МОТИВИ :
Срещу подсъдимия М.А.А., роден
на *** ***, общ. Севлиево, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", предл.
първо във вр. с ал. 4 и
ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден
на съд за това, че на 31.07.2015 г., около 23,40 часа в село
Батошево, до „Перилото”, в пияно състояние /с установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,79 на хиляда/, и без да е правоспособен водач на МПС, при
управление на моторно превозно средство категория „В” – лек автомобил „Ауди А4”
с рег. ***, собственост на З.Н.М. ***, със скорост не по-малка от 90 км. ч.,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно
който „на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол”; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който „при избиране на скоростта на движение в населено място на водача на
пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава 50 км. ч.” и
чл. 150 от ЗДвП, съгласно който „всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач”, и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Н.М. от
село Сенник, общ. Севлиево и две средни телесни повреди на А.З.Н. ***,
изразяващи се в черепно – мозъчна травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на страничен израстък на 7-ми шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата.
Подсъдимият М.А.А. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото
обвинение. Явява се с упълномощен защитник – адв. С.Т. ***. Впоследствие, подс.
А. се отказа от защитата на адв. Т. и упълномощи за участие по делото адв. М.М.
от АК Видин, който се яви в едно съдебно заседание. До приключване на делото
пред първата инстанция, подс. А. е представляван от адв. Е.Б.от АК Благоевград,
преупълномощен от адв. М.М..
Подс. М.А. дава обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние. Не признава вината си. Заявява, че по време на
инцидента на 31.07.2015 г. лекият автомобил „Ауди А4” с рег. *** е бил
управляван от А.З.Н. ***. Претендира съдът да го признае за
невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.
Съгласно направеното искане, пострадалият от
престъплението А.З.Н. *** беше конституиран като частен обвинител в
наказателното производство. Представляван е от повереник – адв. Р. Б. ***. Повереникът
на частния обвинител изразява становище, че обвинението е доказано, поради
което подс. А. следва да изтърпи справедливо наказание.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
Габрово поддържа обвинението, като го намира за доказано. Претендира съдът да
наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият
М.А.А. няма придобита правоспособност за управление на моторни превозни
средства. С Присъда № 10/06.02.2012 год. по НОХД № 527/2011 год. на Районен съд
- Севлиево, влязла в сила на 21.02.2012 год., подс. М.А. е осъден за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 194 от НК на три месеца
лишаване от свобода с отложено изпълнение на наказанието за срок от три години.
С Присъда № 14/04.02.2013 год. по НОХД № 650/2012 год. на Районен съд -Севлиево,
влязла в сила на 19.02.2013 год., подс. М.А. е осъден за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 във вр. ал. 1 от НК на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1, т. 2 и т. 6 от НК, което е изтърпяно на 27.02.2015 год.
В
петъчната вечер на 31.07.2015 год., в центъра на село Сенник, свид. А.Н. и Б.М.се
почерпили с бира и се прибрали в дома на свид. Н.. Същата вечер ги посетил подсъдимия
М.А., и им предложил да се разходят до махала „Дип” за среща с приятелката му.
Без знанието на своята майка - свидетелката
З.М., свид. А.Н. взел ключовете за нейния автомобил - „Ауди A4” с рег. ***, който семейството използва за транспорт. От село Сенник, подс.
М.А. поел управлението на лекия автомобил „Ауди А4” с рег. *** в посока село Шумата.
На предна дясна седалка до него седнал свид. А.Н., а на задна седалка зад него
седнал Б.М.. При навлизане в с. Батошево, в махала „Дип”, подс. А. спрял
автомобила до магазин на ЕТ „Делфи”. Паркирал го с предна част в посока гр. Севлиево
и заедно с останалите пътници излязъл. Напазарували от магазина и останали да
пият бира. В същото заведение, намиращо се до магазина, пристигнали свид. М.М.
и свид. И.М.. Подсъдимият ги познавал, поговорили и ги поканил да пътуват с
автомобила им до село Шумата, но те му отказали. Около 23,40 часа, подс. М.А.
отново поел управлението на лекия автомобил „Ауди А4” с рег. ***, по пътя гр. Севлиево
- с. Батошево в посока към с. Шумата. На предна дясна седалка до него седнал свид.
А.Н., на задна седалка зад водача пътувал Б.М., като и двамата били без поставени
предпазни колани. Около 23,45 часа, автомобилът навлязъл в с. Батошево и със
скорост не по-малко от 90 км./час продължил в северна посока към центъра на
селото. При излизане от десен завой, автомобилът загубил устойчивост и подс. А.
намалил скоростта, но не успял да овладее управлението му в последвалия процес
на ротация около вертикална централна ос в обратна на часовниковата стрелка
посока с отклоняване на ляво. Със скорост около 87 км./час, автомобилът
достигнал мислената лява лента спрямо посоката си на движение, първоначално
предната му дясна гума, а след нея задната дясна гума и накрая предната лява
гума оставили следи от приплъзване. От пътното платно, предните гуми на
автомобила преминали на западния тротоар и с предната си част автомобилът
съборил оградна мрежа с бетонови колове и влязъл в двора на масивна къща. Лекият
автомобил се ударил с предна дясна част в тухлена стена, намираща се под
стълбището до ниво първа площадка, със дясна си странична част - в металната
тръба от оградата, намираща се непосредствено до югоизточния ръб на къщата и с
дясната странична част, в зоната на задна дясна врата - в електрически стълб.
След ударите се завъртял обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната
си ос и се установил с дясна част в стълба на електропреносната мрежа.
Местопроизшествието
било посетено първо от местни лица, които чули удара и от свид. М.М. и свид. И.М.,
които пътували в същата посока. Подс. М.А. се намирал извън автомобила, а в него
били свид. А.Н., на който краката били в купето, а главата му висял от прозорец.
На задната седалка бил Б.Н.. Свид. М.К. счупил прозореца на задната врата и
през него с помощта на свид. К. Л. извадили Б.Н., който бил в безсъзнание.
Оставили го в легнало положение на банкета, отляво на пътя в посока с. Батошево.
Установили, че Недев няма признаци на живот и покрили тялото му с одеяло.
Оказващи помощ лица, които не са установени по делото, извадили от автомобила
свид. Н., който бил в безсъзнание. Поставили го в легнало положение по гръб на
земята между къщата и автомобила, в близост до предната му дясна гума. Подс. М.А.,
който бил на тревата до автомобила, успял да възстанови ориентацията си. Успял
да разговаря със свид. М.М. и свид. Н.Р., опитал се да удари присъстващо момиче
и останал прав от лявата страна на автомобила. Пристигналият екип на ЦСНП, офис
Севлиево констатирал смъртта на пострадалия Б.Н. и коматозно състояние на свид.
А.Н., на който поставили шийна яка. Пострадалите и подс. М.А. били
транспортирани с линейка на Спешна помощ в МБАЛ „Стойчо Х.”***. По време на
превоза подсъдимият разговарял по мобилния си телефон правил активни движения и
за да обезопаси транспортирането, свид. М. му сложил шийна яка. В ЦСМП - Севлиево
останал за преглед само подс. М.А., тъй като тежко пострадалия свид. А.Н. бил
превозен до МБАЛ „Тота Венкова” гр. Габрово. При проведения в ЦСМП, филиал
Севлиево преглед на подс. А. били установени следните увреждания: контузия на
главата с разкъсно-контузна рана фронтално вдясно, хематом на дясното око,
контузия на дясната половина на гръден кош, контузия на корема, за които бил
насочен за хоспитализация в болницата в гр. Севлиево. По настояване на негови
близки, на 01.08.2015 год., в 02,00 часа, линейка на Спешен център Севлиево е
транспортирала подс. М.А. до МБАЛ „Тота Венкова” гр. Габрово.
Подсъдимият М.А. оспорва тази фактическа обстановка и твърди, че не през
цялото време лекият автомобил „Ауди А4” с рег. *** е бил управляван от А.Н., включително и към момента на настъпване на
ПТП. Оспорва заключението на автотехническата експертиза.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин, чрез съпоставка на обясненията на подсъдимия М.А.А.
/л. 264 - 266 от НОХД № 80/2016 г./ с
писмените и гласни доказателства, събрани в производството – показанията на
свидетелите А.З.Н. /л. 132 от НОХД № 80/2016
г./, Д.П.Д. /л. 132 - 133 от НОХД №
80/2016 г. и л. 20 от ДП, том І/, И.М.М. /л. 133 - 134 от НОХД № 80/2016 г. и л. 28 от ДП, том І/, М.Д.Д. /л. 134 - 135 от НОХД № 80/2016 г./, М.Д.К.
/л. 135 - 136 от НОХД № 80/2016 г. и л.
21 и 29 от ДП, том І/, Н.И.С. /л. 136
- 137 от НОХД № 80/2016 г. и л. 24 от ДП, том І/, М.М.П. /л. 137 - 139 от НОХД № 80/2016 г. и л. 32 от
ДП, том І/, З.Н.М. /л. 139 - 140 от
НОХД № 80/2016 г./, К.Я.И. /л. 140 от
НОХД № 80/2016 г./, Н.М.Й. /л. 140 от
НОХД № 80/2016 г./, К. П.Л./л. 25 от
ДП, том І/, М.С.М. /л. 164 - 165 от
НОХД № 80/2016 г. и л. 22 от ДП, том І/, И.Ю.М. /л. 165 - 166 от НОХД № 80/2016 г. и л. 22а и л. 30 от ДП, том І/, Н.Х.Р.
/л. 166 - 167 от НОХД № 80/2016 г. и л. 23
от ДП, том І/, Х.Ж.К. /л. 237 - 238
от НОХД № 80/2016 г./, С.М.Д. /л. 253
- 254 от НОХД № 80/2016 г. и л. 31 от ДП, том І/, писмените доказателства –
Протокол за оглед на местопроизшествие с дата 01.08.2015 г. с препис, фотоалбум
и скица /л. 5 - 14 от ДП, том І/,
талони за медицинско изследване /л. 39 -
41 от ДП, том І/, протокол за медицинско изследване /л. 22
от ДП, том І/, талони за медицинско изследване /л. 48 - 49 от ДП, том І/, протокол за медицинско изследване /л. 50
от ДП, том І/, удостоверение за наследници № 3087 с дата 08.08.2015 г. /л. 107 от ДП, том І/, справка за
нарушител – водач /л. 109 - 111 от ДП,
том І/, справка за нарушител – водач /л.
114 от ДП, том І/, копие от
свидетелство за регистрация и контролен
талон /л. 115 от ДП, том І/, копие от
застрахователна полица, добавък към нея и документ за техническа изправност /л. 116 - 118 от ДП, том І/, справка на
КАТ за МПС – лек автомобил „Ауди А4” с рег. *** /л. 119 от ДП, том
І/, разписка /л. 120 от ДП, том І/,
копие от медицинска документация, предоставена от МБАЛ „Д-р Тота Венкова” гр.
Габрово /л. 123 - 130 от ДП, том І/,
копие от акт за смърт К. П.Л./л. 133 от
ДП, том І/ и материалите по т. ІІ от ДП.
Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие, лек автомобил „Ауди А4” с рег. ***
бил намерен ударен с дясната си част в стълб на електропреносната мрежа,
намиращ се отляво на пътното платно в посока към селото. Ударът бил в дясната
средна греда на автомобила, който бил насочен с предната си част в посока село Горна
Росица. При огледа му било установена деформация и втрапявания между габаритите,
цялостна деформация на купето, паднала предна броня, втрапен капак, побитости
по цялата дясна страна, активирана
въздушна възглавница на мястото на водача, счупено предно панорамно
стъкло. На пътното платно са открити и фиксирани следи от плъзгане и задиране.
Видно
от заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № СМ-47/2015 год.,
изготвена от вещото лице Я.Г.К. /л. 52 – 55 от ДП, том І/, която съсъд възприе
като правилна и обоснована, причина за
смъртта на Б.Н.М. е тежката черепно-мозъчна травма, съчетана с кръвозагуба и
аспирация на кръв в белите дробове. Смъртта е настъпила бързо след удара.
Уврежданията по глава, бели дробове, слезка, гръден кош, двете ръце, десен
хълбок и ляво коляно отговарят да са причинени при силен удар вътре в купето на
автомобила отдясно, със счупване на стъклото на автомобила и съответстват на обстоятелствата
на възникналото ПТП. Не са намерени следи от поставен предпазен колан.
Видно
от заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от
вещото лице Я.Г.К. /л. 96 – 101 от ДП, том І/, която съсъд възприе като
правилна и обоснована, при пътното
произшествие от 31.07.2015 год. на А.З.Н. са причинени контузия на главата с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръв в левия страничен вентрикул на
мозъка, малки контузионни огнища в мозъка двустранно челно с перифокален оток,
в състояние на кома, по-късно сомнолентно състояние на съзнанието, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; контузионни
промени в меките тъкани на шията вдясно, счупване на десния страничен израстък
на 7-ми шиен прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване на движението на врата,
за срок над един месец.
Видно
от заключението на Комплексната авто-техническа и медицинска експертиза с
приложена скица към нея /л. 59 – 87 от ДП, том І/ и допълнителната такава експертиза
/л. 181 – 188 от ДП, том І/, изготвени от вещите лица Б.М.И., М.И.Х. и Я.Г.К.,
които съсъд възприе като правилни и обосновани, се установява, че причина за
настъпването на произшествието е навлизане и движение на автомобила в десен за
него завой със скорост не по-малка от 90 км./час, която е съизмерима и
по-голяма от критичната скорост за завоя. При движението му с такава скорост,
автомобилът загубва устойчивостта си и след субективните въздействия на водача
за овладяването му, лекия автомобил се ударил със скорост 64 км./ч. При тази
скорост на движението на лекия автомобил, подсъдимият не е имал техническата
възможност да го спре до мястото на удара. Ако лекият автомобил се е движел със
скорост, разрешена за населеното място и при същото положение е загубил
устойчивостта си на движение, при своевременно реагиране на водача му за
спиране, лекият автомобил ще спре преди да достигне до мястото на удара. По
отношение на лек автомобил „Ауди”, модел „А4" с рег. ***, ударът е в
предна и дясна странична области. Уврежданията на пострадалите, механизма на
получаването им от съдебно-медицинска гледна точка, направленията и големините
на действащите при удара сили, възможните посоки на движение на телата в купето
определят, че към момента на възникване и протичане на произшествието пътник на
задна дясна седалка е бил Б.М., пътник на предна дясна седалка е бил А.Н. и
водач на лекия автомобил е бил М.А.А..
Видно
от протокол за Химическа експертиза № 156/28.10.2015 год. /л. 44 от ДП, том І/
и протокол за Химическа експертиза № 114/05.08.2017 г. /л. 47 от ДП, том І/,
изготвени от вещото лице Е.С.Н., при изследването на кръвната проба, иззета от М.А.А.
е установена концентрация на летливи редуциращи вещества, изразена като етилов
алкохол от 0,79 на хиляда. В съдебно заседание вещото лице Н. поясни, че при
използвания метод и уред за изследване, допустимата грешка е стойност от 0,03
промила, поради което следва да се приеме, че установената концентрация при А.
е 0,79 промила, както е отразено в протокол № 156, а не 0,82 промила, както е
отразено в протокол № 114.
Видно
от протокол за Химическа експертиза №112/05.08.2015 год. /л. 38 от ДП, том І/,
изготвена от вещото лице Е.С.Н., при изследването на кръвната проба, иззета от А.З.Н.
е установено наличие на етилов алкохол в концентрация от 1,03 на хиляда.
По
отношение на предявеното веществено доказателство - лек автомобил „Ауди А4” с рег. ***,
находящ се на съхранение в РУ Севлиево, подс. М.А. заяви, че това е превозното
средство, с което е пътувал на 31.07.2015 г. Намира се в състоянието, в което е
било след катастрофата, но липсвали обвивката на волана, топката на скоростния
лост и музикалното устройство.
При така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
След като на 31.07.2015 г., около 23,40 часа в
село Батошево, до „Перилото”, в пияно състояние /с установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,79 на хиляда/, и без да е правоспособен водач на МПС, при
управление на моторно превозно средство категория „В” – лек автомобил „Ауди А4”
с рег. ***, собственост на З.Н.М. ***, със скорост не по-малка от 90 км. ч.,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно
който „на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол”; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който „при избиране на скоростта на движение в населено място на водача на
пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава 50 км. ч.” и
чл. 150 от ЗДвП, съгласно който „всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач”, и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Н.М. от
село Сенник, общ. Севлиево и две средни телесни повреди на А.З.Н. ***,
изразяващи се в черепно – мозъчна травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на страничен израстък на 7-ми шиен прешлен,
довело до трайно затрудняване на движението на врата, подсъдимият М.А.А. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", предл.
първо във вр. с ал. 4 и
ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в
извършването на което съдът го призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вина - небрежност. М.А. нито е искал, нито е предвиждал
настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Деянието е съставомерно по предявения от обвинението
престъпен състав. От автотехническата експертиза става ясно, че водачът на МПС М.А.
е превишил разрешената скорост в населено място от 50 км. ч., като се е движил
с „не по-малко от 90 км. ч.”, което е една от причините да загуби контрол върху
автомобила. В тази част, относно причините за ПТП, автотехническата експертиза
не е предмет на оспорване. Всички възражения на защитата касаят изводите на
експертите по въпроса - кой от намиращите се в превозното средство го е
управлявал. От протоколите за химическа експертиза става ясно, че
концентрацията на алкохол в кръвта на А. към момента на деянието е била 0,79
промила, което е в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Химическите
експертизи и техните констатации също не са предмет на оспорване. От справката
за нарушител/водач на ОД на МВР /л. 109 – 111 от ДП, том І/ е видно, че М.А. не
притежава свидетелство за управление на МПС. Липсата на шофьорски умения,
придобити в регламентиран от закона курс за обучение и проверка на тези умения чрез
съответен изпит, е друга причина за неадекватното пътно поведение на
подсъдимия, довело до възникването на ПТП.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК,
тъй като води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения и
свързаните с тях нужди от безопасно придвижване на гражданите.
Не можем да се съгласим със становището на защитата, че липсват
достатъчно категорични доказателства кое е лицето, управлявало автомобила
„Ауди” на 31.07.2015 г. Вярно е, че разследващите органи са пропуснали да
извършат неотложни следствени действия, като вземането на пръстови отпечатъци и
биологичен материал от вътрешността, в купето на автомобила. Тези пропуски не
могат да бъдат санирани от съда, поради изтеклия период от време. През този
период от време /почти две години/ автомобилът се е намирал на открит паркинг
пред РУ Севлиево, оставен на влиянието на атмосферните условия. До него са
имали достъп всякакви лица, включително и такива, които биха желали да извършат
тенденциозно въздействие. Затова, исканията за нова експертиза, която да търси
следи от биологичен материал по автомобила бяха отхвърлени от съда. Показанията
на свидетелите, писмените доказателства и най-вече експертните заключения
съдържат достатъчно категорични данни, от които да се направи несъмнен извод, е
подс. М. А.е шофирал превозното средство в момента на ПТП. Информация за
управление на автомобила имено от подс. А. се съдържа в показанията на
свидетелите А.З.Н., Д.П.Д., И.М.М., К. П. Л.,
Н.И.С., Н.Х.Р., М.Д.К. и С.М.Д..
В показанията си на л. 132 от НОХД свид. А.Н. твърди, че
не си спомня голяма част от протеклите събития, но категорично отрича да е
управлявал автомобила на майка си на 31.07.2015 г.
В показанията си на л. 132 и 133 от НОХД, както и в тези
на л. 20 от ДП, том І, свидетелката Д.П.Д. /медицински работник/ разяснява, че
след пристигането на линейката е била поставена медицинска яка на врата на
„по-тежко пострадалото момче”, което е било „неконтактно”. Видно от изслушаните
съдебно – медицински експертизи, по-тежко пострадал и неконтактен е бил свид. А.Н..
Това се потвърждава и от свидетелските показания. В показанията си по време на
ДП, свид. Д. нарича по-тежко пострадалото момче М.З.М., но пред съда се изясни,
че тези имена са били подадени погрешно от полицейските служители на място. Не
може да има съмнение, че поставената яка е била на врата на А.Н.. В показанията
си на л. 28 от ДП, том І свид. И.М.М. също потвърждава, че на място медицинска
яка е била поставена на по-тежко пострадалото момче, което е било на по-млада
възраст. На М.А. яка е била поставена едва при пътуването, вътре в линейката. На
следващо място, в своите показания, на л. 25 от ДП, том І, прочетени по
съответния ред, свид. К. П.Л.казва: „Единственото, което мога да кажа със
сигурност е, че когато дойде линейката, на това момче, което беше на седалката
до шофьора му сложиха яка на врата... На това, което беше на предна дясна
седалка му сложиха гипсова яка на врата, на другото не са му слагали такава”.
От тези показания става ясно, че при пристигането на свид. П., на предна дясна
седалка се е намирал А.З.Н.. Това е „момчето, на което е поставена гипсова
яка”, съобразно показанията на медицинските работници. „Другото момче”, на
което не е била поставена яка е подс. М.А.. Той вече е бил извън колата, но
свид. Н. поради тежкото си състояние все още се е намирал на предна дясна седалка
и така е заварен от свид. К. П.. Изваден е от автомобила впоследствие за
оказване на медицинска помощ. Няма как, ако А.Н. е шофирал, да се намира на
седалката до водача непосредствено след инцидента. В своите показания свид. М.Д.К.
потвърждава, че на едно от пострадалите лица е сложена яка, като и че подс. А.
е бил в съзнание и дори е посегнал да бие присъстващо на мястото момиче. Свид. К.
е бил зает с изваждането на починалия Б.Н. от задната седалка и не е наблюдавал
как са напуснали автомобила лицата от предните седалки и кой къде е стоял.
Свид. Н.И.С. /л. 136 от НОХД/ казва, че частният
обвинител Н. /сочи го в залата/ е бил в по-тежко състояние, не говорел, очите
му били затворени. След изваждането го заварил в дясно от колата т.е. от към
страната на пътника. Потвърждава тези свои изявления и след прочитане на
показанията, които е дал по време на ДП. Там също казва, че легналият човек е
бил в дясната част на автомобила, а правият /подсъдимият/ е бил „отляво на
колата”, но има разминаване в твърденията, кой двамата е „по-млад”. Тези
разминавания се изясниха в съдебно заседание, тъй като свид. С. посочи в
съдебна зала както подсъдимия, така и частния обвинител и се изясни, че А.Н. е
бил намерен до предна дясна гума на автомобила. Безспорно е, че Н. не е слязъл
сам от превозното средство, а е бил изваден и поставен на земята. Няма никаква
логика, лицата които са го извадили да обиколят целия автомобил и да го
поставят до предна дясна гума, ако е бил изваден от шофьорското място. Логично
е същият да бъде поставен непосредствено до мястото от където е изваден, тъй
като спешно се е нуждаел от помощ и присъстващите са се опитали по-скоро да му окажат
такава. От лявата страна на автомобила, до шофьорското място се е намирал
именно подс. М.А..
Свидетелят Н.Х.Р. потвърждава, че К. П.Л.и Н.И.С. са едни
от първите, пристигнали на местопроизшествието. Всички останали вървели след
тях. В показанията си на л. 23 от ДП, том І свид. Р. също казва, че човекът, на
когото е поставена гипсова медицинска яка е бил легнал от дясната страна на
колата, което кореспондира с показанията на изброените по-горе свидетели. Това
е бил А.Н.. Другият, от лявата страна на колата бил прав и твърдял, че не помни
какво се е случило. Това е подс. А., който е бил контактен, за разлика от свид.
Н.. Пред съда свид. Н.Р. не си спомни за поставената яка на Н.. Съдът кредитира
с доверие показанията дадени от Н.Р. на досъдебното производство, тъй като са
по-близки по време до протеклите събития. Пред съдебния състав Р. сам заяви, че
„сега вече ни ги помни тези неща” поради изтеклия период от време.
Пред съда свидетелят С.М.Д. /л. 253-254 от НОХД/ казва:
„На предните седалки само едно момче видях. Не на шофьорската седалка, на
другата седалка. То беше припаднало от самия удар. Не беше цялото му тяло в
колата. Половината тяло беше на тротоара, половината в колата. Вратата беше
отворена, краката му бяха вътре, а пък гърбът му беше на тротоара. Не висеше
през прозореца. На шофьорската седалка нямаше никой... Момчето на предната
седалка почнахме да го поливаме с вода, да го мием. Той не можеше да говори, не
беше адекватен... Лекарите му сложиха шина на врата на това момче, което висеше
от дясната врата... Виждам подсъдимия в момента. Не го познавам и него.
Момчето, което го взема линейката и висеше от вратата до водача, на мястото на
возещия се, беше друго момче, а не подсъдимия, който виждам в залата. Виждам
подсъдимия в залата. Твърдя, че не говоря за него. Не висеше той от мястото на
пътника”. По искане на подсъдимия и защитника, съдът прочете показанията на
свид. С.М.Д., дадени на л. 31 от ДП, том І. В тях свид. Д. описва почти
същата фактическа обстановка, с тази
разлика, че момчето, което висяло през предната дясна седалка се казвало М.,
намерило го „около Великден” следващата
година, и го помолило да свидетелства. Около колата „се разкарвало” и друго
момче, което свидетелят не можел да каже дали е пътувало в колата. След прочита
на тези показания, свид. С.Д. заяви, че вярното това, което казва пред съда. Не
подсъдимия М.А., а другото момче висяло от предната дясна седалка. На това
момче, което висяло от предната дясна седалка „му викали Сашо, а други му
викали А.”. Свид. Д. не може да каже пред съда по каква причина е дал различни
показания пред разследващия полицай. Потвърждава, че М.А. е поискал от него да
свидетелства пред полицейските органи. При възникналите противоречия, съдът
кредитира с доверие показанията на свид. С.Д., дадени пред съдебния състав. Те
кореспондират с показанията на свидетелите А.З.Н., Д.П.Д., И.М.М., К. П. Л., Н.И.С.
и Н.Х.Р., а също така и със заключенията на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза и допълнителната такава. По делото няма никакви данни
трети лица да са въздействали върху свид. Д. с цел промяна на показанията му
пред съдебния състав. Това остава само едно предположение, изразено в защитната
пледоария на адв. Б..
Свидетелите М.С.М. и И.Ю.М. са пристигнали на мястото на
инцидента с друг автомобил „Опел”, управлявам от М.. Преди това са видели
компанията на М.А., А.Н. ***, с лекият автомобил „Ауди”, но не могат да кажат
кой го е управлявал. И двамата твърдят, че когато пристигнали на мястото на
удара, А.Н. висял от задна дясна врата, като краката му били в автомобила, а
главата му била навън. Това твърдение няма как да се възприеме за вярно. От
автотехническата експертиза и фотоалбума към протокола за оглед е видно, че
задна дясна врата е поела удара в електрическия стълб, като в тази част
автомобилът е силно деформиран. Ако А.Н. се е намирал на това място, същият
щеше да бъде премазан от въздействието на стълба върху задната дясна врата.
Нямаше да има уврежданията, които са описани в съдебно-медицинската експертиза,
а травмите му щяха да бъдат несъвместими с живота. Освен това, в показанията на
двамата свидетели има съществени противоречия. Свид. М.М. твърди, че М.А. се
намирал извън колата „на 100 метра, надалеч... сигурно хвръкнал”, като не бил в
съзнание. Главата му била под една мрежа. После дошъл в съзнание и започнал да
пита за брат си. Свид. И.М. също твърди, че А.Н. висял през задна дясна врата.
Според него обаче, М.А. бил на предния калника на колата, отдясно. В
показанията си по време на ДП И.М. твърди, че при идването му А.Н. бил извън
колата, вдясно към стълба, а А. бил легнал върху мрежа на къщата. В показанията
си по време на ДП свид. М. твърди, че М. бил легнал на мрежа, като главата му
била „почти до предна дясна гума” на колата, а А. бил в колата и „висял от
прозореца”, но не уточнява на коя врата. Тези съществени противоречия и
абсурдните твърдения за местоположението на Н. са причина съдът да не кредитира
с доверие показанията на свидетелите М.С.М. и И.Ю.М. относно местоположението,
в което са заварени подсъдимия и пострадалия при пристигането на тези двама
свидетели.
Показанията на свидетелите М.Д.Д., К.Я.И. и Н.М. М.не
съдържат факти относно управлението на автомобила на 31.07.2015 г. Свид. М.Д.
стопанисва заведението в с. Батошево. Не може да каже дали хората от автомобила
„Ауди” са били в заведението. Посетил е местопроизшествието в доста по-късен
етап и не може да съобщи подробности. Свидетелите К.И. и Н. М.говорят за
отношенията си с починалия Б.Н. и не внасят яснота за самото ПТП. Свидетелката З.Н.М.
също не е присъствала по време на инцидента. Говори главно за възстановителния
процес на сина си А.Н..
Единствен свид. М.М.П. дава изцяло неверни показания, с
които се старае да убеди съда, че А.Н. е бил на шофьорското място, а подс. М.А.
се е возил до него. В изявленията си на л. 137 – 139 от НОХД М.П. твърди, че подс.
М.А. се намирал на мястото до шофьора, краката му били в автомобила, а главата
му висяла навън върху тротоара. А.Н. бил на шофьорското място, като главата му се
намирала върху волана, който бил цял и здрав. Това твърдени противоречи както
на показанията на всички, изброени по-горе свидетели, така и на
автотехническите и медицинските експертизи. Овен това, показанията на М.П.
съдържат сериозни противоречия и непълноти. Според казаното от свид. П. в
съдебно заседание, „воланът бил цял, нямал счупено, черен, бил здрав”. Върху
него се намирала главата на Н.. Свид. П. не е забелязал отворен еърбег. Обратно
на това, в снимките от албума към протокола за оглед се вижда съвсем ясно, че
въздушната възглавница е отворена, като нейния бял цвят е единствения, който
контрастира ярко на фона на всички изображения и се забелязва от всички страни.
Ако главата на който и да било от присъстващите се е намирала върху волана,
няма как да не се забележи и отворената въздушна възглавница, която се е
разгърнала на значителна площ. В показанията си пред съда свид. П. казва, че
къщата „имала дувар, камъни, нещо такова като дувар, мрежа”. Отново на снимките
към огледния протокол се вижда, че къщата, пред която е станало ПТП, не е
оградена нито с дувар, нито с камъни, а има само тънка оградна мрежа, съборена
в една част. Според свид. П., подсъдимият А. бил в безсъзнание. П. „не видял М.
да става, през цялото време бил на тротоара по глава”. Това противоречи на
показанията на останалите свидетели, според които М.А. не е губил съзнание,
разхождал се е в района на произшествието и дори се е опитал да удари
присъстващо на мястото момиче. Пред съда свид. М.П. веднъж казва, че е
наблюдавал автомобила от десет метра в задната му част, и втори път казва, че е
гледал от „страната на дерека, от дясната част на вратата и задницата
автомобила”, където разстоянието до къщата е било „един – два метра”. По време
на ДП същият свидетел е заявил, че бил на „три – четири метра зад колата” и от там
е наблюдавал. По отношение на всички други обстоятелства свид. П. не дава
подробна информация, тъй като се „стреснал и уплашил” и си тръгнал. Описаните
противоречия и непълноти дават основание да се усъмним дали свид. М.П. въобще е
присъствал на местопроизшествието, както и да не кредитираме с доверие
показанията му. Евентуална очна ставка, за каквато говори в пледоарията си адв.
Б., не би допринесла по никакъв начин за „преодоляване на противоречия”, тъй
като от направения анализ следва съвсем ясен извод, че този свидетел се старае
да даде неверни показания, единствено с цел да подкрепи защитната версия на
подсъдимия.
Свидетелят Х.Ж. К. – Б. /френски гражданин/ живее на
съпружески начала със сестрата на подсъдимия. Същият е пристигнал на
местопроизшествието след като вече е имало полицейски екип, а М.А. и А.Н. вече
са били откарани с автомобила на ЦСМП. В тази връзка, свид. Б.не може да изнесе
данни, от които да се установи кой е управлявал лекият автомобил „Ауди” в
момента на катастрофата. Свид. Б.цели да ни убеди единствено, че по-рано същата
вечер е минал покрай дома на А.Н. и там видял последния да се качва на
шофьорското място в лекия автомобил „Ауди”. До него седнал М.А., а отзад седнал
„този, който починал”. После същата кола „задминала” колата на Б.по пътя за с.
Шумата, а след това свидетелят я изпреварил на свой ред, защото „криволичела по
пътя”. Основният въпрос по делото е, кое е лицето, което е управлявало
автомобила от магазина на ЕТ „Делфи” до „Перилото” в с. Батешево, където е
възникнало ПТП. Налице са данни, че компанията на А., Н. и М.е спряла пред
заведението на ЕТ „Делфи”, където тримата са пили бира и са имали разговори с
други лица. Свид. Б.твърди, че е преминал покрай дома А.Н. и видял същите трима
да се качват в лекия автомобил „Ауди”, който малко след това ги изпреварил по
пътя за с. Шумата. Очевидно е, че свид. Б.говори за времето, през което А., Н.
и М.са пътували от с. Сенник до махала „Дип” в с. Батошево, където са спрели и
са влезли в заведението. Показанията на свид. Б.не касаят времето, през което
автомобилът е пътувал от махала „Дип” до местността „Перилото” в с. Батошево и
не отговарят на въпроса, кой е бил водач в момента на ПТП. По тази причина,
показанията на свид. Х. Б.не могат да бъдат полезни за отговор на въпроса, кой
е автор на деянието. Освен горното, показанията на този свидетел съдържат
противоречия и неточности, които пречат да бъдат кредитирани с доверие. Свид. Б.твърди,
че „семейството на водача” поискало от М.А. да каже, че автомобилът е бил
управляван от „този, който е бил починал” т.е. от Б.Н.М.. Горното е абсурдно,
тъй като за всички присъствали на инцидента е било ясно, че М.се е возил на
задната седалка. Всички присъстващи на място свидетели са наблюдавали
изваждането на М.от задната част на автомобила. Майката на Н. – свид. З.М. е
била запозната с тези обстоятелства около катастрофата. А.Н. няма известен
баща. Няма никаква логика „семейството” на Н. да иска от А. да каже, че
автомобилът е бил управляван от починалия М., за когото всички знаят, че е
изваден от задната седалка. Не е ясно и кое е това „семейство на водача”. На
няколко места в показанията си свид. Б.твърди, че „в болницата в гр. Севлиево М.
не можел да говори след катастрофата, не бил в състояние”. Това не отговаря на
истината. От медицинските експертизи не се установяват тежки травми при А. след
ПТП, още повече такива, които му пречат да говори. В свидетелските показания
има данни за диалози, които А. е водил с присъстващите след ПТП. В линейката
„през цялото време си говорил на влашки с някого по телефона”, видно от
показанията на свид. И.М. на л. 28 от ДП, том І. Ясно е, че след произшествието
подс. А. не е имал никакви говорни проблеми, а свид. Б.не казва истината. Свид.
Х. Б.твърди пред съда, че „М. никога не е управлявал и не знае да шофира”.
Справката за нарушител – водач на л. 109
- 111 от ДП, том І показва тъкмо обратното, а именно, че М.А. многократно е
управлявал автомобил, знае да шофира и е извършвал многобройни нарушения по
ЗДвП, които са описани на повече от два листа. Има и влязла в сила присъда за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Към горното следва да добавим,
че Б.съжителства със сестрата на подсъдимия, близък е с него, което обяснява
стимула му да излага неверни обстоятелства в полза на защитната му версия.
Данни за управление на автомобила от страна на подс. М.А.,
подкрепящи показанията на свидетелите А.З.Н., Д.П.Д., И.М.М., К. П. Л., Н.И.С., Н.Х.Р., М.Д.К. и С.М.Д. се съдържат в
Комплексната автотехническа и медицинска експертиза и Допълнителната такава. Съобразно уврежданията на
пострадалите, механизма на получаване на тези увреждания от съдебно медицинска
гледна точка, направленията и големините на действащите при удара сили,
възможните посоки на движение на телата в купето, вещите лица са приели, че към
момента на възникване и протичане на произшествието, и осъществяване на удара
на автомобила в стълба и части от къщата: - пътник на задната седалка е бил Б.Н.М.;
- пътник на предната дясна седалка е бил А.З.Н.; - водач на лекия
автомобил е бил М.А.А.. Този извод е обоснован подробно в точка 5 от
констативно – съобразителната част на основната комплексна автотехническа и медицинска експертиза и е доразвит в допълнителната такава експертиза. В
съдебно заседание на 28.04.2017 г. вещественото доказателство - лек
автомобил „Ауди А4” с рег. *** беше предявено както на подсъдимия, така и на
вещите лица Я.К., Б.И. и М.Х., където последните дадоха допълнителни разяснения
и защитиха изводите си на място.
Несъгласие с тези изводи изразяват подс. М.А. и преупълномощения защитник
адв. Б.. Във фазата на съдебните прения адв. Б. възразява, че установеното от
експертите съприкосновение на водача с огледалото за обратно виждане не може да
причини уврежданията, които са установени при подсъдимия. На него дори му била
поставена шийна яка. При удара на автомобила в предна, дясна част, пътникът на
дясната седалка следвало да има съприкосновение със стъклото на автомобила. При
огледа се видяло обаче, че то било счупено с посока на въздействие отвън на
вътре. Всички тези въпроси получиха подробен отговор от вещите лица при предявяване
на вещественото доказателство в съдебно заседание на 28.04.2017 г. в гр.
Севлиево /паркинг на РУ Севлиево/. По време на това предявяване подсъдимият и
неговият защитник имаха възможност да зададат всички свои въпроси на място. Подробни
отговори вещите лица дадоха и при прочитането на експертните заключения в
същото съдебно заседание. На л. 256 от НОХД вещото лице Я.К. разяснява, че при
общото изместване на пътуващите в автомобила надясно, в следствие на
инерционните сили, А.Н. е получил по-тежки увреждания, тъй като е бил в
по-голяма близост до външните /твърди/ части на купето. Такива увреждания би
получил пътникът на дясната седалка. Шофьорът М.А. се е намирал на голямо
разстояние от външните части на купето при въздействието на инерционните сили в
посока дясно. В неговата посока на изместване се намира единствено тялото на
пътника, което не може да предизвика сериозни травми и дори може да омекоти
удара. Затова А. е по-леко пострадал. Въздушната възглавница не е оказала
влияние в голяма степен, защото тя действа фронтално, а изместването на
пътуващите е странично. На л. 257 – 258 от същия протокол /по време на предявяването/
вещото лице Б.И. допълва, че при удара водачът има триточков стабилизиращ контакт
– в областта на краката, волана и седалката, което спомага за противодействие
на възникналите инерционни сили и ударното натоварване. Към това се прибавя и
допълнителната сила на триене, създадена от въздушната възглавница. Това води
до ограничаване на възможността за травми. На л. 257 вещото лице И.
потвърждава, че има изменение на положението на огледалото за задно виждане и
следи от спукване на стъклото в зоната на огледалото с посока на въздействие от
вътре навън. Това е вследствие от контакта с главата на водача. В
автотехническата и медицинска експертиза /л. 68 от ДП, том І/ ясно се сочи, че
при М.А. е установена разкъсно – контузна рана в дясната челна област и
кръвонасядане на дясното, което съответства на описания удар в огледалото за
обратно виждане. Данни за следи от въздействие в посока отвън навътре по
стъклото в областта на огледалото няма нито по време на предявяването, нито на
снимковия материал към протокола за оглед в ДП. При А.Н. са установени
значително по-интензивни увреждания - контузия
на главата с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръв в левия страничен
вентрикул на мозъка, малки контузионни огнища в мозъка двустранно челно с
перифокален оток, в състояние на кома, по-късно сомнолентно състояние на
съзнанието, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; контузионни
промени в меките тъкани на шията вдясно, счупване на десния страничен израстък
на 7-ми шиен прешлен на гръбначния стълб, което
изцяло отговаря на описаното от д-р Я.К. близко въздействие с външните /твърди/ части на купето на
автомобила.
Отново следва да припомним, че по време на предявяването на автомобила на
28.04.2017 г. същият е стоял на паркинга на РУ Севлиево почти две години. Бил е
изложен на всички атмосферни влияния, а до него са имали достъп на практика
всякакви лица. Възможно е заинтересовани лица да окажат каквото пожелаят
въздействие върху автомобила. Това беше причината съдът да откаже допускането
на нови експертизи, които да базират заключения си върху представеното
веществено доказателство /търсене на биологични следи, отпечатъци и пр./.
По отношение твърдението на адв. Б., че получените от А. травми са наложили
поставянето на медицинска яка, ще припомним показанията на свид. И.М. на л. 28
от ДП, том І. Медицинската яка не е поставена
поради установените от лекарите на място увреждания, а защото в
линейката А. „се е движил много” и свид. М. е преценил, че по този начин ще
„обезопаси транспортирането” до болницата в гр. Севлиево.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема за категорично и безспорно
доказано, че на 31.07.2015 г. в с. Душево, до „Перилото”, лекият автомобил
„Ауди” е бил управляван от подс. А.А.А.. Дадените обяснения от А., в които той
твърди, че не е управлявал автомобила и, че е бил в безсъзнание след
катастрофата, се опровергават категорично от свидетелските показания и изводите
на експертите. Нещо повече – по време на предявяването /л. 257 от НОХД/ подс. М.А.
демонстрира детайлно познаване на оборудването на автомобила, който не е негов.
Описва как на волана е имало обвивка, скоростният лост е завършвал с топка, а
на таблото е имало „музика”, които към момента на предявяването липсвали.
Основателен е доводът на прокурора, че такива подробности биха направили
впечатление единствено на човек, който е шофирал превозното средство. Пътниците
нямат причина да наблюдават дали воланът е покрит с обвивка и дали скоростният
лост е завършвал с елемент „топка”. На снимка № 12 от фотоалбума към протокола
за оглед /л. 11 от ДП, том І/ действително се забелязва, че на волана има черна
обвивка. На следващата снимка № 13 се вижда, че скоростният лост завършва с
елемент, подобен на топка. Дадените от подс. А. обяснения не изменят извода, че
той е автор на деянието, а напротив – представят факти в подкрепа на този
извод.
По отношение на наложеното наказание:
За извършеното от М.А.А. непредпазливо деяние
се предвижда наказание – лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства: Отегчаващи – Висока степен на обществена опасност на
престъпното деяние. С действията си подсъдимият е причинил смърт на едно лице и
две средни телесни повреди на друго лице. Такова деяние, съчетано с управление
след употреба на алкохол, от неправоспособен водач, и със скорост почти два
пъти по-висока от разрешената за населено място винаги следва да се счете, че е
с висока степен на обществена опасност. Това е една от най-тежко
квалифицираните форми на транспортните престъпления, в резултата на които всяка
година стотици граждани губят живота си, а хиляди претърпяват сериозни
физически травми. Налице е била опасност да пострадат и други лица, ако в този
момент в района са преминавали превозни средства или са се движили пешеходци.
Средна степен на обществена опасност на дееца, предвид предходните му
осъждания. Последното осъждане на А. по НОХД № 650/2012 г. е за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК. Същият е извършил настоящото деяние
/отново управлявайки без да е правоспособен/ само десет месеца, след като е
изтърпял предходното наказание - пробация. Наложените до момента наказания на А.
не са имали никакъв положителен ефект върху личността му. Не са оказали
въздействие и многобройните наказания по ЗДвП, които са изброени на повече от
два листа в ДП /л. 109 - 111 от ДП, том І/. Липсва каквото и да било критично
отношение от страна на М.А. към извършеното деяние. Нещо повече – А. се старае
да прехвърли вината върху пострадалия Н., лицето на което с виновното си
поведение е причинил две средни телесни повреди и е унищожил автомобила на
семейството му. Това е изключително укоримо от морална страна поведение и
говори за липсата на всякакви задръжки, произхождащи от изградена ценностна
система. Подсъдимият дава обяснения, но те не кореспондират с доказаната по
делото фактическа обстановка, а представляват само защитна позиция, с която
цели да избегне наказателната отговорност. Смекчаващи – младостта на
подсъдимия; Тежкото му семейно и материално положение.
Преценявайки горепосочените
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице баланс
между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказание лишаване от
свобода под средния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 343, ал. 3, б. „б” във
вр. с ал. 4 от НК би било достатъчно за превъзпитание на дееца и изпълнение на
превантивната функция. Съдът взе предвид най-вече, че подс. А. е млад човек и
ще е в състояние да осмисли и поправи поведението си в периода на наказанието. Предвид
изложеното, съдът осъди подс. М.А. на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС съдът постанови
това наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
По отношение на подс. М.А. са неприложими разпоредбите на
чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед размера на наложеното наказание. Освен горното, условното
осъждане не би постигнало целите, да мотивира М.А. към спазване на установените
в страната норми на поведени и превъзпитание в духа на съвременните ценности.
В етапа на определяне на наказанието следва да се държи
сметка и за генералната превенция и профилактиката на този вид престъпна
дейност. Транспортните престъпления всяка година увреждат здравето и отнемат
живота на голям брой граждани на Република България. Борбата с тези
престъпления се е превърнала в ежедневна кауза на цялото общество. Деянията,
извършени от пияни и неправоспособни водачи са една от най-тежката форма на
тази престъпна дейност. Правилният път за справяне с проблема е налагането на
по-строги и в същото време справедливи и съответни на тежестта на извършеното
наказания. Ето защо съдът счита, че целите на генералната превенция също
налагат наказанието да бъде определено в горния размер.
По отношение на подс. М.А. са неприложими разпоредбите на
чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като за извършеното непредпазливо престъпление се
предвижда наказание – от три до петнадесет години лишаване от свобода.
По отношение на подс. М.А. са неприложими разпоредбите на
чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия М.А. наказание
ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимия и липсата на волеви
задръжки.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след
влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство - лек
автомобил „Ауди А4” с рег. ***, намиращ се на съхранение в РУ Севлиево, да се
върне на свидетелката З.Н.М. ***.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
М.А.А. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в
размер на 1762,89 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски по делото,
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
М.А.А. да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сума в размер
на 641 лв. /шестстотин четиридесет и един
лева/ - разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и
сума в размер на 5 лв. /пет лева/ по
сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :