РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр.Силистра , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Мирена В. Стефанова
Прокурор:Свилен Георгиев Тодоров (ОП-
Силистра)
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203400600205 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №250 от 15.07.2020г. постановена по НОХД №309/2019г.,
Силистренски районен съд е признал подс.А. И. А. за невиновен в това, че на
20.10.2017г. в гр.Силистра, от механа „Хъшове“, находяща се по ул.“Добрич“
№170 в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 347,69 лева, собственост на Р.Г.Н. и чужди движими вещи на обща
стойност 313,40 лева, собственост на П. Г. С., без необходимото съгласие и с
намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.304 НПК го е
оправдал по обвинението по чл.196, ал.1, т.1, вр.с чл.194, ал.1, вр.с чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при РП-
Силистра, който я счита за необоснована и неправилна, тъй като подсъдимия
е оправдан независимо, че по делото са събрани достатъчно доказателства
обосноваващи обвинението както от фактическа, така и от правна страна.
Според прокурора не са анализирани и преценени всички събрани годни
доказателства, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната
фаза. Предвид на това, прокурора предлага на въззивната инстанция да
отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подс.А. за виновен по
1
предявеното обвинение. В съдебно заседание протеста се поддържа от
представителя на Окръжна прокуратура-Силистра, според когото по делото
са налице преки и косвени доказателства, които по непротиворечив и
последователен начин сочат, че именно подс.А. е автор на престъплението, за
което е обвинен. Според прокурора, съдът е направил неправилна оценка на
доказателствата, поради което неправилно е приложил и материалния закон,
предвид на това иска от въззивната инстанция да признае подсъдимия за
виновен по предявеното обвинение, и му наложи наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Подс.А. И. А. редовно призован, явява се лично и заедно с адв.Г.
Последната иска от въззивната инстанция да остави без уважение протеста на
РП-Силистра и да потвърди първоинстанционната присъда. Според адв.Г., по
делото липсват доказателства, на базата на които да се даде отговор на
въпросите кога, кой и по какъв начин е извършил престъплението. Според
защитата първоинстанционния съд е преценил събраните доказателства и е
постановил един правилен и обоснован акт.
Подс.А. заявява, че не е извършил престъплението, а в правото му на
последна дума иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата на
районния съд.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изнесени в протеста, становището на страните, както и доказателствата по
делото, констатира следното:
Първоинстанционния съд е установил от фактическа страна, че през
есента на 2017г., свидетелите Н. и С. работили в кухнята на механа „Хъшове“
в гр.Силистра. На 20.10.2017г. били на работа втора смяна, за времето от
15.00ч до 23.00часа. Тогава както винаги оставили личните си вещи върху
фризер, непосредствено преди кухнята в задната част на заведението. Около
22.00часа установили тяхната липса, и сигнализирали за това органите на
полицията и работодателя си. Св.Н. съобщава за липсващи дамска частта с
намиращото се в нея портмоне, съдържащо сумата от 95 лева, лична карта,
2бр. дебитни карти на ДСК, карта за библиотека, мобилен телефон Нокиа-100,
със СИМ карта на Виваком, мобилен телефон Самсунг Галакси, със СИМ
карта на Теленор, носни кърпички, медикаменти, найлонова торбичка, дамска
блуза с дълъг ръкав, ключове за секретни брави и чип, различни документи.
Св.С. съобщава за липсващи дамска чанта с намиращо се в нея портмоне и
сумата от 5 лева, здравна книжка, лична карта, карта за намаление в магазин
СБА, кредитна карта на БНБ Париба, цигари Карелия, дамски дезодорант
Рексона, кърпички за грим, спирала Ъмбрела, молив за очи, пудра Ипала,
четка за коса и ключове за секретна брава.
На 23.10.2017г. пред инспектор в РУМВР-Силистра Денислав Вълев, в
сградата на управлението се явили последователно и подс.А..и св.Г.
Последния предал лична карта на името на П. Г. С., банкова карта на ДСК на
2
името на Й. П., карта на БНБ Париба, отрязък с надпис ПИН код 1918 на ДСК,
2бр.касови бележки за покупки от магазин Сува-гр.Силистра, мобилен
телефон Нокиа 100, със СИМ карта на Виваком, СИМ карта на Теленор,
капак за мобилен телефон Нокиа, носни кърпички, лична карта на името на Р.
Г. Н., карта ДСК.
Подс.А. предал карта за отстъпка в магазин АБС, найлонов плик
съдържащ допълнително споразумение №2687/2017г. по описа на Община
Силистра, доп.споразумение №529/2017г. на Община Силистра, трудов
договор №8/2017г. между Р. Н. и „Фортуна Мар“ ЕООД, епикриза №4893 на
Й.Д.П., ТЕЛК решение, смъртен акт, пълномощно на името на Р.Г.Н. и
удостоверение за наследници. Полицейския служител Вълев оформил три
протокола за доброволно предаване.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации
относно липсата на категорични доказателства, от които да се направи
безспорния извод, че подсъдимия А. е автор на извършеното деяние са
правилно установени. При оценката на доказателствената съвкупност не са
допуснати логически грешки, и не са направени превратни правни изводи.
Решаващия съд е анализирал свидетелските показания и писмените
доказателства, и вследствие на това е изложил съображенията си, кои от тях
кредитира и кои не. Достигнатите въз основа на това правни изводи са
правилни и се споделят от настоящата инстанция.
В тази връзка протеста е неоснователен.
И според настоящата инстанция, с оглед установената фактическа
обстановка не са налице безспорни доказателства, изключващи всяка друга
версия за противозаконното отнемане на инкриминираните вещи само и
единствено от страна на подсъдимия. Именно поради наличието на този
доказателствен дефицит се налага извода, че не е доказано авторството на
престъпното деяние, предвид на което е и спорна причинно следствената
връзка между противозаконното отнемане на инкриминираните вещи и
действията на подсъдимия.
Предвид на това, въззивната инстанция не споделя вижданията на
представителя на Окръжна прокуратура, че в тази връзка са налице
достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи виновното поведение
на подс.А. Прокурора сочи и кои са според него тези доказателства.
На първо място според прокурора, това са показанията на св.В. Г., които
са били „преки доказателства за това, че именно подсъдимия е донесъл
вещите, които са предмет на кражбата“. Според въззивната инстанция,
показанията на св.Г. имащи отношение към този факт на доказване се
отличават със своята противоречивост и неубедителност, което е отчетено и
от първоинстанционния съд.
Така например по този повод св.Г. е заявил в съдебно заседание:
3
„Понеже аз пия „метадон“ и съм заспал. През това време той влязъл /А./ у
нас, стоял и оставил някакви неща в хола. Сутринта когато се събудих ги
видях и ми заприличаха, че това са крадени неща“. След това уточнява, че
подсъдимия е идвал два пъти, като първия път е бил сам, а след това
придружен от св.Ш. С., и вещите са оставени втория път.
В тази връзка св.Г. е посочил: „Дефакто втория път като са дошли ме
събудиха да ми кажат, че си тръгват. Не зная кога са дошли и колко време са
стояли, но когато ме събудиха беше рано сутринта, около 3:00-4:00 часа“.
На въпрос на прок.Йовев защо сочи конкретно подсъдимия като човека
оставил вещите, след като и св.С. е бил там, св.Г. отговаря: „Е ми, защото не
зная. Дефакто той ги е оставил на масата в хола“.
Несигурност се констатира в показанията на св.Г. и по отношение на
факта, кога е предал вещите на органите на полицията. Според него това е
станало още на следващия ден сутринта, т.е. на 21.10.2017г. /в
предварителните сведения дадени при предаване на вещите на 23.10.2017г., Г.
е посочил датата 20.10.2017г. вечерта, на посещението на А. и Ш./, но от
протоколите за доброволно предаване е видно, че това е станало на
23.10.2017г.
В единия от протоколите, които са подписан от св.Г. е посочено: „Тези
вещи бяха оставени от А. и Ш. в нас на 20.10. срещу 21.10.2017г., а в другия:
„Тези вещи бяха оставени на леглото в хола в нас от А. и Ш.“.
Протоколите са съставени от Денислав Иванов Вълев-инспектор при РУ-
Силистра. Това лице е разпитано в съдебно заседание в качеството му на
свидетел, но впоследствие съдът не е ценил показанията му, позовавайки се
на разпоредбата на чл.118, ал.1, т.2 и ал.2 НПК. Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Силистра оспорва решението на първоинстанционния съд, като
изтъква обстоятелството, че при съставянето на тези протоколи не е било
образувано досъдебно производство, действията на Вълев не са такива по
разследването и по отношение на него е неприложимо ограничението по
чл.118 НПК.
Тази позиция не се споделя от въззивната инстанция. Както бе посочено,
инкриминираните вещи са били предадени от подсъдимия и св.Г. на
полицейски инспектор Денислав Вълев, за което са съставени и три
протокола за доброволно предаване. По този начин, инкриминираните вещи
са приобщени като доказателства по делото. В кориците на същото липсва
нарочен протокол /както твърди представителя на Окръжна прокуратура-
Силистра/ по чл.159 НПК. В тази връзка следва да се отчете правната
стойност на протоколите за доброволно предаване като писмени
доказателствени средства, удостоверяващи извършени действия по
разследването. По този начин се извършва приобщаване на доказателствата
по делото, и се установява връзката на вещите с други относими към
разследването факти. Ето защо и служителите, които примат и прилагат
4
такива вещи, са такива, които извършват функция по разследването и попадат
в обхвата на забранителната хипотеза по чл.118, ал.2 НПК и поради това, не
могат да се установяват в друго процесуално качество, в частност в
качеството на свидетели.
В потвърждение на горното са и приложените по делото постановление
на наблюдаващия прокурор, и протоколи за връщане на веществени
доказателства от разследващия полицай, в които недвусмислено се сочи, че
протоколите за доброволно предаване се приемат като част от „необходимите
процесуално-следствени действия, с оглед разкриване на обективната
истина“.
Действително, първоинстанционния съд е допуснал грешка като е
разпитал полицейския инспектор Вълев в качеството му на свидетел, но
впоследствие с отказа да цени неговите сведения, е санирал това нарушение.
На следващо място, като пряко доказателство установяващо авторството
на деянието прокурорът сочи обстоятелството, че в определен период от
време, подсъдимия е ползвал един от инкриминираните телефони, и по-
специално телефон „Самсунг Галакси“. Този факт не се отрича от
подсъдимия, който заявява, че телефона му е даден от св.Г. в замяна на
предоставеното му от А. наркотично вещество. Както е известно, обясненията
на подсъдимия освен средство на защита, са и вид доказателствено средство,
което съдът не може декларативно да отхвърли, без да ги е съпоставил с
останалите доказателствени източници. Именно след като е сторил това,
първоинстанционния съд е изложил позицията си относно достоверността на
поднесената информация, за значимите факти и обстоятелства. Тази позиция
се споделя от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето й. Тук
е мястото да се посочи, че освен вещите предадени от подсъдимия на
органите на полицията, такива, в по-голямо количество са предадени и от
св.Г.
Изтъкваното от прокурора обстоятелство, че няколко дена преди
инкриминираната дата подсъдимия е забелязан в механа „Хъшове“ в
„помещения, в които нямат достъп външни лица“, не може да се ползва с
изключителна доказателствена тежест и категоричност, доказваща по
несъмнен начин авторството на деянието.
Предвид на горното, въззивната инстанция счита, че по отношение на
това, извършено ли е престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.с чл.194, ал.1 НК,
какво е участието на подс.А. в него, и налице ли е причинно-следствена
връзка между умишлено противоправно поведение на подсъдимия, и
противозаконното отнемане на инкриминираните вещи, както и досежно
другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на дееца,
съществуват сериозни съмнения. Съгласно чл.303, ал.1 НПК, присъдата не
може да почива на предположения, а в случая събраните доказателства в
своята съвкупност не представляват система от факти, която да води до
единствено възможен извод, изключващ всички останали, че именно подс.А.
5
умишлено и противозаконно е отнел инкриминираните вещи, от владението
на свидетелите Н. и С.
Ето защо, въззивната инстанция на свой ред достига и споделя извода на
решаващия съд, че не може да се приеме за категорично доказано авторството
на деянието.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 НПК,
въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №250 от 15.07.2020г. постановена по НОХД
№309/2019 на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6