Р Е Ш
Е Н И Е
гр. И., 10.11.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 88 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и л. 92 ЗЗД от „А Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „К.“ № 1 против „К. Г. И.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. И., ул. „К. М.№ 17 за установяван
съществуването на вземане в размер на 2891,37 лева, формирано както следва:
главница в размер на 657,67 лв. - неизплатени суми за далекосъобщителни услуги;
1508,70 лева - неизплатени суми за устройство по договор за продажба за изплащане
от 27.04.2018г. до 16.10.2018; 725,00 лева, неустойка, начислени за едностранно
прекратяване на договора по вина на абонати, ведно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед на изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4023545, като за периода от 27.04.2018 г. до
16.10.2018 г. ответникът не е заплатил в сроковете съгласно договора и общите
условия на „АБ.“ задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска, като се твърди,
че услугите, за които са издадени фактури не са били активни през процесния
период. Твърди се, че общите условия не са били подписани от длъжника. Прави се
възражение за прекомерност на неустойката, както и за нищожност на същата
поради противоречие с добрите нрави. Оспорват се представените фактури и
размера на задължението
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422
ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от
приложеното ч.гр.д. № 651/2020 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е
издадена Заповед № 433/24.09.2020 г. за изпълнение по чл.410
ГПК за сума в размер на 657,67 лв. - неизплатени суми за далекосъобщителни
услуги; 1508,70 лева - неизплатени суми за устройство по договор за продажба за
изплащане от 27.04.2018г. до 16.10.2018; 250 лева неустойка за 10 месечни
абонаментни такси без ДДС по отношение на № **********, 100 лева неустойка за
невърнато оборудване от 23.09.2018 г., , 275,00 лева неустойка за 11 месечни
абонаментни такси по отношение на № **********,
100 лева неустойка за невърнато оборудване от 23.09.2018 г.. Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в
законоустановения срок.
От
представения по делото договор за далекосъобщителна услуга № ********* от
25.02.2014 г. се установява, че между „АБ.“ /с предишно наименование „М.“ ЕАД/ и „К. Г. И.“ ЕООД са съществували облигационни отношения във връзка с
доставяни от ищеца електронни съобщителни услуги. С приложение № 1 към договора
от 16.02.2017 г. с уговорени съответни тарифни планове за телефонни номера **********,
**********.
На 20.08.2017 г. е бил сключен и договор за продажба
на изплащане към № ********* на вещ на стойност 1874,16 лева и приложение № 1
към договора за определяне на нов тарифен план за телефонен номер **********.
На 28.08.2017 г. е сключен и договор за продажба на изплащане № ********* г. на
вещ на стойност 1679,16 лева, както и допълнителни приложения към Договора за телефонен № **********.
В т. 5.3.1 от представените приложения към договора е
уговорено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи приложението,
договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
договорът по отношение на услугите бъде прекратен в рамките на определения срок
за ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване.
Във
връзка с използваните от страна на ответника услуги по сключения договор са издадени
и фактури №
********** от 27.04.2018 г. за сумата от 230 лева за периода от 23.03.2018 г.
до 22.04.2018 г., № ********** от
30.05.2018 г. за сумата от 219,47 лева, за периода от 23.04.2018 г. до
22.05.2018 г, № . ********** от 26.06.2018 г. за сумата от 217,48 лева за
периода от 23.05.2018 г. до 22.06.2018 г., № ********** от 26.07.2018 г. за сумата от
260,63 лева за периода от 23.06.2018 г. до 22.07.2018 г., № ********** от
27.08.2018 г. за сумата от 217,48 лева за периода от 23.07.2018 г. до
22.08.2018 г.,
Съобразно
представените по делото Общи условия за взаимоотношенията между
„А1България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи, в чл. 54.1 и 2 е предвидено правото на ищеца да прекрати едностранно
индивидуален договор при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане.
От
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че услугите, предмет на договора, са били
правилно отчетени, оценени и тарифирани, като са били предоставени от ищеца на
ответника в обема, в който са фактурирани и общият размер на задължението на
ответника възлиза на сумата от 2891,37 лева, от които 657,67 лева за ползвани
услуги, 1508,70 лева стойност за
закупено устройство на изплащане и 725,00 лева неустойка.
От правна страна:
Предявени
са обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 657,67 лева, представляваща стойността на доставени далекосъобщителни
услуги и сумата от 1508,70 лева, представляваща стойността на закупено
устройство на изплащане и по чл. 422 ГПК, вр чл. 92 ЗЗД за заплащане на
неустойка във връзка с едностранното прекратяване на договора в размер на 725,00
лева.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
От
представените от ищеца доказателства бе установено, че между страните са
съществували валидни облигационни правоотношения във връзка с договор за
мобилни услуги, по които доставчикът на услугите е изпълнил своето задължение.
Неоснователно
е възражението на ответника за това, че услугите, за които са издадени
съответните фактури, са били неактивни през процесния период, доколкото от
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи, че ищецът през този
период е предоставил възможността за ползване на услугите съобразно обема им,
посочени в договора
Ответникът
не представи доказателства в съответствие с разпределената доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК за извършени плащания по представените от ищеца
фактури. Затова и съдът приема за
установено, че ответникът дължи стойността на предоставените далекосъобщителни
услуги в размер на 657,67 лева, представляваща стойността на доставени
далекосъобщителни услуги и сумата от 1508,70 лева, представляваща стойността на
закупено устройство на изплащане и в тази си част искът е основателен.
По отношение на претенцията за
установяване на вземане, произтичащо от задължение за неустойка съдът приема
следното:
Съгласно чл.92, ал.1
ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Несъмнено е, че освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката безспорно изпълнява и
наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили
или не са настъпили в предвидения размер.
В сключения между
страните договор е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или общите условия, както и ако договорът бъде
прекратен по негова вина в рамките на определения срок за ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси,до
края на срока на договора.
За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Настоящият състав приема, че така уговорената клауза противоречи
на добрите нрави, поради което е и нищожна. Това е така, защото подобна клауза
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о./ Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите
от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Целта и начинът на формиране на уговорената в случая
компенсаторна неустойка излиза
извън тези функции и по този начин противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3
на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
Ето защо съдът приема, че
искът за установяване на вземане в размер на 725,00 лева, включваща 250 лева неустойка за 10 месечни
абонаментни такси без ДДС по отношение на № **********, 100 лева неустойка за
невърнато оборудване от 23.09.2018 г., 275,00 лева неустойка за 11 месечни
абонаментни такси по отношение на № **********, 100 лева неустойка за невърнато
оборудване от 23.09.2018 г. е изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли.
Съдът намира за уместно
да отбележи, че възражението на ответника за това, че уговорената клауза за
неустойка се явява и неравноправна
по смисъла на Закона за защита на потребителите, е неоснователно , доколкото
той няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП,
тъй като е юридическо лице.
Относно разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат както ищецът, така и ответникът.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
исковото производство и в заповедното производство в размер на 788,01 лева, от
които следва да бъдат присъдена сумата от 590,29 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата от 164,03 лева, която съответства
на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
че „К. Г. И.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. И., ул. „К. М.№ 17 дължи на «АБ.» ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. „К.“ № 1 ,
сумата от 657,67 лв. /шестстотин
петдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ - неизплатени суми за електронни
съобщителни услуги за периода от 23.03.2018 г. до 22.09.2018 г. и сумата от 1508,70 лв. /хиляда петстотин и осем
лева и седемдесет стотинки/ неизплатени суми за устройство по договор за
продажба за изплащане от 27.04.2018г. до 16.10.2018, ведно със законната лихва,
считано от 01.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД,
на «АБ. » ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. „К.“ № 1 против „К. Г.
И.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. И., ул. „К. М.№ 17 за
установяване на вземане в размер на 725,00 лв. /седемстотин двадесет и пет лева
/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги по вина на абоната.
ОСЪЖДА
„К. Г. И.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. И., ул. „К.
М.№ 17 ДА ЗАПЛАТИ НА „АБ. » ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район И., ул. „К.“ № 1
сумата от 590,29 лв. /петстотин и деветдесет лева и двадесет и девет
стотинки / разноски в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА АБ. » ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район И., ул. „К.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „К. Г. И.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. И., ул. „К. М.№ 17 сумата от 164,03 лв. /сто
шестдесет и четири лева и три стотинки / разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/