№ 2815
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110131663 по описа за 2021 година
при секретар Теодора Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№31663/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищцата ..... предявява иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ...... Ищцата твърди, е сключила договор за въздушен
превоз с ответника за полет ..... по направление Бургас – летище Глазгоу на 11.7.2019г. с
планиран час на излитане 16,20 часа, в деня на полета се е явила навреме за полета,
преминала контролни и регистрационни процедури, издадена й е бордна карта, но полетът
излетял в 0,05 часа, на 12.7.2019г., поради което и пристигнала с голямо закъснение. На
11.8.2020г. отправила претенция за заплащане на обезщетение, плащане не последвало. С
оглед изложеното, предявява установителен иск за заплащане на сумата от 400 евро
обезщетение.
В срока за отговор , ответникът сочи, че полетът е извършен от него, като част от
лятна чартърна програна на основание договор с ....., като услугата е част от пакет услуги,
предоставяна от туристическата агенция на клиентите си. Въздуушният превозвач не е
запознат с договорите, а отговаря единствено за превоза. С исковата молба договорът не е
приложен, и неясно остава дали договорът не включва и предоставяне на друг вид
транспорт, предхождащ или последващ полета на територията на Обединеното кралство или
1
Република България, което прави полета мултимодално пътуване, което съгласно т.2,2,5 от
Тълкувателни насоки към регламента, не се обхваща от същия.
Предявен е иск с правно основание Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.
7, параграф 1, буква а/ от Регламент (ЕО) 261/2004.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
странте, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на
ищцата е издаден електронен билет за полет ....., изпълняван от ответника, по направление
Бургас – летище Глазгоу на 11.7.2019г. с планиран час на излитане 16,20 часа, в деня на
полета ищцата се е явила навреме за полета, преминала контролни и регистрационни
процедури, издадена й е бордна карта, полетът излетял в 0,05 часа, на 12.7.2019г., като
безспорно е, че по метода на дъгата на големия кръг, разстоянието е 2721 км; както и че
преди предявяване на иска, ищецът е изпратил до ответника искане за заплащане на
обезщетение.
Изложеното, обуславя основателността на иска, като размерът на обезщетението за
всеки пътник чл.4,§ 3 във връзка с чл. чл.7,т.1,б.В Регламент/ЕС/261/2004г., всеки от тях има
право на обезщетение в размер на по 400 евро, тъй като разстоянието е над 1500км, платимо
от ответника, който в срока за отговор по жалбите на ищците, не е представил доказателства
за плащане, която сума се следва заедно със законната лихва.
Възражението на ответника за наличието на обстоятелства, които изключват
отговорността му, е на основание неприложимост на Регламента. Действително, с
Тълкувателни насоки на ЕК и ЕП публикувани в Официалния вестник, С 214/8, 15.6.-2016г.,
„мултимодалните пътувания, включващи повече от един транспорт в рамките на един
договор за превоз, не са обхванати от Регламента“, като е посочено, че допълнителна
информация се съдържа в раздел 6.
В раздел 6 е посочено, че мултимодалните пътувания, включващи повече от един
транспорт в рамките на един договор за превоз /например – пътуване с железопътен и
въздушен транспорт, продавано като едно пътуване/ , не са обхванати нето от Регламента,
нито от друг законодателен акт на Съюза, относно правана на пътници, ползващи друг вид
транспорт. Ако пътник изпусне полет, поради закъснял влак, то той ще се ползва единствено
от правата за обезщетение и помощ, предоставени по Регламент 1371/2007г,. и то само ако
закъснението е над 60 минути, в крайната точка на пътуване. Прието е, че при изпуснат
полет, поради закъснение на автобус или кораб, се прилага друг Регламент. В
Тълкувателните насоки е прието, че отговорност за изпуснати полети и въздействието върху
туристическия пакет може да се носи от организаторите, когато мултимодалното пътуване е
част от туристически пакет, включващ и други услуги / например настаняване/.
С оглед изложеното се налага извод, че с Тълкувателни насоки е прието
неприложимост на Регламент 261/2004г., в хипотези на мултимодално пътуване, което,
видно от самото тълкуване, приема неприложимост на Регламента при два от видовете
2
мултимодално пътуване – 1. при комбиниран транспорт, или 2. когато пътуването е част от
туристически пакет, включващ ангажиране на цялото пътуване, включително и други
туристически услуги, например настаняване. С оглед принципа на разпределение на
доказателствена тежест в процеса, ответното дружество, което би ползвало благоприятни за
себе си последици от установяване на факта, че полетът е част от мултимодално пътуване,
следва да ангажира доказателства затова, каквато доказателствена тежест му е вменил съда с
определението по чл.140 ГПК, включително и с указания, че не сочи доказателства затова.
Никакви доказателства не бяха представени, във връзка с указанията на съда. Относно
изложеното в хода на устните състезания от защитата на ответното дружество, че същото
изпълнява само чартърни, но не и редовни полети, то същото обстоятелство отново е
недоказано / отделно от това е направено едва в хода на устните състезания пред съда,
поради което и преклудирано/. Тук е моментът да се посочи, че това обстоятелство не е било
обявено нито за общоизвестно, нито за служебно известно на съда, поради което и подлежи
на доказване.
Отделно от това, дори да се приеме за доказано това твърдение на ответника, то и
същото не води до непременния извод, че чартърният полет е част от мултимодално
пътуване, и че непременно ищцата е следвало да пътува като част от туристически пакет,
или комбинирано пътуване, съгласно посоченото по – горе.
С оглед изложеното, искът е основателен.
По претенцията за разноски. За заповедното производство, ищецът доказва разноски
за сумата 25 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на адвокат- възнаграждение,
платено при сключване на договора.
За исковото производство, ищецът доказва разноски за сумата 25 лв. държавна такса
и 300 лв. възнаграждение на адвокат- възнаграждение, платено при сключване на договора.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ....., ЕИК ....., представляван от ....., с адрес ...../,
№7, ЕТ. 2, дължи на Ж. М., /...../, с адрес ....., родена на 3.9.1969г., члез адвокат К.В. В.,
САК, сумата от 400 €, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004
за закъснение на полет ..... на 11.7.2019г. от летище Бургас до летище Глазгоу, ведно със
законна лихва от 15.2.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума по гр.д№ 8681/2021г.
от СРС, 125 – ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
3
ГПК.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., представляван от ....., с адрес ...../, №7, ЕТ. 2, да заплати на
Ж. М., /...../, с адрес ....., родена на 3.9.1969г., члез адвокат К.В. В., САК сторените по делото
разноски – сумата 385 лева за заповедното производство и сумата от 325 лева за исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба, пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4