ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501090 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД,гр.Пловдив,ЕИК-********* чрез пълномощника юрск.Г.Н. против
разпореждане за разноски от 30.03.21г.,постановено по изпълнително дело № 51/21г.по
описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№ 757 от КЧСИ и район на действие ПдОС,с което е оставено
без уважение възражението на длъжника за прекомерност на разноските за
адв.възнаграждение,сторени от взискателя Е. Г. И. в размер на 400лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ
с довода, че приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 400лв.са в
прекомерен размер.Излагат се доводи, че нормата на чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/2004г.не
намира приложение в случая,а следвало да се приложи само чл.10,т.1 от Наредбата при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение,тъй като извършените по делото
изпълнителни действия от страна на пълномощника на взискателя представлявали
единствено действия по подаване на молбата за образуване на изп.дело.Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по см.на чл.10,т.2 от НМРАВ не били извършвани от
пълномощника на взискателя с оглед изпълнението на задължението от страна на ВиК
ЕООД в срока за доброволно изпълнение.Претендира разноските по наст.дело.
Ответната страна по жалбата–взискателят Е. Г. И.,ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.Тр.И. е изразила становище за неоснователност на жалбата по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за адв.възнаграждение в
настоящото производство.
В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител също
1
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното
производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по смисъла на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изп. дело № 51/21г.по описа на ЧСИ А.Атанасов е образувано по молба на Е. Г.
И.,представлявана от пълномощника адвокат Тр.И. против „В и К“ЕООД,гр.Пловдив въз
основа на изпълнителен лист от 19.03.21г.,издаден по гр.д. № 11495/20г.на ПдРС за
заплащане на сумата от 242,38лв.за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
С молбата е направено искане за налагането на запор върху сметките на
длъжника,прави се и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.Представен е ДПЗС за адв.Тр.И. от
24.03.21г.с договорено адв.възнаграждение 400лв.,платени в брой.
С разпореждане от същата дата-24.03.21г.ЧСИ е образувал изп.производство и е
приел разноските,като ги е възложил на длъжника.
На длъжника е връчена на 26.03.21г.покана за доброволно изпълнение за
задължението му по изп.дело,в която към общия размер на задължението е включена сумата
от 400лв.за адв.възнаграждение.Общият размер на задължението е посочен в ПДИ на
797,47лв.
На 30.03.21г.от длъжника е депозирано пред ЧСИ възражение за прекомерност на
претендираното от взискателя адв.възнаграждение.С атакуваното разпореждане от същата
дата ЧСИ Атанасов е оставил без уважение възражението с мотиви,че последната редакция
на чл.10 от НМРАВ № 1/04г. предвижда двукомпонентен минимален хонорар от 200лв.за
образуване на изп.дело по т.1 и 200лв.за процесуално представителство,защита и съдействие
на страните по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000лв.по т.2,т.е.разноските за адв.хонорар на взискателя били на нивото на
законоустановения минимум и нямало възможност да се намаляват повече.
По изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия,тъй като длъжникът е изпълнил задължението си,като е превел по сметка на ЧСИ
цялата дължима сума от 797,47лв.в рамките на срока за доброволно изпълнение-на
05.04.21г.,видно от представеното с жалбата платежно нареждане.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
2
Приетите от съдебният изпълнител разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение са в размер на 400лв.Съгласно ДПЗС възнаграждението на процесуалния
представител на взискателя е договорено за образуване и за процесуално представителство
по изпълнителното дело.Съгласно чл.10,ал.1 от НМРАВ,минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв.На
основание чл.10,ал.2 от Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство се определя според материалния интерес на договора,който
към момента на образуване на изп.дело е в общ размер под 1000лв.При този материален
интерес минималното адв.възнаграждение се определя на осн.чл.7,ал.2 и чл.10 от НМРАВ в
размер на 200лв.по чл.10,ал.1 и 200лв.по чл.10,т.2 от Наредбата.
Правилни са изводите на ЧСИ,че адв.възнаграждение е съобразено с минимума по
НМРАВ,но съдебният изпълнител не е съобразил,че адв.хонорар не е задължително
двукомпонентен.Ако по изп.дело не са извършвани каквито и да било изп.действия поради
плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение от длъжника,то на взискателя се дължи
адв.възнаграждение само на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ за образуване на изп.производство в
размер на 200лв,но не и по чл.10,ал.2 от Наредбата,тъй като пълномощникът на взискателя е
изготвил единствено молба за образуване на изп.дело.Макар в самата молба да е посочен
като способ на изпълнение запор на банковата сметка на длъжника и да има възлагане по
чл.18 от ЗЧСИ,до налагане на запор или други изп.действия не се е стигнало именно поради
плащането на задължението от длъжника в срока за доброволно изпълнение.Следователно
по изп.дело не са извършвани същински изпълнителни действия въз основа на молбата на
взискателя.В тази връзка не може да се приеме за основателен доводът в становището на
взискателя по жалбата,че в самата молба за образуване на изп.дело били „внедрени“ и
други действия“.С молбата такива действия са поискани,но не са извършени.Ето
защо,независимо,че в ДПЗС е уговорено адвокатско възнаграждение както за образуване на
делото,така и за процесуално представителство,на взискателя следва да се присъдят
разноски само за образуване на изпълнителното дело.
От цитираните от взискателя решения на ПдОС едното (решение по гр.д.№
1891/20г.) не касае сходен казус,а другото (решението по в.гр.д.№ 2511/20г.),макар и между
същите страни,е постановено при различна фактическа обстановка,като съдът е потвърдил
разпореждането на ЧСИ поради липса на доказателства за извършено в срока за доброволно
изпълнение плащане на задължението от страна на длъжника.В настоящия случай обаче са
представени доказателства за извършено такова плащане по изпълнителното дело-преводно
нареждане от 05.04.21г.,приложено към жалбата.
Предвид горното разпореждането на ЧСИ А.Атанасов,с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските за адв.възнаграждение на
взискателя е неправилно и следва да се отмени,а размерът на адв.възнаграждение следва да
бъде намален до минимално предвидения в НМРАВ № 1/04г.на 200лв.по чл.10,т.1 от
НМРАВ № 1/04г.
3
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателя
независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в
производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство относно
дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.(В този смисъл
Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.)
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от 30.03.21г.,постановено по изпълнително
дело № 51/21г.по описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№ 757 от КЧСИ и район на действие
ПдОС,с което е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на
разноските за адв.възнаграждение,сторени от взискателя Е. Г. И. в размер на 400лв.,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя Е. Г. И.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,по изп.д.№ 51/21г.по
описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№ 757 от КЧСИ и определя такова в размер на 200
(двеста)лв.на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/04г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4