№ 143
гр. Плевен, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430201980 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалбата на Н. Б. Л. с ЕГН **********,
живущ на адрес: гр.**** срещу Наказателно постановление №23-0938-001610
ОДМВР ПЛЕВЕН С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛЕВЕН от 18.05.2023г. издадено
от Д.Д.П. , на длъжност Началник сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна
полиция Плевен упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г на Министъра на
МВР с което му е наложено административно наказание по по чл. 175 ал.1, т.5
от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП се явява лично и
с адв. Н.-АК-гр.Плевен и моли да бъде отменено, като постановено при
съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства и от
разпита на актосъставителят Б. К. и свидетелят по АУАН А. Й. се установява ,
че жалбоподателят Н. Б. Л. в град Плевен улица Дойран до номер 154 с
посока на движение към улица Стоян Заимов, като водач на лек автомобил
Джип „Гранд Чероки“ с регистрационен номер **** негова собственост
извършва следното нарушение:
1
1. При спиране зад колона МПС на горепосочената улица за да
изчака червен сигнал на светофарната уредба монтирана на кръстовище
образувано от улица Дойран и улица А. Стамболийски същия става участник
в ПТП, като водач на мотоциклет „Ямаха ИП 125 Р“ с регистрационен номер
**** с водач А. Х. при движение с несъобразена скорост с пътните условия
мокра пътна настилка губи контрол над управляваното от него МПС
мотоциклет същия пада и удря изчакващия пред него Джип Гранд Чероки с
регистрационен номер **** с водач Н. Л., като след това водача на л.а Джип
Чероки слиза установяват щети съдейства на водача на мотоциклет Ямаха ИП
125 с регистрационен номер **** постигат съгласие относно материални
щети но МПС, но не уведомява службите за контрол на МВР за пострадало
лице в ПТП и не остава на място на възникналото ПТП. Същия установен
след това в час 19.41 след проведена беседа по телефона същия призован да
се яви пред сградата на УМБАЛ„Георги Странски“ гр.Плевен престига в час
20:45 със собствения си лек автомобил Джип Гранд Чероки с регистрационен
номер ****. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство DREGER 7510 с фабр номер ARNJ 0086, като на дата 08.05.23г в час
20:56 уреда отчита 0 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Водача заяви следните възражения : на кръстовище образувано от
горепосочените улици бях спрял на червен сигнал на светофарната уредба
работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище видях във
средното огледало за задно виждане, че приближаваше мотоциклетист след,
което изчезна от образа на огледалото при което слязох да проверя какво
става и установих, че мотоциклетиста е само катастрофира в близост до
автомобила. При, което се опитах да окажат първа помощ на лицето. Няма
щети по МПС моето. Изчакали близки на пострадалото лице, който дойдоха
след около 25-30 минути и си тръгнах след тяхното пристигане, с което е
осъществил следното нарушение :НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО
ПРЕСТИГАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО.,с
което виновно е нарушил чп.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA бл.№898484, съставен на 08.05.2023г
г. с актосъставител Б. Д. Коном на длъжност мл. автоконтрольор при сектор
ПП-гр.Плевен и свидетелят А. М. Й..
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът
констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност
за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по
делото Министерска Заповед.
Съгласно чл.57 ал.1 т. 5 и 6 от ЗАНН, Наказателното постановление трябва да
съдържа: собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,
което го е издало; датата на издаването и номерата на постановлението;
датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя; собственото, бащиното и фамилното име
на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; описание на
2
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
законните разпоредби, които са били нарушени виновно; вида и размера на
наказанието; вещите, които се отнемат в полза на държавата; размера на
обезщетението и на кого следва да се заплати; дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Съгласно чл.42, от ЗАНН, Актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа: собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на
извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени;
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните
адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението,
единен граждански номер; опис на писмените материали и на иззетите вещи,
ако има такива, и кому са поверени за пазене.
Както в АУАН така и в атакуваното наказателно постановление не е описано
точно нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Така описаните
в акта обстоятелства не отговарят на обективно случилото се и
действителното фактическо положение.
Съгласно чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми органите на МВР и да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи;
За да е налице соченото в акта нарушение, следва на първо място
жалбоподателят да е участвал в ПТП, и на следващо в това ПТП да има
пострадало лице. Тези предпоставки обаче не бяха доказани да са налице в
хода на съдебното следствие.
На първо място, не се доказа по категоричен начин,че жалбоподателят е
участник в ПТП. Не се доказа и че водачът на мотоциклета се е ударил в
автомобила на жалбопадателят, както и че след слизането на жалбоподателят
от джипа по време на случилото са нанесени материални щети по
автомобила му, и че с водача на мотоциклета са постигнали съгласие относно
материалните щети по ППС.
При издаването на самият АУАН жалбоподателят е направил възражения,
които са записани в същия, като такива са подадени и допълнително в
писмено възражение.В тях жалбопадателят твърди че не участвал в ПТП, тъй
като горепосоченият в акта водач на мотоциклета не се е блъснал в
управляваното от него МПС. Това, че същият е изгубил управление над
управлявания от него мотоциклет и е паднал, зад автомобила му, но без да се
удря в него ,всичко това сочи че жалбоподателят не е участвал в ПТП. Това,
че жалбоподателят е бил на местопроизшествието в близост и е указал
3
помощ на водача на мотоциклета също не означава, че е участвал в ПТП, а е
само свидетел на такова. И тъй като водачът на мотоциклета не се е блъснал в
управлявания от жалбоподателят автомобил не са налице и материални щети
по него, поради и което не се е налагало с водача на мотоциклета да се
разбират и да постигат съгласие по отношение на каквито и да е щети по
автомобила на жалбоподателят, тъй като такива обективно не е имало как да
настъпят поради липса на контакт между автомобила на жалбоподателят и
мотоциклет Ямаха ИП 125.
Всичко това се доказва по безспорен начин в хода на съдебното следствие от
разпита на самият мотоциклетист св. А. Х.,които разказва че пътувал
въпросната вечер пътната настилка била мокра и валяло подхлъзнала се
предната гума на мотора и той паднал зад спрелият Джип Гранд Чироки
управляван от жалбоподателят. Категорично заявява свидетелят „не съм се
удрял в него,паднах зад него.Ставам,,вдигам си мотора и през това време
жалбоподателят вече бил слязъл от автомобила си .Попитал го дали има
нужда от помощ и му предложил да го закара до спешното.Мотоциклетиста
твърди ,че му казал че му няма нищо и че няма нужда да ходи до спешното и
че не желае.Повикал родителите си и се прибрал,като по късно в къщи
усетил някаква болка и тогава решил да отидат до Спешно отделение. При
изричен въпрос към свидетелят дали при падането се е ударил в джипа на
жалбоподателят,св. Х. категорично заявява че не се е докосвал до джипа на
жалбоподателят,както и че по неговият мотоциклет е имало щети,но по джипа
на жалбоподателят не,тъй като не е имало съприкосновение между
мотоциклета и джипа.
Както е записано в акта и наказателното постановление, жалбоподателят Л.
слязъл от автомобила си, за да види какво се е случило с водача на
мотоциклета и му оказал съдействие. При слизането си жалбоподателят
установил, че водачът на мотоциклета е паднал на земята, както и че същият
не е пострадал. Помогнал му да се изправи, след което водача на мотоциклета
го помолил да му помогне да преместят мотоциклета от пътното платно.
Попитал го дали има наранявания, и дали има нужда да извикат спешна
помощ и органите на МВР. Той го уверил, че няма наранявания, чувства се
добре, и че няма нужда да уведомяват спешна помощ и МВР, тъй като няма
наранявания и мотоциклетът може да се движи на собствен ход. След ката
жалбоподателят с мотоциклетиста преместили мотоциклета той се обадил на
родителите си. Същите пристигнали на местопроизшествието след около 25-
30 минути. Жалбоподателят изчакал родителите на водача на мотоциклета да
дойдат на мястото, като не е напускал мястото до идването им. След като
същите пристигнали попитали сина си дали е пострадал, и той ги уверил
както тях така и жалбоподателят, че не е пострадал, няма наранявания и се
чувства добре. Жалбоподателят Л. питал и родителите на водача на
мотоциклета св. А.Х. дали имат нужда да се извика бърза помощ и да се
обадя на МВР, но те също му потвърдили, че синът им няма наранявания и не
се налага извикването нито на спешна помощ нито на МВР, след което те
уверили жалбоподателят, че няма нужда повече да остава на
местопроизшествието. След това както жалбоподателят така и водачът на
4
мотоциклета и неговите родители си тръгнали от местопроизшествието.
Всичко това се доказва от приложените по делото писмени доказателства към
преписката на административно наказващият орган,а именно Справка рег.
№316р20530/07.06.2023г. относно проверка по възражение срещу АУАН;
Възражение от Н. Б. Л. рег.№18244/10.05.2023г.; Снимков материал – 3 бр.;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №2023-1029-442 от
08.05.2023г.; Сведения – 5 бр.; Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на МВР,
справка от Сектор „Пътна полиция“ гр.Плевен, ведно с КП за ПТП №316000-
21254/30.05.2023г. и заверена план схема на ПТП. От приложената по делото
План схема на ПТП и предявена на свидетелят по АУАН А. Й. се
установява,че той не е очевидец на ПТП,че план схемата е съставена по
данни от разпита на жалбоподателят и св. Х. водач на мотоциклета,като
потвърждава че не е имало щети нито по джипа нито по мотоциклета,както и
не може да уточни дали след всички прегледи на мотоциклетиста са
установени уреждания.
