РЕШЕНИЕ №20
гр.Кюстендил,05..02.2018г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря Галина Кирилова, като
разгледа докладваното гр. дело № 264 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на Държавата
чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от Областния управител на
област Кюстендил, срещу Туристическо дружество "ПАНИЧИЩЕ" Сапарева
баня, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление област Кюстендил,
община Сапарева баня, гр. Сапарева баня, ул. "Германея" №6, като се
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника
Туристическо дружество "ПАНИЧИЩЕ" - сдружение с обществено полезна
дейност, ЕИК/БУЛСТАТ ***, че Държавата е собственик на имот, представляващ
сграда с идентификатор 65365.210.111.1 /землище шестдесет и пет хиляди триста
шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот сто и
единадесет, сграда едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри-на гр.
Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрена със Заповед
РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед
№КД-14-10-27/28.01.2010г. на Началника на СГКК - Кюстендил, със застроена площ
от 340 /триста и четиридесет/ кв.м., брой етажи - четири, с предназначение -
курортна туристическа сграда, представляваща хижа „Пионерска", разположена
в поземлен имот с идентификатор 65365.210.111 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област
Кюстендил, при съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор
65365.210.958, поземлен имот с идентификатор 65365.210.937 и поземлен имот с
идентификатор 65365.210.947, както и
Туристическо дружество "ПАНИЧИЩЕ" да бъде осъдено да предаде владението на имотите на Държавата
; респ. да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №152,
том I, рег. №2124, дело №143 от 2011г. на Нотариус С.М., вписан в Служба по
вписванията гр. Дупница под №34, том 8, дело №979/2011, вх. рег №2006 от
30.06.2011г.
Видно от
исковата молба,претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:
Като обстоятелства, на които се основават исковите
претенции, се посочва , че процесният обект е такъв за социален туризъм с национално
значение, поради което е публична
държавна собственост по силата на закона- - Закона за физическото възпитание и
спорта ( чл.47а, ал.З от ЗФВС, Приложение № 2), както и тъй като обектът е
хижа, предназначена да задоволява значими обществени потребности и общо
ползване, по силата на Конституцията
същата се определя като обект на публична държавна собственост.Алтернативно,
ищецът посочва като основание за собствеността си върху обекта и чл.92 от ЗС –
т.е.придобиване по приращение , тъй като хижата е изградена върху терен, собственост на
Държавата.
Поддържа се наличието на
владение от ответната страна по отношение на имота– при липса на правно основание- тъй като за обекта не е
учредено право на строеж, ответникът не е правоприемник на туристическото
дружество, учредено 1959 год., както и липсва сделка, по силата на която правото
на собственост конкретно върху посочената сграда да е било прехвърлено, тъй като имотите и вещите - публична държавна
собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по
давност, респ.това не е станало и с Договор за замяна №312/13.07.2005г.
Оспорва се посоченият Нотариален акт за собственост на
недвижим имот №152, том I, рег. №2124, дело №143 от 2011г. на Нотариус С.М.,
вписан в Служба по вписванията гр. Дупница под №34, том 8, дело №979/2011, вх.
рег №2006 от 30.06.2011, в който като основание за признаване правото на
собственост на дружеството са посочени Протокол образец №16 от 03.08.1977г. и
Протокол образец 16 от 30.01.1978г., в които като инвеститор и изпълнител на
обекта е записано Туристическо дружество "Паничище", тъй като
Туристическо дружество "Паничище" - сдружение с обществено полезна
дейност, ЕИК/БУЛСТАТ *** е вписано в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден в Окръжен съд гр. Кюстендил по фирмено дело №
414/2002г.и не е налице законова разпоредба, уреждаща правоприемството между
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани през 2002 година, и предходни
такива, още повече, че към момента на
построяване на сградата туристическото дружество е осъществявало своята дейност
в съответствие със структурната и организационна обособеност на Българския
туристически съюз, именно поради което в акта за държавна собственост от 1994г.
е посочено БТС, а не туристическото дружество, в т.ч. е налице и Договор от
06.06..2005г., сключен между Туристическо дружество "Паничище" и
председателя на БТС, за предоставяне на сградата за ползване на туристическото
дружество, което показва, че същото не се е считало за собственик на хижата и
от друга страна изключва намерението за своене и придобиване на имота.
Ответната
страна Туристическо
дружество "Паничище”, чрез отговора на исковата молба оспорва по същество исковите претенции,
приемайки ги за неоснователни , като се правят следните възражения :
Поддържа се право на
собственост по отношение на процесния обект (хижа) въз основа реализирано право
на строеж от туристическо дружество- праводател на ответника ; есп.хижа
„Пионерска” е построена по стопански начин от ТД”Паничище” в периода 1977г.-
1979г. и от този момент винаги е била собственост и е стопанисвана от
дружеството в качеството му на член на БТС.
Поддържа се наличие на
правоприемство между ответното дружество и ТД „Паничище“, създадено през 1959г.,
което е член на Български туристически
съюз - последният - юридическо лице с нестопанска цел, съгласно чл.134 и сл. от
действащия към 1956 год. Закон за лицата и семейството. и като такова е
могло да придобие правото на собственост.
Оспорва се твърдението,
че ищецът е собственик на имота ,поради следното:
Актът за държавна
собственост няма правопораждащо действие, в същия не е посочено придобивното
основание, и не би могъл да има сочената удостоверителна функция относно
възникването на правото на собственост, като и сградата, предмет на спора, към датата на
актуването 19.12.1994г.- не е нито новопридобита, нито новопосторена
Неправомерно е
включването на обекта в списъци по ЗФВС
-тази сграда без правопораждащо основание е включена в приложение № 2
към чл.47а, ал.З от ЗФВС,а по същество фигурирането на х.”Пионерска” в
приложение № 2 също не е правопораждащо основание за право на собственост.
Липсват твърдения и
доказателства за отнемане правото на собственост на процесния имот -
х.”Пионерска” на законово основание или за отчуждаването му по законов ред.
Оспорва се и соченото
придобивно основание по чл.92 от ЗС ,
тъй като държавата не е собственик на земята, върху която е построена сградата,
предмет на претенцията, като се изтъква и довод, че приращение би било
допустимо в случаи на незаконно изградена сграда, което в конкретния казус не е
налице.
В производството
като трето лице – помагач е конституиран Български туристически съюз , ЕИК
*********,с адрес: гр.София, ул.”В.Левски”№75, ет.5, представляван от доц.д-р А.
Д. С..
Третото лице изразява
становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете.Сочи се, че е
недопустимо съединяване на установителен и владелчески иск, на следващо място
липсва активна процесуална легитимация за ищеца – при липса на документ, че е
собственик, а видно от Удостоверение №101/10.06.2011г.на Областния управител,
същият е удостоверил факта, че за имот с посочения идентификатор няма съставен
акт за собственост, т.е.налице е признание за този факт.; респ.акт за държавна
собственост от 19.12.1994г. няма конститутивно действие и не произвежда
вещно-правен ефект.Наред с това в самия акт е посочено, че хижата е собственост
на БТС-Сапарева баня.Сочи се, че хижата е строена с доброволен труд от туристи
и местни жители на Сапарева баня , който факт се визира, че е потвърден от
Протокол-образец16/30.01.1978г.Поддържа се, че към този момент между Сдружение
БТС София и членовете на сдружението не е имало наемни правоотношения, а
социалната политика на БТС е била обектите на БТС да се ползват от
туристическите дружества по места; съответно ответникът е придобил правото на собственост
и чрез давностно владение,а правото на собственост е обективирано в нот.акт
№152,т.І,рег.№2124д.№143/2011г.на Нотариус С.Милева, като БТС не е предявило
иск за оспорване на собствеността върху процесните имоти.Оспорва се и
посоченото от ищеца основание за придобиване по силата на приращението, като се
визира и наличие на прехвърлителна
сделка за терена.
При преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ответното дружество е
регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел от Кюстендилски
окръжен съд с решение от 02.10.2002г.по фирмено дело 414/2002 год., като сред
изброените документи е и протокол от общо учредително събрание.(л.285) В
чл.З, ал.8 от Устава на ТД „Паничище“, регистрирано от по ф. д. 414/2002 год. е
посочено, че това дружество е „приемник” на основаното през 1959г.в гр.Сапарева баня туристическото дружество Паничище”.(л..286 и
сл.) и е член на БТС, като признава и приема неговия устав..
