Р Е Ш Е Н И Е
04.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
26.02. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2086 2019
дело № по описа за г.
О.К.З., ЕГН **********,***,
чрез адв. Г. Попова - С., е предявил срещу „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец" №
23 Б, представлявано от Кремен Георгиев Владимиров, иск с
правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасена по давност възможност за
принудително изпълнение сумите по издадения в полза на „Топлофикация
София" ЕАД
срещу него изпълнителен лист от 11.08.2014 г. по гр. д. № 21236/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, на основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.05.2014 г. за следните суми за топлоснабдяването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „Смърч" № 2, вх. 2, ап. 15: 2 369, 25 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 17.04.2014 г. до окончателно плащане;
171, 91 лв. - мораторна лихва за периода от 30.06.2012 г. до 23.01.2014 г.;
369, 76 лв. - разноски, от които 50, 82 лв. - държавна такса и 318, 94 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 21236/2014 г. по описа на PC - София в полза на „Топлофикация София" ЕАД е издаден срещу него изпълнителен
лист за топлоснабдяването на имот, находящ се в гр. София, ул. „Смърч" № 2, вх. 2,
ап. 15, за сумите: 2 369, 25 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 17.04.2014 г. до окончателно плащане; 171, 91 лв. - мораторна лихва за периода
от 30.06.2012 г. до 23.01.2014 г.; 369, 76 лв. - разноски, от които 50, 82 лв. -
държавна такса и 318, 94 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 20147860401184 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов с рег. № 786 и район на действие СГС.
Ищецът счита,
че не дължи посочените суми като погасени по давност.
Вземанията по изпълнителния
лист от 11.08.2014 г. са станали изискуеми, както следва: за м.05.2012 г. - на
15.07.2012 г., а за м. 04.2013 г. - на 15.06.2013 г. Най-късната дата за
изискуемост на процесните вземания е 15.06.2013 г. и най-късната дата, на която
вземанията по изпълнителния лист се погасяват с изтичане на тригодишната погасителна
давност, е 15.06.2016 г. По изпълнителното дело не са предприети действия за
принудително изпълнение и давността не е спирана или прекъсвана.
В постъпилия писмен отговор се
твърди, че погасителната давност не е изтекла, тъй като е прекъсната с подаване
на заявлението по чл.410 ГПК и с молбата за образуване на изпълнително
производство и направеното възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните,
че въз основа на изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба, издаден от PC - София по ч.гр.д. № 21236/2014 г.
в полза на „Топлофикация София"
ЕАД, на 25.09.2014 г. срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № 20147860401184 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с
рег. № 786 и район на действие СГС.
Не е спорно и
се установява от приложения към изпълнително дело №
20147860401184 по описа на ЧСИ М. Миладинов изпълнителен лист, че той е
издаден на 11.08.2014 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 21236/2014 г.
по описа на СРС за вземания за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2013 г.
Посоченото
изпълнително дело е образувано по молба от ответника на 25.09.2014 г.,
с която е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. По делото са
приложени справки от регистъра на трудовите договори, от Службата по
вписванията, от НАП. На 17.10.2014 г. на адреса на длъжника е залепено
уведомление за явяване в двуседмичен срок в кантората на съдебния изпълнител за
получаване на поканата за доброволно изпълнение. С
последващи молби от 09.02.2016 г. и от 10.04.2017 г. взискателят е отправял
искане до съдебния изпълнител за предприемане на действия по изпълнението –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и опис на движими вещи на
длъжника. ЧСИ е изискал справки от регистъра на трудовите договори, регистъра
на банковите сметки и сейфове. На 18.10.2017 г. на адреса на длъжника е
залепено уведомление за явяване в двуседмичен срок в кантората на съдебния
изпълнител за получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. с чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК
длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е погасителната давност. Предвид изложените в исковата
молба обстоятелства -
насоченото принудително изпълнение към имущество на ищеца, за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна, поради
което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства,
че процесното вземане е за
доставена от ответника на ищеца топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до
м.04.2013 г. Вземанията
на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност - ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.,
ОСГТК.
Съгласно
чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо
– за м.05.2012 г. - на 15.07.2012 г., а за м. 04.2013 г. - на 15.06.2013 г. С
издаването на изпълнителен лист за вземането на 11.08.2014 г. давността е прекъсната и е
започнала да тече нова давност.
С образуването
на 25.09.2014 г. на
изпълнително дело № 20147860401184 по описа на ЧСИ
Миладин Миладинов давността е прекъсната и е спряла да тече по време
на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК /с
което ППВС № 3/1980
г. е обявено за изгубило сила/, отмяна на постановлението,
поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015
г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на
изпълнителното производство давността не тече. Следователно от 25.09.2014 г. до 26.06.2015
г. погасителната
давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г.
е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в» ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в
хода на изпълнителното производство давността не спира, а се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК/.
Прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно
чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан.
Съгласно
цитираното тълкувателно решение,
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в
тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В конкретния
случай с молбите от 09.02.2016 г. и от 10.04.2017 г. взискателят е
отправял искане до съдебния изпълнител за предприемане на действия по
изпълнението – налагане на запор върху трудовото възнаграждение, запор върху
банковите сметки, опис на движими вещи на длъжника. С подаването на всяка от молбите
е прекъсната давността по чл.116, б. «в» ЗЗД, започнала
да тече след 26.06.2015 г. От датата на втората молба - 10.04.2017
г. - е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла до настоящия момент.
Поради това предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че вземането не се дължи като погасено по давност, е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК и чл.13, т.2 и чл.25 от НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 115 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О.К.З., ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасена по
давност възможност за принудително изпълнение сумите по издадения в полза на „Топлофикация София" ЕАД срещу него изпълнителен лист
от 11.08.2014 г. по гр. д. № 21236/2014 г. по описа на Софийски районен съд, на
основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.05.2014 г. за следните
суми за топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„Смърч" № 2, вх.2, ап.15: 2 369, 25 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.04.2014 г. до окончателно плащане; 171, 91 лв. - мораторна
лихва за периода от 30.06.2012 г. до 23.01.2014 г.; 369, 76 лв. - разноски, от които
50, 82 лв. - държавна такса и 318, 94 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О.К.З.,
ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата
115 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 - седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: