гр. Велико Търново,19.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря п.и., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №684 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на Х.С.М. ***, чрез *** Цв. Д. от ВТАК,
със съдебен адрес ***, против Решение №
1012-04-155#1/15.10.2021г.
на Директор на ТП на НОИ - В.Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Разпореждане №2113-04-869#11 от 30.8.2021г. на ръководител ПО
при ТП на НОИ - В.Търново, с което на жалбоподателя е отказано отпускането лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че не отговаря на условията по чл.
69б, ал.2 от КСО.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на така постановеното решение поради неспазване на установената форма,
противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му. Счита
оспорения административен акт за немотивиран поради липсата на фактически
основания за издаването му, както и постановен при неизяснена фактическа
обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК. За неправилни намира изводите на
органа, че водещата длъжност, която е заемал в предприятието през процесния
период била „шлосер“, а директорът на ТП на НОИ е съпоставил всички приобщени
към преписката документи с номенклатура, която не е била в сила към момента на
подписване на съответните писмени документи и не е взел предвид действащия към
онзи момент Класификатор на длъжностните наименования, в сила от 01.07.1991 г.
На следващо място, неправилно административният орган не е зачел като втора категория трудът, положен в
периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. на заеманата длъжност „шлосер - ел.
заварчик“ в звена „Цех за нестандартно оборудване“ /ЦНО/ и „Завод за
нестандартно оборудване“ /ЗНО/ към ДСО „Българска захар“ - Захарен комбинат -
гр. Г. Оряховица и в „Ремонтно механичен завод“ /РМЗ/ към „Захарни заводи"
ЕООД гр. Г. Оряховица. В тази връзка твърди, че през целия процесен период е
упражнявал функциите, присъщ на длъжността „шлосер – ел. заварчик“, независимо
от наименованието, вписано в трудовата книжка, при което е работил в условията
на втора категория труд. Счита че неправилно от административния орган не е
приложена нормата на чл. 20 от ПКТП (отм.), относима към труда на всички
електро и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно
извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови,
оксиженови или други газово - пламъчни апарати. За необоснован намира извода на
органа, че през периода от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. положеният труд на
длъжността “шлосер – ел.заварчк“ не може да се квалифицира като такъв от втора
категория и е пределен като трета категория труд. Според жалбоподателя от
представените в административното производство документи и с оглед същността на
извършваната от него дейност за този период 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г.
трудът също е следвало да бъде определен като такъв от втора категория. Наред с
това посочва, че на основание Заповед №35/02.12.1996 г. на директор РМЗ е
изпълнявал длъжността „чистач на отливка и земеподготовка“ в цех „Леярен“ за
периода от 25.11.1996 г. до 31.12.1996 г. като съгласно чл.4а, буква „н“ от
ПКТП /отм./ положеният труд в този период е такъв от първа категория. Допълва,
че в периода от 01.03.2001 г. до 11.02.2003 г. е полагал труд на длъжност
„сърцар – формовчик“ към цех „Леярен“ при „Захарни заводи“ АД гр. Г. Оряховица,
който административният орган също е бил задължен да квалифицира като такъв при
втора категория труд. С тези доводи намира, че е придобил право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По тези
съображения, моли да бъде отменено решението на Директор ТП на НОИ и преписката
върната с указания за издаване на ново разпореждане при правилно прилагане на
материалния закон. В съдебно заседание се представлява от *** Д., която
поддържа жалбата
и моли същата да бъде уважена. В определения от съда срок представя писмени
бележки. Претендира за заплащане на направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът,
директорът на ТП на НОИ гр. Велико Търново, се представлява от юриск. М.ова,
която намира жалбата за неоснователна и недоказана, като подробни доводи излага
в представената по делото писмена защита. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита като представя списък с
разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Административен съд Велико
Търново осми състав, като взе предвид становищата на
страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административна
преписка, се установява, че Х.С.М. е подал заявление с вх. №
2113-04-869/15.06.2021г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени следните
документи, удостоверяващи осигурителен стаж: военна книжка №05888, трудова
книжка №12338, Заповед №2РМЗ/15.05.2021г., Удостоверение Обр. УП-2 №
439/12.05.2021 г. и Удостоверение Обр. УП-3 № 440/12.05.2021 г. от осигурител
„Захарни заводи“ АД, гр. Горна Оряховица, както и Удостоверение Обр. УП-3 №
349/17.05.2021 г. от осигурител „МАТ – 2001“ ООД, гр. Лясковец. В Удостоверение
Обр. УП-3 № 440/12.05.2021 г. за времето от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. е
заверен осигурителен стаж на длъжност „шлосер и ел. заварчик“ и е направено
предложение стажът да се зачете за такъв от втора категория труд, съгласно т.
20 от ПКТП (отм.).
С писмо изх. №
2113-04-869#2/22.06.2021 г. на Началник Отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – В.
Търново е изискано от осигурителя да представи допълнителна информация във
връзка с осигурителния стаж на лицето, в т.ч да уточни колко часа от работното
време същото е работило като „шлосер" и колко часа като „ел. заварчик“ в
периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. С уведомително писмо № 578/28.06.2021
г., получено в ТП на НОИ - В. Търново на 30.06.2021 г., осигурителят уточнява,
че няма данни относно исканата информация.
С писмо изх. №
2113-04-869#6/06.08.2021 г. на Началник Отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – В.
Търново отново от осигурителя е изискана информация и документи относно
изпълняваната от Х.М. длъжност „шлосер и ел. заварчик“ за периода 02.11.1983 г.
до 31.12.1999 г. като в отговор са депозирани допълнителни документи и е издадено ново Удостоверение УП-3 № 440 от
11.08.2021 г. от осигурител „Захарни заводи“ АД гр. Горна Оряховица, в което е
заверен осигурителен стаж за времето от 02.11.1983 г. до 01.03.1990 г. на
длъжност „шлосер“ и от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „шлосер, ел.
заварчик РМЗ“, направено е предложение стажа от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г.
да се зачете от втора категория труд на основание т. 20 от ПКТП (отм.) като
предходното издадено Удостоверение УП-3 № 440/12.05.2021 г. е анулирано.
При така събраните и
представени доказателства, с Разпореждане № 2113-04-869#11 от 30.8.2021г. на ръководител ПО
при ТП на НОИ - В.Търново е отказано да бъде отпусната поисканата от Х.С.М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл. 69б от КСО. Като мотив за
постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят има навършена
изискуема възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, но няма изискуемия 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, както и че има
изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но няма изискуемата
възраст. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението
за отпускане на пенсия за ОСВ (15.06.2021г.) заявителят има навършени 58г. 8 м.
и 3 дни и е признат осигурителен стаж при трета категория труд от 39г.,1м и 22
дни. По отношение на част от периода, през който М. е полагал труд при
осигурителя „Захарни заводи“ АД гр. Горна Оряховица –
за времето 01.03.1990г. -31.12.1999г. на длъжност „шлосер – ел.
заварчик“ пенсионният орган е намерил, че водещата длъжност е „шлосер“ и не са
налице основания за прилагане на т. 20 от ПКТП (отм.), при което осигурителният
стаж за този период е зачетен за такъв от трета категория труд (вместо за втора
категория). Разпореждането е връчено лично на Х.М.
на 02.09.2021г. Недоволен от същото от Х.М. е подадена жалба по административен
ред, по която по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО Директор на ТП на НОИ -
В.Търново се е произнесъл с Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г., с което е потвърдил
обжалваното пред него разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново
като правилно и законосъобразно. Изложени са аналогични съображения като тези в
обжалваното пред органа разпореждане, а именно, че спорният трудов стаж за
времето от 01.03.1990г. -31.12.1999г., положен от М. при осигурителя „Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица, е такъв е от трета
категория и не са налице условията за прилагане на т.20 от ПКТП (отм.)
доколкото от събраните доказателства се установявало, че водещата длъжност за
периода е „шлосер“. Решението е
връчено на М. на 20.10.2021г., видно от известие за доставяне на л.105-гръб от
делото, и оспорено по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган
на 02.11.2021г., видно от дадения входящ номер.
След постановяване на разпореждането
от орган по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново е извършена проверка
по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО на осигурителя „Захарни
заводи“ АД – Горна Оряховица относно установяване на допълнителна
информация за осигурителния стаж на Х.М. за периода от 02.11.1983г. до 11.02.2003г.
при този осигурител. За резултатите от тази проверка е съставен Констативен
протокол № КП-5-04-01068334/31.01.2022 година на орган по осигуряването при ТП
на НОИ – В.Търново, а въз основа на него е издадено ново Удостоверение
Обр. УП3 №151/01.02.2022 година от осигурител „Захарни заводи“ АД – Горна
Оряховица. Тези документи са представени в хода на съдебното производство от
процесуалния представител на ответника, ведно със становище
с вх. № на съда 539/02.02.2022 година, надлежно приобщени към доказателствата
по делото.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени като доказателства още и тези, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с
писмо изх. № 2103-04-54#1/03.11.2021 година по описа на ТП на НОИ - Велико
Търново, както и писмо от ответника с вх. № на съда 4988/12.11.2021 г., ведно с
приложените писмени доказателства, ведно с Удостоверение Обр. УП3 №
26/12.01.2022г. на осигурителя „Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица
Приети като доказателства по делото са
изпратените документи с молба вх. №1374/23.03.2022г. по реда на чл. 192 от ГПК вр. с чл.
144 от АПК от трето неучастващо лице -
„Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и
назначена съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на поставените
въпроси в становище вх. №1112/08.03.2022г. След
извършена проверка на намиращите се в делото документи и тези, допълнително
представени от осигурителя „Захарни Заводи“ АД, гр. Горна Оряховица, и проверка
в Държавен архивен фонд, вещото лице е описало подробно структурата на „Захарни
Заводи“ АД, гр. Горна Оряховица /“Захарен комбинат“ – Г. Оряховица/, като в
табличен вид е посочил заетите щатните бройки с наименование на длъжността в
Цех за нестандартно оборудване (ЦНО) от 1983 до 1987, в РМЦ през 1988 и 1989г.,
в Завод за нестандартно оборудване (ЗНО) за 1990г. и в СО „Българска захар –
Захарни заводи“‚ Г. Оряховица от 01.03.1990г. до 31.12.1990г. и плановото
производство по дейности за периода. Експертът е описал утвърдените щатни
бройки в Завод за нестандартно оборудване и в РМЗ за длъжностите „ел. заварчик“
и „шлосер“, „шлосер - ел. заварчик“ за 1991г., от 01.04.1993г., от 04.04.1995г.
и от 01.02.1997г. и е посочил, че в периода 01.11.1983 г. - 01.03.1990 г. в ЦНО
и в периода 01.03.1991 г. - 25.11.1996 г. при Монтажен цех към РМЗ на Захарен
комбинат гр. Горна Оряховица е имало обособена длъжност „ел. заварчик“. Според
експертното заключение заеманите от жалбоподателя длъжности за процесния период
в „Захарни заводи“‚ Г. Оряховица, са както следва: през 1983г. – „шлосер ЦНО“;
през 1984г. –„шлосер II ЦНО“; от 1985г. до 1988г. – „шлосер
ЦНО“; през 1989г. - „шлосер ЗНО“; зам.01 и м.02 1990г. заеманата длъжност е
„шлосер“, а от м.03 до м.12 1990г. длъжността е „котляр“; през 1991г., 1993г.,
1994г. – длъжност „шлосер - ел. заварчик
Монтажен цех“; през 1992г., 1996г., 1997г.;1999г. и 2000г. заеманата
длъжност „шлосер - ел. заварчик“, през 1995г. е бил на длъжност „ел. заварчик“РМЗ;
от 2001г. до 2003г. е бил на длъжност „сърцар – формовчик“, като 1998г. вещото
лице не е открило данни за заеманата длъжност и размер на брутната заплата. От
представените документи експертът не е могъл да установи какво е било работното
време на жалбоподателя за периода. Вещото лице не може да даде отговор и на
въпроса относно трудовата функция, вредност, тежест и условията, при които
жалбоподателят е полагал труд на заеманите от него различни длъжности при
осигурителя през целия период от м.11г.1983г. до м.02.2003г. Констатирано е, че
за периода от
01.03.1991 г. до 25.11.1996 г. и от м.01.1997г. до м.12.1999г. и от м.01.2001г.
до 11.02.2003г. Х.М. е бил осигуряван за втора категория труд. Вещото лице е
изчислило, че към 12.02.2003г. Х.М. има 18г., 1м. и 2 дни втора категория труд,
а към 31.12.2021г. е бил на 59г. и 2 месеца от необходимата възраст 59г. и 8
м., а към 31.12.2015 г. е бил на 53 год. и 2 месеца от изискуемата 57 години и
8 месеца. Т.е към 15.06.2021г. според заключението на вещото лице
жалбоподателят няма изискуемата възраст, за да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 2 от КСО.
За установяване на
релевантни за делото факти в качеството на свидетели за разпитани лицата П.А.Р.,
М.Т.М. и Т.А.Б. – всички работници в „Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица през
процесния период.
В своите показания св. Р.
посочва, че е започнал работа в „Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица на
19.01.1972 година като шлосер към РМЦ и след като завършил машинно инженерство
през 1980 година, се прехвърлил в Цех за нестандартно оборудване /ЦНО/, където
бил на длъжност „технолог“, „технолог – регулировчик“ и „главен инженер“, както
и че два пъти замествал директорите на завода. Задължението му било да следи
работата на всички сектори към ЦНО и да докладва на директора, поради което
познавал жалбоподателя и бил запознат с работата му. В цеха имало три основни
подцеха с категоризация - леярен цех от
първа категория, механичен цех от втора категория и монтажен цех от трета
категория, като всички работещи в цеха до 2000 г., когато отпаднала
категоризацията, били втора степен за основания персонал, а заварчиците били
първа степен. Подробно описва начинът на работа в монтажния цех, в т.ч и
задълженията на шлосера и заварчика, като поради изисквания на
законодателството всички работници впоследствие преминали курс за заварчици и
извършвали втора категория труд. Завява, че условията на труд в този цех били
лоши и нямало действаща аспирационна система. Когато се режели цветни метали
ставало много запушено в цеха и отваряли вратите, за да влезе чист въздух
отвън, но през зимата не го правели заради студа и в цеха ставало пушилка и
било ад. Поради тези тежки условия на труд работниците получавали работно
облекло, маска за работата и бурканче кисело мляко. Свидетелят посочва, че
жалбоподателят М. работил в третото подзвено на монтажен цех, откъдето го
командировали и в леярната, и в ТЕЦ-овете, като работата му била с различна
интензивност, в зависимост от съоръженията. Твърди, че Х.М. не е бил първа
степен заварчик, но е бил и шлосер, и заварчик, заварял много като целогодишно
си изпълнявал функциите, за които е назначен. Пояснява, че първа степен на заварчик
изпълнява най-сложните и прецизни заварки, а трета степен е най-ниската такава
и не било нужно да е прецизно и технически добре изпълнено. Лично свидетелят Р.
бил работил през целия си стаж само трета категория труд.
Вторият свидетел по
делото – М. М.ов, посочва, че е работил от 1969 или 1970 г. в „ЦНО“, в цех
„Монтажен“, на длъжност „шлосер-заварчик. Завява, че условията на труд били
изключително лоши, имало пушек и било задимено. Проветрение нямало, нито
ефективно работеща аспирация. Потвърждава, че с жалбоподателя Х.М. работили в
един и същи цех и същият извършвал разнородна дейност - ъглошлайфа, заварки и
т.н., каквото му кажело ръководството, но постоянно бил заварчик. За защита им
давали защитни „мушами“ и мляко, което не получавали всеки ден. Св. М.ов
посочва, че след като се прехвърлил във въпросния цех преминали курс за
заварчик като бил втора категория заварчик и се пенсионирал като заварчик при
втора категория труд.
Разпитаният по делото
св. Т. Б. посочва, че в периода от 1977г. до 2017 г. работела в „Захарни
заводи“ АД на длъжност „кранист“ в „ЦНО“ като изпълнявала трудови функции и в
трите цеха - стругари, шлосери и в
монтажния цех. Завява, че познава жалбоподателя Хр. М., който работел като „шлосер – заварчик“ в най-тежкият, най-
мръсният и най-шумният цех - монтажния цех. Твърди, че в този цех всички имали
документи да работят като заварчици и работели едно и също, всички били
натоварени, и всичко било рисково. Свидетелката посочва, че работела на крана,
високо, а останалите работници били долу, като целият пушек от долу, се вдигал
след това при нея на високо и е било трудно да се диша.
Така
събраните по делото доказателства, в т. ч СИЕ и свидетелските показания съдът
ще обсъди в мотивите на настоящото решение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу индивидуален административен акт, който негативно засяга
интереса на жалбоподателя в предвидения от закона преклузивен срок.
Съгласно чл.
118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението
на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт по чл.
117, ал.3 от КСО.
Видно от чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда
е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на
закона.
Съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО,
по жалбите срещу разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.2а от КСО се произнася
Ръководителят на съответното ТП на НОИ, поради което съдът приема, че
административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 КСО, препращаща към общия ред по АПК, за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл
с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на чл.
117, ал.1, т.2а от КСО.
Решението е издадено при спазване изискванията за
писмена форма, съдържа всички реквизити,
съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, вр. чл.59 ал.2 от АПК, включително и фактически и
правни основания за издаването му.
Съдът намира, че в хода на административното
производство по отпускане на пенсия административният орган е допуснал
нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е предприел необходимите действия за
изясняване на обективната действителност предвид твърденията на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК, административният акт се издава след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на страните. Наред с това, разпоредбата на чл. 36,
ал. 1 АПК изрично формулира задължението на административния орган служебно да
събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения
за разрешаване пред него въпрос. За да се спази изискването на чл. 35 от АПК, органът е трябвало да събере
конкретни доказателства относно характера на работата на длъжността „шлосер –
ел. заварчик“, каква е била структурата на осигурителя, наличието на обособено
звено за осъществяване на трудовите функции съответно в кой цех/обособено звено
е полаган трудът от лицето, характерът и естеството на работа съобразно и
договореностите с работодателя, за да бъдат преценен трудовите функции на
заявителя с оглед дейността на предприятието и прилагането на т. 67 от ПКТП
(отм.). В конкретния случай, длъжностното лице в пенсионното производство
единствено е изискало от осигурителя да посочи конкретна часова заетост от
работното време, в което жалбоподателят е изпълнявал функции на „шлосер“ и
колко на „ел. заварчик“ през периода 02.11.1983г.-01.01.2000г., съобразно
посоченото в първото Удостоверение УП-3
№ 440/12.05.2021 г. (анулирано), и след представяното на новото коригирано
удостоверение УП-3 № 440/12.05.2021 г. относно времевият период, през който е
бил на длъжност „шлосер - ел. заварчик“, органът се е задоволил единствено да
констатира, че водещата длъжност е „шлосер“ съгласно представените заповеди,
без да бъде изследва релевантни за спора факти и обстоятелства - характера на извършваната от лицето трудова
дейност, отговаряща на заеманата от него длъжност с оглед преценката на
категорията на този труд, и без да събере допълнителни доказателства за това,
въпреки че е задължен служебно, дори когато няма искане за това от
заинтересованото лице. Така административният орган е допуснал съществено
нарушение на административно-производствените правила, довело и до неправилно
приложение на материалния закон при категоризирането на труда за спорния период
от 01.03.1990г. до 31.12.1999г., когато Хр. М. е заемал длъжността „шлосер -
ел. заварчик“
По приложението на материалния закон
съдът намира следното: С
процесното Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г.
на Директор на ТП на НОИ - В.Търново е потвърдено като законосъобразно
Разпореждане №2113-04-869#11 от
30.8.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с което на Х.М. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Административният орган е приел, че Х.М.
няма необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.
В оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане ответникът е посочил, че към датата на подаване на
заявлението /15.06.20201г./ жалбоподателят има навършени 58г. 8 месеца и 3 дни
като са му признати 39 години 1 месец и 22 дни осигурителен стаж от трета
категория. Обосновката за постановения отказ за отпускане на лична пенсия за
ОСВ е, че заявителят няма 15 години осигурителен стаж от втора категория и че
ответникът не признава за такъв този, положен на длъжността “шлосер“ от
02.11.1983г. до 01.03.1990г. и на длъжността „шлосер - ел. заварчик“ за периода
01.03.1990г. до 31.12.1999г., тъй като не е налице хипотезата на т.20 от ПКТП
(отм).
Спорът по делото между страните е
концентриран върху категорията труд, положен за периода от 01.03.1990г. до 31.12.1999г.
при осигурител „Захарни заводи“ АД – град Горна Оряховица, като жалбоподателят
претендира, че същият следва да бъде признат при условията на втора категория
труд, а от страна на ответника е зачетен като такъв от трета категория.
На първо място, следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че в представените удостоверения от осигурителя
„Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица (както в първото анулирано Удостоверение
УП-3 № 440/12.05.2021 г. и в коригирано Удостоверение УП-3 № 440/12.05.2021 г.,
така и в последващите издавани в хода на пенсионното производството) е
посочено, че стажът на жалбоподателя, полаган на длъжността „шлосер - ел.
заварчик“, следва да се зачете като такъв от втора категория по т.20 от ПКТП
(отм.), това изявление има характер на предложение, а преценката се извършва от
пенсионния орган по арг. от чл. 70 от ПКТП (отм.), според който осигурителят
само предлага категория труд, по която да се пенсионира осигуреният. Отразената
в УП категория труд не е задължителна за пенсионните органи, но за тях не е
задължително и предложението за основанието, на което следва да се категоризира
положения труд. Осигурителните органи следва да обсъдят всички възможни
основания за определяне на по - благоприятна категория, а не само предложеното
от осигурителя.
Съгласно чл. 69 б, ал. 2 от КСО до 31
декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 15 години при условията
на втора категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Съгласно т. 2 от
същата алинея от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца
за жените до достигане на 60-годишна възраст. В конкретния случай, не е спорно,
че към датата на подаване на заявлението /15.06.20201г./ жалбоподателят е имал
навършени 58г. 8 месеца и 3 дни, т.е има изискуемата възраст за 2021г., която е
58г. и 8 месеца.
При определяне на категорията труд,
положен от жалбоподателя за периодите 02.11.1983г. до 01.03.1990г. и от
01.03.1990г. до 31.12.1999г. е приложим Правилникът за категоризиране труда при
пенсиониране (ПКТП) (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г. и отм., бр. 39 от
07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г. ). Съгласно Заключителната разпоредба
към Постановление № 235 на Министерския съвет от 20.10.1998 г. за приемане на
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) в Постановление № 75
на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.) се създава § 2, съгласно
който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до
31 декември 1999г., включително, се зачита от съответната категория по
действащия до тази дата ПКТП.
Съгласно разпоредбата на т. 20 от ПКТП
(отм.) към втора категория се причислява трудът на електро- и газозаварчиците и
помощник - заварчиците в обособени цехове и звена. За да бъде квалифициран като
втора категория, трудът на визираните лица следва да бъде положен в обособени
цехове и звена, а такива са работните места в технологичния процес на всички
заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/. В случая, вещото
лице по назначената по делото експертиза е изяснило структурата на осигурителя
през периодите и по безспорен начин се установява в ДСО „Българска захар“
Захарен комбинат – Г. Оряховица /сега „Захарни заводи“ АД/ са били обособени
цехове и звена по смисъла на цитираната разпоредба (Леярски и Монтажен цех към
Завод за нестандартно оборудване (ЗНО)
през 1990г.; Монтажен, Механичен и Ремонтно звено в „Котлен“ цех към ЗНО
през 1991г.; Монтажен цех към РМЗ от 01.04.1993г. и цех
„Метални конструкции“ към РМЗ от 01.02.1997г.). Тук следва да се посочи, че
съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е отговорило
на въпросите за прилагане на материалния закон. Преценката относно изпълнението
на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга
категория е от правен характер и е единствено в правомощията на съда.
В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се посочва начинът, по който се установява осигурителният стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Вписванията в трудовата книжка на основание чл. 347 от Кодекса на труда се ползват с официална удостоверителна сила относно изпълняваната от работника длъжност, но същите съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС се правят въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Т.е вписванията в трудовата книжка няма как да се противопоставят на тези ведомости, защото разплащателните ведомости представляват първичен документ, в който се съдържат данните за осигурителен стаж на лицето и именно в тях вписаното е меродавно.
От представените по делото доказателства
се установява, че със Заповед № 1553 от ноември 1983 г. жалбоподателят Х.М. е
бил назначен първоначално в Захарен комбинат – град Горна Оряховица на
длъжността „шлосер“ в Цех за нестандартно оборудване (ЦНО) – „Монтажен цех“,
считано от 01.09.1983г., като видно от вписванията в трудовата книжка и
издаденото Удостоверение №440/12.05.2021г. лицето
е работило на тази длъжност до 01.03.1990г., когато е било преназначено на
длъжността „шлосер – ел. заварчик“ в Монтажния цех на предприятието и
преназначаван на същата длъжност в други цехове и в РМЗ през периода до
01.01.2001г., когато е започнал да заема
длъжност „сърцар-формовчик“ до 11.02.2003г. По делото е представено и
Удостоверение по обр. УП- 3 № 26/12.01.2022г., в което след 20.11.1998г. са
отразени и други заемани от лицето длъжности в периода до 2000г. при този
осигурител - от 20.11.1998г. до 20.12.1998г. е бил на длъжност „работник
разтоварващ вагони“ – и този период не съответства на вписванията в трудовата
книжка. Трудови характеристики на длъжностите не са запазени и не са
представени нито в пенсионното производство, нито в съдебното, такива не са и
открити от вещото лице по назначената СИЕ и при проверката от органа по
осигуряването по реда на чл. 108 от КСО, при което съдът приема, че такива не
са запазени в предприятието и са унищожени.
По принцип с трудовата книжка се
удостоверя не само трудов стаж, но и заемана длъжност, което обстоятелства е от
значение за определяне на категорията труд при пенсиониране на работника.
Самата трудова книжка, обаче, както съдът отбеляза по –горе, се издава на база
на разплащателните ведомости за заплати, други разходооправдателни документи,
договори за възлагане на труд, в т.ч. и анексите към тях. В конкретния случай,
съдът намира, че данните в трудовата книжка и материалната доказателствена сила
на издаденото от осигурителя Удостоверение обр. № УП -3 №440/12.05.2021г. (с
което се отменя преходното такова със същия номер и обсъждано в оспореното
решение), в което е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за
периода от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. на длъжността „шлосер - ел. заварчик“
и на Удостоверение по обр. УП- 3 № 26/12.01.2022г. ( анулирано с Удостоверение
обр. УП-3 №151/01.02.2022г.) относно заеманите от жалбоподателя длъжности и
времевия период е опровергана от събраните данни от проверката и от
удостовереното в съставения Констативен протокол №
КП-5-04-01068334/31.01.2022г. на контролните органи при ТП на НОИ – Велико
Търново (л.124 от делото). Този констативен протокол е официален
удостоверителен документ, съставен в резултат на осъществена по реда на чл.
108, ал. 1 от КСО проверка на осигурителя „Захарни заводи“ АД – град Горна
Оряховица, при която са проверени наличните при работодателя заповеди,
допълнителни споразумения и разплащателни ведомости, които съставляват именно
първичната документация, въз основа на която се съставят счетоводните регистри
/ведомости за заплати/, и се издават удостоверителните документи- трудови
книжки и удостоверения за пенсиониране. Видно от данните от този констативен
протокол, получени на база първична документация – заповеди, допълнителни
споразумения и разплащателни ведомости, същите не кореспондират с част от
вписванията в трудовата книжка, в каквато посока са и установяванията в заключението
на ВЛ. Налице е разминаване между вписванията в трудовата книжка и установеното
в констативния протокол и от ВЛ, че за времето от 01.03.1990г. до 28.02.1991г.
жалбоподателят е бил преназначен на длъжност „котляр“ в монтажния цех на
завода, от 25.11.1996г. до 31.12.1996г. е преминал на работа като „чистач на
отливка“ в Леярен цех на предприятието (приложена е заповед №35/02.12.1996г.) и
от 20.11.1998г. до 19.12.1998г. е бил на длъжност „работник по разтоварване на
вагони“, а не както е отбелязано в трудовата книжка, че за целия период от
01.03.1990г. до 01.01.2001г. е заемал единствено длъжността „шлосер-ел. заварчик“. В трудовата
книжка е вписано, че жалбоподателят е преназначен на длъжността „шлосер-ел.
заварчик“ от 01.03.1990г., като видно от
констатациите при проверката по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО са намерени две
споразумения при работодателя под еднакви номера, приложени и по делото /л.146
– 148 от делото/, според които М. е заемал длъжност „котляр“, както и длъжност
„шлосер-ел. заварчик“, но съгласно ведомостите за заплати за периода
„01.01.1990г. – 28.02.1991г. длъжността е „котляр“, при които съдът намира, че
именно тази длъжност следва да бъде зачетена като меродавна.Трудовата книжка не
е първичен диспозитивен документ, а съдържа данни, възпроизведени по първичен
начин в други документи и след като си противоречат за достоверни следва да
бъдат приети установяванията на база първичната документация. Вписванията в
трудовата книжка няма как да се противопоставят на тези ведомости, защото разплащателните
ведомости представляват първичен документ, в който се съдържат данните за
осигурителен стаж на лицето и именно в тях вписаното е меродавно.
При тези данни, съдът
приема, че жалбоподателят за периода от 02.11.1983г. до 28.02.1990г. е заемал длъжността
„шлосер“ в завода, а от 01.03.1990г. до 28.02.1991г. е бил преназначен на
длъжност „котляр“ в монтажния цех на
завода. Длъжността „шлосер - ел. заварчик“ в цех „Монтажен“ към тогавашния
Захарен комбинат – Г. О. е заемал за времето от 01.03.1991г. до 25.11.1996г.,
от 01.01.1997г. до 20.11.1998г. и от 20.12.1998г. до 31.12.2000г., като за
времето от 25.11.1996г. до 31.12.1996г. е преминал на работа като „чистач на
отливка“ в Леярен цех на предприятието и от 20.11.1998г. до 19.12.1998г. на
длъжност „работник по разтоварване на вагони“.
За периода от 01.01.2001г. до 11.02.2003г. е заемал длъжността
„сърцар-формовчик“ в цех „Металконструкции (до 01.05.2001г.) и в цех „Леярен“
(след 01.05.2001г.).
По отношение на заеманата от
жалбоподателя длъжност „шлосер - ел. заварчик“, спрямо която е и спорния по
делото въпрос дали следва положеният на нея труд да бъде зачетен за такъв от
втора категория, съдът приема, че Хр. М. е
осъществявал трудовата си дейност на тази длъжност в следните периоди:
01.03.1991г. до 25.11.1996г., от 01.01.1997г. до 20.11.1998г. и от 20.12.1998г.
до 31.12.2000г.. Тази длъжност е била
предвидена като щатна бройка през различите периоди, цитирани по - горе, наред
със служители на длъжност „шлосер“ и „ел. заварчик“, който факт се подкрепя от
СИЕ. Видно от изготвеното по делото заключение на експерта, жалбоподателят е
полагал труд през спорния период в обособени цехове/звена в структурата на ЗНО – ДФ „Захарни заводи“ / ‚Захарни заводи“
АД – Горна Оряховица, и всички възникнали в последствие, като тази структура е
предназначена да създава условия за нормалното протичане на работата,
извършвана в основните цехове.
Правоспособността като заварчик на
жалбоподателя, каквато се изисква за заемане и изпълнение на длъжността „
шлосер – заварчик“ не е спорна по делото.
Установява се, че жалбоподателят е полагал труда си на обособено работно
място, отделено за целта от останалите работници от другите цехове поради
вредността на полагания труд, поради което това място следва да се признае за
„обособено звено“ по см. на записа в т. 20 от ПКТП (отм.).По принцип правилни са изводите на
ответника, че длъжността „шлосер“ не попада в приложното поле на т. 20 от ПКТП
/отм./ и специалните разпоредби не признават труда, положен на тази длъжност,
като такъв от втора категория при положение, че по време на нейното изпълнение
няма данни да са изпълнявани трудови задължения, присъщите за длъжността „ел.
заварчик“. Неправилни са, обаче, констатациите на административния орган, че в
периодите, през които жалбоподателят е заемал комбинираната длъжност „шлосер -
ел. заварчик“ водеща била длъжността „шлосер“ предвид посочения в
документацията шифър и липсата на данни за почасовата заетост от работното време
при изпълнение на функциите на шлосер и заварчик. Категорията на труд, полаган
като „шлосер-заварчик“ е установена хипотетично от административния орган, без
да бъде изследван въпросът за реалните трудови функции на работника през
периода. В ПКТП (отм.) не се съдържа изискване за определени часове работа на
определена длъжност, за да бъде зачетен трудът от определена категория.
Смесеното наименование на длъжността не изключва, както и не включва
автоматично приложението на ПКТП /отм./ за по-благоприятна категория труд.
Преценката относно вида изпълнявана дейност следва да бъде направена след
обстоен анализ на събрания доказателствен материал. В случая, не са налице
писмени доказателства за това колко време работниците, назначени на длъжността
„ шлосер – ел. заварчик“, са изпълнявали трудови функции като шлосер и колко
като заварчик и това е така, тъй като дейността им е била комплексна, в
зависимост от нуждите в конкретния момент. Това е типичен случай на
съвместяване на длъжности. Поради това неправилно органът е приложил
разпоредбата във реда на жалбоподателя. Според т.68 от Правилника при изменения
в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й,
работниците и служителите запазват категорията си.
По принцип разпоредбата на чл. 104, ал.
10 от КСО не допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд
и на заеманата длъжност, когато не са представени такива писмени доказателства,
но в случая е налице изключението от правилото, предвид обема на представените
писмени доказателства относно спорния осигурителен период и липсата на част от
документацията, което не се дължи на действие на жалбоподателя (В подобен
смисъл са Решение
№12136/20 г. по АД №6250/20 г., Решение № 14945/19 г. по АД №14478/18 г. на
ВАС, решение № 15166 от 11.11.2019 г. по адм. д. №
1391/2019 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 918 от 22.01.2019 г. по адм. д. №
6095/2018 г., VІ отд. На ВАС и др.). Предвид събраните по делото доказателства,
прецени в тяхната съвкупност, съдът намира, че трудът на Х.М. като „шлосер –
ел.заварчик“ следва да се зачете от втора категория, тъй като същият е с
еднаква вредност и тежест с труда на заварчика по смисъла на т. 20 от
ПКТП (отм.). Това, че длъжността е със смесено наименование, не изключва
приложението на ПКТП (отм.) за по- благоприятна категория труд. Критерий за
определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на
извършваната работа, а не наименованието й. Показанията на разпитаните по
делото свидетели П. Р., М. М.ов, Т. Б., които са били колеги и са работили
заедно с жалбоподателя М. при осигурителя, са еднопосочни, непротиворечиви, в
резултат на преки наблюдения върху работата на жалбоподателя и са в смисъл, че
през спорните периоди М. работел като
„шлосер - ел. заварчик“ в обособени звена и цехове към предприятието
(което се установи от обсъдените по – горе доказателства), а условията на труд,
при които жалбоподателят е изпълнявал трудовите си функции били тежки, мястото
било шумно, мръсно и запрашено, без функционираща аспирационна система, а
всички работници в този цех работели еднакво натоварено и получавали е социални
привилегии- кисело мляко, работно облекло, ръкавици и т.н. Сами по себе си
свидетелските показания не водят до извода, дали спорният трудов стаж е от
втора категория, но съпоставени с останалите доказателства по делото те водят
до комплексния извод, че спорният трудов стаж е от тази категория.По делото няма данни
шлосер - заварчиците да са полагали труда си в различна работна среда от тази,
в която са работили заварчиците, дори напротив. Цехът/заводът, където е полаган
трудът като „шлосер – заварчик“ е обособен, извършвали са се ръчно операциите
по заваряване. При всички положения както изпълняващите длъжността „заварчик“,
така и тези, назначени като „шлосер – ел. заварчик“, са се намирали в едно
помещение, в цех с лоши условия на трудовата среда, а през 1991 г. в механичния
цех към ЗНО дори е нямало самостоятелна длъжност „ел. заварчик“, а комплексната
„шлосер - ел. заварчик“, на която е бил назначен именно жалбоподателят. От
значение е, че когато жалбоподателят е бил „шлосер – заварчик“ е съчетавал
функциите на двете длъжности, изпълнявал е фактически едни и същи трудови
операции, в една и съща трудова среда, при едни и същи вредности, съпътстващи
производството, получавал е допълнително възнаграждение за полагания от него
труд при вредни условия, специално работно облекло и храна. Следва да се
посочи, че ел. заварчика може да изпълнява функцията на шлосер, но обратното е
невъзможно, предвид спецификата на труда, а ел. заварчиците за разлика от
шлосерите се класифицират на разряди и на степени, като видно от представените
доказателства жалбоподателят е има придобит четвърти разряд (който не е изисква
прецизност в заваряването). Условията, при които лицето е работило са идентични
по вредност и тежест с условията при които са работили лицата, заемащи
длъжността „заварчик“ в монтажния цех и този за метални конструкции. При това
положение съдът намира, че неправилно административният орган е определил
полаганият от жалбоподателя труд като такъв от трета категория, отричайки
приложението на т. 20 от ПКТП (отм.). Цитираната разпоредба се прилага за
всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване или рязане на метали -
черни и цветни, независимо от отрасъла като релевантни са вредността и тежестта
на труда.
