РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен,28.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдия ШИРКОВА гр.д.
№ 2656 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “*** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от управителите *** и ***, в която ищецът твърди, че с ответника “***.” ЕООД, с ЕИК
***, представлявано от Б.И.
са имали сключен договор за строително монтажни
работи от 06.10.2014г. Ищецът твърди, че съгласно сключения
договор, чл.16.2, от всеки Акт за
разплащане –образец 19 се приспада 10% от стойността на
акта, като сумата се задържа
за добро и качествено изпълнение, като същите се
разплащат съгласно т.16.3 от Договора. Твърди,
че към датата
на подаване на исковата молба,
задържаната от ответника гаранция за добро и качествено
изпълнение е в общ размер на 15011,60 лева. Твърди, че
съгласно чл.16.3 задържаните
суми се разплащат
като 5% от платимите актове за разплащане-образец 19 се възстановяват след получаване от възложителя на разрешение за
ползване на строежа. Гаранционната сума се изплаща
в срок от 15 дни от получаването
на писмено искане от изпълнителя
до възложителя. Ищецът твърди, че съгласно договора,
преди получаване на писменото искане
и изтичане на 15 - дневния срок, за
възложителя на съществува задължение за плащане и той
не изпада в забава. Ищецът твърди, че останалата
сума в размер на 5 % от стойността
на актове за разплащане – образец – 19 се трансформира като гаранция за задължение
в гаранционния срок и която обезпечава задълженията на изпълнителя да отстранява дефекти в рамките на гаранционните
срокове.
Ищецът твърди, че изпратил на
ответника искане за възстановяване на гаранционната сума по договора
за СМР от 06.10.2014г., с което писмо го
поканил в срок от 15 работни дни
да възстанови задържаната сума в размер на 7505,80 лева, представляваща 5% задържана гаранция за добро
и качествено изпълнение по платените актове
за разплащане образец 19. Твърди, че обекта е въведен
в експлоатация с разрешение
за ползване от 17.12.2014г. на заместник-началника на ДНСК. Твърди, че в писмото
е посочена и актуална банкова сметка ***. Твърди, че до
момента,
въпреки проведените многократни разговори и изпратената покана на 07.05.2015г., ответното дружество не е превело на ищеца
претендираната сума в размер на 7505,80 лева, представляваща 5% задържана гаранция за добро и качествено
изпълнение по платените актове за разплащане образец
19. Претендира лихва за забава върху
главницата за периода 01.06.2015г. до
14.04.2016г. в размер на
665 лева.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че към
молбата не е приложен окончателен протокол за приемане
без забележки на всички изпълнени
работи. Твърди, че обектът не
е приет, тъй като има забележки
относно качеството на изпълнение. Твърди, че своевременно
е уведомил ищеца за констатираните забележки за което
била и насрочена среща с ищеца на
22.12.2014г.Твърди, че в електронно писмо от 20.11.2014г. подробно описал на ищеца
некачествено извършените
СМР. Твърди, че поради некачественото изпълнение и към настоящия момент не са приети
възложените на ищеца СМР. Твърди, че връщането
на задържаната сума става само
в случай, че между страните е прието с протокол по реда на
т.12.1, че възложените СМР са приети без
забележки относно качеството и количеството, което следва да
се удостовери с протокол по т.12.1, че СМР са приети
без забележки. Твърди, че поради
липсата на такъв протокол претендираната сума не е дължима. Твърди,
че съгласно т.13 от договора, некачествено
извършените работи не се заплащат
до поправката им, а съгласно т.14 ако изпълнителят не ги поправи
такова право не възниква в полза
на възложителя, като разходите са за сметка
на изпълнителя. Твърди, че многократно
е сигнализирал изпълнителя
и го е канил за оглед и отстраняване
на некачествено изпълнените СМР. Твърди, че тъй като
изпълнителят не е отстранил недостатъците, наел друг изпълнител
да извърши частично поправките на некачествено изпълнените СМР.
Прави възражение за прихващане в случай, че искът
бъде уважен със сумата от
4521,79 лева, която заплатил на *** ООД за извършен частичен
ремонт на паважната настилка, изпълнена от ищеца.
Твърди, че тази сума подлежи
на удръжка от задържаната гаранционна сума в размер на 7505,80 лева. Твърди, че
освен тези разходи за отстраняване
на некачествено изпълнените СМР, е направил и разходи за запълване
на асфалтови рампи към врати
с циментова замазка на стойност 338 лева, която също
подлежи на удържане от гаранционната
сума. Твърди, че общо разходите
за отстраняване на некачествено изпълнените СМР е в размер на 4859,79 лева, което се установява
от приложени фактури и платежни нареждания. Твърди, че тази сума
следва да бъде приспадната от претендираната сума 7505,80 лева.
Съдът е
приел,
че правната квалификация на иска е чл.79 ЗЗД вр. чл.16.3 от Договор за
изпълнение на СМР на обект „Производствена
сграда за авто-електро оборудване“ /
06.10.2014г.
