Р Е Ш Е Н И Е № 57
гр. ВРАЦА, 27.02.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в открито заседание на 07.02.2018г., в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
В.гр. дело N 5 по описа
за 2018
г.
Производството е
по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.Н. ***,
чрез упълномощения му адвокат Ц.С., против решението на Районен съд-Враца от
06.11.2017г.по гр.дело №1609/17г., В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от А.Н.А.
против Д.П.Д. *** иск за трансформация на лично имущество, отнасящ се до
товарен автомобил „Фиат Скудо” с рег. №**** ВМ, е бил отхвърлен, както и В ЧАСТТА МУ, с която между същите страни е
допусната делба на товарен автомобил „Фиат Скудо” с рег №**** ВМ, при равни
права-по ½ ид.ч.
Поддържа се, че в обжалваните му части
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че в условията на пълно и главно доказване, жалбоподателят А. е
установил, че е бил лично надарен със сумата от 1500 лв., с която е закупен
товарният автомобил, като освен това е ангажирал и доказателства, че
съделителката Д.Д. няма принос в придобиването на автомобила. Сочи се, че
неправилно районният съд не е отчел кака събраните доказателства, при което е
достигнал до неправилен извод за недоказаност на иска за трансформация.
Иска се отмяна на решението в посочените му части,
при което да се признае за установено, че жалбоподателят е изключителен
собственик на товарния автомобил, поради пълна трансформация на лични средства
при придобиването, съответно да бъде отхвърлен иска за делба на товарния
автомобил. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Препис от
въззивната жалба е бил връчен на ищцата Д.П.Д., от която в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, че я оспорва. Излагат се доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му
районният съд е извършил обстоен и съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, при което е достигнал до правилните изводи за недоказаност на
претендираната трансформация. Иска се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваните му части, като в полза на въззиваемата Д. се присъдят
деловодни разноски.
Пред въззивната
инстанция събиране на доказателства не е допуснато, като мотивите за това са
изложени в определението от 10.01.2018г.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на постъпилата въззивна жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена срещу обжалваем съдебен
акт в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При тези констатации въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се
отнася до правилността на решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните
в жалбата оплаквания.
В случая, в обжалваните му части решение на РС-Враца е валидно и допустимо,
доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата
молба и предявения инцидентен установителен иск.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Д.П.Д. *** против А.Н. ***,
иск за делба на съпружеска имуществена общност, включваща движими вещи, подробно
изброени в исковата молба, както и два броя автомобили: лек автомобил "Опел
Астра" с рег. № ВР****ВВ, рама № W0L000051S2586556, двигател С14SЕ02ВF1939
и товарен автомобил "Фиат Скудо" с рег. № ВР**** ВМ, рама № ZFA220000
12820317, двигател RHX10DYFC4017595.
В исковата молба се поддържа, че така
посочените движими вещи са придобити по време на брака между страните, който е
бил сключен на 25.08.1991 г. и е прекратен с решение №719/28.11.2016 г. на
РС-Враца по гр.дело №27/2016г., влязло в сила на 28.11.2016 г. Твърди се, че ищцата има
дори по-голям принос за придобиването на тези вещи, както с труда си, така и
със средствата си, тъй като през целия период на брака им тя е работила по
трудов договор и всички спечелени средства е влагала в семейството, като се е
грижила за домакинството и за отглеждане на детето им, а ответникът не е имал
постоянни доходи. Невъзможността
вещите да бъдат поделени доброволно обуславя интереса от водене на иска за
делба на СИО. Ищцата е поискала също ответника да бъде осъден да й заплати месечен наем
за ползването на автомобилите от датата на прекратяване на брака - 28.11.2016
г. до влизане в сила решението за делба. Към исковата молба са представени
писмени доказателства.
По реда на
чл.131 от ГПК ответникът А.Н.А. е ангажирал писмен отговор, че не
оспорва иска за делба на процесните вещи с изключение на лекия и товарния автомобил. Оспорва твърдението на ищцата за по-голям принос за
придобиването на вещите, като поддържа, че по граждански договори е извършвал и
сега извършва ремонт на битова техника по домовете, с което през годините на
брака е осигурявал средства за благополучието на семейството. Поддържа се, че
лекият автомобил "Опел Астра" с рег. № ВР****ВВ, не е в негово
владение и се ползва от сина на страните- М.А. от навършване на пълнолетието
му, когато е придобил и правоспособност да управлява МПС, поради което иска на
ищцата за наем на МПС е неоснователен. По отношение товарният автомобил "Фиат
Скудо" с рег. № **** ВМ, придобит на 10.10.2013г., са наведени доводи, че
е закупен със средства дарени лично на него от неговия брат Т.Н.А., поради
което липсва съвместен принос за придобиването му от ищцата. Моли съда да
допусне до делба движимите вещи и лек автомобил "Опел Астра" с рег.
№ВР****ВВ при квоти по 1/2 идеална част за всеки от бившите съпрузи и да
изключи от делбената маса товарния автомобил "Фиат Скудо" с рег. № ВР****
ВМ, поради пълна трансформация на лични средства при придобиването му, на
основание чл. 23, ал. 1 СК.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът А. е предявил срещу ищцата инцидентен установителен иск с правно основание
чл.23, ал.1 от СК, по отношение товарният автомобил "Фиат Скудо" с
рег. № ВР****ВМ, тъй като според него същия е закупен със средства дарени лично
на него от неговия брат Т.Н.А., поради което, по силата на разпоредбата на чл.
22, ал. 1 от СК, са станали лична негова собственост, независимо, че са били
придобити през време на брака му с ищцата.
Срещу така предявения инцидентен установителен иск, ищцата Д.Д. е подала писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Поддържа, че по взаимно
съгласие на двамата съпрузи и поради факта, че ответника не е бил на трудов
договор, тя е изтеглила кредит за закупуването на товарен автомобил, като
сумата е предоставила на съпруга си, а погасяването на кредита е извършвала тя.
Сочи, че е сключила договора за потребителски кредит на 26.09.2013 г., на която
дата е усвоила и кредита, а автомобила е регистриран на 10.10.2013 г., т.е. две
седмици след като двамата с ответника са харесали автомобила и е изтеглен
кредита. Уточнила е също и размера на претенцията си за наем от ползването на
МПС - по 20 лева на ден за всеки един автомобил.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и
гласни доказателства.
Районен съд- гр.Враца е обсъдил подробно събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи
че не са налице основанията за признаване на пълна трансформация на лично
имущество по смисъла на чл. 23, ал.1 във вр.с чл. 22, ал.1 от СК, доколкото
ищеца по инцидентния установителен иск не е провел успешно доказване на
твърденията си за влагане на лични средства в придобития по време на брака
автомобил, представляващи дарение от брат му, поради което предявеният иск е отхвърлен
като неоснователен. Правилно съдът е приел, че товарният
автомобил "Фиат Скудо" с рег. №ВР **** ВМ е придобит по време на
брака на страните в резултат на съвместен принос, поради което е със статут на
съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове /чл. 28 от СК/. По
делото не са ангажирани доказателства, които да оборят презумпцията за
съвместен принос, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че
правата на страните са по ½ идеална част върху товарния автомобил, при
които права следва да се допусне делбата.
Фактическите
констатации и правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт и се солидаризира с тях, без
необходимостта да преповтаря същите.
В допълнение към изложените от районния съд
мотиви по инцидентния установителен иск и в отговор на наведените във въззивната жалба и
отговора на същата доводи на страните, настоящият съдебен състав допълва от
правна страна следното:
За основателността
на предявения иск съдът правилно е възложил в тежест на ищеца да обори установената в закона презумпция, че имуществените
права по отношение на спорния товарен автомобил са придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос и принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити.
С този иск ищецът цели да отрече приноса на ответника
в придобитото имущество и отклони съществуващото фактическо положение от
презумираната от закона съпружеска имуществена общност. За успешно провеждане на исковото производство по този ред, следва вещните
права върху лекия автомобил, придобити през време на брака им, да са изцяло
лични средства на единия съпруг, без другият съпруг да има принос за
придобиването им. В случая, при
пълен и цялостен анализ на ангажираните от ищеца по инцидентния иск
доказателства, които са единствено гласни, не може да се изведе категоричен
извод, че той е придобил процесния автомобил с лични средства. Следва да се отбележи, че доколкото сочените
от ищеца по инцидентния иск свидетели Т.А. и М.А. са съответно негови брат и
син, то техните показания следва да бъдат ценени в съответствие с разпоредбата
на чл.172 от ГПК. От показанията на св.Т.А., който е брат на съделителя А., не може
да се изведе еднозначен извод, че предоставените от него парични средства са
дадени с дарствено намерение, а не под формата на заем. Освен това, макар да
твърди, че лично е присъствал на закупуването на спорния товарен автомобил, св.Т.А.
не може до установи точната сума, която е предоставил за закупуването на
автомобила, като този факт сам по себе си поставя показанията му под съмнение. Поддържаното
във въззивната жалба становище, че показанията на св.Т.А. доказват дарствените
намерения не може да бъде споделено от
съда, тъй като не се подкрепя от останалите доказателства, събрани в хода на
производството, а именно показанията на св. Е.С. и св. Й.Й., документите за
изтегления от съделителката Д.Д. потребителски кредит, както и писмо
изх. № 1-03-826 от 05.10.2017 г. на НАП ТД - Велико Търново, офис Враца, към
което е приложена справка за актуално състояние на
действащите трудови договори и данни за осигуряването на св. Т.А.. Разгледани
съвкупно така сочените от съделителката Д.Д. доказателства са взаимно
подкрепящи се и от същите може да се направи извод, че спорният товарен
автомобил в действителност е закупен не със средства, дарени от св.Т.А., а с
потребителски кредит, получен от съделителката Д. непосредствено преди
закупуването на автомобила.
Разрешение на въпроса как се доказва дарствения мотив в хипотезата
на иск за признаване на лично имущество, е дадено и в решение № 355/09.01.2012
г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о. на ВКС, според което дарственото
намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, а
се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на
договора за дарение, от отношенията между дарител и надарен и др. Тежестта да
докаже трансформацията, т.е да докаже влагане на суми, които имат личен
характер, е възложена на този, който се позовава на нея, в случая съделителя А..
Доказването следва да е свързано не само с това, че автомобилът е закупен със
средства, дарени от близки на единия съпруг, но и с това, че дарената парична сума е
предназначена именно за този съпруг, а не за семейството.
Ето защо, дори да е установено, че автомобилът е закупен с дарени
средства, другият
съпруг, в случая съделителката Д.Д., няма процесуално задължение да доказва, че
също е приела дарението, щом като изначално се позовава на придобиване на
имуществото под режима на СИО в резултат на съвместен принос. Процесуално
задължение на съделителя А. е да докаже даряването на средствата, както и това,
че дарственото намерение е насочено единствено към него. В разглеждания случай
такива доказателства не са събрани, като дори и да можеше да се приеме, че
сумата за закупуване на автомобила е била подарена от св.Т.А., то нито той,
нито св.М.А. не твърди, че целта е била да се надари единствено съделителя А.А..
С оглед така изложените
съображения правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице
основанията за признаване на пълна трансформация на лично имущество по смисъла
на чл. 23, ал.1 във вр.с чл. 22, ал.1 от СК, доколкото ищеца не е провел
успешно доказване на твърденията си за влагане на лични средства в придобития
по време на брака автомобил, представляващи дарение от брат му, поради което
предявеният установителен иск е неоснователен и е отхвърлен.
Предвид горното, настоящата инстанция достигна до извод, съвпадащ с този на
районния съд, при което в обжалваните части последният е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната жалба
- оставена без уважение.
Независимо, че с
оглед изхода на спора, въззиваемата страна Д.П.Д. да има право на присъждане на
разноски, доказателства за извършването на такива не са представени, поради
което разноски за настоящето производство не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 713/06.11.2017 год. на
Районен съд гр. Враца, постановено по гр. д. № 1609/2017 год., в обжалваните му
части, с които предявеният от А.Н.А. против Д.П.Д. ***
иск за трансформация на лично имущество, отнасящ се до товарен автомобил „Фиат
Скудо” с рег. №**** ВМ, е бил отхвърлен и
между същите страни е допусната делба на товарен автомобил „Фиат Скудо”
с рег №**** ВМ, при равни права-по ½ ид.ч.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........