РЕШЕНИЕ
№ 991
гр. Пловдив, 01.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на четиринадесети март през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2942 по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на М.К.А., ЕГН **********, със адрес: ***, чрез
адвокат К.Т., против Ревизионен акт № Р-16001621000126-091-001/30.07.2021г.,
издаден от В. И. И. – началник на сектор ‚Ревизии“, възложил ревизията и Р. Б. Т. на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 538/14.10.2021 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който на
основание чл. 19, ал. 2, пр. 1 от ДОПК е ангажирана отговорността на оспорващия
за задължения на „Мега – 2020“ ООД, ЕИК ***, както следва: данък върху
добавената стойност за периода 01.07.2017г. – 30.04.2018г. в размер на 22736,32
лв. главница и 10133,03 лева лихва; корпоративен данък за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2018г. в размер на 3292,97 лева главница и 1092,85 лева лихва; данък
върху доходите и приравнени на тях правоотношения за периода 01.03.2017г. –
31.12.2018г. в размер на 2594,66 лева главница и 1084,55 лева лихва; вноски за
ЗО за периода 01.02.2017г. – 30.04.2019г. в размер на 2910,29 лева главница и
1254,33 лева лихва; вноски за ДОО – УПФ за периода 01.02.2017г.-31.12.2017г. в
размер на 1497,22 лева главница и 671,82 лева лихва; вноски за ДОО за периода
01.02.2017г.-31.12.2017г. в размер на 5599,57 лева главница и 2529,42 лева
лихва. В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Твърди се, че направените от органа по приходите констатации са формирани единствено
върху факти и обстоятелства, установени в хода на проведеното срещу дружеството
– длъжник ревизионно производство. Така проведената срещу оспорващия ревизия
била в противоречие с принципите за законност, обективност, служебно начало и
добросъвестност и право на защита. В резултата органите по приходите не
установили в условията на пълно доказване предпоставките за ангажиране
отговорността на оспорващия. Поддържа се, че не са налице три от кумулативните
предпоставки на чл.19, ал.2 от ДОПК. Твърди се, че не се установява недобросъвестно
поведение на РЛ, с което да е намалено имуществото на дружеството. Сочи се
липса на причинно-следствена връзка между действия на РЛ и невъзможността да
бъдат събрани установените задължения на дружеството, тъй като към момента на
възникването им не се установява дружеството да е притежавало нужните средства,
с които да ги покрие. Отделно невъзможността да бъдат събрани установените
задължения на дружеството се дължала и на пасивност от страна на ораните по
приходите, които не ангажирали доказателства, че са предприели всички възможни
мерки за обезпечаване на задължението. Възразява се и спрямо установените по
реда на чл. 19 от ДОПК задължения за лихви, тъй като същите се явяват извън
обхвата на отговорността на ревизираното лице. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез процесуалните си представители - юрисконсулт К. - Д., е на
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане
на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и
данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
6. Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001621000126-020-001/08.01.2021 г. /л.687/ на началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив,
в изпълнение на решение №
634/21.12.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001620002363-091-001/09.10.2020
г. е възложено извършване на данъчна ревизия на М.К.А. - в качеството му на
управител на „МЕГА-2020“ ООД, за установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задълженията на дружеството: за корпоративен данък за период от
01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода 01.03.2017г. – 31.01.2018г. и отговорност за данък върху добавената
стойност за периода от 01.07.2017г. – 30.04.2018г. Срокът за извършване на
ревизията е определен до три месеца от съобщаването на заповедта, което е
сторено по електронен път на 18.01.2021 г. Срокът е удължен със заповеди №
Р-16001621000126-020-002/19.04.2021 г. и № Р-16001621000126-020-003/19.05.2021
г. до 18.06.2021г., като към предмета на ревизията е включена и отговорността
на РЛ задължения за вноски за ДОО за периода 01.02.2017г. – 31.12.2017г. и
вноски за здравно осигуряване за периода 01.02.2017г. – 30.04.2019г.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621000126-092-001/09.07.2021
г. /л. 36/, въз основа на който възложилият ревизията и ръководителят на
ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001621000126-091-001/30.07.2021г. /л.
91/.
По жалба на М.К.А. е
издадено Решение № 538/14.10.2021 г. /л.
28/ от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото
производство ревизионен акт.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по
делото са представени заповеди на директора на ТД на НАП - Пловдив /л. 4-19/.
В съдържанието на всички
заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността
на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр.
чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
7. М.К.А. е вписан като
управител и съдружник в „МЕГА-2020“ ООД с ЕИК ***, притежаващ 55 % от капитала
на дружеството с номинал 1 лев, считано от 23.11.2016 г. до момента, за който
са установени декларирани и невнесени задължения на дружеството. Другият
съдружник, притежаващ 45 % от капитала на дружеството, е лицето А. П. Г. .
„МЕГА-2020“ ООД има регистрация по ЗДДС, считано
от 17.07.2017 г., която е служебно прекратена на 18.04.2018 г., поради наличие
на обстоятелството по чл. 176, т. 3 от същия закон - лицето системно не
изпълнява задълженията си по ЗДДС. Дружеството не разполага с недвижими имоти,
моторни превозни средства и дълготрайни материални активи.
В периода 2017 г. - 2018 г. дружеството е упражнявало дейност
ресторантьорство в обект - ресторант „Весело село“ в гр. София, район
„Триадица“, Борисова градина срещу БНР. За упражняваната от „МЕГА-2020“ ООД
дейност са били назначени общо 24 броя работници по трудов договор на длъжности
- готвач, сервитьор, общ работник, звукооператор, мияч на съдове,
касиер-счетоводител, салонен управител и технически секретар.
Дружеството е формирало публични задължения за
деклариран и невнесен косвен данък по СД по ЗДДС за периода 01.07.2017 г. -
30.04.2018 г., корпоративен данък по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г.
и задължителни осигурителни вноски по подадени декларации /обр. 6/ за периода от
01.02.2017 г. до 30.04.2019 г.
8. В хода на ревизията на М.К.А. са връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ от 10.02.2021 г., от 26.03.2021 г. и от
19.05.2021 г.; съставени са протоколи от 02.02.2021 г. и от 18.06.2021 г. за
приобщаване на доказателства от приключили предходни ревизии за установяване на
отговорност по чл. 19 от ДОПК на М.К.А. и на А. П. Г. ; както и протокол №
1693320/18.06.2021 г. за документирани проверки в информационните масиви на
НАП; приобщени са доказателства от проведена спрямо РЛ проверка, приключила с
протокол № П-16001619182508-073-002/24.04.2020 г.
Според представеното от РЛ обяснение, за
посочения период дружеството е представлявано от него, но решенията са взимани
от съдружниците; трудови договори, фактури, банкови документи, данъчни
декларации и други са подписвани от посоченото лице; всички първични счетоводни
документи са получавани и издавани от обекта на дружеството и от там са
изпращани към счетоводството в Пловдив.
Представени са счетоводни регистри и аналитични
ведомости на счетоводни сметки за 2017 г. /оборотна ведомост, главна книга,
журнал и аналитични ведомости на сметки 4011 „Доставчици“, журнал на сметка
4111 „Клиенти“, журнала на сметка 412/ и 2018 г. /оборотна ведомост, главна
книга, аналитична ведомост и журнал на сметка 4011 „Доставчици“ е сметка 4111
„Клиенти“, журнал на сметка 501 „Каса“/. За 2019 г. управителят М.А. декларира,
че „МЕГА-2020“ ООД не извършва дейност и не се обслужва от счетоводната
кантора.
За 2017 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0574760/20.03.2018 г., с която декларира приходи 791 413,10
лв., разходи 760 786,74 лв., счетоводна печалба 30 626,36 лв., данъчна печалба
30 626,36 лв. и корпоративен данък 3 026,36 лв. Според оборотната ведомост и
счетоводния баланс за 2017 г., дружеството декларира други вземания в размер на
91 хил. лв., от които: вземания от клиенти 1 050,00 лв., вземания от доставчици
6 169,88 лв., вземания от подотчетни лица 84 000,00 лв. Декларирана е и печалба
от текущата година 27 558,04 лв. За 2018 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92
от ЗКПО с вх. № 1600И0722955/19.03.2019 г., с която декларира приходи 23 444,28
лв., разходи 21 140,97 лв., счетоводна и данъчна печалба 2 303,31 лв. Според
оборотната ведомост за 2018 г. дружеството има вземания общо в размер на 88
029,88 лв., от които: вземания от клиенти 17 855,00 лв., вземания от доставчици
8 174,88 лв., вземания от подотчетни лица 70 000,00 лв. В счетоводния баланс за
2018 г. „МЕГА-2020“ ООД декларира други вземания в размер на 70 хил. лв., от
които вземания от подотчетни лица 70 000,00 лв. Ревизиращите органи са
установили, че сумата представлява сума на актива на баланса за 2018 г., което
не съответства на крайните салда по счетоводни сметки от оборотната ведомост за
2018 г. Декларираната печалба за текущата година е 2 072,98 лв.
Според представената главна книга за 2017 г. са
отразени записвания по дебита на сметка 422 „Подотчетни лица“ срещу кредитиране
на сметка 501 „Каса в левове“ със сума в размер на 84 000,00 лв. От хронология
на счетоводна сметка 422 „Подочетни лица" за периода 28.03.2017г. -
31.12.2017г. се установява, че сумата от 84000 лева е формирана от предоставени
служебни аванси по касов път, съгласно РКО както следва: РКО №1 /28.03.2017г. –
7000 лв., РКО №2 /2.04.2017г. – 7200 лв., РКО №3 /20.06.2017г. – 8000 лв., РКО
№4 /14.07.2017г. – 7800 лв., РКО №5 /24.07.2017г. – 8000 лв., РКО №6
/05.09.2017г. – 7000 лв., РКО №7 /02.10.2017г. – 7000 лв., РКО №8 /06.11.2017г.
– 8000 лв., РКО №9 /21.11.2017г. – 7000 лв., РКО №10 /11.12.2017г. – 8500 лв.,
РКО №11 /31.12.2017г. – 8500 лв.
Според главната книга за 2018 г. и журнала на
сметка 501 „Каса в левове“ са взети счетоводни операции по дебита на сметка 501
„Каса в левове“ срещу кредита на сметка 422 „Подотчетни лица“ с основание -
върнат аванс в размер на 14000,00 лв. Крайното салдо по сметка 422 „Подотчетни
лица“ към 31.12.2018 г. е дебитно /вземане/ и е в размер на 70000,00 лв. Не е
представена аналитичност на счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“, както и
първични счетоводни, от които да става ясно на кого и с каква цел са
представените служебните аванси.
9. Като доказателство е приобщен протокол №
1569295/16.03.2020 г., с който при предходна проверка са присъединени ИПДСПОТЛ
№ П-16001619182508-041-001/18.02.2020 г. до счетоводна кантора, обслужвала
„МЕГА-2020“ ООД - „Консулт 777“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и получени
документи и обяснения по повод връченото искане. Представени са: копие на
договор за счетоводно обслужване от 01.02.2017 г. между „МЕГА-2020“ ООД като
възложител и „Консулт 777“ ЕООД като изпълнител, по силата на който последното
приема да организира финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и
счетоводство, да съставя годишния счетоводен отчет на „МЕГА-2020“ ООД на
основание чл. 34, ал. 2 от ЗСч.; копие на пълномощно № 5409/11.04.2017 г.,
съгласно което М.К.А. с ЕГН **********, в качеството си на управител на
„МЕГА-2020“ ООД упълномощава Н. Т. К. , представляващ „Консулт 777“ ЕООД, да
представлява дружеството пред ТД на НАП Пловдив с подробно описаните в
констативната част на РД права. Според представените обяснения, за периода 2017
г. - 2018 г. първичните документи на дружеството са съставяни и събирани от
служителите на дружеството в обекта - ресторант „Весело село“ - Е. Д. и М. Р. ,
и същите ежемесечно са изпращани по служител, по имейл или с куриер. Оперативен
счетоводител на кантората е осчетоводявал и съставял счетоводните регистри, но
към момента вече не е служител на кантората. Според обяснението на лицето, за
периода 2017 г. - 2018 г. не знае кой е подписвал документите; има наличен печат в счетоводството, който се
използва за оформяне на трудови книжки и досиета на работниците; няма
информация кой друг е ползвал печата на дружеството; за резултатите по СД по
ЗДДС е осъществявана комуникация с М.А.; за периода 2017 г. - 2018 г. има
направени вноски към НАП, но не знае кой ги е правил ефективно; служителките Е.
Д. и М. Р. са подавали информация в
счетоводството относно трудовите договори. Допълнително са представени отчет за
приходите и разходите, счетоводен баланс и оборотна ведомост на „МЕГА-2020“ ООД
за 2017 г. и 2018 г.