С
оглед представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна :
От
представения по делото договор на лист 6 се установява, че между страните ***
ЕООД в качеството на възложител и „***“ ЕООД
в качеството на изпълнител, на 06.10.2014г. е сключен договор за изпълнение на
СМР на обект „Производствена сграда за авто и електро
оборудване“. Установява се от договора, че страните са договорили в т.16.3
задържани 10% „гаранция за добро и качествено изпълнение“, от които сумата в
размер на 5% се възстановяват след
получаване от възложителя на Разрешение за ползване на строежа, а останалите 5
% задържаната като гаранция за задължения в гаранционния срок се
възстановява при кумулативното наличие на две предпоставки - изтичане на една
година от издаването на Разрешение за ползване на строежа и подписване на
Констативен протокол между възложителя и изпълнителя.
Не се спори между
страните и с оглед заявеното от ответника съдът приема, че претендираната
сума от 5 % е в размер на 7505,80 лева. С оглед направеното признание относно
размера на предявения иск, съдът не назначи съдебно – счетоводна експертиза.
Установява се от
представеното по делото писмо с Изх.№ 11-14-10-15-286/14.10.2015г., че в едногодишния срок от издаване на
разрешението за ползване, възложителят е уведомил изпълнителя, че е констатирал
некачествено изпълнение на част от извършените СМР. Такова писмо възложителя е изпратил
и с Изх.№ 11-21-10-15-305 от 21.10.2015г. Такава кореспонденция между страните
е разменена и на електронна поща с писмо от 19.12.2014г.
От фактическа страна,
съдът приема за установено, че в едногодишния срок след издаване на
разрешението за ползване възложителят е уведомил изпълнителя, че е констатирал
некачествено изпълнение СМР и е поискал отстраняване на недостатъците на
извършената работа.
Съгласно уговореното в
договора, изплащането на сумата, трансформирана като „гаранция за задължения в
гаранционния срок“ се възстановява на изпълнителя при кумулативното наличие на
две обстоятелства : изтичане на една година от издаване на разрешение за
ползване на строежа и подписването на констативен протокол между възложителя и
изпълнителя за липса на неотстранени дефекти в срока на задържане. В договора
страните са уговорили изпълнителят да изготви и изпрати на възложителя протокола.
В договора е предвидена възможност сумата да бъде изплатена и дори ако
възложителят бездейства, т.е. ако възложителят не предяви възражения и не
подпише изготвения от изпълнителя констативен протокол в седмодневен срок от
получаването му, да се счита, че няма неотстранени дефекти и задържаната сума е
дължима.
По
делото се установи, че такъв протокол изпълнителят не е изготвил и не е
изпратил на възложителя. Съдът е указал в доклада по делото, че в тежест на
ищеца е да докаже, настъпването на двете кумулативно изискуеми предпоставки за
връщане на задържаната сума, а именно изтичане на една година от издаването на
разрешение за ползване и подписването на Констативен протокол между страните. В
проведеното по делото съдебно заседание, съдът указа на ищеца, че не е
представил доказателства за изготвен Констативен протокол. При така изложеното,
съдът счита, че наличието на втората предпоставка, а именно изготвянето на
констативен протокол не се доказа в хода на делото. Тази предпоставка не е
налице поради бездействието на изпълнителя – ищец в настоящето производство.
Ищецът е бил длъжен да изготви и изпрати на възложителя Констативен протокол, и
ако възложителя не предяви възражения или не подпише протокола в срок от седем дни
от получаването му, се счита, че няма неотстранени дефекти и задържаната сума е
дължима.
Този
протокол изпълнителят е следвало да изготви и изпрати на възложителя след
17.12.2015г., т.е. една година след издаването на разрешение за ползване. Това
е смисълът на тази уговорка в договора – възложителят да е имал възможност да
ползва обекта в продължение на една година и в този срок да има възможност да
констатира недостатъци на извършените СМР. Видно е, че изпълнителят е
претендирал тази сума с писмо с входирано при
ответника с № 598/07.05.2015г. Изпълнителят е претендирал връщането на сумата
преди изтичане на една година от получаване на разрешението за ползване, т.е.
към тази дата не е било налице нито едно от двете изискуеми условия – нито е
била изтекла една година от издаване на разрешението за ползване, нито
изпълнителят е бил изготвил и изпратил на възложителя констативен протокол.
Към
настоящия момент, въпреки, че е налице първото условие – изтекъл е уговорения
срок от издаване на разрешението за ползване, то не е налице другото условие,
изпълнителят, ищец в настоящето производство не е изпълнител задължението си да
изготви и изпрати на изпълнителя констативния протокол, поради което предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, не следва да се разглежда направеното от ответника
възражение за прихващане.
На
основание чл.78 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 700 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “*** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление
***, представлявано от управителите *** и ***, против “***.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.И. иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.16.3.2
от Договор за изпълнение на
СМР на обект „Производствена сграда за авто-електро оборудване“ / 06.10.2014г. с цена 7505,80 лева, представляваща
5% задържана гаранция за добро и качествено
изпълнение по платени актове за разплащане образец
19 по договор за СМР от 06.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “*** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление
***, представлявано от управителите *** и ***, против “***.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.И. иск с правно основание чл.86 ЗЗД с цена 665 лева
за лихва за забава върху главницата от 7505,80 лева за периода 01.06.2015г. –
14.04.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “*** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от управителите *** и *** ДА ЗАПЛАТИ, на “***.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И. сумата 700 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: