О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Павел Неделчев
при секретаря ……… в присъствието на прокурора …………, като разгледа
докладваното от съдията Неделчев ЧНД № 43 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК. Образувано е по жалби от Г.Д.С.
и Й.В.Х.,***, в качеството им на наследник – за първата жалбоподателка, и
съжителстваща – за втората, на починалия Д. С. Х., б.ж. на гр. ***, против Постановление на
и.ф. административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура –
Габрово от 10.04.2020 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по следствено дело № 20/2017 г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Габрово, водено за престъпление по чл.
123 от НК и по чл. 282 от НК, и е постановено връщане на веществени
доказателства.
Двете жалби са идентични по съдържание. В тях се излагат подробни
съображения в подкрепа на виждането за необоснованост и незаконосъобразност на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Първо, твърди
се, че във връзка с направените от пострадалата констатации при предявяване на
разследването на 17.03.2020 г. наблюдаващият прокурор не е обсъдил съображения
по същество, които са били въведени от повереника на пострадалите. Второ,
посочва се, че прокурорът не се е опитал да отдели кои свидетели биха били
безпристрастни и кои не биха били, като е изключил заключението на повторната и
допълнителната съдебно-строителна експертиза, позовавайки се на показанията на
заинтересовани свидетели. Трето, твърди се, че за да оправдае виновното
бездействие на двамата технически ръководители и лицето, упражняващо строителен
надзор, прокурорът вменявал виновно поведение на самия пострадал, без да
отчита, че може да има съпричиняване. Излагат се и други съображения в подкрепа
на искането за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е връчен на жалбоподателите
на 22.04.2020 г. Жалбите са депозирани в установения в закона 7-дневен срок -
на 27.04.2020 г., поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат
по същество.
Касае се за второ по ред
произнасяне на Окръжен съд - Габрово по постановление на прокуратурата за прекратяване
на наказателното производство по воденото следствено дело. С определение № 216/31.07.2019
г. по ЧНД № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е било отменено
постановление на ОП – Габрово от 10.05.2019 г., с което е било прекратено
наказателното производство по следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в
ОП – Габрово. В отменителното определение са изведени констатации, че при
анализа на доказателствата не е възможно да се установи по безспорен начин дали
при стартирането на обекта същият е бил
ограден с бализи, а ако е имало
такива – кога са премахнати, по чие разпореждане и кой е следвало да вземе
мерки за обезопасяване на строителния обект след работно време; не е установено
кой е разпоредил изкопни работи на 22.02.2017 г. и кой е приел изпълнението на
същите, констатирал ли е, че нерегламентираната пътека е вече изключително
опасна за преминаване, поради дълбочината на оформилия се изкоп и факта, че
същата е заледена и какви мерки е предприел за преустановяване на достъпа до
нея; не е установено дали лицето, заемащо длъжност „Строителен надзор” и
вписано в заповедната книга под Заповед № 26 и 27 е посетило процесния обект,
какви констатации е направило и дало ли е предписания за обезопасяване на
обекта; не е извършена проверка дали на обекта е имало жива охрана през нощта и
ако такава е била назначена какви са били задълженията на охранителите и кой е
бил дежурен охранител на 22 срещу 23.02.2017 г.
Съдът, в настоящия си състав, извърши проверка на обжалваното
постановление, запозна се със събраните на досъдебното производство
доказателства и взе предвид оплакванията, изтъкнати в жалбата, като намира, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и
незаконосъобразно по следните съображения:
Наказателното производство
е образувано на 27.02.2017 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от
НПК срещу неизвестен извършител за това дали на 27.02.2017 г., на ул. „***“
в гр.***, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на Д. С. Х. от гр. Габрово - престъпление по чл.123, ал. 1 от
НК.