Всичко това се потвърждава и от разпита на актосътавителят Б. К.,който също
твърди че не е очевидец.Но това което е установил ,че мотоциклетиста не е
успял да спре на изчакващ червен светофар,където пред него е бил спрян
водача на Джипа,и паднал отзад .Двамата водачи се разбрали на място че
нямат претенции и си тръгват.,поради това не са се обадили на Спешна
помощ и на органите на полицията.
Съдът кредитира показанията на актосъставителят и свидетелят по АУАН,тъй
като те подкрепят установената фактическа обстановка по делото и
кореспондират със събраните по делото доказателства.
Всичко по горе навежда съда на извода , че при създалата се ситуация нито е
имало ПТП, в което жалбоподателят Л. е участвал, нито е напускал мястото
на ПТП нито се е налагало да уведомяваме органите на МВР, тъй като не са
били налице предпоставки за това, тъй като пострадало лице -мотоциклетът
след произшествието се е движел на собствен ход,не се е оплакал ,както и не
е предявил никакви претенции ,същото това той го заявява и при разпита си в
хода на съдебното следствие пред съда.
Поради обстоятелството, че при посоченото ПТП, жалбоподателят не е
участник в същото, а е само свидетел, не е имало пострадало лице, като по
автомобила на жалбоподателят не е имало щети, водачът на мотоциклета не
е бил пострадал, не е имал претенции за материални щети и не сме имали
разногласие за такива, то налага безспорният и категоричен извод на съда ,че
не са били налице и предпоставките предвидени в чл.123 и 124 от ЗДвП за
уведомление на органите на МВР и изчакването им на местопроизшествието.
На следващо място съдът счита, че следва да отбележи, че представеният
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – А. Й. –другият
полицейски служител. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай
5
тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй като при съставянето на
акта е отбелязан, че присъства само един свидетел по съставянето / като това
дори изрично не е посочено/. Изрично в Акта не е отбелязано защо същият не
е съставен в присъствието на двама свидетели, както изисква заК.ата норма
посочена по-горе. Последното от своя страна представлява съществено
процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а от там и до
незаконосъобразност на издаденото НП. Изискването на закона при липса на
свидетели / на което е приравнена невъзможността да се състави акт в тяхно
присъствие/, установяващи нарушението, актът да се състави в присъствието
на двама други свидетели е израз на основния принцип в административно
наказателно-процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази
нередовност на акта поражда съмнение, относно извършено ли е деянието и
вината на нарушителя.
В административно наказателния процес действа презумпцията за
невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да
бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му.
Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е
издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено
административно нарушение и че е извършено от конкретно лице.
В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства,
установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от
страна на жалбоподателя.
В конкретният случай е вмененото на жалбоподателя че същият не е
останал на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието, с което виновно бил нарушил чл. 123 ал., т.2 б.Б от ЗДвП.
Съгласно тази норма, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен
когато при произшествието са пострадали хора, да остане на място и да
изчака пристигането на компетентните органи. В случая, безспорно липсва
един от признаците а именно, наличието на пострадали хора, за да може
деянието да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 123 ал.1, т.2, б.б от
ЗДвП.
Следователно, в случая е налице несъответствие между словесната и
цифрова квалификация на деянието, което само по себе си е основание за
отмяна на НП в тази му част.
По разбиране на настоящия състав и изхождайки от установената
фактическа обстановка по-скоро е следвало деянието да бъде определено като
такова по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП при която норма са налице
изисквания, касаещи не само специални задължения за водачите при
настъпване на ПТП, които са обвързани и с последиците, а именно да са
настъпили само имуществени вреди.Но в конкретният случай не се даказва ,че
тези щети са настъпили при ПТП.
От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск,
който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за
посочване на обстоятелствата при които е извършено административното
6
нарушение.
Липсата на съществени обстоятелства около извършване на
нарушението от наказателното постановление, създава неяснота,
рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е
липса на задължителни реквизити в съставеният правораздавателен
административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на
нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на
нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването
му.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0938-001610 ОДМВР ПЛЕВЕН
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛЕВЕН от 18.05.2023г. издадено от Д.Д.П. , на
длъжност Началник сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г на Министъра на МВР с което на. Н.
Б. Л. с ЕГН **********, живущ на адрес: гр.**** е наложено
административно наказание по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на
50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен
в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7