В тази връзка, следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая,
вредните въздействия при дейности по рязане и заваряване са идентични,
независимо от отрасъла, в който се извършват и независимо от основния предмет
на дейност на предприятието. Трудовата дейност на работника е идентична по
характер на технологичните операции и производствения резултат и не зависи от
отрасъла към, който е насочена производствената или търговската дейност на
предприятието. Необходимо е да се добави и обстоятелството, което не е без
значение, че през целия спорен период жалбоподателят е бил осигуряван с осигурителни
вноски, дължими за втора категория труд, както и че му е изплащано допълнително
възнаграждение за работа при вредни условия на труд. Следователно за смесената
длъжност „шлосер- заварчик“ следва да се приложат правилата за длъжността
„ел.заварчик“ и положеният до края 1999 г. труд на тази длъжност да бъде
признат за ІІ категория на основание т.20 от ПКТП /отм./.
Както се посочи, в хода на административното производство пенсионния орган след като е констатирал несъответствия между удостоверението и посочените в трудовата книжка данни, в нарушение на задължението си за служебно събиране на релевантна информация, не е изискал допълнителна информация, включително и от осигурителя, въз основа на която да установи релевантните за случая факти, в резултат на което не е установил заеманите от жалбоподателя длъжности през различните периоди. В обжалваното решение и в потвърденото с него разпореждане единствено са посочени възрастта на заявителя към момента на подаване на заявлението и осигурителен стаж от трета категория, който признава пенсионният орган. В същите органът се е ограничил да коментира единствено заеманата от жалбоподателя длъжност „шлосер“ и „шлосер – заварчик“ през периода на полагане на труд при „Захарни заводи“ АД (предишна Захарна фабрика – Г.О) и не е обследвал въпроса за полагания при същия работодател труд на длъжността „сърцар – формовчик“ след 01.01.2001г., а от мотивите на решението и на потвърденото с него разпореждане не става ясно коя точно категория труд е признал в тази част. За времето, през което жалбоподателят е работил в предприятието, са налице данни за неговото преназначаване на различни позиции от първа, втора и трета категория труд, които променят като цяло и размерът на осигурителният стаж, признат от ответника за трета категория. В оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане за съда оставя неясно дали и кои конкретни периоди и на кои длъжности ответникът е приел за такива от трета категория, за да може да извърши проверка за материална законосъобразност в тази част. Това следва да бъде съобразно от органа при новото произнасяне по заявлението, като имайки предвид новите установявания, да преизчисли осигурителният стаж заявителя, в т.ч този от втора категория, да посочи продължителността на осигурителния стаж, който признава за всяка една от различните категории труд, съответно мотиви за останалата част, при горния работодател с оглед изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО. Недопустимо е административният орган да допълва мотивите на издадения от него акт в хода на съдебното производство със становища по делото относно времето, което ще признае за отработено на съответната длъжност и определената категория труд. Следва да се има предвид, че при определяне на категорията на труд, положен от жалбоподателя след 01.01.2001г. са приложими Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 94 от 17.11.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), като в цитираната наредба не са изброени категориите труд според наименованието на длъжностите, а според производствения процес, в който те участват.
Тези съображения обосновават извод за
незаконосъобразност на оспореното Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г. на Директор на ТП на
НОИ - В.Търново, с което е потвърдено Разпореждане №2113-04-869#11 от
30.8.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, поради което същото
следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на закона.
В
съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК и доколкото естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на
НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Х.С.М. заявление с
вх. № 2113-04-869/15.06.2021 г., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174,
изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че
срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен
препис от решението.
При този изход на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на
жалбоподателя е основателно и ТП на НОИ – Велико Търново следва да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски, които са общо в размер
на 1598 лв., представляващи 350 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.10.2021г., както и 1248 лева – депозит за СИЕ.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО Административен съд В. Търново, осми състав
ОТМЕНЯ по жалба
на Х.С.М. ***, Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г. на Директор на ТП на НОИ -
В.Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-869#11
от 30.8.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с което е отказано
отпускането лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
69б, ал.2 от КСО.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за
ново произнасяне по подаденото от Х.С.М. ***.Оряховица,
заявление с вх. № 2113-04-869/15.06.2021 г., съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от настоящото
решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Х.С.М.
***, направените по делото разноски общо в размер на 1598 (хиляда петстотин
деветдесет и осем) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.