10. С вх. № 94-00-2730/17.07.2020 г. са представени
писмени обяснения от А. П. Г. , в които е посочено че от 23.11.2016 до датата
на представяне на отговора, дружеството се представлява от М.К.А., но решенията
се взимат от двамата съдружници. Трудови договори и други документи, фактури,
банкови документи, данъчни декларации и други са подписвани М.К.А.. Всички
първични счетоводни документи за покупки и продажби се получават и издават от
обекта на дружеството и от там се изпращат към счетоводството в Пловдив.
11. На проведената среща между органите по приходите
и М.А., отразена в Протокол изх. № С190016-026-0044746/12.12.2019 г., са
разяснени фактите и обстоятелствата за задълженията на дружеството, размерът и
начина на погасяване. От страна на длъжника се поети ангажименти за: вноска в
размер на 4000 лв. за погасяване на задълженията по ИД до 17.12.2019 г.; през 2020 г. да се извършват плащания всеки
месец, считано от месец януари 2020 г., в размер на 2000 лв., а при възможност
и на по-големи суми за погасяване на задълженията по ИД. Във връзка с поетите
ангажименти на 20.12.2019 г. е направена е вноска в размер на 4 000 лв.
Съгласно протокол № С190016-026-0044746/12.12.2019 г., за периода от 01.01.2020
г. до момента не са внасяни суми за погасяване на публичните задължения на
дружеството.
Според писмо вх. № РД-21-3192/23.01.2020 г. от
Дирекция „Събиране“ дългът на дружеството не е обезпечен и е трудно събираем.
12. Предвид така установената фактическа обстановка
и с оглед спазване на указанията, дадени в решение № 634/21.12.2020 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив –
да бъдат установени факти и обстоятелства, подкрепящи фактическия състав на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в хода на повторната ревизия, органите
по приходите са предприели извършване на насрещни проверки на всички физически
лица, които са били в трудовоправни отношения с „МЕГА-2020“ ООД с цел
установяване дали същите са получавали авансови суми и кой се е разпореждал с
паричните средства, намиращи се в касата на дружеството. Резултатите от тези
проверки са подробно описани на стр. 24-29 от констативната част на РД, като по
същество същите се изразяват в това, че въпросните лица отричат да са
получавали и подписвали ПКО, РКО или фактури. Същите декларират, че не са
получавали суми, различни от трудовото им възнаграждение и не са се
разпореждали с парични суми на дружеството. Всички проверявани субекти сочат,
че лицето, което е оперирало с пари от касата на „МЕГА-2020“ ООД е единствено
неговият управител - М.К.А.. В този връзка от ревизираното лице са изискани
документи и писмени обяснения, но както в указания в съответните искания срок,
така и до датата на издаване на РД, респ. на РА от страна на М.К.А. не се
представят конкретни доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че
изтеглената и невърната в касата на дружеството парична сума от 70 000 лв. е
свързана със стопанската дейност на „МЕГА-2020“ ООД. Ревизираното лице е
представило писмено обяснение с вх. № 94-00-1020/ 26.03.2021 г. при ТД на НАП
гр. Пловдив, в което се твърди, че архивът на фирмата е съхраняван в
стопанисвания обект - ресторант „Весело село“, намиращ се в Борисовата градина
в гр. София и същият е бил унищожен от големи наводнения през лятото на 2020
година.
Въз основа на така посочените данни ревизиращият
екип е формирал заключението, че е налице „изписване“ от касата на „МЕГА-2020“
ООД през 2017 г. на парични средства в размер на 84 000,00 лв., без документи,
удостоверяващи това. Счетено е, че е налице липса на парични средства от касата
на дружеството в размер на 70 000,00 лв. към 31.12.2018 г. Прието е, че
изписаната сума от касата на дружеството е основание за вменяване на
отговорност на М.К.А. по чл. 19, ал. 2, предположение 1-во от ДПОК за невнесените задължения на
дружеството по СД по ЗДДС за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г., ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. и подадените декларации /обр. 6/ за периода от
01.02.2017 г. до 30.04.2019 г.
По отношение наличието на недобросъвестно
поведение на ревизираното лице е посочено, че декларираните обстоятелства би
следвало да са известни на ревизираното лице, което като управител носи пряка
отговорност за невнесените задължения, защото той е лицето, което се е
разпоредило с паричните средства на дружеството, вместо да погаси задълженията
му за данъци и осигуровки, а в случая става въпрос и за задължения за косвен
данък, който се плаща от клиентите на дружеството.
Според ревизиращите органи е налице и пряка
връзка между недобросъвестното поведение на М.К.А. и невнесените задължения на
дружеството, за които той като управител е знаел и като такъв е бил длъжен да
осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на юридическото лице,
включително като осигурява администрирането на задължения за данъци и
осигуровки. От друга страна публичните изпълнители са предприели всички
необходими процесуални действия, като е образувано изпълнително дело и е
наложен запор на банковите сметки на дружеството. Тъй като „МЕГА-2020“ ООД не
притежава активи, включително и авоари по банковите сметки, след като е
направено пълно проучване на имущественото състояние на дружеството и са
изчерпани всички изпълнителни способи спрямо длъжника, дългът е категоризиран
като трудно събираем. Счетено е, че са налице доказателства за причинна връзка
между невнесените, декларирани от „МЕГА-2020“ ООД, данъци и осигурителни вноски
и невъзможността органите по приходите да съберат установените публични
задължения на дружеството.
Предвид установените в хода на ревизията факти и
обстоятелства, органите по приходите са приели, че М.К.А. е лице, което е
участвало в ръководството и организацията на дейността на „МЕГА-2020“ ООД през
ревизирания период и има качеството на субект на отговорност по чл. 19, ал. 2,
предположение 1-во от ДОПК. В качеството му на такъв субект на лицето е вменена
отговорност по реда на посочената правна норма за декларирани и невнесени
данъчни и осигурителни задължения на дружеството по видове, периоди и в
размери, подробно описани по-горе в настоящото решение. Прилежащите лихви по
повод невнесените задължения, са изчислени от органите по приходите към датата
на издаване на оспорения акт.
13. От събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че задълженията на „МЕГА-2020“ ООД към
01.02.2021г. са общо в размер на 57396,81 лв., в това число главница – 38631,03
лв., въз основан на Декларация по ЗКПО за периода 2017 г. – 2018г., Декларация
обр. 6 за периода 01.02.2017г. – 30.04.2019г. и СД по ЗДДС за периода
01.10.2017г. – 30.04.2018г. За събиране на публичните вземания на 05.09.2017г.
е образувано изпълнително дело № *********/2017г. по описа на Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. До
длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх. №
170016-048-0154585/05.09.2017г., връчено на декларирания адрес на 01.03.2008г.
с обратна разписка.
Издадено е постановление № С180016-022-0004974/07.02.2018г.
за налагане на обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки на длъжника в
ТБ „Д“ АД и ТБ „Уникредит Булбанк“ АД (без достатъчно авоари), и е изпратено
запорно съобщение за превод на суми при евентуални парични постъпления.
Постановлението е връчено на 30.10.2018г.
След пълно проучване на имуществото на длъжника е
установено, че дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи и друго
имущество, което да послужи за обезпечаване на дълга, поради което производството
по принудително изпълнение е прекратено с разпореждане №
С200016-035-0213615/10.03.2020г.
14. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо
лице – В.Б., чието заключение се прие без заявени възражения от страните и се
кредитира с доверие от съда. Експертът е установил, че през 2017г. и 2018г.
дружеството „МЕГА-2020“ ООД не е било в състояние да заплати декларираните
задължения към бюджета, тъй като не е разполагало с паричен ресурс. Основна
причина за това са невъзстановените или неотчетени аванси, предоставени през
2017г. на подотчетни лица. За тези счетоводни операции не е заведена аналитична
отчетност, поради което не може да се установи за какво са използвани авансите
в размер на 70000 лева, които не са отчетени към края на годината. В съдебно
заседание експертът пояснява, че принципно тези средства може да са били
използвани за разходи, свързани с дейността на дружеството, но доказателства в
тази насока не се откриват в счетоводството на лицето. Извън тези суми, в
периода 2017 г. – 2018г. с наличните по сметка 510 „каса в лева“ средства е
можело да се покрият само част от задължения на дружеството. Взетите счетоводни
записвания за дадените аванси сочат на паричен поток от налични средства при
запазено съотношение приходи - разходи, които са изведени от касата без данни
кои са лица, които са ги получили и за какво са били използвани.
