МОТИВИ по НОХД №20084410200631 по описа
на РС-гр.Левски
Обвинението
срещу подсъдимата Е.М.И., родена на 24.12.1981г. в гр. Русе, с постоянен
адрес гр.Русе, ул. „Здравец”, №6, българка, български гражданин, без
образование, осъждана, с ЕГН **********, е повдигнато и предявено за това, че на
03.12.2003г. в гр. Левски, в съучастие като извършител с лицето Т.Д.М. с ЕГН**********
(спрямо когото за същото деяние има влязла в сила присъда), умишлено станала
причина да се внесат неверни обстоятелства – отпечатването на собствената й
снимка в официални документи – лична карта № ********* и паспорт №*********,
издадени от ОД на МВР гр. Плевен на името на друго лице – Г.Т.Д. с ЕГН **********
***, съставени съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице - престъпление по чл.314, във вр. с (чл. 20,
ал.2 от НК.
Подсъдимата
Е.И. е получила препис от обвинителния акт, разбира повдигнатото обвинение, признава се за виновна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 03.12.2003
г.свидетелят Т.М., заедно с подсъдимата Е.И. отишли в паспортна служба на РУ на
МВР гр. Левски, където подали заявление вх. №4041720/29.03.2004г. за издаване
на паспорт и лична карта, като в заявлението били записани данните на дъщеря му
– св. Г.Д., а снимката, която била закрепена на същото, била на подсъдимата И..
Съгласно
изискванията свидетелят М.К. *** трябвало да удостовери, че лицето на снимката
на заявлението е същото, което се явява, т.е. че това всъщност е действително
дъщерята на св. М.. Свидетелят К. познавал свидетеля М., но не познавал дъщеря
му. Свидетелят М. заявил, че подсъдимата И. е неговата дъщеря Г.Д.. Свидетелят К.
приел казаното за истина и поради това записал в заявлението, че лицето е
доведено от баща му – свидетеля Т.М.. Свидетелят К. задал въпроси на
подсъдимата И. относно трите имена и ЕГН, при което подсъдимата И. казала
имената и ЕГН – то, както били записани в заявлението, т.е посочила данните на
свидетелката Г.Д..
Била извършена
проверка, при която се установило, че на името на св. Д. нямало издавани
документи за самоличност, при което свидетелят К. се подписал на
заявлението.
На
29.03.2004г. подсъдимата И. отишла и подала въпросното заявление на гишето за
приемане и предаване на документи за самоличност в ОД на МВР–Плевен, където
свидетелката Л.Б.К. – системен оператор към група „БДС” и служител на ОД на МВР
– Плевен го приела.
Съгласно
изискванията на ЗБДС, подсъдимата И. се подписала пред свидетелката К. в
заявлението на позиции: под снимката; на място на подпис на заявител; подпис за
липса на претенция относно изписване на имената (подписала се „ГТ” ) и подала
квитанция за платена държавна такса за изготвяне на документ – бърза поръчка.
На свидетелката
К. направило впечатление очевидното несъответствие, когато сравнила външния вид
на намиращата се пред нея подсъдима И. с отразените в заявлението реална
възраст на Г.Д. (подсъдимата И. към този момент била на 22 год., а свидетелката
Диемитрова – на 17 год.), при което се обадила до РУ на МВР – Левски, за да
бъде извършена проверка.
Въпреки това,
поради факта, била платена бърза поръчка за издаване на документи за
самоличност, заявлението било придвижено и документите били издадени както
следва: лична карта №********* и паспорт №********* на името на св. Д.. Същевременно
стартиралата проверка установила, че външният вид на подсъдимата не съответства
на личността на свидетелката Г.Д.. Когато подсъдимата отишла в гр. Плевен, за
да получи вече готовите документи, същите не й били дадени, тъй като при
извършената проверка се установило, че това лице всъщност не е свидетелката Д..
Свидетелят Т.М.
е бил осъден за горепосоченото деяние по НДОХ по описа на РС Левски, с влязла в
сила присъда, която била изтърпяна от него.
Подсъдимата и защитникът й са дали съгласие да
бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещи лица и при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимата Т. е признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се
събират доказателства за тези факти.
В съответствие с разпоредбите на НПК и на
основание чл. 371 от НПК съдът я е уведомил, че съответните доказателства,
събрани по досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл.
371 т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
На основание чл.373 ал.3 от НПК и предвид
обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание чл. 372 ал.4 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
направено от подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание
чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства,
събрани на досъдебното производство.
На
основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на подсъдимата,
свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът
приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Налице е извършено деяние. Същото е извършено
от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл.
Налице е
извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимата Е.И..
От обективна и
субективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението 314 във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 03.12.2003г. в гр. Левски, в съучастие
като извършител с лицето Т.Д.М. с ЕГН********** (спрямо когото за същото деяние
има влязла в сила присъда), умишлено станала причина да се внесат неверни
обстоятелства–отпечатването на собствената й снимка в официални документи–лична
карта №********* и паспорт №*********, издадени от ОД на МВР гр. Плевен на
името на друго лице – Г.Т.Д. с ЕГН ********** ***, съставени съгласно
установения ред въз основа на заявление на частно лице.
Подсъдимата е
действала в съучастие, като извършител със свидетеля М. – и двамата са
участвали в изпълнението на престъплението.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото извършване,
оказаното съдействие на съдебното производство за разкриване на обективната
истина по делото, както и доброто й процесуално поведение пред съда и признание
на вината.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373 ал.2
от НПК, според която при постановяване на осъдителна присъда, следва да
определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното, съдът налага на подсъдимата Е.М.И. наказание, при действащата към
момента на извършване на деянието разпоредба на чл. 55 от НК глоба в размер на сто и петдесет лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: