№ 65
гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000040 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от ППК „Възраждане – Морава“
срещу Решение № 5/ 09.01.2025 г. по т.д. № 49/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което
съдът е признал за установено, че вписаното на 08.05.2014 г. в ТРРЮЛНЦ
обстоятелство – изменение на устава на Кооперацията, въз основа на решение на ОС
от 12.04.2014 г., вкл. относно изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за
председател на Кооперацията, е несъществуващо. Жалбоподателят счита изводите на
съда за неправилни, формирани при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. В протокола от проведеното ОС и в протоколната книга било отразено,
че предмет на гласуване са промени в Устава на Кооперацията и макар да не било
конкретизирано какви точно промени са били направени и съответно приети,
събраните гласни доказателства установявали по категоричен начин, че промяната е
гласувана и мотивите, които са я обусловили. Съдът не изложил съображения защо
счита св. Н. С.а за заинтересована, по която причина не е кредитирал показанията й.
Жалбоподателят поддържа, че ненадлежното отразяване в протокола от ОС не правело
вписаното в регистъра обстоятелство несъществуващо. Моли решението да бъде
отменено и исковата претенция – отхвърлена като неоснователна.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
1
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Депозирано е становище от В. Г. С. – трето лице помагач на страната на ППК
„Възраждане – Морава“. Счита, че решението е недопустимо като постановено по
недопустим иск. Излага, че в исковата молба били наведени оплаквания за допуснати
нарушения при провеждане на ОС на 12.04.2014 г., при което атакуването
законосъобразността на взетите решения следвало да се осъществи чрез иск по чл.58
ЗК за отмяната им, а не чрез иск по чл.29 ЗТР, който бил предпоставен от порок на
самото регистърно производство или несъществуване на вписаното обстоятелство. По
същество излага, че по делото е доказано приемането от ОС на Кооперацията на
промени в Устава, като показанията на св. С.а – председател към него момент –
следвало да бъдат кредитирани. С приемането на ищцата Д. за член-кооператор през
2019 г. тя декларирала, че е запозната с Устава и го приема. Моли решението да бъде
отменено и исковата претенция на Д. да бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание навежда допълнителен довод за недопустимост на решението в
частта му, с която съдът е приел, че всички промени в Устава са несъществуващо
обстоятелство, а искът, с който е сезиран е за признаване, че несъществуващо
обстоятелство е само изменението на чл.34, ал.1, предл. последно, предвиждащо, че
кандидатът за председател трябва да е член-кооператор най-малко 4 г. преди избора.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна Д. Н. Д.
със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно, постановено при съобразяване и анализ на
събраните доказателства. Съдът правилно приел, че доказателствата не установяват
какви конкретни промени в Устава са приети, а и видно от съпоставката на двата
Устава в ТР бил обявен изцяло нов такъв. Моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части. Намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Настоящата инстанция обаче счита, че
първоинстанционното решение е процесуално недопустимо като постановено по
недопустим иск.
Д. Н. Д. е предявила иск за признаване за установено по отношение на ППК
„Възраждане – Морава“, че през 2014 г. по партидата на Кооперацията в ТРРЮЛНЦ
2
под № 20140508152349 е вписано несъществуващо обстоятелство – изменение на
Устава на Кооперацията с въвеждането в чл.34, ал.1, предложение последно на
изискване кандидатът за председател да е член-кооператор най-малко 4 г. преди избора
му. Такъв е формулираният от нея в исковата й молба петитум и същият съответства на
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Д. е обосновала интереса си
от този иск с твърденията, че решението на ОС на Кооперацията за избирането й за
нейн председател е атакувано като незаконосъобразно по реда на чл.58 ЗК именно по
съображение, че тя не отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност и съдът в
първоинстанционното производство е отменил избора й, позовавайки се на сочената
разпоредба от Устава. Изложила е твърдения, че такова изменение на Устава не е
прието от ОС, че се касае до обстоятелство, което не е възникнало валидно и поради
това обявяването му в ТР представлява неистинско удостоверяване. Тя е извела извода
си от липсата на обективирано в протокола от проведеното ОС волеизявление за
изменение на конкретни разпоредби на Устава, в това число и на изискванията за
председател на Кооперацията. При изложените обстоятелства и заявения петитум
правилно първоинстанционният съд е квалифицирал исковата й претенция по чл.29,
ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, макар и неправилно да е приел за нейн предмет целия
Устав на ППК „Възраждане – Морава“, а не само разпоредбата на чл.34, ал.1,
предложение последно. Независимо че Д. е посочила в исковата си молба, че на
практика е обявен изцяло нов Устав, тя не е обосновала правен интерес да атакува
останалите разпоредби и не е заявила петитум те да бъдат обявени за несъществуващи.
Ищцата се е позовала и на допуснати нарушения, свързани с кворума при вземане на
решение от ОС за изменение на Устава, който порок обаче представлява основание за
отмяна на взетото решение и предмет на иск по чл.58 ЗК и не може да се заявява
инцидентно в друго производство и след изтичане на изтичане на законоустановените
срокове, както и от трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяна
на решенията на ОС. Такова трето лице е и ищцата, която не е била член-кооператор
към 2014 г.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на
ОСГК на ВКС е направено разграничение между защитата срещу вписването на
подлежащи на вписване обстоятелства в съответния регистър на съда по реда на
отменения ГПК, въз основа на решение на ОС на съдружниците/акционерите – с иск
по чл.431, ал.2 ГПК – отм. /възпроизведен в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ/ и защитата в случаите,
когато решението на компетентния орган не подлежи на вписване – с иск по чл.97, ал.1
или ал.3 ГПК – отм. /сега чл.124 ГПК/. По разпоредбата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е
формирана трайна практика – че приложното поле на нормата е ограничено
единствено до подлежащите на вписване обстоятелства /когато се твърди порок на
самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното
обстоятелство/ и е недопустимо тя да се прилага по аналогия към подлежащите на
3
обявяване актове, които са изключени от предметния й обхват. Разяснено е, че това
следва от наименованието на самата разпоредба „Защита срещу вписване“; от ясно
разграничените в закона характеристики и последици на вписването и обявяването:
вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства и при успешно
провеждане на иска по чл.29 ЗТР те подлежат на заличаване, докато обявяването
доказва само съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са
публично известни, но не установява верността на удостоверените в тях обстоятелства
и при успешното провеждане на иска по чл.124 ГПК не е предвидено заличаването им;
от изискванията при заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства и заявяване
на подлежащ на обявяване акт; от дължимата проверка и извършвани действия от
длъжностното лице по регистрацията при вписване/ заличаване на вписването и
съответно при обявяване на представен от заявителя акт. Обявеният акт материализира
волята на органи на ЮЛ и при пороци на тази воля в процедурата по приемане на
съответния акт или при материалната му незаконосъобразност защитата на
заинтересованите лица се осъществява с предвидените в закона искове /по чл.71 ТЗ,
чл.74 ТЗ, чл.58 ЗК/ или по общия ред. В този смисъл са Определение № 786/
28.11.2013 г. по т. д. № 3331/2013 г. II т. о. на ВКС, Определение № 40/ 25.01.2017 г. по
ч.т.д. № 2070/2016 г. I т.о. на ВКС, Определение № 480/ 25.07.2017 г. по т. д. №
342/2017 г. II т. о. на ВКС, Определение № 365/ 11.07.2019 г. по т. д. № 2586/2018 г. I
т.о. на ВКС, Решение № 56/ 24.02.2025 г. по т. д. № 402/2024 г. на ВКС.
В настоящия казус предявеният от Д. иск има за предмет установяването на
факта, че в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно изменение на
разпоредба от Устава на ответната Кооперация, касаеща изискванията, на които следва
да отговаря едно лице, за да бъде избрано за председател. Безспорно се установява, че
по партида на Кооперацията под № 20140508152349 не е извършено вписване на
подлежащи на вписване обстоятелства, а обявяване на акт – актуален устав. Ищцата не
е въвела твърдения за несъществуване на съдържащи се в устава обстоятелства,
подлежащи на вписване. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗК на вписване в ТР подлежат данните
по чл.2, ал.3, т.1 /наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на
дейност/ и т. 3 /само органите/, както и: името и ЕГН на председателя на кооперацията;
размерът на отговорността на членовете на кооперацията над дяловите им вноски,
когато такава отговорност е предвидена в устава; идентификационните данни за
действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно
изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Изискванията към
лицата, които могат да бъдат избрани за председател на Кооперацията, не
представляват подлежащо на вписване обстоятелство, при което пътят за защита на
евентуално нарушеното право на ищцата вследствие обявяването на устав с
конкретното съдържание не е по реда на чл.29, ал.1 ЗТР.
4
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по процесуално недопустим иск. На
основание чл.270, ал.3 ГПК решението му следва да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5/ 09.01.2025 г. по т.д. № 49/ 2024 г. по описа на
ВТОС като процесуално недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от Д. Н. Д. против ППК „Възраждане – Морава“ с. Морава иск с правно основание
чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че в ТРРЮЛНЦ по партида на ППК
„Възраждане – Морава“ с. Морава на 08.05.2014 г. е вписано несъществуващо
обстоятелство – изменение на Устава с въвеждане в чл.34, ал.1, предложение последно
на изискване кандидатът за председател да е член-кооператор най-малко 4 г. преди
избора му.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5