РЕШЕНИЕ
№ 102
Плевен, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Съдия:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 1123 по описа за 2019 година на Административен
съд – Плевен.
Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) .
Административното дело е образувано по искова молба на С.С.Ш.,***
срещу ГДИН , град София, бул. „Ген. Н.
Г.Столетов“ № 21 с искане за присъждане на обезщетение в размер на
100 000 лева за периода 01.01.2018 г. –
17.09.2019 година за причинени неимуществени вреди от лоши битови условия в
следствен арест в гр. Разград – недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на
отопление, лоши хигиенни условия, липса на проветрение
в помещението, неосигуряване на подходящо облекло, липса на достатъчно
осветление, стари дюшеци, наличие на дървеници, лоша храна, неоказана
медицинска помощ.
В исковата молба
се посочва, че за процесния период в следствен арест гр. Разград са лоши
битовите условия - няма ток,
необходимото осветление, проветрение, настанени са
повече лица от допустимото и площта е недостатъчна, храната е недостатъчна,
няма лекарска помощ има дървеници и от това лицето е претърпяло неимуществени
вреди.
С определение № 883/17.06.2020 г. съдът е предоставил
на ищеца безплатна правна помощ, а с определение № 1099/27.07.2020 г. е
освободен от държавна такса, а в съдебно заседание на 08.10.2020 година е
освободен от заплащане на разноски.
В съдебно заседание на 04.02.2021 година по искане на
ищеца е изменен размер на претендирано обезщетение от
100 000 лева на 30 000 лева.
От ответника по иска – ГДИН, гр.
София е постъпил отговор на исковата молба на л. 86 по делото, в който се
посочва, че исковата претенция за лоши битови условия - недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на
отопление, лоши хигиенни условия, неподходящо облекло и липса на отопление и проветрение е неоснователна. Посочва, че разпоредбата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговоря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а за да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС - оборима
презумпция. Счита, че отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3
ал.1 от ЗИНЗС/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2 от ЗИНЗС/, а в случая не е доказано, че лицето е поставено в такива
неблагоприятни условия. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът - С.С.Ш.,*** се
явява лично и с адв. Д., като поддържа исковата претенция и посочва, че в помещението, в което е настанен тоалетната е отделена от стаята с
преграда, до която е поставена масата за хранене и въобще не са налице условия
за пълноценно пребиваване. Намира, че прозорците не отговарят на изискванията,
настанен е с повече от три лица за процесния период, дюшеците са стари. Адв Д. поддържа исковата претенция и намира, че следва да
бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от
30 000 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно
призован, се представлява от юрк.У., който намира исковата претенция за неоснователна.
Представя писмена защита , в която посочва, че с оглед установеното от
съдебно-техническата експертиза помещенията в следствен арест в град Разград
към ОС „Изпълнение на наказанията В.Търново отговарят на минималните стандарти
за настаняване на лишените от свобода – има централно отопление, вентилация на
въздуха, има достъп на естествена светлина. Счита, че е доказано, че за
процесния период лицето не е било настанено с повече от две лица, а в периода ,
през който са били 3 лица в килията, то това е само за четири дни – 30.11.2018г.
– 03.12.2018 г., като не може да се приеме, че
е налице въздействие за този кратък период върху психическо и
здравословно състояние на лицето.Намира, че не може да се приеме, че е налице
нарушение на чл. 3, ал. 3 от ЗИНЗС, нечовешко отношение и не следва да бъде
присъдено обезщетение. Намира, че претенцията за осигуряване на дрехи също е
неоснователна, тъй като не е подадена молба от ищеца в процесния период за
предоставяне на такива.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който намира, че не са
налице незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника и вреди на лицето и не е осъществен фактическия състав
на отговорността.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед докладна записка на
л. 100 и л. 144 по делото Ш. е приведен в следствен арест гр. Разград на
10.01.2018 година от полицейски конвой на ОД на МВР Разград, като на 27.04.2018
година в 8.55 ч. е приведен в Затвора Белене в изпълнение на присъда № 50,
постановена на 07.02.2018г. по НОХД № 58/2018г. по описа на Районен съд
гр.Разград, като е освободен на 30.09.2018 година от Затвора Белене и на
02.10.2018 година е приведен в ареста гр.Разград по ДП № 1873-ЗМ-535/2018 г. по
описа на РУ Разград неотклонение „Задържане под стража“.
На 22.02.2019г. е приведен в затвора
гр.Белене, като за периода от 02.10.2018 г. – 22.02.2019 г. има едно
преместване до ареста в гр.Плевен на 02.10.2018г. и връщане в ареста на РСИН
гр.Разград на 12.12.2018г.. Посочва се ,че след
настаняването в з.Белене, С. С. Ш. е постъпвал в ареста на РС“ИН“ гр.Разград за
дела на Районен съд гр.Разград на: Постъпил на 10.05.2019г. - върнат на
14.05.2019г., постъпил на 11.06.2019г. - върнат на 13.06.2019г, постъпил на
16.07.2019г. - върнат на 18.07.2019г., постъпил на 11.06.2019г. - върнат на 13.06.2019г.;
постъпил на 10.09.2019г. - върнат на 13.09.2019г. и постъпил на 03.10.2019г. -
върнат на 08.10.2019г.
В докладна записка на л. 100 по
делото се посочва, че в следствен арест гр. Разград да период през октомври
2018 година е предоставяна храна по утвърдени
менюта и са представени копия от същите.
Посочва се, че по проект не е обособено перално помещение в ареста на РС“ИН“-Разград, но
на задържаните лица има осигурена мивка с течаща вода в килиите и перилен
препарат за социално слабите, няма 12-V ток, като при
откриване на ареста през 2003год. не е имало изискване за това, но задържаните
лица, които желаят използват телевизори на батерии, които се зареждат от
надзорно-охранителният състав, прозорците в килиите са големи и с достатъчен
приток на дневна светлина, няма фолио, като армировката на вътрешното стъкло/
съгласно утвърден проект/, не пречи на притока на дневна светлина, във всяка от
килиите има вентилационна система изградена по проект, същата работи денонощно
и целогодишно за допълнително освежаване на въздуха в помещенията и през
обособените отвори на прозорците влиза постоянно свеж въздух. Посочва се, че
тоалетните в килиите са отворени, имат изградена преградна стена към
вътрешността с височина 130 см. / одобрени по проект , килиите като цяло са
14.71 кв. м. и са оборудвани с две двойни метални легла/ леглата са закрепени
към стените в ареста / по проект/, като се настаняват по три лица, като при С.Ш.
присъства фактор агресивност и склонност към суицид,
което налага честата смяна на килиите с цел опазване на живота и здравето му,
място за разходка се поддържа чисто и
има пряк достъп на достатъчно дневна светлина от прозорците и на свеж въздух
постоянно. По отношение на телефонните разговори, се посочва, че разговорите в
празнични и почивни дни са регламентирани със Заповед № Л- 32/13.02.2019г.на
Началник РС“ИН“ гр.Разград, а отоплението се осигурява чрез ползване на парно и
същото работи съобразно температурата, без значение почивни и празнични дни,
като храната се носи в ареста „Кетъринг“ от фирма
избрана с конкурс и се раздава от надзорно-охранителния състав, като не са
подадени жалби в тази насока от задържаните лица. По отношение на спазване на
условията за осигуряване на свиждане, се посочва Ш. е имал свиждане на 12.06.2019г., като е проведено от 15.55ч. до
16.25ч., съгласувано с чл. 277,т.2 от ППЗИНЗС и е било 30 мин. Същото е
документирано в дневника за провеждане на свиждания и регистрирано в системата
ИСИН. Разстоянието между близките и задържаното лице е минимално а и има
идеална видимост и чуваемост. Поради малкото пространство е невъзможно да се
осигурят места за сядане на всички близки, а при необходимост за възрасни и
болни хора се осигурява стол. Посочва се, че задържаните лица получават топла
вода минимум веднъж дневно, а през хладните зимни месеци по три пъти на ден,
като през летния сезон с цел опазване здравето на задържаните лица се осигурява
достъп на всички задържани до банята ежедневно, а по отношение на осигуряване на
медицинска помощ, то такава е предоставяна на Ш., същият е прегледан при
постъпване в ареста на 10.01.2018 година, за което са представени мед документи
на л. 102 и сл. по делото .
По делото с оглед искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса
е представена медицинска справка от 11.06.2020 година, която съдът
кредитира с оглед и установяване на обективното състояние на лицето, не
зависимо, че същата е след дата на искова претенция. В същата се посочва, че
лицето страда от астма с преобладаващ алергичен компонент и това са късни последици
от ТБК и има установено органично налудно
разстройство(шизофренноподобно) разстройство т.е
налице са данни за заболявания, които не са възникнали при престоя му в затвора
Белене, нито в следствен арест.
По делото бе допусната и изслушана
съдебно –техническа експeртиза.
Заключението на вещото лице, е установило, че
в Следствен арест гр. Разград Ш. е пребивавал в периодите 10.01.2018 г. – 27.04.2018 г. ,
02.10.2018 г. – 22.02.2019 г., 10.05.2019г. – 14.05.2019 г., 11.06.2019 г. – 13.06.2019г.
, 16.07.2019 г. – 18.07.2019 г., 10.09.2019 г. – 13.09.2019 г. , като в тези
периоди е бил настанен в килии № 5,14, 61 12, 71 111 3 4 и 2. Тези килии
са площ от 14 кв. м. , имат прозорци с площ от 2,24 кв.м и максимален брой на
настанени лица е 3, като в процесните периоди Ш. е
бил настанен с едно или две лица, а с три лица е бил настанен в кИ.№ 14 за периода 04.04.2018 г.
– 16.04.2018 г. и в кИ.№ 11 в периода 30.11.2018 г. –
03.12.2018 г. т.е. бил е настанен с оглед допустимите изисквания и то в килии,
в които отговарят на изискванията. Установено е, че в обема на всяка кИ.е обособена отворена
тоалетна, оградена
със стена с височина 1,3м., като над тоалетната е направен отвор с вентилатор
за вентилация. Посочва се, в процесните периоди
лицето е прибивавало в килии, в които с оглед размера
е налице съответствие с изискването за осигуряване на 4 кв.м площ на едно лице
съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, като количеството дневна светлина е
достатъчно и се осигурява чрез прозорец,
който е отваряем, има осигурена възможност за
естествено проветряване, има течаща вода, отоплението е централно и са налични
радиатори и съответваства на изискванията, посочени в
чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Установено е, че помещенията , в които е настанен Ш. отговарят на изискванията на
чл.113, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство
на отделни видове територии и устройствени
зони", като същите са замерени и прозорците са с еднакви размери 1,60/1,40
метра или с площ 2,24 кв.м., а съгласно изискванията на чл.113, ал.1 от Наредба
№7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове
територии и устройствени зони, стаите и кухните
трябва да имат по пряко странично осветление, като площта на отворите е
най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта
на спалните, необходимата площ на отворите за полезната площ на
спалното трябва да е: 14,36/7=2,05 кв.м. и наличните прозорци са с подходящи
размери, по-големи от изискуемите.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът за неимуществени вреди
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в липса на
необходимите битови условия в Следствен арест, гр. Разград в периода от 01.01.2018 г. – 17.09.2019 г., които са предизвикали у ищеца
чувство на уронване на човешкото му .
Съдът обаче намира, че исковата претенция е
неоснователна.
С оглед представени справка
относно периоди на пребиваване на Ш. в Следствен арест гр. Разград се
установява, че за периодите 01.01.2018 г – 09.01.2018
г., 28.04.2018 г. – 01.10.2018 г., 22.02.2019г – 09.03.2019 г. , 15.05.2019г. –
10.06.2019 г. , 13.06.2019г. – 15.07.2019г. , 18.07.2019 г. – 09.09.2019г. е 13.09.2019 г. – 17.09.2019 г. лицето не е било
в ареста, тъй като се намирал в Затвора Белене и за тези периоди исковата
претенция е неоснователна, тъй като същият не пребивава в мястото, в което
твърди, че е подложен на унизително и лошо отношение, уронващо човешкото
достойнство поради лоши битови условия.
Исковата претенция за
периодите - 10.01.2018
г. – 27.04.2018 г. , 02.10.2018 г. – 22.02.2019 г., 10.05.2019г. – 14.05.2019
г., 11.06.2019 г. – 13.06.2019г. , 16.07.2019 г. – 18.07.2019 г., 10.09.2019 г.
– 13.09.2019 г, съдът намира също за неоснователна. Следва да се отчете
обстоятелството, че от 02.10.2018 година до 12.12.2018
година Ш. *** т.е. не е възможно да търпи вреди от престой в Следствен арест
гр. Рзаград.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на
текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал.
1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните,
според правилото на чл. 205 АПК
са юридическите лица, представлявани от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" , Следствен арест гр. Разград за посочения по-горе исков период.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС,
е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл.16, ал.1 от ЗИНЗС, Областните служби "Изпълнение на
наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на арестите. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на Областната служба "Изпълнение на
наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице.
Предвид
горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
За да бъде основателен иска за вреди
с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Съдът намира, че не са доказа
незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на битови условия в
Следствен арест гр. Разград, с оглед доказателствата се установява, че са
налице действия, съобразени с изискванията на ЗИНЗС.
В ИМ се
твърди, че в процесните периоди са налице лоши битови условия – недостатъчна
жилищна площ, неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия, липса на проветрение в помещението, неосигуряване на подходящо облекло,
липса на достатъчно осветление, стари дюшеци, наличие на дървеници, храна,
която не отговаря на изискванията.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална
база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Съдът с оглед
заключение на вещото лице приема, че в килиите, в които е настане Ш. за
периодите на пребиваване са налице необходимите условия съгласно чл. 43 от ЗИНЗС за площ от 4 кв. м, тъй като същият е бил настанен с едно, две и общо с три лица в килии , в
които е осигурена площ от 4 км. на всяко лице, тъй като килиите са от 14 кв.м .
В чл. 20, ал. 2
от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал. 3 е
предвидено, на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.От
представеното докладна записка от ответника от 04.10.2018 г. на л. 100 по делото и от
становище от 01.11.2019 година на л. 93 по делото се установява, че са спазени
изискванията относно естествено проветрение, дневна
светлина и във всяка кИ.има тоалетна и течаща вода,
като това се установи и от вещото лице и е отразено в заключението му, което не
е оспорено от ищеца.
Установено е, че са налице прозорци, отваряеми и се
осигурява необходимото проветрение, като изцяло от
пребиваващите в килията зависи, дали ще се извършва своевременно проветрение и претенцията в тази насока е недоказана.
Напълно неоснователни и недоказани са и твърденията в
исковата молба , че няма течаща вода и отопление, тъй като в становище от
01.11.2019 г. се посочва, че има парно отопление, което работи постоянно, има
течаща вода, топла вода поне веднъж дневно през летни месеци и през хладните
месеци – три пъти дневно.
Неоснователна е претенцията и по отношение на храната, тъй като се посочва
от ответника, че същата се предоставя от фирма, избрана с конкурс и никога не е
подаван сигнал за лошо качество на храната. Представени са менюта за 2018
година, от които се установява, че се съблюдава калорийния състав и храната е
разнообразна. В менютата присъстват месо, млечни продукти, както и ястия с
яйца, но следва за периода от 02.10.2018 г – 12.12.2018
г. Ш. не е в ареста в гр. Разград и поради и не може да е търпял вреди.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на
дървеници в помещенията, то според становище от 01.11.2019 г. на ответника се
предприемат своевременни мерки за дезинфекция за решаване на съществуващия
проблем.
Твърденията на Ш. за липса на медицинска помощ също
са неоснователни. Същият е своевременно
прегледан при постъпване в ареста, има представени мед. документи за проведени
лечения и не са ангажирани доказателства да страда от заболявания, които са се
развили по време на престоя в Следствен арест гр. Разград. Не са налични
доказателства, че лицето е заявило нужда от медицинска помощ, която да не му е
оказана.
Недоказана е претенцията на ищеца, че свиждането се
провежда като не се спазва установеното време. Съгласно чл. 277 от ППЗИНЗС задържаните под
стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно, като свижданията
са с продължителност до 40 минути и се провеждат в специално обзаведени
помещения в ареста по ред, определен от началника на областната или районната
служба "Изпълнение на наказанията" или от началника на арестите в
съответната териториална служба, под наблюдението на служител от
надзорно-охранителния състав. В становище на л. 95 по делото ответникът
посочва, че по отношение на Ш. е налице само едно свиждане в процесния период –
12.06.2019 година, което е продължило 30 мин от 15.55. ч до 16.25 часа, като не
са налице действия, които да съкращават времето и същото е в рамките на
допустимото по правилника.
Съдът намира, че не е налице по см. на чл. 3 от
ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" , което предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
Съгласно
чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства не се установява, че Ш. е бил поставен
в неблагоприятни условия при пребиваването му в Следствен арест гр. Разград, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление , лоша храна, липса на проветрение, липса на облекло, липса на течаща вода,
неоказано мед. обслужване и неосигуряване на свиждане.
Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на С.С.Ш.,***
срещу ГДИН , град София, бул. „Ген. Н.
Г.Столетов“ № 21 с искане за присъждане на обезщетение в размер на
30 000 лева за периода 01.01.2018 г. –
17.09.2019 г. за причинени неимуществени вреди от лоши битови условия в
следствен арест в гр. Разград – недостатъчна жилищна площ от 4 кв.м,
неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия – липса на течаща вода,
тоалетна, липса на проветрение в помещенията,
неосигуряване на подходящо облекло, липса на достатъчно осветление, стари
дюшеци, наличие на дървеници, лоша храна, неоказана мед. помощ, нарушение на
реда на осъществяване на свиждане.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд –Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: /П/