детето не може, а и не следва да бъде лишено от
възможността да посещава извънкласни занимания и развлекателни мероприятия в
компанията на свои съученици и приятели. Тъй като детето
проявявало интерес и желание към “********” било записано и
посещавало уроци по “********”, за който
заплащало месечна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева. Освен това детето имало желание да
изучава усилено ********* за което майката е
заплатила за настоящата учебна година годишна такса в размер на 545 /петстотин
четиридесет и пет/ лева. Освен това детето имало проблеми със ***** като
постоянно вдигало ******** и това налагало чести
посещения при ******* и смяна на ******** и *******, което
налагало да се дават допълнителни средства.
Ответникът нямал алиментни задължения към други лица, както и бил в трудоспособна възраст, без данни за заболявания и
признат процент трайна или временна неработоспособност и към момента работил по трудово правоотношение като получавал доходи над средната за страната работна заплата.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да измени
размера на постановената по гр.д.№ **** /**** г. *** гр.с по описа
на Районен съд - гр.П., месечна издръжка, дължима от В.А.В., с ЕГН **********,
в полза на детето Д.В.В., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята
майка И.Д.Д., с ЕГН **********, като я увеличи от 100.00
/сто/ лева на 300.00 /триста/ лева месечно, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда – 16.12.2019г., до настъпването на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по
делото разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е
депозиран такъв от ответника В.А.В.,
ЕГН ********** чрез а. К.И.С., вписан в С. а. к.
Оспорва
изцяло по основание и размер така
предявените искове.
Твърди, че така предявените
искове са прекомерно завишени и не отговарят на фактическите условия по
настоящото дело, както и на финансови възможности на В.А.В.. Финансовите възможности на В.А.В., му
позволявали да заплаща издръжка до законовия минимум от 140 (сто и четиридесет)
лева месечно (% от минималната работна заплата към датата на депозиране
на исковата молба) и
моли исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над този размер. Към настоящия момент В.А.В. заемал позиция
като ****** в „********“ ЕАД, в отдел „*********“.
Същият нямал регистрирани търговски дружества или участия в търговски
дружества, нито движимо или недвижимо имущество на свое име, от които да
получава допълнителни доходи, които да подобряват материалното и финансовото му
положение. Точно обратното, след
смъртта на своя баща, В.А.В. изцяло поема грижите за своята възрастна и болна
майка, като освен грижите за нейната прехрана, осигурява закупуването на всички
лекарства, както и заплащането на всички режийни разходи, доколкото тя получава
пенсия близка до минималната и няма както физическа така и финансова възможност
да се грижи сама за себе си. Така освен задължението за заплащане на месечна
издръжка към Д.В.В., обективирано в Протоколно определение от ******** г. по гр. д. №****/**** г.
по описа на Районен съд - гр. П., **** граждански състав, което е изпълнявано
съвестно всеки месец, ответникът издържал
изцяло и своята майка, доколкото нейното здравословно и финансово състояние не
е добро и стабилно. Във връзка с горното, В.В. е принуден да изтегли няколко
парични кредита, за да може да посрещне всички свои ежемесечни нужди, както и
да покрие стари свои задължения, Общият минимален размер на месечните вноски по
кредитите и кредитните карти възлизал на около 700 лв. на месец, които можели
да нараснат до 800 лв., при възникването на определени обстоятелства, а
периодът на ангажираност бил за следващите 10 (десет) години.
Трудовото възнаграждение и
осигурителният доход на майката И.Д.Д. бил близък до средния за тази сфера на
дейност за страната и нейното финансово положение било стабилно. Важно било да
бъде отбелязан и фактът, че И.Д. заедно е Д.В., живеят в жилище, собственост на
И.Д.Д., т.е. нейното финансово положение не е утежнено допълнително със
заплащането на месечен наем.
Не били представени абсолютно
никакви доказателства за твърдените в исковата молба разходи за посещаването на
каквито и да било извънкласни дейности и занимания, които биха допълнително
утежнили финансовото положение на майката, както и разходи свързани с
отглеждането на Д.В.В.. Освен посочените ученически пособия и принадлежности, в
исковата молба са посочени и извънкласни дейности, свързани с посещение на ****, такса за усилено изучаване на *****, посещения при *****, както и други извънкласни занимания и развлекателни
мероприятия, за които не са представени разходни документи и няма как да бъдат
доказани като утежняващи финансовото положение на майката в хода на настоящото
производство.
С оглед гореизложеното,
характера на производството, както и законовите разпоредби, ответникът намира,
че даването на издръжка на Д.В.В. в претендиралия в исковата молба размер, ще представлява особено затруднение за него. Затова В.В. не следва да бъде задължаван да заплаща
издръжката в посочения в исковата молба размер и искът следва да бъде отхвърлен
като прекомерно завишен, неоснователен и неотговарящ на финансовите възможности
на ответника, а и намира, че не следва да се присъждат прекомерно високи
размери за издръжка, които ще стимулират издържания за използването й за цели, неприсъщи
на предназначениего й, свързани с посочените в исковата молба, посещения на
развлекателни мероприятия.
Моли предявеният иск за
заплащане на издръжка с правно основание чл. 143 от Семейния кодекс в размер на
300 (триста) лева месечно да бъде отхвърлен като прекомерно завишен и не
отговарящ на фактическите условия по настоящото дело, както и на финансови
възможности на В.А.В. и на негово място да бъде постановено заплащането на
издръжка в законоустановения минимум в размер на 140 (сто и четиридесет) лева
месечно.
Моли в случай, че бъде уважен
искът за заплащане на издръжка с правно основание чл. 143 от Семейния кодекс,
съдът да отчете възрастта на детето, неговите потребности, както и финансовите
възможности на двамата родители и определената месечна издръжка да бъде
разпределена между двамата родители, като ответникът по настоящото дело, В.А.В.
да поеме по-малката част от тази сума, доколкото неговото материално и
финансово състояние е значително влошено.
Моли съдът да присъди в
тежест на ищцата всички направени от ответника разноски в хода на настоящото
производство.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Съдът приема за установено, че Д.В.В., ЕГН ********** е дете на И.Д.Д., ЕГН ********** и В.А.В., ЕГН *********. Видно от представеното Определение от ***** год. постановено по гр.дело № ****/**** год. по
описа на Районен
съд –П., **** брачен състав, влязло в сила на *******г. В.А.В., ЕГН ********* е бил осъден да изплаща на детето си Д.В.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И.Д.Д., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 100 лева.
По делото съществуват писмени доказателства касателно доходите на ответника и баща на ищеца.
Видно от справа от НАП С., за лицето В.А.В. ЕГН ********** има данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с „********“ ЕАД с ЕИК ******* с дата на сключване 22.05.2012 г. и към момента няма
данни за прекратяване; няма данни за подавани годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ; няма данни за
подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и няма данни за
извършване на стопанска дейност. Собственик е на едно
МПС- лек автомобил „Волво“
Собственик е на идеални части от два
недвижими имота – в гр. С. и гр. Б. Видно
от представените
удостоверения, издадени от работодателя на ответника е, че същият получава трудово възнаграждение в размер на около 1600
лева месечно.
За майката на ищеца – И.Д.Д., ЕГН ********** *** е, че : лицето е собственик на
един недвижим имот в гр. П. , където живее заедно с ищцата; както и
½ ид.част от вила в с. О. П. ,
обл. П., не притежава
МПС-та; Видно от представената справка от работодателя
на лицето е , че получава месечен доход от трудово правоотношение в размер
на около
1200 лева. Няма регистрация като ЕТ, няма участия в търговски
дружества.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди *** години. За изминалия период от време е налице
съществена промяна в нуждите на детето. Д. е вече пълнолетна. Търси се
увеличение на издръжката за 5 месеца /от датата на подаване на исковата молба донавършванена пълнолетие на
детето/. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с
определените преди *** години средства от 100 лева- издръжката, която ответникът е осъден да
плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на
детето. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за
други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или
непълнолетно дете.
Съдът приема, че бащата на детето е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да
реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв и той реализира такъв, доколкото работи на постоянен трудов договор при един
работодател от 2012 година. Не съществуват данни
,а и
ответникът не е изразил твърдения да участва по някакъв
друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Тук следва да се посочи,
че представените договори за кредит съдът не кредитира в настоящето
производство, доколкото става въпрос за
безусловна издръжка на непълнолетно дете и издръжката надетето е с приоритет пред всяко друго
задължение на ответника. Още повече последният сам се е поставил в това положение и е право на
негов личен избор да се
обремени с кредит или не. Не може
да се отрази на размер на
издръжката на непълнолетното дете
и факта , че ответникът полага грижи за
майка си. Вярно е , че това е
негово морално задължение, но и то не е приоритетно пред издръжкатана
непълнолетно дете на ответника. При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени доказателства, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на около 400
лв - за храна, дрехи, и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за
това лекарства, за образованието на детето и
свързаните с това разходи за консумативи-учебници и учебни
пособия. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее
при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето Д., начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2019г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, получава доходи от труд над
средната за страната заплата, ще
може да заплаща издръжка в този размер. Тук не следва да се обсъжда и въпроса дали това би представлявало особено затруднение за ответника предвид факта, че не се търси издръжка
от пълнолетно лице, учащо в
средно или висше учебно заведение, а се търси
увеличение на издръжката на непълнолетно
лице.
За сумата над
уважения размер от 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева
искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан и неоснователен, тъй като
не се доказа в производството лицето ,
търсещо увеличен размер на издръжката
да има по-високи разходи от своите връстници или други
изключителни нужди.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 30 лева (тридесет лева)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 5 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. Искът е уважен отчасти. Такива съдът констатира да
са направени от
ищцовата страна и те да са в размер на 300 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат. Следва
ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна
направените от последната разноски в
производството в размер на 225 лева /двеста, двадесет и пет лева/ - заплатено възнаграждение
за един адвокат съобразно с уважената част от иска. Ответникът е претендирал
разноски, като такива му се дължат съобразно с отхвърлената част от иска.
Направените от ответника разноски са в размер на 300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Така
съобразно с отхвърлената част
от иска ищцовата страна следва да заплати на ответника сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Протоколно Определение
от ******** год. постановено по гр.дело № ****/**** год. по описа на Районен съд –П., *** граждански
състав, влязло в сила на ********г., месечна
издръжка, дължима от В.А.В., ЕГН ********** на непълнолетното дете Д.В.В., ЕГН ********** чрез неговата майка И.Д.Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева /сто лева/ на 250 лева (двеста и петдесет лева) месечно, считано от 16.12.2019г.
до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумата от уважение размер от 250
лева до пълния претендеран размер от 300
лева.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 30 лева (тридесет
лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 5 месеца
х 4%/.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** да заплати на Д.В.В., ЕГН ********** чрез нейната майка И.Д.Д., ЕГН ********** направените от ищцовата страна разноски в производството
в размер на 225 лева /двеста, двадесет и пет лева/ - заплатено възнаграждение за един
адвокат, съобразно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН ********** чрез нейната майка И.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на В.А.В., ЕГН **********
направените от ответната страна
разноски в производството в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
заплатено възнаграждение за един
адвокат, съобразно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/Д.Костадинова
Вярно с оригинала.
И.Б.