РЕШЕНИЕ
№ 1607
гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101592 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***” АД, в която се излагат твърдения, че
между страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника
на услуги за доставка на електроенергия по клиентски №********** за обект с абонатен
№**********, намиращ се в с. ***. Изтъква се, че от 02.03.2020г. до 22.05.2022г.
потребителят е ползвал електрическа енергия на обща стойност от 1471,80 лв., за което
доставчикът на услугите е издал фактури за периода от 21.04.2020г. до 31.05.2022г. Ищецът
твърди, че от неизпълнението на ответника е възникнало право да претендира обезщетение
за забава в размер на 563,37 лв., считано от падежа на всяка фактура до 06.03.2025г.
Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №897/2025г., по описа на Великотърновския районен
съд относно посочените суми, спрямо която е подадено възражение. Твърди се, че
вземанията са дължими и отговарят на действителното потребление на ответника, поради
което се отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено
съществуването им, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Излага становище за недължимост на претендираните вземания
тъй като няма качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и
обект. Поради изложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договор за продажба от 26.10.2012г. Б. Т. М. прехвърлил на И. С. И. правото на
собственост спрямо 1/3 идеална част от три ниви в землището на с. ***. За периода от
21.04.2020г. до 31.05.2022г. ищецът издал фактури на обща стойност 1471,80 лв., с падежи
от 04.06.2020г. до 24.06.2022г. по партида на продавача с клиентски №********** и за обект
с абонатен №**********, намиращ се в с. ***. Поради липса на доброволно изпълнение на
задълженията и наличие на предпоставки на чл. 17, т. 3 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „***” АД, доставчикът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу И. И. за плащане на сумата по фактурите и на лихва за забава
от 563,37 лв., считано от падежа на всяка от тях до 06.03.2025г., във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №897/2025г., по описа на Великотърновския районен
съд. Съдът уважил искането на заявителя като издал заповед за изпълнение, спрямо която
ответникът подал възражение. От заключението да допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че електромерът отчитащ потреблението за процесния имот е
метрологично годен и технически изправен като е вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване. Вещото лице е констатирало, че предвид техническите
параметри на присъединителните съоръжения на имота, за разглеждания период през тях
могат да преминат и да бъдат отчетени посочените във фактурите количества
електроенергия. Установено е, че количествата електроенергия отразени в справката за
потреблението за обекта съответстват на тези във фактурите, че са резултат от редовни
отчети на показанията на СТИ, независимо от неосигурения достъп до него за времето от
02.01.2021г. до 22.05.2022г. и че стойността им е изчислена правилно съгласно утвърдените
от КЕВР цени за съответния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което произтичат
претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е имал
качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и обект, и че реално
му е доставил посочените в процесните фактури количества електроенергия. От събраните
доказателства не може да се установи, че И. И. е собственик или ползвател на обекта, за
който ищецът твърди, че е извършил доставка на електроенергия. Ответникът е собственик
на земеделски земи, за които не е установено да са идентични с обекта в с. ***, за който е
открита партида на праводателя Б. М. и се отнасят предоставените услуги по процесните
фактури. Достига се до извод за несъществуване на твърдените облигационни отношения
между страните, а оттам и на задължение за И. И. да плати на „***” АД претендираните
суми за главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско
дело №897/2025г., по описа на Великотърновския районен съд. Поради изложеното
2
предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК е неоснователна като
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 560 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно,
защото същото е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, както и с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от „***” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” №***, ***, срещу И. С. И. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. **, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на
вземанията от 1471,80 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет
стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на
електроенергия за периода от 02.03.2020г. до 22.05.2022г., за които са издадени фактури за
периода от 21.04.2020г. до 31.05.2022г. по партида с клиентски №********** за обект с
абонатен №**********, намиращ се в с. ***, 563,37 лв. /петстотин шестдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/ - лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до
06.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2025г. до
окончателно изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №316
от 11.03.2025г. по частно гражданско дело №897/2025г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда „***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***,
бул. „***” №***, ***, да заплати на И. С. И. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет.
*, ап. **, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №897/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4