РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520105687 по описа за 2021 година
И. В. И. – управител на „Антоан 1“ ЕООД заявява, че представляваното от него
дружество осъществява по занятие туристическа дейност, предоставяйки туристически и
хотелиерски услуги в гр.Н. - къща за гости „Антоан“ с адрес: гр.Н., ул."Т.Р. и в новозакупен
апартамент с адрес: гр.Русе, ул."И.П.
След проведени преговори, „Антоан 1“ ЕООД и „Ангелови строй“ ЕООД сключили
неформален договор за изработка с предмет: извършване ремонтни дейности в къща за гости
„Антоан“ – гр.Н. и апартамент за нощувки в гр.Русе с договорена цена за труд - 10 000 лева.
Молителят пояснява, че ремонтните дейности се състояли в: направата на три бани в къща за
гости „А.“ (стаи 301, 302 и 303) и цялостен ремонт на апартаментът за нощувки в гр.Русе.
Ремонтът на баните включвал: къртене и разчистване на старите бани; хидроизолиране и
подмяна на ВиК тръбите; лепене и фугиране на фаянс и теракот; монтиране на санитарно
оборудване. Ремонтът на апартаментът включвал: подмяна на водопровод и канализация;
шпакловка на стените и таваните; замазка на подът и полагане гранитогрес в кухнята и
коридорът; цялостен ремонт на банята и тоалетната.
Съобразно договореното, на 29.04.2021г. „Антоан 1“ ЕООД (възложител) заплатил на
„Ангелови строй“ ЕООД (изпълнител) авансово 5000 лева. След като получил банковия
превод, ответникът прекратил комуникацията с ищеца, отхвърляйки многократните
обаждания на последния. Неосъществил ремонтните дейности, поради което с исковата
молба, възложителят развалил договора.
И. И. развива доводи досежно, правната характеристика на задатъка.
С оглед разпоредбата на чл.93 ЗЗД счита, че ответникът следва да му възстанови
1
капарото в двоен размер.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ангелови строй“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с.., община Русе, ул.“И.“№..... да заплати на
„Антоан 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.“Т.“№...,
вх....., ет....., ап......-сумата 10 000 лева – двоен размер на даден задатък, във връзка с
неформален договор за изработка, сключен между двете дружества.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ангелови строй“ ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. процесуалният представител
на ответника излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции. Твърди, че
своевременно е изпълнил възложените дейности и се явява изправна страна по сделката.
Поддържа, че първоначално платената сума не е задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, а
частично плащане по договор за изработка. Заявява, че за ремонта на апартамента в гр.Р. не
е била договаряна цена, респективно получената сума е свързана единствено с уговорените
ремонтни дейности в къщата за гости в гр.Н.. Пояснява, че извършената работа надхвърля
сумата 5000 лева и след отправена до ищеца покана за изплащане уговорения остатък,
управителят на „Антоан 1“ ЕООД преустановил комуникацията.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка, основана на
неформален договор за изработка, по силата на който ответникът приел да извърши
ремонтни дейности в имоти на ищеца.
С приложеното към исковата молба преводно нареждане се установява, че на
29.04.2021г. „Антоан 1„ ЕООД превело по сметка на „Ангелов строй“ ЕООД сумата 5000
лева. Като основание за извършеното плащане се сочи: „Авансово плащане – ремонтни
дейности в къща за гости Антоан – гр.Н.“.
С оглед установяване твърденията на страните е допуснат разпита на: О. Р. П., И. И.
И., К. И. В..
О. П. заявява, че в края на м.април 2021г. присъствал на среща между И. И. и две по-
млади момчета. Предмет на разговора били предстоящи ремонтни дейности в имоти на
ищеца в гр.Русе и гр.Н. на обща стойност 10 000 лева. Няколко месеца по-късно,
управителят на „Антоан 1“ ЕООД споделил, че превел авансово 5000 лева на изпълнителя,
но се оплакал, че нито работата е свършена, нито парите са му възстановени.
И. И. твърди, че през м.май 2021г. съгласно уговорка между управителите на двете
дружества, И. И. го взел от дома му и го закарал до къщата си гр.Н., където свидетелят
трябвало да изкърти две бани и едно сухо помещение и да изхвърли строителните отпадъци.
След като приключил с подготовката на помещенията, И.А. и К.А. започнали ремонта, а той
им помагал. Ремонтът се състоял в: подмяна на ВиК инсталацията; ел.инсталацията;
поставяне фаянс; подмяна на мивки, душове и др.; смяна на вратите. Калин Ангелов
шпакловал и боядисал коридорите на къщата; сглобил барбекюто, което И. И. закупил от
2
с.П. сглобил беседка; оправили електрическата инсталация, която прекъсвала често –
дейности, които не били уговорени предварително. Освен Ивайло и Калин Ангелови, на
обекта работел и Боян, който се ангажирал с по-фините работи.
При приключване ремонтните дейности, ищецът приел завършените бани.