По делото е събран
значителен по обем доказателствен материал – като свидетели са разпитани съжителстващите
с починалия Д. Х., както и негови съседи;
показания са депозирали служители на Община Габрово, чиито служебни функции са
свързани с изпълнението и контрола на строителния обект, медицински лица,
служители на РСПБЗН – Габрово, които са пристигнали на
местопроизшествието и са оказали помощ на пострадалия; показания са снети и от представители
на изпълнителя на обекта и лица осъществяващи технически контрол; събрани са
множество писмени доказателства; изготвени са съдебно-медицинска експертиза на
труп и допълнителна съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р Я. К.; първоначална съдебно
строителна-техническа експертиза, допълнителна такава, както и повторна
строително-техническа експертиза - трите изготвени от вещото лице Б. С. След връщането на
делото на прокурора въз основа на отменителното определение на ОС – Габрово, са
разпитани допълнителни свидетели – охранители на обекта; проведен е повторен
разпит на определени свидетели; приобщени са нови писмени доказателства. Въз
основа на доказателствената съвкупност, в систематезиран вид, съдът установява
следната фактическа обстановка:
През 2016 г. Община Габрово била бенефициент по проект: „Габрово -инвестиции
за изграждане на съвременна градска среда“ по ОП „Региони
в растеж“ 2014-2010. След проведени процедури по реда на ЗОП, общината сключила договор № 897-УР-16/29.08.2016
г. за изпълнение на строителни дейности на обект: „Изграждане на източна
градска улица на гр. Габрово“ с ДЗЗД „Градска
среда -Пътстрой Габрово“ - Габрово,
с обединение „Пътстрой - Габрово“ АД и с ЕТ
„Мирса-93-Цветан Асенов“- София. С
договор № 843-УР-16/11.08.2016 г.
Община Габрово възложила упражняването на
строителен надзор по време на строителството на Обединение „КСС-ИКГ“ ЕООД - София с
партньори „Инженеринг енд консултинг груп“ ООД - София и „Канстракшън супервижън сървисис“
ЕООД - София.
Със заповед № 1680/23.08.2016 г. на
кмета на Община Габрово бил назначен екип за упражняване на стоителен надзор
върху проекта с ръководител свидетелката М. К. -
директор на Дирекция „Инфраструктура и екология“ при общината. Инвеститорският контрол на строителството се
осъществявал от техническите лица в екипа - свидетелят М. К. по част „Конструкции“, свидетелят Д. Д. по част „Пътна“, инж. И. Т. по част „ЕЛ“, арх. Н. М. по част „Архитектура“ и И. И. - ландшафтен архитект.
Със заповед № 182/29.11.2016 г. управителят на ЕТ „Мирса-93-Цветан Асенов“ - София
определил свидетеля В. В. за
технически ръководител на обекта.
Строителната площадка
била открита на 01.09.2016 г.,
след което започнало поетапно изпълнение на
планираните дейности: цялостна подмяна на съществуващи настилки на улиците и
тротоарите, попадащи в обхвата на строежа;
изпълнение на подпорни стени за укрепване обхвата на пътя; отводняване на пътното платно; изграждане на ново улично осветление; монтаж на осветителни тела в зоната на тунела.
Реконструкцията на ул. „***“ включвала
изграждане на подпорни стени от североизточната ѝ страна, поради което през м. септември 2016 г.
започнало разчистване на трасето.
Жилищните сгради на ул. „***“ № 10,12,14,18 и 20 били съборени и в участъка
останали две обитаеми къщи - на
ул. „***“ № *, която се ползвала от пострадалия Д. С. Х., съжителстващата с него свидетелка Й.В.Х. и дъщеря им – свидетелката Г.С.;***, която се ползвала от свидетеля Б. Ш. Посочените лица от години
достигали до ул. „“ през горски скат, по самоволно изградена
стръмна и неукрепена пътека от стъпаловидно подредени каменни плочи, насипани с
пясък автомобилни гуми и дървени трупи.
Изпълнителите на строителството оповестили
на всички живущите в района, че съобразно действащата кадастрална карта на
града не е предвидено прекъсване на подпорната стена чрез изграждане на стълби
за възстановяване на нерегламентираната пътека. За живущите на ул. „***“ № * и № * бил подсигурен достъп по ул. „***“ и ул. „***“. Съобразно действащия градоустройствен план до
имотите, разположени в склона от
източната страна на ул. „***“ (№ *, * и *), вместо съществувалите пътеки бил
изграден единствения регламентиран подход с бетонни стъпала и мостче. Живущите
на ул. „***“ № * и № * настоявали за обезопасяване на пътеката, която минавала през ската, но им било отказано, тъй като
за мястото било предвидено изграждане на подпорна стена.
В началото на 2017 г. започнало скрапиране
склона на ул. „***“, при което на места ръба на изкопа
достигал височината около 4-7 метра, а нерегламентираната пътека преминавала по
ръба му на височина около 5-7 метра. Въпреки отправените им предупреждения и
забележки от изпълнителя на строежа, живущите на ул. „***“ № * и № *** - Д. Х., свидетелката Й.Х.,
свидетелката
Г.С. и детето ѝ продължили
да ползват нерегламентираната пътека, тъй като имали свободен достъп до нея.
На 20.02.2017 г., по време на строителните
дейности в обекта, техническият ръководител – свидетелят В. В., се срещнал с Д. Х., който искал да разбере защо до неговия имот не е изградена рампа или не е
осигурено безопасното преминаване по
съществуваща пътека. Свидетелят за пореден път уведомил Х.
за определения му обходен път, предупредил го да не използва пътеката поради
възникнали свлачищни процеси по склона и го насочил към Община Габрово да
представи предложението си за корекции в строителството.
На 22.02.2017 г., преди обяд, Д. Х. посетил Община Габрово, където се
срещнал със свидетелката И. П. - старши специалист към Дирекция
„Инфраструктура и екология“. Пред нея споделил притеснението си от затрудненото и опасното преминаване по съществуващата пътека, като
поставил въпроса за друг подход към имота му по ул. „***“, тъй като бил уведомен от ръководителя на обекта, че в участъка ще изграждат подпорната
стена. Уговорили се след обяд да направят среща на строителния обект на ул. „***“, на която да присъстват технически лица и
ръководители на обект. Същият ден, след обяд, бил
извършен оглед и обход от свидетелите И.
П., Д. Д., А. М. - техническо
лице и координатор на изпълнителя, и В. В. - технически
ръководител. Констатирали, че в района на подхода протичат строителни дейности - скатът бил почистен и оформен и
предстояло изпълнението на подпорната стена. Достъпът до нерегламентираната
пътека бил свободен, липсвали ограждения възпрепятстващи същия. По тази причина Д. Х. отново бил уведомен, че по ул. „***“ има безопасен подстъп до имота си.
Препоръчали му да не ползва заледената и необезопасена пътека към ул. „***“, тъй като нарушава границите на строителния обект.
На 23.02.2017 г., вечерта, Д. Х. се
прибирал към дома си и преминавайки по необезопасената пътека загубил
равновесие и паднал в изкопа, намиращ се от лявата му страна спрямо посоката му
на движение. На сутринта същият бил открит в изкопа от дъщеря си – свидетелката Г.С..
Тя се обадила на тел. 112, след което пристигнали незабавно екипи на ЦСМП - Габрово
и на РСПБЗН – Габрово. Пострадалият бил
откаран на лечение в МБАЛ -Габрово.
Същият ден, около обяд, свидетелят В. констатирал, че членове от семейството на Д. Х. продължават да
ползват пътеката. По негово разпореждане, за временното ѝ обезопасяване и спиране на свлачищните процеси, в
началото на пътеката откъм ул. „***“
бил насипан материал и поставен временен парапет.
На 27.02.2017 г., в 05:00 часа, въпреки положените
медицински грижи, състоянието на Д. Х. се влошило и вследствие на получената тежка гръбначно-мозъчна травма починал. Видно от
заключението на съдебно- медицинската експертиза смъртта на Х. е в пряка причинна
връзка с полученото от него счупване на шийни прешлени и контузия на шийния
сегмент на гръбначния мозък, вследствие падане от нерегламентираната пътека.
За да прекрати наказателното производство прокурорът
приема, че техническият ръководител на обекта – свидетелят В., е осигурил
изпълнението на всички изисквания за безопасност на работещите и за
ограничаване достъпа на външни лица в границите на строителния обект, съобразно
одобрения проект. Строителният надзор на обекта, осъществен от свидетеля Б. И., и
инвеститорския контрол, изпълняван от свидетелите Д. Д. и М. К., са
изпълнили задължението си за контрол на изпълнението на СМР, съгласно одобрения
инвестиционен проект. Съгласуваната и одобрена от Община Габрово проектна част:
„План за безопасност и здраве“, била своевременно и точно приложена. Не са
констатирани пропуски и нарушения при осъществяване на строителния надзор и в
работата на техническия ръководител. Не били установени нарушения при проверки
от РДНСК. Изведено е заключението, че само пострадалият и близките му не
ползвали обходните маршрути и по своя инициатива преминавали по необезопасената
пътека и строителния обект. Прокурорът приема, че събраните по делото
доказателства не обуславят ангажиране на наказателната отговорност на
свидетелите В. В., Б. И. или на
служители на Община Габрово като независими съпричинители на смъртта на Д. Х., а
злополуката е предизвикана от самоволното преминаване през непозволен участък,
продиктувано от упоритото незачитане на установения ред в района и небрежност
към личната сигурност.
Съдът намира, че
фактическите и правни изводи в постановлението за прекратяване на наказателното
производство са изведени при липса на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като част от доказателствата са посочени и
анализирани избирателно и едностранчиво.
Преди всичко, съдът констатира,
че не е извършван оглед на местопроизшествието. Независимо от това, от
показанията на свидетелите Г.С., Й.Х., Б. Ш., В. П., И. Ц., И С. И., М. М. М., С. П. и Ц. Р. по несъмнен начин се установява,
че към момента на падането на пострадалия Х. от ската, достъпът до
нерегламентираната пътека е бил безпрепятствен и същата се ползвала ежедневно
от семейството на починалия. В постановлението за прекратяване на наказателното
производство липсва фактически и правен анализ на показанията на посочените
свидетели, което несъмнено рефлектира върху неговата обоснованост. В насока
обсъждане правилността и обосноваността на експертното заключение на
строително-техническите експертизи, прокурорът само е отбелязал, че първите
трима от посочените по-горе свидетели са роднини на пострадалия и най-вероятно
поради това приема показанията им за недостоверни, макар това изрично да не е
отразено в постановлението. Оценката на тези свидетелски показания обаче не
следва да се извършва изолирано от останалите доказателства по делото. Посочените
трима свидетели не са единствените, които установяват състоянието на обекта към
23.02.2017 г. Доказателствена информация, която не е обсъдена, за
действителното положение се съдържа и в показанията на останалите посочени
по-горе свидетели. Поне за двама от тях не може да се приеме, че са
заинтересовани – свидетелите И. С. И. и М. М. М., двамата служители на РСПБЗН – Габрово. Свидетелят И. И. е заявил (протокол за
разпит на свидетел от 17.10.2017 г., л. 42-43 от том 1): „…в края на сипея, под
който видях да лежи пострадалия, имаше импровизирана пътека, спускаща се от
склона. Категорично на нея нямаше ограждения или сигнализиращи ленти. Пътеката
бе утъпкана и явно ползвана от дълго време; не си спомням дали имаше поставени плочи
като стъпала…“. Свидетелят М. М. е заявил (протокол за разпит на свидетел от 17.10.2017
г., л. 44-45 от том 1): „…От същата страна имаше импровизирана пътека, спускаща
се от склона. Категорично на нея нямаше ограждения или сигнализиращи ленти…“.
Показанията на свидетелите И. П., В. В., Д. Д., Б. И., М. К., Ст. П., П., А. М., М. К., А. А., А. А., М. Г., Ст. Д. и Ст. Г., на които се позовава прокурорът, са насочени към
установяване в общ план на изпълнението на техническите, организационните и
контролните изисквания във връзка със строителството на обекта, но почти всички
от тези свидетели нямат възприятия за състоянието, респективно за предприетите
на терен мерки за обезопасяването на площадката, включително в частта за
обсъжданата пътека към имотите на ул. „***“. С постановлението не е
извършена съпоставка на показанията на така очерталите се две групи свидетели.
На следващо място, съдът
намира за неубедителни изводите на прокурора, за да не кредитира изцяло заключенията
на строително-техническите експертизи. Във връзка с начина на ползване на експертни
знания съдът следва да изрази някои принципни несъгласия. По делото са
изготвени първоначална строително-техническа експертиза, допълнителна
строително-техническа експертиза и повторна строително-техническа експертиза. И
трите са възложени на вещото лице инж. Б. К. С. Съгласно чл. 153 от НПК,
повторна експертиза се назначава, когато първоначалното експертно заключение не
е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая по делото не
се установяват съображенията, поради които предходните заключения на инж.
Стефанова са приети за необосновани и предизвикващи съмнения за правилността
им, за да се назначи повторна експертиза, изпълнението на която е възложено на
същия експерт. Наред с изложеното, значителна част от въпросите към експерта са
наложили отговори касаещи правната квалификация на деянието, което е
недопустимо. Изключвайки посочените слабости, съдът не намира в постановлението
за прекратяване на наказателното производство фактически и правни изводи във
връзка с очертаните в т.нар. „повторна“ експертиза съждения за неспазване на
нормативните правила при извършването на строителството – чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи: „Строителните
площадки в урбанизирани територии …. се
ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска
администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при
необходимост - и със светлинни сигнали.“; чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата: „На входа на
площадката и на други подходящи места се поставят схеми с означение на
местоположението на отделните подобекти и на маршрутите за движение на пътни
превозни средства и на пешеходци“; „Движението на строителните машини и на
пешеходците по строителните площадки при необходимост се регулира с пътни знаци
в съответствие с нормативните изисквания за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. Опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се
поставят съответните знаци, а при ограничена или намалена видимост - и
светлинни сигнали“; „За преминаването на пешеходци над изкопи се използват
обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от
денонощието.“; правилата по Приложение № 1 от Наредбата относно монтиране на
ограждащи и предпазни съоръжения; изискванията на чл. 49 от Наредбата и т.н.
Ако прокурорът счита, че заключението на експертизата е некомпетентно,
необосновано и предизвикващо съмнения за правилността, е следвало да назначи
повторна експертиза.
В постановлението за
прекратяване на производството се съдържа извод, че констатираните от вещото
лице пропуски не са констатирани от контролните органи на РДНСК, Инспекцията по
труда или инвеститорския надзор през целия период на строително-монтажните
дейности. Съдът намира, че този извод е изведен превратно. Вярно е, че пропуски
не са констатирани, но следва да се посочи, че до инкриминираната дата не са
извършвани и проверки от държавни контролни органи. От справката от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Габрово (л. 88-97 от том 3) се установява, че не е
извършвана проверка на ДЗЗД „Градска среда – Пътстрой Габрово“, както и че
проверка на ЕТ „Мирса-93-Ц. Асенов“ – София е извършена на 01 и 07.06.2017 г.,
т.е. месеци след смъртта на пострадалия. От справка от РС ПБЗН – Габрово (л.
101 от том 3) става ясно, че по време на изпълнение /реализирането/ на строежа
РС ПБЗН не е осъществявала контрол. От справка от РДНСК – Габрово (л. 106-107
от том 3) е видно, че след първоначалните проверки при започване на
строителството, периодични такива не са извършвани.
По изложените
съображения съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени и делото да се върне на прокурора. След връщането следва да се извърши
пълен фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, което да обуслови законосъобразни правни изводи за
наличие или липса на извършено престъпление по чл. 123 от НК или по друг
престъпен състав, като се съблюдават и нормативните правила, очертани в ЗУТ, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. При необходимост следва да се извършат допълнителни
следствени действия, включително чрез ползване на експертни знания, за да се
осигури обективно, всестранно и пълно разследване на действия или бездействия
на лицата, имащи съответна отговорност по изграждането на обекта, които биха
могли да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура – Габрово от 10.04.2020 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК е прекратено
наказателното производство по следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО при
ОП - Габрово, водено за престъпление по чл. 123 от НК и по чл. 282 от НК и е
постановено връщане на веществени доказателства, като НЕОБОСНОВАНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната част
на настоящото определение указания.
Определението може да се протестира и/или да се обжалва пред Апелативен съд
– Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: