О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 911 14.05.2018 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ти въззивен състав, на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 677 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 44333/23.11.2017 г. и допълнение към въззивна жалба вх. № 44662/27.11.2017 г.
от ответника Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат И.К. от БАК, със съдебен
адрес:***, срещу решение № 1771/06.11.2017 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по гр.д. № 8128/2016 г.
Постъпила е и частната жалба вх. №
13587/02.04.2018 г. от Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат И.К. от БАК, със
съдебен адрес:***, срещу определение № 1697/07.03.2018 г., постановено по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК по
гр.д. № 8128/2016 г. по описа на БРС, с което е отхвърлена молбата на ответника
Щ. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1771/06.11.2017 г. в
частта му относно разноските.
С обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд е уважил молбата на ищцата С.Е.Е., ЕГН ********** и е
изменил мерките по решение № 2206/19.11.2014 г. постановено по гр.д. №
11008/2013 г. по описа на БРС, като е определил
нов режим на лични отношения между бащата Х.Щ. и детето Х.Х.Щ., ЕГН **********,
при упражняване на родителските права от майката, както следва: до навършване на 16-годишна възраст – с
телефонни обаждания два пъти месечно, на 15-то и 30-то число на месеца,
респективно последното число на месец февруари, извън училищната ангажираност
на детето; винаги с писма, включително виртуално, по инициатива на бащата или
на детето; след навършване на 16-годишна
възраст – всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 15,00 часа.
Със същото решение е отхвърлена претенция на Х.Щ.
за предоставяне на него упражняването на родителските права върху малолетното
дете Х.Щ., при определен подходящ режим за осъществяване на лични контакти с
майката, като ответникът по първоначалния иск е осъден да заплати на ищцата
сумата от 1705 лева – направени по делото разноски.
С определение № 1697/07.03.2018 г. по гр.д. №
8128/2016 по описа на БРС, съдът е отхвърлил молба от ответника за изменение на
обжалваното решение в частта за разноските, с мотиви, че същите са дължими на
общо основание съгласно чл. 78 от ГПК и съобразно изхода от спора, независимо
от характера на производството – спорна съдебна администрация.
С въззивната жалба и допълнението към нея, ответникът
Щ. оспорва обжалваното решение изцяло, като нищожно,
недопустимо и незаконосъобразно, немотивирано, постановено със събраните по
делото доказателства, както и в нарушение на съдопроизводствените правила. Акта
се атакува като нищожен със съображения за заинтересованост на районния съдия и
наличие на основание за неговия отвод. Недопустимост на акта се сочи във връзка
с твърдяното неизпълнение на задължението на съда да постави най-добрия интерес
на детето в първостепенно значение в производството. Относно неправилността
също се правят оплаквания, че съдът ограничавайки крайно контактите между
детето и ответника-негов баща, противно на съображенията му, е действал срещу
най-добрия интерес на малолетния Х.Щ.. Ответникът подчертава, че определеният
от съда режим на личен контакт не отговаря дори на поискания от ищцата, като
намира, че не е налице констатираната от съда промяна в обстоятелствата, която
да налага изменение на постановения по гр.д. № 11008/2013 г. по описа на БРС
разширен режим. Намира, че БРС при формиране на решаващия си извод се е позовал
на заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания, а е неглижирал и не
е обсъдил релевантни писмени доказателства, съдържащи се в приложено по делото
изпълнително дело № 327/2015 г. Необсъдени от съда останали и други писмени
доказателства, включително представени от ищцата, от които се установявало
действителното отношение на ищцата към контактите на детето с ответника и
наличието на вредна за детето симбиотична връзка с майката. Въззивникът намира
за необоснован извода на съда, че не се установява конфликт на лоялност към
обгрижващия родител, предвид доказателствата по делото. Излагат се съображения,
че прекъсването на контакта между син и баща биха довели до синдром на
родителското отчуждение и биха нанесли сериозни психически поражения върху
детето Х., както е посочил и експертът по делото. Релевират се съображения за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на приложимо международно
материално право и се прави позоваване на практика на Европейския съд по
правата на човека. При изложени подробни съображения се твърди, че неправилно
БРС е счел, че е налице основание за стесняване на действащия режим на лични
отношение на бащата с детето, предвид което молбата на ищцата се явявала
неоснователна.
Въззивникът
намира решението в частта досежно насрещния иск за постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, предвид факта, че по делото не били изслушани
двамата родители, съобразно изискванията на закона. Посоченото нарушение довело
до немотивираност на акта в тази му част. На следващо място се сочат релевантни
доказателства, установяващи дефицит в родителския капацитет на майката, на
която към настоящия момент е предоставено упражняването на родителските права.
Прави се оплакване, че БРС не е обсъдил наличието или отсъствието на качества у
двамата родители, за да определи правилно съдържанието на мерките за
упражняване на родителските права по отношение на малолетния Х.. Необсъден от
съда в тази връзка останал и социален доклад на ДСП – Варна.
При гореизложените съображения се иска
прогласяване нищожността на обжалваното решение от настоящия състав, евентуално
отмяната му изцяло и постановяване на ново, с което искът на С.Е. да бъде
отхвърлен, а предявения от ответника насрещен такъв да бъде уважен - да бъде
постановена промяна на родителските права по отношение на детето Х.Щ., като
същите се предоставят на бащата Х.Щ., а на майката бъде определен подходящ
режим на личен контакт с детето.
Правят се искания по доказателствата, а
именно: 1. Да се изиска актуален доклад от ЦОП – Бургас за работата с майката С.Е.
във връзка със задължително предписание № П/Д-А-004/25.05.2017 г. и заповед №
ЗД/Д-А-141/19.05.2017 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“;
2. Да се приемат всички отказани от БРС
за приобщаване към доказателствения материал писмени доказателства, с мотиви за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение; 3. Да се допуснат до
разпит трима свидетели при режим на довеждане, които да установят родителските
качества на бащата и поведението на майката, насочено към препятстване
осъществяването на режима на лични отношения на бащата с детето; 4. Да се
приеме по делото като доказателство писмо вх. № 4051/16.11.2017 г. на Районна
прокуратура – Бургас.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна С.Е.Е., ЕГН **********, чрез адвокат Й. Кебедиев от БАК, със съдебен
адрес:***, е подала отговор на въззивната жалба и допълнението към нея, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт следва
да бъде потвърден като законосъобразен и правилен. Излагат се подробни
съображения по направените от въззивника оспорвания, като се взема становище и по
релевираните доказателствени искания. Въззиваемата се противопоставя на
исканията със съображения за настъпила процесуална преклузия и липса на
основание за уважаването им съгласно чл. 266 от ГПК. От своя страна,
въззиваемата отправя искане до въззивния съд за изслушване на детето Х.Щ. в
открито съдебно заседание и съобразно изискванията на закона, като се посочва,
че същото към 06.03.2018 г. е навършило 10-годишна възраст. Прави се искане по
същество за оставяне на жалбата без уважение, като се изразява становище за
правилност на обжалваното решение в частта досежно разноските.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба и допълнението към нея са допустими като подадени от страна
която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че в производството по
промяна на родителски права и изменение мерките за упражняването им, родителите
на малолетния Х.Щ. не са изслушани от
районния съдия по реда на чл. 56, ал. 6 от СК, предвид което на същите следва
да се укаже лично да се явят в насроченото по делото открито съдебно заседание
за изпълнение на законовата процедура с тяхно участие.
Що се касае до искането за изслушването на
детето Х. при условията на чл. 15 от ЗЗДет., същото се явява основателно. Видно
от представено по делото Удостоверение за раждане Серия КМР № 80234 на Община
Варна, малолетният Х. е роден на *** г. и към датата на провеждане на открито
заседание по настоящото дело ще е навършил 10-годишна възраст. Изложеното
налага извода, че съда следва да изпълни законоустановното задължение да
придобие лични впечатления относно отношението на детето към предмета на
съдебното производство. Действително, видно от материалите по
първоинстанционното дело, БРС е изслушал детето Х. в съдебно заседание от
19.06.2016 г., но не по установения нормативен ред. Предвид изложеното, на законния
представител на малолетния Х. следва да се укаже необходимостта от довеждането
на детето за изслушването му в съдебно заседание, а на ДСП – Бургас -
необходимостта от изпращане на социален работник за участие при провеждане на
изслушването.
Що се касае до направените с въззивната жалба
доказателствени искания, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
266 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателства, които не са били допуснати от първоинстнационния съд поради
процесуални нарушения, които страната е била препятствана на представи или
които установяват твърдени новооткрити или нововъзникнали обстоятелства
Посочената разпоредба обаче не намира приложение в настоящото производство, тъй
като в особеното производство по спорна съдебна администрация досежно изменение
упражняването на родителски права основна цел е гарантиране защитата на
интересите на малолетните и непълнолетни деца и ефектът на преклузията не
настъпва, а съдът е длъжен и служебно да събира доказателства за относими към
предмета обстоятелства /в този
смисъл Ст. Григорова, Актуални проблеми на отношенията „родители-деца“ според
новия Семеен кодекс, сп. Адвокатски преглед 10-11/2010 г., стр. 5; Решение № 64/20.02.2012 г. по гр. д. №
1398/2011 г. на ВКС; Решение № 21/05.02.2016
по дело № 3657/2015 на ВКС, ГК, III г.о./. Предвид изложеното, направеното с въззивната жалба доказателствено
искане за допускане до разпит в режим на довеждане на трима свидетели на
въззивника следва да бъде уважено. По останалите искания на въззивника, съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 44333/23.11.2017 г. и допълнение към въззивна жалба вх. №
44662/27.11.2017 г. от ответника Х.Л.Щ., ЕГН **********, чрез адвокат И.К. от БАК,
със съдебен адрес:***, срещу решение № 1771/06.11.2017 г. на Районен съд –
Бургас, постановено по гр.д. № 8128/2016 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 677/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд И ГО НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2018
г. от 10,00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните
С.Е.Е. *** и Х.Л.Щ. *** за
изслушване в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
УКАЗВА на
въззиваемата С.Е.Е., законен представител на детето Х.Х.Щ., необходимостта от
довеждане на детето в съдебно заседание за изслушването му по реда на чл. 59,
ал. 6 от СК във вр. с чл. 15, ал. 4 от ЗЗДет.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Бургас необходимостта да изпрати компетентен социален работник , който да вземе
участие в изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК във вр. с чл. 15, ал. 4 от
ЗЗДет. на малолетното дете Х.Х.Щ., на 10 години, което ще се проведе в открито
съдебно заседание на 06.06.2018 г. от 10,00 часа.
ДОПУСКА по
искане на въззивника Х.Щ. до разпит трима свидетели - в режим на довеждане, за
установяване на фактите, посочени с въззивната жалба.
УКАЗВА на
въззивника, че следва да доведе допуснатите свидетели за разпит в открито
съдебно заседание, насрочено за 06.06.2018 г. от 10,00 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните и ДСП – гр. Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.