ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 479
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от Туристическо дружество „ Васил Левски“ против покана
за доброволно изпълнение по изп.д.№8111/2018, ДСИ при ПРС, като неправилна в
частта за разноските и нищожна в частта за определяне на дълга. По отношение на
разноските претендира същите за прекомерни. Поддържа, че дългът, посочен в
поканата е неправилно определен, т.к. дружеството е платило доброволно на
взискателя сумата от 8700лв., като за това плащане са представени доказателства в
изпълнителното производство. Счита, че самият ДСИ веднъж посочва , че общия дълг е
13 142,34лв., а после – че задължението е 4 441,72лв. Моли за изменение на
претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1500лв. на
240,92лв., евентуално – на 415,58лв., както и прогласяване на нищожност на
изявлението в покана за доброволно изпълнение изх.№ 1779/17.01.2022г., че
дружеството дължи на взискателя А.Я. сума над 4 441,72лв.
Взискателят АТ. Р. ЯНК. поддържа, че жалбата е недопустима, т.к. не попада
след изрично посочените случаи на обжалване действията на съдебния изпълинител.
Излага и съображения по същество за получена назад във времето друга ПДИ, че
длъжникът е започнал плащане на дълга, но в един момент е преустановил
плащанията, поради което пълномощникът на взискателя е бил принуден да инициира
производство по снабдяване с документи и насочване на принудително изпълнение
към имот на длъжника. Моли жалбата да бъде отхвърлена като недопустима,
1
евентуално неоснователна.
По делото са представени мотиви от съдебния изпълнител, в които се поддържа,
че ако длъжникът има претенции относно размера на задължението може да поиска
изготвяне на ССЕ, която да определи точния размер на дълга, като изчисли както
изтеклите лихви, така и извършените погашения. По отношение на разноските
поддържа, че възражението следва да се направи първо пред съдебния изпълнител и
едва след неговото произнасяне – да се обжалва.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на АТ. Р. ЯНК. за
събиране на вземането й от туристическо дружество „Васил Левски“ въз основа на
изпълнителен лист за сумите 10 038,66лв., ведно със законната лихва от 15.02.2016г.
Съгл. чл. 435, ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва само лимитивно посочените в правната норма действия на съдебния
изпълнител – постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, отнемането на движими вещ или отстраняването му от
имот, поради това че не е надлежно уведомен, отказ да бъде извършено нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при определени условия, отказът за спиране,
прекратяване или приключване на делото, разноските по изпълнението. В ал. 3 на
същата норма е предвидена възможност за обжалване и на постановлението за
възлагане при конкретно посочени пороци. За всички останали случаи законодателят
не е предвидил възможност за съдебен контрол над актовете на съдебния изпълнител.
В случая в жалбата се правят две оплаквания – по отношение на приетите
разноски и по отношение на посочените в ПДИ дължими суми по дълга.
По отношение на разноските в изпълнителния процес длъжникът има право на
жалба, но когато претендира намаляване на адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателя, то това възражение е необходимо да се направи първо пред съдебния
изпълнител с оглед производството разписано в чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед това в тази
част жалбата се явява преждевременна и компетентен да се произнесе по искането в
нея е съдебния изпълнител. В тази част производството по жалбата ще бъде прекратено
и искането изпратено до съдебния изпълнител за произнасяне.
По отношение искането за обявяване на нищожност на изявлението в поканата
за доброволно изпълнение относно размера на дълга, съдът намира същото за
недопустимо. ГПК не предвижда възможност за инстанционен контрол на посоченото
действие на съдебния изпълнител. Ако длъжникът оспорва размера на дълга има
възможност за защита по друг път – било чрез предявяване на иск по реда на чл.439 от
ГПК, било чрез искане за експертиза за определяне размера на дълга или чрез
2
обжалване на разпределение на постъпили суми. Няма правна възможност, обаче,
съдът да контролира посочения в ПДИ размер на дълга.
Предвид изложените съображения в тази част жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх.№842/02.02.2022г. на Туристическо
дружество „Васил Левски“, ЕИК *********, против Покана за доброволно изпълнение
от 17.01.2022г., по изп.д.№ 8111/2018, ДСИ, ПРС, в частта й относно посочване
размера на дълга и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 502/2022, ПОС в тази му
част.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в
седмичен срок от съобщението.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 502/2022, ПОС по отношение на
жалба вх.№842/02.02.2022г. на Туристическо дружество „Васил Левски“, ЕИК
*********, против Покана за доброволно изпълнение от 17.01.2022г., по изп.д.№
8111/2018, ДСИ, ПРС, в частта й относно възражението за прекомерност на дължими
разноски за адвокатски хонорар за взискателя и връща същата на съдебния изпълнител
за произнасяне по искането.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3