Р Е
Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 15.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 226
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. чл. 49, ал. 1 СК.
Образувано е
по искова молба от А.И.М., ЕГН **********, чрез адв. М.Л., против П.Г.М., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите
с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса
за вината.
В исковата
молба ищцата А.И.М. твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
29.05.1983 г. в гр. К. като от брака си имат родени две деца, които към
настоящия момент са пълнолетни. Заявява, че първоначално семейният им живот бил
нормален и спокоен. Постепенно обаче двамата се отчуждили и отношенията им се
влошили. Ищцата сочи, че двамата са във фактическа раздяла от повече от 10
години. За да издържат децата си, се наложило да започнат работа в чужбина,
като всеки от тях заминал в различна държава. Твърди, че двамата с ответника не
поддържат никаква връзка и се срещали веднъж в годината, когато се налагало да
се разпоредят с вещи, които са били в режим на СИО. Заявява, че към настоящия
момент живее и работи в **********, а ответникът живее в Г.. Счита, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да допусне
неговото прекратяване, без да се произнася по въпроса за вината.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника П.Г.М..
В съдебно
заседание ищцата А.М. не се явява, явява се адв. М.Л., която представя изрично
пълномощно от ищцата за представителство в съдебното заседание по настоящото
производство, със заверка на подписа на А.М. от консулската служба при
посолството на Р България в гр. Рим, И с изх. № 348/22.03.2018 г., както и
Договор за работа, с превод на български език, сключен между А.М. и **********,
в гр. **********. Отделно към исковата молба е представено копие от лична карта
на А.М., с превод на български език, № АУ 7013907, издадена от община **********
и срок на валидност до 30.09.2028 г.
С оглед
представените по делото доказателства, удостоверяващи трайното местопребиваване
на ищцата извън територията на Р България, е налице уважителна причина за
неявяването й лично в съдебното заседание. Съгласно чл. 321, ал. 1, изр. второ ГПК, при неявяване на ищеца лично в съдебно заседание без уважителна причина, производството
се прекратява. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на
уважителни причини, ищецът да не се яви лично. Продължителното отсъствие от
страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява уважителна
причина за неявяването на молителите. Постоянното пребиваване на едно лице в
чужбина и ангажиментите му там, при положение, че не съществува съмнение в
желанието му за развод, не може да бъде пречка за прекратяване на сключения от
него брак в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да
се ползва от гарантираната му свобода на движение и местопребиваване /в този
смисъл са Определение № 703/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 711/2009 г., ВКС, III
г. о., Определение № 534/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г., ВКС, IV г.
о. и други/. Ищцата е подписала лично исковата молба, както и е представила
доказателства относно местоживеенето си и служебната си ангажираност в гр. **********.
Не на последно място е налице изрично упълномощаване в полза на адв. Л., която
да представлява ищцата в настоящото производство. Ето защо съдът прие, че е
налице уважителна причина за неявяването на ищцата лично в съдебното заседание,
с оглед на което производството по делото не следва да бъде прекратявано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за сключен граждански брак от 23.08.2001 г., издадено от Община Криводол въз основа на акт за граждански брак № 24/29.05.1983 г., се установява, че на същата дата П.Г.М. и А.И. Велкова са сключили граждански брак в гр. К. като съпругата е приела да носи фамилното име М..
Видно от представените Удостоверение за раждане от *** *** въз основа на Акт за раждане № 0289/26.12.1984 г., и Удостоверение за раждане № 0076933 от 03.08.1983 г., издадено от община Мездра, въз основа на Акт за раждане № 157/15.07.1983 г., родените от брака деца Й.П.М. и Г.П.М. са навършили пълнолетие.
За установяване на релевантни
по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката Й.П.– дъщеря на страните. Същата заявява, че нейните
родители не живеят заедно, откакто тя е била на 19 г. /към настоящия момент
свидетелката е на 33 г./, когато майка й заминава за И а след това баща й
заминава за Г. и оттогава страните не живеят заедно. Свид. М. сочи, че страните
не поддържат никакви отношения, дори не се чуват по телефона, а когато си идват
поотделно в България, се разминават и престоят им не се засича. Свидетелката
твърди, че поддържа връзка и с двамата си родители, а отчуждаването между тях е
следствие заминаването им в различни държави, където всеки от тях живее и към
настоящия момент.
Други
относими доказателства по делото не са ангажирани.
С оглед така възприетото от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
49, ал. 1 СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, сключен между А.И.М. и П.Г.М. на 29.05.1983 г.
Като основания за
разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла между
съпрузите, установяването им да живеят и работят в различни държави и липсата
на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира
с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти
между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на установените факти в
процеса, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото
съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, което налага нейното
прекратяване. Страните от близо 14 години живеят разделени, като всеки от
двамата живее и работи в чужбина – ищцата в И а ответникът – в Г., и след
заминаването си са прекъснали всякакви връзки помежду си. Двамата дори по
телефона не комуникират, всеки се прибира в България според собствените си
служебни ангажименти и не се засичат, т. е. между тях не съществува никакъв
контакт и никаква комуникация. Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен
живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща
грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като
съпрузите в един много продължителен период от време не поддържат контакти. При
това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че може да бъде заздравена. След като отношенията между съпрузите не са изградени на
основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството,
то такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. С
оглед на горното, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Това фактическо състояние в отношенията
между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в
СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Искане за произнасяне по
въпроса за вината за разстройството на
брачната връзка не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този
въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните имат две пълнолетни деца, поради
което съдът не следва да се произнася
относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Страните
не претендират издръжка един от друг, а искане за ползването на семейно жилище не е направено от нито
един от съпрузите, поради което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението по
делото.
Ответницата
е заявила желание след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име М.. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди
брака, като със СК от 2009 г. отпадна изискването при запазване на брачната
фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. Новата
уредба в чл. 53 СК от 2009 г., за
разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал.1 и ал.2/ и СК от 1985 г.
/чл. 103, ал.1 и ал.2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от
волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването
на брака. В този смисъл, със СК от 2009 г. е променено изходното начало на
уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на
брачното фамилно име. И ако в брачния процес съпругът, приел фамилията на
другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва
брачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на името, е ирелевантно за възможността след развода
другият съпруг да продължи да носи неговото име /в този смисъл Определение №
261/03.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1772/2014 г., ВКС, IV г. о./.
С
исковата молба е направено искане за запазване на брачното фамилно име на
ищцата, поради което съдът следва да постанови с решението си, че след развода
съпругата А.М. ще продължи да носи брачната си фамилия.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на
установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от
тях, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за
завеждане на исковата молба е в размер на 25 лева, която е внесена от ищцата с
исковата молба и съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК остават за нейна
сметка.
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса в размер на 50 лева за решаване на делото, вносими поравно от страните, а именно по 25 лева от всеки от тях.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.
49, ал. 1 СК развод между А.И.М., ЕГН **********,
и П.Г.М., ЕГН **********, сключили граждански брак на 29.05.1983 г. в гр. К.
община К. област Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 24 от 29.05.1983
г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А.И.М.,
ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК А.И.М., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сума в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК П.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца, сума в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса при решаване на делото.
Решението
подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Враца.
Районен съдия: …………………………….