Свидетелят пояснява, че И.А. му заплащал надница ден за ден. Не помни точно колко
време работил в гр.Н., предполага, че за около месец изкъртил двете бани и сухото
помещение. Заявява, че И. И. му дал един – два пъти дребни пари, от порядъка на 20 – 30
лева, като обяснил, че ще ги удържи от възнаграждението на „Ангелов строй“ ЕООД.
Обяснява, че извършените от ответника ремонтни дейности са на последния етаж на къщата.
На предпоследния етаж имало друг работник – К..
К.В. твърди, че през м.май 2021г. работил в къща за гости „Антоан“ – гр.Н.. Правил
трите бани на третия етаж, а Ангелови се ангажирали с ремонта на баните на четвъртия
етаж. На обекта работили заедно две – три седмици. Впоследствие свидетелят направил
дребни, елементарни поправки по баните на последния етаж – оправил меките връзки на
бойлера и мивката, за да изглеждат по-добре, тоалетната също не била добре. В сухото
помещение не се наложило да прави нещо допълнително. По време на ремонтните дейности
собственикът бил в имота.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и
обективно. След извършен оглед в къща за гости „Антоан“ – гр.Н., вещото лице е посочило
в таблица състоянието на двете бани и мокрото помещение на четвъртия етаж. Установено е,
че помещенията са облицовани с фаянс и теракот; монтирани са тоалетни чинии, тоалетни
казанчета, мивки, батерии за мивки, душ-смесител, бойлери и аксесоари, пералня; поставени
са врати; поставени са окачени тавани и ПВЦ ламперии със съответните осветителни тела.
Визирани са скритите работи, които не могат да бъдат установени при огледа.
Констатираните СМР по вид и размер са подробно описани, като са посочени средните
пазарни цени по пера. Експертът приема, че ремонтните дейности представляват текущ
ремонт, съгласно ЗУТ ДП §5 чл.43.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.93, ал.2 ЗЗД.
От съдържанието на исковата молба е видно, че ищецът иска връщане на задатък в
двоен размер, поддържайки, че в качеството на възложител е изправна страна по сключения
между страните договор за строително-ремонтни дейности. Ответникът твърди, че е
извършил възложената работа, а първоначално заплатената сума е частично плащане, не
задатък.
Задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава
на другата, като доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение.
От така изведеното определение на правната фигура задатък и ясния текст на разпоредбата
на чл.93, ал.2 ЗЗД е видно, че задатъкът има гаранционна и обезщетително – наказателна
функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска
3
в двоен размер, даденият от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна.
Изправната страна може да упражни това право само след като се откаже или развали
сключения договор, по който е даден задатъка.
Основателността на този иск е свързана с установяване наличието на валидна
уговорка между страните, че паричната сума, която едната страна е дала при сключването на
договора, служи като доказателство затова, че договорът е сключен и обезпечава неговото
изпълнение. За да се приеме, че сумата е дадена като задатък следва да е налице
съвпадащата воля на страните за това, а именно контрагентите да са уговорили даването,
респективно получаването на сумата именно с цел функциите на задатъка – потвърдителна,
гаранционна и обезщетителна. Само при наличието на такава уговорка, законът (чл.93, ал.2
ЗЗД) предвижда право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка
или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни
задълженията си по договора.
В настоящия казус съдът приема за безспорно, че между страните по делото е
сключен устен договор за изработка. От приетото по делото платежно нареждане е видно, че
сумата 5000 лева е авансово плащане за ремонтните дейности в къща за гости „Антоан“ –
гр.Н.. Не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че преведената на
изпълнителя сума е във връзка с уговорен по договора задатък, а липсата на такава уговорка
води до неоснователност на предявения иск. В платежния документ ясно е посочено, че
сумата е авансово платена част от възнаграждението, поради което не може да се приеме, че
става въпрос за задатък. Би могло да се приеме, че авансовото плащане е задатък само ако
договорът съдържаше клауза, чрез която страните придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай
на неизпълнение, но доказателства в тази насока не са релевирани.
Отделно от това следва да се отбележи, че в хода на производството ответникът
доказа изпълнение на възложените ремонтни дейности, макар и не в добро качество, като
опроверга твърдението, че „ремонтните дейности, предмет на договора, не са осъществявани
изобщо“.
По изложените съображения, съдът счита, че претенцията като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски в размер на 1319 лева (възнаграждение за
процесуално представителство и вещо лице).
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Антоан 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Р., ул.“Т.“№...., вх....., ет..., ап....., представлявано от И. В. И. срещу
„Ангелови строй“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Б., община
4
Р., ул.“И.“№...у представлявано от И.А. А. и К. А. А. иск за заплащане сумата 10 000 лева –
двоен размер на даден задатък, във връзка с неформален договор за изработка, сключен
между двете дружества.
ОСЪЖДА „Антоан 1“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Ангелови строй“
ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1319 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5