Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4592/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.Р.М., с която са предявени срещу ЗАД ОЗК З.АД
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 30000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 24.03.2017
г. и за сумата от 224,29 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от същото произшествие. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 24.03.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. След
получено извънсъдебно плащане в размер на 5000 лв. претендира разликата до
твърдяния действителен размер на вземането, заедно с обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване. Оспорва причинната вързка между произшествието и
вредите.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 24.03.2017 г. и документи от административно-наказателното производство) и авто-техническата експертиза по делото, че на 24.03.2017 г. в гр. София, на кръстовището на ул. Оборище и бул. Васил Левски, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Киа“ с рег. № *******, управляван от Г.В.С., и пешеходката Р.Р.М., при следния механизъм: лекият автомобил се е движил по ул. Оборище в лявата пътна лента със скорост на движение около 20 км/ч, достигайки до кръстовището с бул. Васил Левски предприел ляв завой с цел да се включи в движението на бул. Васил Левски, при светещ зелен сигнал на светофарната уредба. В същото време пострадалата пешеходка предприела пресичане на бул. Васил Левски върху обособена пешеходна пътека и при включен за нея зелен сигнал на светофара. Тя се движила от ляво на дясно за посоката за движение на автомобила, когато той ч е ударил от дясната й страна. Причина за настъпване на произшествието са субективните действията на водача с органите за управление, който е предприел изпълнение на маневрата „ляв завой“ в момент, в който зад автомобила е преминавала пешеходката. Поради което съдът приема, че Найден Йорданов е нарушил правилата за движение – чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП – след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания: контузия на тялото, счупване на предния ръб на лявата тазобедрена ямка
и счупване на тялото на сакрума вляво. На пострадалата е оказана спешна
медицинска помощ в болница „ИСУЛ“, след извършен преглед е освободена с
назначение покой и обезболяване. Първоначалните документи от образната
диагностика – рентгенови изследвания, извършени в ИСУЛ не сочат травматични
увреди на кости. След продължаващи оплаквания на ищцата е извършено ново
изследване – КАТ (скенер), въз основа на което е поставена диагноза счупване на
предния ръб на лявата тазобедрена ямка и счупване на тялото на сакрума (опашната
кост) без разместване. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че и двете
счупвания са без разместване и са на плоските кости, поради това рентгенът като
методика не може да хване този вид увреда. Изследването със скенер от своя
страна е установило костните счупвания и въз основа на него на ищцата е
назначено лечение – постелен режим за период от 30 дни, след което
рехабилитация с цел раздвижване. Счупването на ръба на тазобедрената ямка
сраства за период от 45 дни, след което има пълно възстановяване на функциите
на тазобедрената става. За същия период сраства и счупването на сакрума, но
остатъчните неврологични оплаквания продължават за повече от три-четири месеца.
При ищцата е налице възстановяване без ограничение на движенията на тазобедрената
става, като остатъчни явления се проявяват тежест и болки при продължително
натоварване. Счупването на ръба на тазобедрената е причинило силни болки в
период от 14 дни, които отшумяват до края на първия месец, а счупването на
сакрума е довело до интензивни болки в период от повече от тридесет дни, а
възстановяването продължава 3-4 месеца. Към
настоящия момент ищцата е възстановена, с изключение на тежест и болка в лявата
тазобедрена става при продължително натоварване.
От
показанията на свидетеля В.М., съпруг на ищцата, се установява, че възстановяването
й е преминало тежко, тъй като първоначално не са установени счупванията и е продължило
дълго, била е обездвижена на легло, ползвала е инвалидна количка вкъщи. Отсъствала
е от работа в период от близо 3 месеца. След произшествието е преустановила
обичайните си спортни активности, каране на колело и ски.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Киа“ с рег. № *******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Обстоятелството,
че счупванията са диагностицирани по-късно имат ясно и логично обяснение,
изяснено от вещото лице – при извършеното първоначално на ищцата рентгеново
изследване не могат да се видят счупвания без разместване на плоските кости,
каквито са били налични при ищцата. Поради това следва да се приеме, че е
налице деликт, извършен от Г.В.С. при управление на автомобил „Киа“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Киа“ с рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – две счупвания и
мекотъканни увреждания; интензитет и продължителност на болката – интензивна за
период от 1 месец и затихваща в периода на възстановяване, което е продължило
общо общо 3 месеца и как уврежданията са се отразили на ищцата с оглед нейната
възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищцата е удължено и затруднено от
късното установяване на счупванията, през част от периода е преминало на легло
с обездвижване, както и с ползване на инвалиден стол в домашни условия, но от
друга страна е налице пълно възстановяване, като още проявяващите се болки при
натоварване се очаква да отшумят с времето.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата от 35000 лв. След приспадане на платеното извънсъдебно
обезщетение в размер на 5000 лв., искът се явява основателен в предявения
размер.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди – същите представляват разходи за
изследвания и медикаменти, които съгласно експертизата са във връзка с
причинените травматични увреждания. Искът е основателен в предявения размер от 224,29
лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установява, че при настъпване на произшествието
ищцата е преминавала по обозначена пешеходна пътека на зелен сигнал на
светофара. Поведението на пешеходката не е неправомерно, а дори и да се приеме,
че дължимата от нея грижа е да съобрази движението на останалите участници, то
незачитане на правилата на предимство не е предвидимо поведение, с което тя е
длъжна да се очаква и да съобрази. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото няма данни за датата на уведомяване на
ответника, но видно от представения с отговора банков документ за платено
обезщетение в размер на 5000 лв., същото е наредено на 19.09.2017 г. От това
съдът приема, че уведомяването е извършено на дата не по-късно от 19.09.2017 г.
и от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят разноските за
държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение – за сумата от 3400 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:*******, да заплати на Р.Р.М., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 30000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 24.03.2017
г., заедно със законната лихва от 19.09.2017
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 224,29 лв.,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 24.03.2017 г., заедно със законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 3400 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: