Решение по дело №2575/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260065
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100502575
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-260065                                                   31.03.2022г.                                                       гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На  двадесет и девети юни                                                               2021 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Росица Темелкова

                                                       Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                               Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  2575                                     по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 100 от 03.04.2020г., постановено по гр. дело № 930/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен предявения от Р.Л. (с участието на трето лице помагач „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив) иск против „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с участието на третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД със седалище гр. София, както и срещу „Фин Инвест“ ЕООД със седалище гр. София и „Фин – Ин - 64“ ЕООД със седалище гр. София за обявяване на относително недействителна спрямо Р.Л. на клаузата на чл. 1, ал. 1 от Договор № 64281 от 19.06.2008г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД), сключен между „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) от една страна и потребителя „Фин Инвест“ ЕООД, според която клауза „Предмет на настоящия Договор е присъединяването на обект – Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, с 1 брой бъдещи потребители, находяща се на адрес: УПИ V-399, кв. 3702 (51500.507.170) по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, към електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ АД, КЕЦ“, като неоснователен.

С цитираното решение е отхвърлен предявения от Р.Л., с участието на трето лице помагач „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, иск за осъждане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с участието на третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД със седалище гр. София да монтира за своя сметка собствени на дружеството средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост на апартамент във вход *, ет. *, № *, в сграда „А.“ в кв. „П.“ № *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, като неоснователен.

С цитираното решение са отхвърлени предявените от Р.Л., с участието на трето лице помагач „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, искове за осъждане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с участието на третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД със седалище гр. София, да й заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата между действително платената цена за потребена електрическа енергия в имота, представляващ апартамент във вход *, ет. *, № * в сграда „А.“ в кв. „П.“ № *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, и реалната стойност за периода от 24.02.2016г. до 14.09.2018г., както и сумата в размер на 5 100 лева, представляваща неимуществени вреди, настъпили в резултат на ограничени и отнети права на потребител на услугите по доставка на електрическа енергия, изразяващи се в претърпени неудобства, стрес и притеснения, ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от предявяване на иска до окончателното им заплащане, като неоснователни и недоказани.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Р.Л., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което бъдат уважени предявените от нейна страна искове изцяло. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществен процесуален пропуск в доклада по чл. 146 от ГПК и неточно прилагане на материалния закон, приложимо към дейността на лицензираните оператори на електроразпределителните мрежи по присъединяване на потребители, уредено в чл. 117 от ЗЕ. В жалбата се посочва, че искът не е разгледан на действителните правни и фактически основания, спорни между страните. Посочва се, че искът е отхвърлен на специфичното, неправилно прието от фактическа страна, невярно преценено от закона и недопустимо пропуснато в доклада основание, че ищцата не е сключвала договор за присъединяване между нея и ответното дружество като оператор на електроразпределителната мрежа, което изключва търсенето на договорна отговорност. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение и се прави детайлен анализ на изложените доводи на съда.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски и пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своите процесуални представители поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивнана жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните норми и процесуалните правила. В отговора на въззивната жалба се посочва, че за да бъде открита самостоятелна партида и да може да придобие статут на самостоятелен клиент, ищцата е следвало и следва да предприеме действия в резултата на които апартамента да бъде отделен от общата инсталация на присъединения обект и за него да бъде извършено ново индивидуално присъединяване към електроразпределителната мрежа. Посочва се в отговора, че предвид режима на собственост на сградата, в който се намира апартамента на ищцата от компетентността на Общо събрание на Етажната собственост е да се учреди право на преминаване през общите части. Посочва се, че не е налице хипотеза на отказ на дружеството на присъедини апартамента на ищцата, а е налице хипотеза, в която потребителят желае да бъде изпълнена волята му, но без да бъдат спазени предвидените в нормативните актове процедури, както и без да заплати дължима цена за услугата. Претендира се депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание не изпращат представител.

Ответните страни по въззивната жалба – „Фин Инвест“ ЕООД и „Фин-Ин-64“ ЕООД не депозират писмен отговор на постъпилата въззивна жалба. Депозират писмено становище, в което претендират с крайния си съдебен акт настоящата инстанция да потвърди атакуваното решение.

Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание не изпращат представител.

Конституираното в качеството му на трето лице помагач – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Конституираното в качеството й на трето лице помагач – ЗК „Уника“ АД не депозира по делото писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно и кумулативно съединени иска от Р. И. Л., с разрешение за продължително пребиваване № ****и личен номер *** и постоянен адрес – кв. П. № *, Апартхотел А., вх. * („*“), ет. *, апарт. *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6, партер, гр. Бургас – адвокат Татяна Тотева против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Фин Инвест“ ЕООД и „Фин-ин-64“ ЕООД, с които се претендира

- да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата Р.Л. клаузата от сключения между „ЕВН България Електроразпределение“ АД със седалище гр. Пловдив и „Фин Инвест“ ЕООД Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД № * от 19.06.2008г., касаеща предмета на договора – присъединяване на обект – жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване с 1 брой бъдещи потребители – именно по отношение на договореното, че присъединяването следва да стане по отношение на 1 брой потребител;

- да бъде осъдено ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД да монтира свои средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост на обекта на ищцата, апартамент във вх. *, на ет. *, № *в сградата „А.“ на адрес в кв. П. № *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър;

- при условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на предявения осъдителен иск, да бъде осъдена ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи разликата в повече между платената цена на електроенергия от 24.02.2016г. до датата на подаване на иска, за апартамент № *, вх.*, ет.*в комплекс А., на адрес – кв. П.* в Слънчев бряг – запад и цената, която ищцата е щяла да заплати за същия период по регулираните от КЕВР цени на краен снабдител за битови клиенти, в случай, че й бяха признати правата на ползвател на мрежата, както и обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се във вреди във вид на ограничени и отнети права на потребител на услугите на ответника и на крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и произтичащите от това неудобства, стрес и притеснения.

Ответната страна по предявения иск – „Електроразпределение Юг“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора е недопустим, а останалите два иска са неоснователни. В отговора се посочва, че обектът, в който се намира апартамента на ищцата представлява сграда в режим на етажна собственост и за да се удовлетвори искането на ищцата е необходимо съгласие на етажната собственост за учредяване на вещни права за изграждането на съоръженията. Твърди се, че ищцата е уведомена за необходимите изисквания, но до настоящия момент не е изпълнила условията за стартиране на процедура за отделяне на меренето, нито е подала редовно искане за сключване на договор за присъединяване.

Ответната страна по предявения иск – „Фин инвест“ ЕООД и „Фин – Ин – 64“ ЕООД депозират по делото писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който посочват, че претенцията, с която се иска обявяването за относително недействителна спрямо ищцата клауза в чл. 1 от сключения Договор от 19.06.2008г. е недопустима, тъй като Р.Л. няма правен интерес от предявяването му. Посочва се, че искът за осъждане на ответника да монтира свои средства за търговско измерване на границата на собствеността на ищцата също е недопустим. Твърди се, че исковете за осъждане на електроразпределителното дружество да заплати на ищцата обезщетения за понесени от нея вреди са недопустими, предвид недопустимостта на втория от обективно съединените искове и предвид обстоятелството, че исковете са предявени при условията на евентуалност.

С нарочно Определение № 629 от 20.05.2019г., постановено по гр. дело № 930/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е допуснато на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК привличането на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на трето лице помагач на страната на Р.Л., както и привличането на „Застрахователна компания Уника“ АД в качеството му на трето лице помагач на страната на “Електроразпределение Юг“ ЕАД.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

                   При извършване на служебната проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че същото не страда от породи, които да обусловят неговата нищожност. По отношение на наведените съображения за неправилност на постановеното решение, както и при извършване на проверката за допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция съобрази следното:

По делото не се спори, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № * с идентификатор 51500.507.170.1.104, находящ се на * етаж в Апартхотел А., със застроена площ на апартамента от 50, 88 кв.м. - видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 23.02.2016г., том *, нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Несебър.

По делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че между „ЕВН България Електроразпределение“ АД със седалище гр. Пловдив и „Фин инвест“ ЕООД в качеството му на потребител на 19.06.2008г. е сключен Договор за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение, по силата на който предмет на договора е присъединяването на жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ АД. Изрично в чл. 1 от цитирания договор е постигнато съгласие жилищната сграда да бъде присъединена към електропреносната мрежа, но само с един брой бъдещи потребители. В договора е постигнато съгласие потребителя да изгради и прехвърли по нотариален ред възмездно в собственост на „ЕВН ЕР“ АД съоръженията, описани в договора, както и правото на строеж и правото на прокарване.

По делото е представено Заявление (входирано в офис на ЕВН на 10.10.2014г.) от няколко собственици на апартаменти в комплекс с търговско наименование „Авалон“ с идентификатор 51500.507.170, депозирано чрез упълномощен представител до ЕВН – КЕЦ Поморие с искане собствениците да получат индивидуални партидни номера и електромери от мрежата на „ЕВН – България ЕР“ ЕАД. В отговор на отправеното запитване е изпратен отговор от страна на „ЕВН – България ЕР“ ЕАД (лист 107 от първоинстанционното производство), в който се посочва, че по отношение на обект – жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване е сключен Договор за присъединяване № * от 19.06.2008г. и въз основа на този договор сградата е присъединена към електроразпределителната мрежа и обособена една измервателна точка на ниво средно напрежение. Изрично в изпратеното становище е отразено, че към настоящия момент не е приключила процедурата с потребителя за прехвърляне на изградените съоръжения по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба 6 от 2004г. и са възможни два подхода за обособяване на отделни обекти със самостоятелни обекти със самостоятелно измерване на електрическа енергия за всеки отделен клиент – 1. Сключване на аванс към вече съществуващия договор от 19.06.2008г., като в този случай всички изградени съоръжения за присъединяване следва да се прехвърлят в полза на ЕВН ЕР АД на база взаимно признати разходи и от страна на дружеството да бъдат монтирани допълнително собствени измервателни средства за всеки отделен клиент, а потребителят да заплати дължима цена за присъединяване или 2. Приключване на подписания договор № */19.06.2008г. при договорени условия, след което следва да се стартира нова процедура по реда на Наредба 6 за обособяване на отделни обекти със самостоятелно измерване на електрическата енергия, чрез отделяне от съществуващ обект. Изрично е посочено, че с оглед регламентираните изисквания е необходимо цялата процедура за присъединяване да се проведе с изрично упълномощено лице от името на всички собственици на обекти с нотариална заверка на подписите.

На основание чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на етажната собственост Общото събрание на собствениците приема решения за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата съм топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост – с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.

На основание чл. 117 от Закона за енергетиката операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който: 1. Има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена на присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

По отношение на предявения иск от страна на Р.Л., с който се претендира да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата Р.Л. клаузата от сключения Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД № 64281 от 19.06.2008г. между „ЕВН България Електроразпределение“ АД със седалище гр. Пловдив и „Фин Инвест“ ЕООД, касаеща предмета на договора – присъединяване на обект – жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване с 1 брой бъдещи потребители, съдът намира за установено следното:

С оглед трайната и непротивочерива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 138 от 06.11.2020г., постановено по гр. дело № 36/2020г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 90 от 16.06.2015г., постановено по гр. дело № 4406/2014г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 213 от 25.02.2014г., постановено по гр. дело № 48/2013г. по описа на ВКС на РБ гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор – при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува и неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. ВКС на РБ в своите решения приема, че няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита, а наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

В конкретния случай съдът е сезиран с иск за прогласяване относителната недействителност на сключения между „ЕВН България Електроразпределение“ АД със седалище гр. Пловдив и „Фин Инвест“ ЕООД Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД № * от 19.06.2008г. Безспорно е, че предявеният иск е от трето на оспореното правоотношение лице – ищцата Р. Л.. Ищцата твърди, че макар да не е страна по оспорената сделка за нея е налице правен интерес, но като резултат от предявения иск тя не може да разреши съществуващ между нея и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че ищцата желае да присъединена като самостоятелен клиент (със собствено техническо средство за измерване на потребената електрическа енергия) към електроразпределителната мрежа на ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, но този интерес не би бил автоматично удовлетворен при евентуално уважаване на предявения иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че сключеният Договор от 19.06.2008г. е относително недействителен по отношение на атакуваната клауза за присъединяване на обекта – жилищна сграда само с един брой потребител.

С оглед на тези данни, настоящата инстанция намира, че за ищцата, която е трето на процесната сделка лице, не е налице правен интерес да предяви установителния иск срещу ответниците, с който да претендира да бъде прието за установено, че клаузата за присъединяване към електропреносната мрежа на един брой потребител е относително недействителна, тъй като решението по делото няма да се отрази на правното положение на ищцата и с него не би се постигнал целения резултат. Като трето по договора лице тя би имала интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга нейни материални права и интереси, какъвто извод не може да бъде направен от изложените от нея твърдения и данните по делото. Целеният резултат присъединяване на ищцата като индивидуален потребител на електроенергия, не може да бъде постигнат чрез провеждане на установителния иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че сключеният между ответниците по делото договор е относително недействителен и по отношение на определена постигната договорка между тях, тъй като решението по него не формира сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса как ще се осъществява доставянето на електроенергия в процесната сграда в режим на етажна собственост и в частност – ще бъде ли открита самостоятелна партида и ще придобие ли ищцата статут на самостоятелен клиент – страна по договора за присъединяване.

С оглед на изложеното и липсата на правен интерес за ищцата да предяви установителен иск, настоящата инстанция намира, че постановеното решение, с което е разгледан по същество и е отхвърлен предявения иск, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищцата, следва да бъде обезсилено и производството по този предявен иск да бъде прекратено.

По отношение на предявения иск да бъде осъдено ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД да монтира свои средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост ва обекта на ищцата, апартамент във вх. *, на ет. *, № *в сградата „А.“ на адрес в кв. П. № *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, съдът намира за установено следното:

Както бе посочено по-горе – действително - на основание чл. 117 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, включително зарядна точка, разположен на съответната територия, но за да изпълни това свое задължение клиентът, който желае да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа следва да е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа и едва тогава да се пристъпи към сключване на писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа.

По делото безспорно се установява, че Р.Л. е заявила своето желание да се присъедини самостоятелно към електропреносната мрежа на ответната страна и да й бъде монтирано самостоятелно средство за търговско измерване на потребената от нейна страна електричесска енергия, като от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са посочили, че е необходимо да бъде подготвено искане за проучване, в което да бъде посочен броя на бъдещите клиенти и необходимата предоставена мощност, а искането за проучване на условията за присъединяване трябва да се подаде от упълномощено лице, от името на всички собственици на самостоятелни обекти, с нотариална заверка на подписите.

По делото няма данни ищцата да е изпълнила предвидената в Закона за енергетиката процедура и да са изпълнени всички изискуеми предпоставки, за да се приеме, че е възникнало задължение за ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД да стартира проучване и да присъедини притежавания от ищцата самостоятелен обект, представляваща апартамент. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че не може да се ангажира отговорността на ответното дружество -  „Електроразпределение Юг“ ЕАД и да бъде осъдено това дружество да монтира свои средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост ва обекта на ищцата, апартамент във вх. *, на ет. *, № *в сградата „А.“ на адрес в кв. П. № *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, тъй като цялата процедура е сложен фактически състав и за бъдат налице условията, следва да бъдат предприети и съответните действия от страна на ищцовата страна. Безспорно е, че самостоятелния обект, собственост на ищцата се намира в сграда в режим на етажна собственост и на основание чл. 17 от ЗУЕС изцяло в компетентността на Общото събрание на Етажната собственост е да вземе решение за присъединяване на сградата към електроснабдителната мрежа, а по делото дори и не се твърди Общото събрание на Етажната собственост да е взело решение в този смисъл.

От друга страна – по делото е представено копие от Нотариална покана от 04.02.2015г., отправена до „Фин Инвест“ ЕООД от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с искане ответното дружество в срок до 16.02.2015г. да изпълни своето поето задължение да извърши необходимите фактически и правни действия за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване на производители и потребители към преносната и електроразпределителните мрежи, както и да прехвърли в собственост на „ЕВН ЕР“ съоръженията за присъединяване. Видно от направеното отбелязване, поканата е връчена на представител на ответното дружество на 05.02.2015г., но задължението не е изпълнено от ответната страна. При това положение, настоящата инстанция намира, че не може да се ангажира отговорността на ответното дружество, предвид неизпълнението на „Фин Инвест“ ЕООД да прехвърли собствеността по отношение на изградените съоръжения по сключения Договор от 19.06.2008г.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че не са изпълнени всички предпоставки, предвидени в закона, съдът намира, че не е възникнало задължение за „Електроразпределение Юг“ ЕАД да изгради и монтира свои средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост в обекта на ищцата, поради което и предявеният иск от страна на Р.Л. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения иск да бъде осъдена ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи разликата в повече между платената цена на електроенергия от 24.02.2016г. до датата на подаване на иска, за апартамент № *, вх.*, ет.*в комплекс А., на адрес – кв. Пясъците № * в Слънчев бряг – запад и цената, която ищцата е щяла да заплати за същия период по регулираните от КЕВР цени на краен снабдител за битови клиенти, в случай, че й бяха признати правата на ползвател на мрежата, както и обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се във вреди във вид на ограничени и отнети права на потребител на услугите на ответника и на крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и произтичащите от това неудобства, стрес и притеснения, съдът намира за установено следното:

Предявеният иск е при условията на евентуалност и следва да бъде разгледан предвид обстоятелството, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му, а именно – отхвърляне на предявения иск, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да монтира свои средства за търговско измерване.

С предявения иск, ищцата претендира обезщетение за настъпили вреди от обстоятелството, че ответното дружество – „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е изпълнило свои задължения. Както бе отбелязано по-горе – от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин обстоятелството за ответното дружество да е възникнало задължение да монтира свои средства за търговско измерване в Етажната собственост на границата на собственост на обекта на ищцата, за да се приеме, че вследствие на това неизпълнение за ищцовата страна е настъпила вреда, която следва да бъде обезщетена.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че към момента на закупуване на недвижимия имот от страна на Р.Л. атакувания от нейна страна Договор № * от 19.06.2008г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД е бил в сила между страните, които са го сключили и ищцата е била наясно с обстоятелството, че в имота не са монтирани индивидуални средства за техническо измерване на потребената електроенергия, а отчитането на електроенергията е ставало посредством електромери, които се отчитат от страна на потребителя, който е свързан с електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД.

Отговорността на ответното дружество не би могла да бъде ангажирана и поради обстоятелството, че по силата на чл. 19 от сключения между страните Договор от 19.06.2008г. – „Фин инвест“ ЕООД в качеството си на потребител е поел задължение да изгради и прехвърли  по нотариален ред възмездно в собственост на „ЕВН ЕР“ АД съоръженията, описани в чл. 3 от Договора, както и правото на строеж и правото на прокарване. Видно от представените по делото доказателства едва след предявяване на исковата молба – на 28.09.2018г. е сключен Договор за продажба на енергийни обекти, от който е видно, че „Фин инвест“ ЕООД е изпълнило своето задължение, поето с Договора от 19.06.2008г. и е прехвърлило правото на собственост по отношение на изброени енергийни обекти, изградени на основание Договор от 19.06.2008г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД в качеството му на купувач. Цитираният договор е писмен и с нотариална заверка на подписите на представителите на двете дружества и следва да се приеме за достоверна посочената в него дата.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по делото не се установява неизпълнение на задължение от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което да е довело до настъпването на вреди за ищцата и по този начин не може да се ангажира отговорността на това дружество да обезщети твърдяните вреди за ищцата.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид направените фактически и правни изводи, които частично не съвпадат с тези, които са направени от първоинстанционния съд, то атакуваното решение следва да бъде обезсилено по отношение на предявения иск за обявяване относителната недействителност на сключения Договор от 19.06.2008г., а в останалата му част следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за водене на въззивното производство – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на „Фин Инвест“ ЕООД „Фин – Ин – 64“ ЕООД и да им бъдат заплатени направените по делото разноски за водене на въззивното производство – възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева – доказателства за извършените разходи са представени пред настоящата инстанция – лист 111 от въззивното производство.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 100 от 03.04.2020г., постановено по гр. дело № 930/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлен предявения от Р.Л. (с участието на трето лице помагач „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив) иск против „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив (с участието на третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД със седалище гр. София), както и срещу „Фин Инвест“ ЕООД със седалище гр. София и „Фин – Ин - 64“ ЕООД със седалище гр. София за обявяване на относително недействителна спрямо Р.Л. на клаузата на чл. 1, ал. 1 от Договор № * от 19.06.2008г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД), сключен между „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) от една страна и потребителя „Фин Инвест“ ЕООД, според която клауза „Предмет на настоящия Договор е присъединяването на обект – Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, с 1 брой бъдещи потребители, находяща се на адрес: УПИ V-399, кв. 3702 (51500.507.170) по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, към електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ АД, КЕЦ“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от Р.Л. от Р.Л. (с участието на трето лице помагач „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив) иск против „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с участието на третото лице помагач „Застрахователна компания Уника“ АД със седалище гр. София, както и срещу „Фин Инвест“ ЕООД със седалище гр. София и „Фин – Ин - 64“ ЕООД със седалище гр. София за обявяване на относително недействителна спрямо Р.Л. на клаузата на чл. 1, ал. 1 от Договор № * от 19.06.2008г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД), сключен между „ЕВН България Електроразпределение“ АД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) от една страна и потребителя „Фин Инвест“ ЕООД, според която клауза „Предмет на настоящия Договор е присъединяването на обект – Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, с 1 брой бъдещи потребители, находяща се на адрес: УПИ V-399, кв. 3702 (51500.507.170) по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, към електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ АД, КЕЦ“ по отношение на присъединяване на сградата именно с „един брой бъдещи потребители“.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 03.04.2020г., постановено по гр. дело № 930/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. И. Л., с разрешение за продължително пребиваване № ****и личен номер *** и постоянен адрес – кв. П. № *, Апартхотел А., вх. * („*“), ет. *, апарт. *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6, партер, гр. Бургас – адвокат Татяна Тотева да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Данов № 37 сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Р. И. Л., с разрешение за продължително пребиваване № ****и личен номер *** и постоянен адрес – кв. П. № *, Апартхотел А., вх. * („*“), ет. *, апарт. *, к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6, партер, гр. Бургас – адвокат Татяна Тотева да заплати на „Фин Инвест“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Съборна“ № 4, вх. В, ет. 5, ап. 17, представлявано от Евелин Георгиев и на „Фин-ин-64“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „П. Парчевич“ № 57, ет. 1, ап. 1, представлявано от Йордан Владимиров Ников сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

 

 

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                                           2.