№ 181
гр. Русе , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520200400 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „МОНТЮПЕ“ ЕООД със седалище гр.София,
против Наказателно постановление № 18- 001573 от 03.02.2021 г. на Директор
ДИТ Русе, с което за административно нарушение по чл.415 ал.І от КТ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради изтекла давност и недоказаност.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на
същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Търговското дружество „Монтюпе“ ЕООД е регистрирано в гр.София, но
развива дейност в предприятие за производство на части и принадлежности
за автомобили в гр.Русе, Индустриален парк.В периода от 10.09.2020 г. до
30.09.2020 г.в предприятието била извършена проверка по работни места от
инспектори по труда от ДИТ Русе, приключила със съставянето на протокол
изх.№ от 12.10.2020 г.Сред дадените задължителни указания от страна на
проверяващите било и това да се приложи акт, удостоверяващ въвеждането в
експлоатация на строеж досежно обект: „вентилационна система биофилтри в
завод Монтюпе ЕООД, в УПИ ІІІ- 92пп, Източна промишлена зона по плана
1
на гр.Русе“. За изпълнение на това предписание проверяващите определили
срок от 29.12.2020 г. Впоследствие, на 15.01.2021 г. от ДИТ Русе отново
извършили проверка, този път по документи, при която установили, че
даденото /описано по- горе/ задължително предписание не било спазено.По
тези констатации, на 29.01.2021 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН №
001573, сочещ осъществено такова по чл.415 ал.І от КТ.Актът е предявен и
надлежно връчен. В срока на закона са депозирани възражения, съдържащи
твърдения, че такъв документ реално не съществува, доколкото обсъжданият
обект не бил въведен в експлоатация.Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление.Пред въззивния съд се твърди, че
същото е незаконосъобразно поради изтекла давност, доколкото като дата на
нарушението е посочена 30.12.2010 г.Твърди се също така, че
осъществяването на нарушението е недоказано.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 001573 от
29.01.2021 г., протокол за извършена проверка от 11.01.2021 г., протокол за
извършена проверка с изх.№ от 12.10.2020 г., идентификационна карта,
показанията на св.Д.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото кореспондират на писмения доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове.Еднократното изписване на датата на нарушението като 30.12.2010 г.
вместо 30.12.2020 г. /така, както е посочено във всички останали документи-
протоколи, АУАН и дори в НП/, не е основание да се заключи, че са налице
обстоятелства по чл.34 от ЗАНН, налагащи прекратяване на
административнонаказателното производство и отмяна на НП поради
незаконосъобразност.Касае се до техническа грешка в изписването на една от
цифрите на датата, която не може да бъде определена и като съществено
процесуално нарушение.
Съдът намира, че по същество извършването на нарушението е правилно
установено и доказано.
На жалбоподателят е вменено нарушение по чл.415 ал.І от КТ, за
неизпълнение на дадено задължително предписание.Задължителното
предписание представлява принудителна административна мярка, съгласно
нормата на чл.404 ал.І т.1 от КТ.Конкретно спрямо „Монтюпе“ ЕООД било
дадено такова за представяне пред проверяващите на конкретен документ,
като то било обвързано и със срок до 29.12.2020 г.Посоченото налага извод,
че към 30.12.2020 г. неизпълнението следва да бъде отчетено като
нарушение.Това предписание в качеството си на принудителна мярка, не било
обжалвано пред съда и в този смисъл е породило правните си последици за
2
адресата- задължение за изпълнение.Противопоставените в настоящото
производство аргументи във връзка с процедури по въвеждане и
експлоатация на строеж, не изключват извод за наличието на осъществено
нарушение от страна на жалбоподателя.Това е така, защото тази съдебна
инстанция не е компетентна да се произнесе по законосъобразността на
даденото задължително предписание.В компетентността на въззивния съд е
да проследи изпълнено ли е задължението на жалбоподателя по чл.415 ал.І от
КТ в качеството му на работодател и видно от доказателствата по делото,
установява се, че то не е изпълнено. Наложеното административно наказание
е към минималния размер, регламентиран в чл.415 ал.І от КТ и съответства
както на критериите на закона, така и на целите му.Случаят не може да бъде
определен като маловажен, не само поради наличието на регламентация със
специални норми, а и според установените факти.Касае се до предприятие с
наети множество лица, като спазването на трудовото законодателство в
същото е от съществено значение за обезпечаване на здравословни и
безопасни условия на труд.В смисъла на изложеното съдът намира, че
обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено изцяло. В полза на наказващия орган следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв., явяващо се минимално по
размер според нормата на чл.27 е от Наредбата за правната помощ, към която
препраща ЗПП, към който препраща ГПК, към който препраща АПК.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 001573 от 03.02.2021 г. на Директор ДИТ
Русе, с което на „МОНТЮПЕ“ ЕООД със седалище гр.София, бул.“Цар
Освободител“ 8 А, ЕИК *********, представлявано от Микаел Ив Бризон с
ЛНЧ **********, за нарушение по чл.415 ал.І от КТ, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „МОНТЮПЕ“ ЕООД със седалище гр.София, бул.“Цар
Освободител“ 8 А, ЕИК *********, представлявано от Микаел Ив Бризон с
ЛНЧ ********** да заплати на ДИТ Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева за
направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3