V. От правна страна:
15. В разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани
предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена
отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или
управители на задължено лице по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК. Материално-правните
норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази
отговорност, различни по своя фактически състав.
В настоящия случай,
предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на
лична имуществена отговорност в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. За
ангажиране на отговорността е необходимо кумулативно да бъдат удовлетворени
следните условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира,
да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено
лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните
задължения; 2) недобросъвестно поведение на това лицето, довело до намаляване
на имуществото на задълженото лице; 3) причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице
обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е
ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото. Действията, с които е засегнато имуществото са
посочени в т.1 и т. 2 на правната норма: извърши плащания в натура или в пари
от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
Според легалната дефиниция
в пар. 1, т. 15 от ДР на ДОПК, "Скрито разпределение на
печалбата" са начислените разходи от данъчно задължените лица в полза на
съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите
на директорите, на управителните и на надзорните съвети, на едноличните собственици
и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност“.
С оглед характера на
отговорността по чл. 19 от ДОПК, доказателствената
тежест за установяване на елементите от фактическия състав е върху органа по
приходите, който има задължението да установи наличието на посочените по-горе
предпоставки в условията на пълно доказване.
Относно обезпечаването на
публичните вземания нормата на чл. 121 от ДОПК предвижда възможността органите
по приходите в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт да поискат
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето
Нормата на чл. 216, ал. 1
от ДОПК предвижда и защита срещу недобросъвестни действа, като обявява за
недействителни по отношение на държавата, възмездни сделки с имуществени права
на длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели и сделки, извършени
във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
Условие за недействителността на сделките е да са сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения
При тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че по отношение на ревизираното лице безспорно се установява първата
предпоставка в хипотезите на чл. 19, ал. 2 от ДОПК – качеството на собственик и
управител на задължено лице към момента на установяване на задълженията.
Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2
от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило
имуществото на задълженото лице, в резултат на изведени от касата на
дружеството суми в размер на 70000 лева в периода 2017г., без водена
аналитичност на счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“, както и без първични
счетоводни документи - разходни касови ордери и приходни касови ордери, от
които да се удостовери на кого и с каква цел са представените служебни аванси.
При защитна теза на жалбоподателя, че тези суми са използвани за покриване на
текущи разходи на дружеството, на първо място се обосновава извод, че именно
той е оперирал с парите от касата на „МЕГА-2020“ ООД, в каквато насока са и
данните от всички насрещни проверки в хода на ревизията, а на следващо място се
поставя в доказателствената му тежест да удостовери, факти и обстоятелства, от
които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Подобно доказване не бе
проведено успешно от РЛ. Както в хода на административното производство, така и
пред съда оспорващият не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е
възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за
безспорно същият да е бил разходен за дейността на дружеството. При това положение
се обоснова извод, че средствата предоставяни като служебни аванси по същество
представляват именно "скрито разпределение на печалбата" под формата
на начислени разходи от РЛ, който не е свързан с осъществяваната стопанска
дейност на дружеството. След като не се повдига спор по това, че решенията за
управление на дружеството са вземани от двамата собственици, а документацията е
подписвана преимуществено от РЛ, то присъщо е разпределените суми да са в полза на тези
съдружниците, при липсата на доказателства
да са предоставяни в полза на трети лица.
По отношение на третата и четвъртата предпоставки
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената
връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения
като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено
имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се
приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка
между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните
задължения на дружеството. Тоест следва да е налице волево недобросъвестно
поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това
поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест
извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за
несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото
състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал.1 и ал. 2 от ДОПК преди
и след твърдяното недобросъвестно поведение.
В случая от доказателствата по делото и
неоспореното заключение на вещото лице се установява, че в периода 2017 г. –
2018г. с наличните по сметка 510 „каса в лева“ средства дружеството е можело да
покрие само част от задълженията си. Невъзможността за покриване на тези
задължения в последствие се дължи основно на невъзстановените или неотчетени
аванси, предоставени на подотчетни лица. Така удостоверените факти не подкрепят
тезата на оспорващия, че дружеството изначално не е притежавало нужния ресурс
за покриване на публичните си задължения.
За уникалността на причинно - следствената връзка е
без значение соченото от оспорващия обстоятелството, че публичните задължения
на дружеството са възникнали след разходването на процесните суми. Определящ в
случая се явява фактът, че с действията си РЛ е ограничило, респ. напълно
лишило от възможност дружеството да покрие както текущите си публични
задължения, така и бъдещите си публични задължения. Пряк резултат от
недобросъвестното поведение на РЛ се явява невъзможността за удовлетворяване на
фиска.
Така очертаната каузална връзка не е прекъсната
поради ненавременни действия или
бездействие на публичния изпълнител. Напротив фактите сочат, че съвсем
адекватно, за погасяване на изискуемите, определени по основание и размер
задълженията за периоди с начало от 2017г., на 05.09.2017г. е образувано
изпълнително дело № *********/2017г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Пловдив като до длъжника е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение.
Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на дружеството, но
поради липсата на имущество и активи, единственият възможен способ за
обезпечаване на задълженията се е явявал запорът на банкови смети. В
тази насока своевременно са предприети и
действия от публичния изпълнител на 07.02.2018г., но банковите сметки на
дружеството вече са били без достатъчна наличност.
Недобросъвестност в действията на РЛ се
установяват и във връзка с неизпълнение на постигнатото споразумение за
разсрочено погасяване на задълженията на дружеството, което като краен резултат
е довело до обективна невъзможност за удовлетворяване на публичните взискатели
и прекратяване на производството по принудително изпълнение на 10.03.2020г.
Именно настъпилият в периода 2017г. - 2018 г.
дефицит в активите на дружеството, в резултат от поведението на РЛ, се явява в
пряка причинно следствена връзка, която като карен резултата е довела до
обективна невъзможност за погасяване на публичните задължения на данъчния
субект, въпреки предприетите от органите по приходите действия. Поведението на
ревизираното лице се установява в условията на еднозначна каузалната връзка като
единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. В
случая това обстоятелство е обективно и не може да бъде преодоляна, чрез
действия на приходната администрация, които да прекъсната връзката между цел и
следствие.
След като е налице кумулативният фактически състав
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, законосъобразно е ангажирана
отговорността на ревизираното лице за задълженията на „МЕГА-2020“ ООД за
декларирани и невнесени задължения на дружеството за данък върху добавената
стойност по СД по ЗДДС, корпоративен данък по ГДД по чл. 92 от ЗКПО, данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения, вноски за ЗО, ДОО и УПФ - за осигурители по декларации
/обр. 6/ за посочените по-горе периоди и размери.
Според задължителната съдебна практика, отразена в
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и
ІІ колегия, отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва
установеното задължение за лихви на главния длъжник. Тоест възраженията на
жалбоподателя и в тази им част се явяват неоснователни. Органите по приходите
законосъобразно са установили в тежест на РЛ и дължимите лихви за непогасените
в срок публични задължения на дружеството.
VI. По съдебните разноските:
16. При този изход на делото на данъчна администрация
се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.
1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатират в размер на 2191,91 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.А., ЕГН **********, със адрес: ***,
чрез адвокат К.Т., против Ревизионен акт
№ Р-16001621000126-091-001/30.07.2021г., издаден от В. И. И. – началник
на сектор ‚Ревизии“, възложил ревизията
и Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 538/14.10.2021 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2, пр. 1 от ДОПК е ангажирана
отговорността на оспорващия за задължения на „Мега – 2020“ ООД, ЕИК ***, както
следва: данък върху добавената стойност за периода 01.07.2017г. – 30.04.2018г.
в размер на 22736,32 лв. главница и 10133,03 лева лихва; корпоративен данък за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. в размер на 3292,97 лева главница и 1092,85
лева лихва; данък върху доходите и приравнени на тях правоотношения за периода
01.03.2017г. – 31.12.2018г. в размер на 2594,66 лева главница и 1084,55 лева
лихва; вноски за ЗО за периода 01.02.2017г. – 30.04.2019г. в размер на 2910,29
лева главница и 1254,33 лева лихва; вноски за ДОО – УПФ за периода
01.02.2017г.-31.12.2017г. в размер на 1497,22 лева главница и 671,82 лева
лихва; вноски за ДОО за периода 01.02.2017г.-31.12.2017г. в размер на 5599,57
лева главница и 2529,42 лева лихва.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********, със адрес: ***, да заплати
на Национална агенция по приходите, сумата от 2191,91 лева /две хиляди сто
деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, представляващи съдебни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: