Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, ГО, ІV Б въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д.
№ 3189 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК.
С решение №
1265/21.02.2019г. по гр.д.№ 3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен състав, е потвърдено решение № І-40-79/10.10.2016г. по гр.д.№ 15919/2013г. на Софийски районен съд,
40ти състав, допълнено с решение № 34805/13.02.2017г. по гр.д.№ 15919/2013на
СРС, 40 ти състав, и двете поправени с решение № 98854/21.04.2017г. по гр.д.№
15919/2013на СРС, 40 ти състав, като е върната като просрочена подадената от Ц.П.К.
насрещна въззивна жалба срещу обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени
предявените от него искове срещу Б.К. и Я.С. за осъждане на всеки от тях да
заплати сумата от по 5 000 лева – обезщетение за претърпени от К.
неимуществени вреди от непозволено увреждане – отказване на помощ срещу побой
на 25.05.2008г., нанесен от Р.Й. и Р.Й. ***, ведно със законната лихва върху
присъдените суми от 25.05.2008г. до окончателното и изплащане. Отхвърлено
е и искането за присъждане на разноски, направено от Я.С. и Б.К..
От името на Я.С.,
чрез адв. Г., е подадена молба с вх.№
39344/22.03.2019г.,с която се моли въззивното решение
да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК, като производството по отношение
на Я.С. бъде прекратено. Излагат се твърдения и че процесуалният представител
на С. е получил призовка да се яви в проведеното на 26.11.2018г. съдебно
заседание, във връзка с което е бил сключен договор за правна защита и
съдействие и договорено възнаграждение в размер на 600 лева. Посочва се, че в
проведеното открито съдебно заседание пред Софийски градски съд, С. е бил
заличен от списъка на лицата за призоваване, но нямало изричен акт, с който
производството по отношение на него да е прекратено. Предвид това се моли и на
основание чл. 248 от ГПК въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Ц.К. бъде осъден да заплати на Я.С. сторените
разноски за адвокатски хонорар съгласно списък по чл. 80 от ГПК, приет по делото
в проведеното на 26.11.2018г. съдебно заседание.
По делото е
депозирана молба с вх. № 46572/05.04.2019г. и от името на Б.С.К., чрез
процесуалния му представител – адв. Г.. С молбата е
направено искане за допълване на постановеното от СГС решение, като бъде
включен и диспозитив, с който производството по
делото е прекратено по отношение на Б.К.. Излагат се твърдения, че Б.К. и бил
призован за проведеното на 26.11.2018г. съдебно заседание и е упълномощил адв. Г. да го представлява, която се явила в съдебното
заседание. Подчертава се, че по делото бил подписан договор за правна защита и
съдействие между нея и Б.К. и приет списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо се моли въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските,
като в полза на Б.К. бъдат присъдени сторените от него разноски.
В срока за
отговор от Ц.К. е взето становище и по подадените от Б.К. и Я.С. молби, като
същият е посочил, че счита молбите за неоснователни. Подчертава се, че на Б.К.
и Я.С. не бил връчен препис от въззивна жалба, от
насрещната въззивна жалба и от отговора по нея. Сочи
се, че процесуалните представители на молителите са знаели, че решението на СРС
по отношение на тях е влязло в сила, като се твърди, че двамата са имали възможност
да встъпят в процеса. Направено е изрично възражение, че претендираните
от Б.К. и Я.С. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Въззивното производство е било образувано по подадена въззивна жалба от името на Р.К.Й.
и Р.К.Й. срещу решение № І-40-79/10.10.2016г. по
гр.д.№ 15919/2013г. на Софийски районен съд, 40ти състав, с което на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Р.К.Й. и Р.К.Й. са осъдени да заплати на Ц.П.К. сумата от
по 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционална лабилност,
раздразнителност, тревожност, снижение на поривите, неустойчивост на интересите
и трудовите инициативи, от непозволено увреждане – причинени увреждания на
25.05.2008г. в с.Д., ул. „*******. По делото е подадено въззивна
жалба от Р.К.Й. и Р.К.Й. и срещу решение № 34805/13.02.2017г. постановено по
гр.д.№ 15919/2013г., с което ответниците са били
осъдени да заплатят и законна лихва върху главницата от 3000 лева, считано от
25.05.2008г. до окончателното и изплащане.
От
Ц.П.К. е подадена насрещна въззивна жалба срещу
решението на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове
срещу Б.К. и Я.С. за осъждане на всеки от тях да заплати сумата от по
5 000 лева – обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди от
непозволено увреждане – отказване на помощ срещу побой на 25.05.2008г., нанесен
от Р.Й. и Р.Й. ***, ведно със законната лихва върху присъдените суми от
25.05.2008г. до окончателното и изплащане.
Пред Софийски
градски съд е проведено открито съдебно заседание на 26.11.2018г., за което са
били призовани и Б.К. и Я.С., които не са се явили лично, но са изпратили свои
процесуални представители – съответно адв. Г. за С. и
адв. Г. за К.. В проведеното съдебно заседание и адв. Г. и адв. Г. са заявили, че
по отношение на представляваните от тях ответници първоинстанционното решение е влязло в сила и нямат интерес
от участието в производството пред въззивния съд, но въпреки това претендират разноски.
Във връзка с
изявлението на адв. Г. и адв.
Г. въззивният състав е посочил, че срещу решението в
частта, с която са отхвърлени исковете на Ц.П.К. срещу Б.К. и Я.С., не е
постъпила въззивна жалба и няма искане за осъждане на
същите, а Б.К. и Я.С. са били призовани само с оглед възможността по чл. 265 от ГПК да се присъединят към жалбата на Р.Й. и Р.Й.. Предвид това, Б.К. и Я.С. са
били заличени от списъка на лицата за призоваване.
След запознаване
с материалите по делото Софийски градски съд е постановил р решение №
1265/21.02.2019г. по гр.д.№ 3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното
решение, като е върната като просрочена подадената от Ц.П.К. насрещна въззивна жалба срещу обжалваното първоинстанционно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу Б.К. и
Я.С. за осъждане на всеки от тях да заплати сумата от по 5 000 лева –
обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди от непозволено увреждане –
отказване на помощ срещу побой на 25.05.2008г., нанесен от Р.Й. и Р.Й. ***,
ведно със законната лихва върху присъдените суми от 25.05.2008г. до
окончателното и изплащане. В мотивите на решението си Софийски градски съд
изрично е посочил, че явилите се в откритото съдебно заседание лица, не са
страни във въззивното производство, поради което на
същите не следва да се присъждат разноски. Така формираната от съда воля е била
обективирана и в диспозитива
на въззивното решение, като изрично е постановено
отхвърляне на исканията на Б.К., Т.К. и Я.С. за присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззивното решение е било
връчено на процесуалния представител на Б.К. на 06.03.2019г. и процесуалния
представител на Я.С. на 11.03.2019г.
След анализ на
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Молбите на Б.К.
и Я.С. с искания по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК са направени от процесуално
легитимирана лица, в рамките на законоустановения
едномесечен срок от връчване на решението, предвид обстоятелството, че решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
Относно основателността на искането по чл. 250 от ГПК настоящият състав приема следното:
Допълване по
реда на чл. 250 от ГПК на постановено решение се налага тогава, когато същото
не обхваща целия спорен предмет, т.е когато съдът не се е произнесъл по цялото
спорно право, по един от съединените искове или по други искания, които са
свързани с главния предмет на делото. В разглеждания случай съдът в мотивите на
решението си е формирал воля, че са налице предпоставките за връщане на
насрещната въззивна жалба на Ц.П.К., която е намерила
своя израз и в диспозитива на решението, с връщането
на която производството по нея е счита за прекратено, без да е необходимо съдът
да се произнася с допълнителен диспозитив за това. Не
е налице пропуск на въззивния състав да се произнесе
по какъвто и да е друг въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното производство, който да налага прекратяване на
делото, още повече по отношение на Б.К. и Я.С., доколкото същите не са били
страни в производството пред въззивната инстанция,
поради което и в проведеното на 26.11.2018г. съдебно заседание същите са били
заличени от списъка на лицата за призоваване. С оглед изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основание за допълване на решението по посочения
от молителите начин и исканията им следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на искането на Б.К. и Я.С. за изменение
на въззивното решение в частта за разноските по реда
на чл. 248 от ГПК, настоящият съд приема следното:
Правото на разноски
е признато от закона имуществено право за възмездяване
на страната за разноските
по извършените процесуалните действия и за защита по
иницииран срещу нея съдебен процес. В настоящия случай Б.К. и Я.С. не са били страни във въззивното производството, доколкото по отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила и не е било
обжалвано. В този смисъл са и изявленията на процесуалните им представители,
явили се в проведеното пред Софийски градски съд открито съдебно заседание,
които изрично са посочили, че спрямо тях решението на Софийски районен съд е
влязло в сила. Именно поради това и същите за били заличени от списъка на лица
за призоваване, без да се е налагало производството спрямо тях да бъде
прекратено, тъй като такова не е било образувано. Б.К. и Я.С. са били призовани
да се явят в открито съдебно заседание пред въззивния
съд единствено с оглед възможността същите да се присъединят към подадената от
другите двама ответници въззивна
жалба по реда на чл. 265 от ГПК.
В действителност
от страна на Ц.К. е била депозирана насрещна въззивна
жалба, но същата въпреки че се е отнасяла до решението на първоинстанционния
съд в частта, с която исковете срещу Я.С. и Б.К. са били отхвърлени, не е била
връчвана на нито един от двамата, поради което между същите и съдът не е
възникнало процесуално правоотношение и същите не са станали страни във въззивното производство. Това е било и становището на
техните процесуални представители, които в зала изрично са заявили, че нямат
интерес от участието във въззивното производство,
доколкото първоинстанционното решение за тях е влязло
в сила. Предвид това не намира приложение нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК,
съгласно която при прекратяване на делото право на разноски има и ответника,
доколкото Я.С. и Б.К. не са придобили качеството въззиваеми
страни въпреки подадената насрещна въззивна жалба.
Воден
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 39344/22.03.2019г на Я.Н.С., в която са обективирани
искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 1265/21.02.2019г. по гр.д.№
3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен състав, и
искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1265/21.02.2019г. по гр.д.№
3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен състав в
частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 46572/05.04.2019г на Б.С.К., в която са обективирани
искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 1265/21.02.2019г. по
гр.д.№ 3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен
състав, и искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1265/21.02.2019г.
по гр.д.№ 3198/2018г. по описа на СГС, ІV Б въззивен
състав в частта за разноските.
Определението
може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от получаване на препис от него пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.