Номер 327021.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200500850 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна
жалба на Р. Д. Б. , ЕГН **********, насочена срещу Определение № 1366/
13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 277/ 20 по описа на РС – Благоевград, с
което е допуснато обезпечение на предявен иск, за което е образувано гр. д.
№ 277/ 2020 г. по описа на Районен съд - Разлог - иск с правно основание чл.
79 от ЗЗД, предявен от Етажна собственост на сектор вх. „Е“ в сграда на *, с
административен адрес гр. *********, представлявано от Е. П. чрез адв. Б. Б.,
против ответника Р. Д. Б. , ЕГН **********, като бъде осъден ответника да
заплати на ищеца общо сумата от 5978.47 евро, представляваща такса за
поддръжка и управление на сградата и неустойка за забавено изпълнение,
чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху недвижим имот,
описан в акта, ако бъде представена гаранция от молителя в размер на
2000 лв. (две хиляди лева), която да бъде преведена по сметка на Районен
съд – Разлог.
Жалбоподателят релевира твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно определение. Навежда се, че е
необоснован извода на съда, че иска е допустим, тъй като конституирания
ищец е етажна собственост, който от своя страна не е персонифициран
субект, поради което не притежава процесуална правоспособност да води
процеси.
Поддържа се в жалбата, че е неправилен извода на съда, че иска е
вероятно основателен, тъй като липсват убедителни писмени доказателства за
това.
Моли определението да бъде отменено, като бъде вдигната наложена
1
възбрана.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело във връзка с наведените в атакуваното
определение доводи, намира следното:
Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба е допустима,
като подадена в предвидения в ГПК седмодневен срок за обжалване, но
разгледана по същество е неоснователна.
Обезпечение на иск се допуска, когато без него за молителя ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и
то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или се представи гаранция
в определения от съда размер (чл.391 ГПК). За да се извърши тази преценка е
необходимо искът да бъде допустим и конкретизиран, с посочване на
страните, обстоятелствата, на които се основава и петитума.
В настоящия случай исковата претенция е допустима. Института на
етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват
правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда,
в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в
тавана или зимника принадлежат на отделни собственици – чл. 1 ЗУЕС.
Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган /чл.19 ЗУЕС/, който
организира изпълнението на решенията на общото събрание /чл. 23, ал. 1, т. 1
ЗУЕС./, при извършването на всички действия, които са във връзка с
обикновеното управление на общите части /чл. 23, ал. 3 ЗУЕС./, вкл. и пред
съда по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
исковете, предявени срещу собственик, ползувател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по З. /чл. 23, ал.
4 ЗУЕС./. Следователно, управителят на етажната собственост разполага с
правомощието да представляват собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, доколкото спорът касае извършването на действия на обикновено
управление, тъй като касае събиране на такси за поддръжка и управление на
общите части, както и изпълнение на взети решения на Ос на етажната
собственост. Следователно, предявеният е с надлежен ищец, което обуславя
допустимост на иска.
От друга страна, с исковата молба и молбата за обезпечение са
представени достатъчно доказателства от които да може да бъде преценена
вероятната основателност на иска, но следва да се има в предвид, че исковото
производство е в много ранен етап, като не е проведено първо открито
съдебно заседание, но което ищеца има правната възможност да ангажира и
други доказателства, освен представените писмени такива.
Разпоредбата на чл. 391 ГПК е установила кумулативното наличие на
няколко положителни предпоставки за допускане обезпечение на иска.
2
Първата от тях е за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни
осъществяването на правата по решението. Това предполага допустимост и
вероятна основателност на предявения иск.
В случая е предявен осъдителен иск, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. При
осъдителните искове е налице винаги правен интерес, с оглед характера на
правото, предмет на защита – притезателно. Затова той е допустим.
За да бъде допуснато обезпечение на иска, следва да са налице следните
предпоставки: предявения иск да е допустим, да е вероятно основателен, да е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, да се установи наличието на
обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща, т. е. да съответства на обезпечителната нужда.
В случая, предявеният иск е процесуално допустим и вероятно
основателен, предвид приложените към молбата писмени доказателства, от
които може да се направи извод, че съществува вземане в полза на ищеца
срещу ответника. От друга страна, правилно е посочил първоинстанционният
съд и че когато ищеца не представя убедителни доказателства за вероятна
основателност, законът позволява да бъде определена парична гаранция и
обезпечението да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което е определил гаранция.
Съдът приема, че за висящия иск за ищец е налице и обезпечителна
нужда - без допускане на обезпечението на предявения иск ще се затрудни
при осъществяване правата му при евентуално уважаване на иска и
изпълнение на решението. По делото липсват данни, които опровергават
обезпечителната нужда, поради което същата се предполага.
Наред с това, предложената обезпечителна мярка е подходяща -
налагане на възбрана върху имуществото на ответника е една от визираните в
чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК видове обезпечителни мерки и съответства на
обезпечителната нужда.
Правилно е допуснато на обезпечение на предявения иск на ищеца
срещу ответника, чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху
единия имот, тъй като обезпечителната мярка следва да е подходяща и да
съответства на обезпечителната нужда. Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.
1 ГПК, според която обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. Обезпечение на иска се налага при опасност от такова поведение,
което заплашва осъществяването на правото, защото ще осуети защитата,
която то предстои да получи чрез исковият граждански процес.
Обезпечителната мярка цели да запази фактическото и правно положение
между страните по време на исковият процес. В конкретния случай
3
налагането на исканата от молителя обезпечителна мярка ще спомогне за
реализиране на правата му по евентуално бъдещо решение в негова полза,
поради което е адекватна на естеството на предявения иск, тъй като имота
може да бъде изнесен на продан, за удовлетворяване интереса на молителя.
Тази обезпечителна мярка върху имота гарантира изпълнението на
последиците на бъдещето съдебно осъдително решение, още повече мярката е
подходяща с оглед цената на иска и с оглед оценката на имота.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ето защо, ОС - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1366/ 13.03.2020 г., постановено по
гр. д. № 277/ 2020 по описа на РС – Разлог.
Определението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4