Р Е Ш Е Н И Е
№ 3326 02.12.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
Бургаският районен съд
III-ти граждански състав
На пети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева при секретаря Кина
Киркова
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 4628 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.К.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****,
*****и *****, с която се претендира осъждането му заплащане на сумата от
6 368. 05 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение съгласно
сключен между страните договор за задължителна професионална отговорност на а***,
поради настъпване на застрахователното събитие, ведно със законна лихва за
забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсената сума се основават на твърдения за съществуването на валиден
договор между страните по задължителна професионална отговорност на а*** от
22.04.2015 г., с период на действие от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г., като се
сочи, е настъпило застрахователното събитие по него – причинени вреди на трето
лице вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на
застрахования – ищец, възлизаща в размер на 6 368. 05 лв., поради
допусната грешка в хода на гр.д. № 4438/2015 г., вследствие на което и ищецът
заплатил в хода на действието на застраховката търсената сумата на трето лице,
като претендира плащането й от застрахователя.
Правно
основание на предявения иск е чл. 229, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1 от КЗ
/отм./ във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗАдв.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на иска,
като се излага, че към момента на настъпване на застрахователното събитие не е
била действаща сключената между страните застраховка, на която се основава
претенцията, поради което и не следва да отговаря, като излага подробно доводите си в тази връзка. Сочи също
така, че застрахователното събитие настъпва тогава, когато настъпва вредоносния
резултат, което в случая е след изтичането на срока за действие на
застраховката. Сочи се също така, че сключената между застрахования и трето
лице спогодба има сила за застрахователят само ако я одобрил писмено. В случая
дори липсвал документ, който да установява отговорността на застрахователя. С
горните мотиви моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото между страните няма спор, че ищецът
е а***, както и че между тях е налице сключена валидна застраховка за
задължителна професионална отговорност на а*** от 22.04.2015 г., съгласно
полица № ****0001, със срок на застраховката от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г.
С решение № 1798/17.11.2015 г.
постановено по гр.д. № 4438/2015 г. по описа на Бургаския районен съд, са
отхвърляни исковете на „А***” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, за осъждане на „ЗАД А.Б.”” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление А.Б., на основание чл. 200, чл. 208, КЗ, чл. 84, ал. 1 и
чл. 86, ЗЗД, да му заплати следните суми: 20 001 лева, предявена частично от
85 085 лева – застрахователно обезщетение по Застрахователна полица №
907014020000004 и Щета № 90714020000003, и 1096,69 лева, предявена частично от
4665,35 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 20 001
лева за периода 19.12.2014-06.07.2015 год., ведно със законната лихва върху
частично предявената главница от 20 001 лева, начиная
от предявяване на иска – 07.07.2015 год., до
окончателното й изплащане и осъдено „А***” ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати
на „ЗАД А.Б.” АД, деловодни разноски в размер от 1188 лева. Горното решение е
потвърдено с решение № V-30/09.05.2016
г. по гр.д. № 350/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като е осъдено „А***”
ЕООД да заплати на „ЗАД А.Б.” АД сумата от 1 450 лева за направените във въззивното производство разноски. С определение №
796/20.10.2016 г. пот.д. № 1681/2016 г. на I-во ТО на
ВКС не е допуснато до касационно обжалване решението на Бургаския окръжен съд.
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1685/22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 3062/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът
С.К. да заплати на „А***” ЕООД, сумата от общо 6 565 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вредите, в резултат на виновно
неизпълнение на задълженията му по чл. 40, ал. 2 от ЗАдв.
– да защитава по най-добрия начин правата и законните интереси на дружеството –
негов клиент, по два договора за правна защита и съдействие, във връзка с
осъществяване на процесуално представителство в производствата по гр. дело №
4438/2015г. на РС - Бургас и в. гр. дело № 350/2016г. на ОС - Бургас, и
отхвърлянето на предявените искове, изразяващи се в заплатени държавни такси,
съответно 851 лв. и 426 лв.; платени а***ски възнаграждения – 1 400 лв. в
първата инстанция и 1 100 лв. във въззивната;
платени юрисконсултски възнаграждения – 1 188
лв. по първото дело и 1 450 лв. по второто, и 150 лв. – депозит за
експертиза, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата 131.30 лв. разноски по делото за ДТ.
Преди това е отправена покана от „А***”
ЕООД до ищеца за уведомяване за това кой е неговият застраховател за
предявяване на претенция спрямо него във връзка с горните суми. Същата е от
28.01.2017 г., като пощенското й клеймо е от 02.02.2018
г. Така и дружеството е отправило покана за плащане до застрахователя от
13.03.2017 г., като няма данни дали и кога същата е получена. Няма и данни да е
удовлетворена, тъй като с последващо заявление от
18.02.2019 г. ищецът е заявил претенцията си за плащане пред ответника. В
крайна сметка ищецът е сключил с „А***” ЕООД извънсъдебна спогодба от
07.05.2019 г. за плащане на сумата 6 696. 30 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗАдв. предвижда, че а***ът се
застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат
да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.
Действително съгласно чл. 229 от КЗ /отм./
застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице. Задължението за заплащане обаче на
застрахователното обезщетение предполага настъпване
на застрахователното събитие – в случая вреди вследствие на виновно
неизпълнение на задълженията на а***а, които следва
да са настъпили в срока на действие на застраховката или в периода от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г. Съдът приема,
че по делото не се твърди и доказва настъпването на вреди в релевантния момент.
Всички представени доказателства биха могли да бъдат възприети като индиция за настъпването на някакви вреди, но извън периода
на действие на процесната застраховка. Съдебното производство, въз основа на
които се твърди, че настъпили вредите е приключило с влязъл в сила съдебен акт едва
на 20.10.2016 г. /извън срока на действие на застраховката/. Извън съдебната
спогодба за плащането пък е от 2019 г. разменената между страните и
застрахователя кореспонденция също е след 22.04.2016 г. Въобще по делото не се установява
настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на застраховката,
като завеждането на делото в срока на действие на процесната застраховка в
никакъв случай не може да бъде възприето като настъпване на застрахователно
събитие.
С горните мотиви съдът намира, че искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва.
При
този изход на спора е неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по делото.
Искането
на ответното дружество за присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение също следва да се остави без
уважение, тъй като е несвоевременно заявено /с молба, която е постъпила в съда
след приключване на устните състезания по делото, без да е поискано с отговора
на исковата молба/.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на С.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“
АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
всеки двама измежду *****, *****и *****, за
осъждането му заплащане на сумата от 6 368. 05 лева, представляващо
дължимо застрахователно обезщетение съгласно сключен между страните договор за
задължителна професионална отговорност на а*** съгласно полица № ****0001, със
срок на застраховката от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г., ведно със законна
лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.06.2019 г., до окончателното й изплащане, както и искането за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се
чете/
Вярно с оригинала!
К.К.