РЕШЕНИЕ
№ 4270
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107899 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Ю.
С. Б., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 381.42 лева – главница, представляваща стойността на потребената и
незаплатена електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа
за периода от 23.10.2021 г. до 22.12.2021 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление в *** и сумата от 9.66 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
11.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който
продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а
ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е
ползвател на електроснабден имот, находящ се в ***. При неизпълнение на задължението си
в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4352/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
1
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
14.08.2022 г./л.19/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 26.10.2022 г.
/л.25/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1,
вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото
производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 175 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 381.42
лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа
енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 23.10.2021 г.
до 22.12.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в *** и сумата от 9.66
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Ю. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 175 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на
2
ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд да се върне на състава,
поради отпадане на необходимостта от същото, като се изпрати и заверен препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________
3