Представен е и устав на туристическо дружество”Паничище”
град Сапарева баня, приет на общо отчетно изборно събрание , състояло се на
13.09.1996г., в чл.15 от който се сочи, че е правоприемник на туристическото
дружество,основано през 1958г.в гр.Сапарева баня под същото име.В устава от
1996г.дружеството е определено както като доброволна , самоуправляваща се
обществена организация, също и като сдружение с идеална цел без определен срок
на съществуване; членовете му се организират доброволно в клубове по интереси и
секции по местоживеене, месторабота и учебни заведения.
В писмо изх.№50/23.02.2017г.на БТС е посочено,
че ТД „Паничище” е било член на БТС от 1959г.до 14.05.2014г.(л.248).
В писмо от
28.03.1974г.(л.27 от делото) до Председателя на Туристическо дружество-Сапарева
баня се сочи, че от Кирковския районен народен съвет се „предават безвъзмездно”
на посоченото дружество три дървени
бараки в местността „Големи юрт” - Рила планина, които да останат в собственост
на дружеството.
Самият процесен обект с
първоначално наименование туристическа база”Големи юрт” в Рила планина, е
изграден по стопански начин , като е завършен на 19.11.1977г. и е въведен в
експлоатация, както се установява от протоколи обр.16 на комисии, назначени по
заповед на Председателя на Окръжен народен съвет – Кюстендил (л. 13-17 от
делото) .В тези протоколи е посочено, че инвеститор и изпълнител е туристическо
дружество Сапарева баня. От ответника се прави признание на факта, че в архива
на дружеството не се съхраняват архитектурни проекти и разрешение за строеж, а се сочи, че
в самия протокол е записано, че на приемателна комисия са представени работни
чертежи, заповедни тетрадки, констативен акт обр. 15 от 19.12.1977г., протокол
от 6.07.1977г. за изпитване на водопроводната инсталация, акт обр. 15 от
15.06.1977г.за скрити работи, а стопанисването от страна на дружеството е в
качеството му на член на БТС.
Представени са различни
заповеди за назначаване, респ.други правоотношения, на управител , домакин и работници в
хижа”Големи юрт” за периода м.10.1975г.- м.09.1977г. с Туристическо
дружество”Паничище”-гр.Сапарева баня (л.159 и сл.).В приложените
т.нар.обяснителни записки през отчетни 1977г. и 1978г.се визира съответно
намаление на оборотни средства за първата година, дължащо се на инвестиции по
строителен обект хижа”Големи юрт”, в т.ч.получена парична помощ и строителни
материали от ГОНС целево за тази база, а през следващата година се визира
увеличение в частта основни средства, дължащо се на „усвояването на
хижа”Пионерска”.
Както се установява от
заключение вх.№4574/02.06.2017г.на в.л.Я.А., в предоставената на експерта книга
на дълготрайни материални активи от 01.01.1986г. до 01.01.1993г по сметка
104-основни средства е отразена хижна сграда с година на ползване 1978г.с
първоначална стойност 156 300лв., без вписване на основание , на което е
заприходена тази сграда , за която обаче е посочено, че е изградена по
стопански начин, като вещото лице уточнява, че не са били представени
архитектурен проект и количествено-стойностни сметки, съответно финансови
документи във връзка с изграждането на обект хижа ”Пионерска”.
Вещото лице сочи още,
че данните за 2001г.са посочени като
такива за предходна година в баланса на ответното дружество за 2002г.
В заключение на в.л.Я.А.
по допълнителна експертиза-л.398 освен данните в основното заключение се
конкретизира, че за действащата банкова сметка, ***ружество, е направено искане
за откриване от 16.11.1992г.- в полза на БТС-Сапарева баня; респ.цитирано е
решение №17/05.07.1992г., с което изпълнителното бюро на
ТД”Паничище”-гр.Сапарева баня, упълномощават Й. Р. (тогава секретар на
дружеството) и Л. А., счетоводител, „да движат сметката на дружеството”- по
сметка 180,183, а протокол
№2/12.11.2002г.касае лица, които да се разпореждат с парите по сметката на
дружеството, едно от които е отново Й.Р.(настоящ председател на ответното ТД),
т.е.вещото лице посочва, че за откритата на 16.11.1992г. в обслужващата банка
ДСК-клон Дупница банкова сметка *** – промяната е само в наименованието – от БТС-Сапарева баня
съгласно искането - в Туристическо дружество”Паничище”, при което в банката са
били представени решението на КнОС от 2002г. и протокол на Общото събрание на
дружеството.
От показанията на свид.В.Д.
се установява, че същият е извършвал дейност като инвеститорски контрол по
време на строителството на процесната хижа, която се намира в
курорта”Паничище”, в близост до лифта сега. Твърди, че е имало строително
разрешение, за да се започне строителството в тази горска територия, но не може
да уточни на чие име е било издадено, предполага, че на името на туристическото
дружество.Самият свидетел не си спомня дали е бил член на това дружество, но е
правил дарения, в т.ч.му е заплащано
минимално.Строежът е извършен в периода 1974-1977г., като фактическото
строителство на хижата е било извършено от бригада , по стопански начин , по
действащия тогава Правилник за капитално строителство;и макар да не са му
известни обстоятелствата относно финансирането,
знае, че са правени дарения от отделни хора и от организации във връзка
със строителството. Впоследствие хижата се е ползвала както от индивидуални туристи, така и от организирани групи. .Налице е изявление на
председателя на ответното ТД – срвн.протокол от с.з.на 13.06.2017г. ,че хижата
винаги е ползвана за социален туризъм.
Свидетелят Н.Ц. поддържа
в показанията си, че е работил на трудов договор като „помощник
домакин”,назначен за периода 1974-1977г., а след това-като снабдител- като
работодател му е било именно туристическото дружество.Строителството на хижата
в м.”Юрта” ,която е масивна, с три плочи, се е извършвало от бригада от
строителни работници , и отделно са идвали и много доброволци.Имало е голяма
членска маса , цялото дружество е наброявало хиляди членове, които са помагали
със строителството.Уточнява, че преди 1974г..там е правен път между Сапарева
баня и х.”Пионерска” и е ползвана база от строителни войски.Свидетелят сочи
още, че базата е правена, за да може деца да летуват на разменни начала – във
Варна, и от там – на хижата, но се е използвала и от други туристически
дружества, като в периода до 1989г.е имало карти за намаление стойността на
нощувките за членове на такива дружества .
От показанията на свид.Ц.Д.
се установява, че хижата е изградена предимно на доброволни начала, както
например по това време на този принцип са се изграждали и водопроводите
.Свидетелят сочи ,че сегашният председател на дружеството е в същото от самото
му създаване, в началото – като касиер, и е имал право да оперира с банковата
сметка по решение на управителния съвет на дружеството.
С Акт за държавна
собственост от 19.12.1994г.по реда на чл.81,ал.2 от НДИ е актуван като държавна
собственост недвижим имот, представляващ
процесната масивна хижа”Пионерска”, както и две други масивни сгради
-туристическа спалня, и агрегатно помещение, а също и туристическа кухня- тип
бунгало, находящи се в м.”Юрта”,при съседи път и държавен горски фонд.,Като
собственик е посочен БТС-Сапарева баня, при липса на отразени предходни актове.Същият
АДС се сочи, че е издаден от Община Сапарева баня и е одобрен от тогавашния
кмет на общината – свид. Ц.Д..Последният в показанията си посочва, че е бил
кмет към 1994г.- за два мандата (1991г.-1995г. и после 2001г.-2005г.), като по
отношение издаването на визирания АДС сочи, че е въз основа получени указания
–„ или от Областта, или от МРРБ”, тъй
като една голяма част от туристическите обекти в курорта „Паничище” не са имали
актове за собственост, а правомощията му тогава произтичали от това, че на база
на указ „с.Паничище участва в структурата на Община Сапарева баня”. Посочва
още, че туристическо дружество – БТС-Сапарева баня, е било създадено някъде
около 1960г., не е общинско ,но „е на територията на Сапарева баня”.От
показанията на свид.Д. се установява още, че целта на издаване по- скоро е била
да се установи собствеността на дружеството, с оглед осигуряване и на работни
места, свидетелят също е бил председател на дружеството –като тази длъжност тогава е била на обществени
начала .На свидетеля Д. не му е известно
дали за процесната хижа е имало отстъпено право на строеж, не уточнява и дали в
полза на Кирковския районен съвет е имало отстъпено от МЗГ и заплатено право на
строеж за бараките, упоменати в писмото за безвъзмездното им предоставяне, като
тези бараки са били „ в двора, в района на хижата”.
В Удостоверение №
101/10.06.2011 год.,изд.от Обл.администрация(л.43), се посочва, че за сграда с
идентификатор № 65365.210.111.1 по Кадастралната карта на гр.Сапарева баня,
която е процесната хижа „Пионерска“, не е съставен акт за държавна
собственост.
Въз основа писмо
№62-00-6 от 07.06.2012г.на Областния управител на Област Кюстендил е изискан
оригиналът на горепосочения АДС от 19.12.1994г. ,а предоставянето на посочения
АДС е станало с писмо от м.06.2012г.,ведно с други документи, в т.ч.писмо на
Зам.председател на ИК на ОНС – Кюстендил до ЦС на БТС- София
вх.№483/23.02.1974г. относно наличие на три тухлени необитаеми бараки ,
собственост на Туристическо дружество”Витоша”-София в м.”Големи юрт”-Рила
планина, с предложение ЦС на БТС да ги прехвърли безвъзмездно на Туристическо
дружество „Паничище”-Сапарева баня.
По отношение
стопанисването на процесната сграда претенции са били предявени в различни
периоди и от УС на БТС-.видно от писмо изх.№Х89/04.05.2012г.(л.29) и Заповед
№6/30.03.2009г.(л.37) , респ.представен е и договор за стопанисване и
управление на туристически обекти,предоставени от БТС на туристическо дружество
с дата 06.06.2005г.(л.33 от делото);респ.тези претенции са оспорени от
ответното ТД, както се сочи в писмо от 08.05.2012г. –л.40.
При извършена справка в
общинска администрация – гр.Сапарева баня се констатира, че няма намерени
документи , удостоверяващи право на строеж в полза на туристическо
дружество”Паничище”-Сапарева баня , за процесната сграда с идентификатор
65365.210.111.1 по КК на Сапарева баня, със застроена площ 340кв.м, бр.етажи
4,предназначение-курортна туристическа сграда(срвн.л.391).
С констативен нотариален
акт за собственост №152, т.І,рег.№2124, д.№143/ 2011г.от 30.06.2011г.на
Нотариус С.М., ответното туристическо дружество „Паничище” ЕИК *** е признато
за собственик на процесната масивна сграда с идентификатор 65365.210.111.1,
построена в неурегулиран поземлен имот с идентификатор 65365.210.111 по КК на
Сапарева баня, находящ се м .”Юрта”,землището на с.Паничище.
Представени са скици , като в
издадените такива -№2443/20.05.2011г. и от 15-308737 от 27.06.2016г. ,
които са по кадастралната карта и кадастралните регистри-на община Сапарева
баня, одобрена със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, изменена със Заповед №КД-14-10-27/28.01.2010г. на Началника на СГКК –
Кюстендил, курортната сграда е отразена като собствена на ответното дружество.
Видно от заключение на
в.л.Ал.Ц., налице е идентичност между процесната сграда с посочения
идентификатор по КК ,със сградата , актувана с АДС от 19.12.1994г.и с обект
Туристическа база Големи юрт”,а сега хижа „Пионерска”.Сочи се, че не са налице данни
относно предоставяне по реда на чл.8 и чл.9 от ЗГ от 1958г.(отм.)в полза на
друг субект, вкл.на туристическо дружество- право на строеж.
На база протокол обр.15
в.л.Ц. констатира, че строителството е завършено на 19.12.1977г., респ.на
комисията при издаване на ат обр.16 са представени работни чертежи със сметки
всички части, заповедна тетрадка, констативен акт обр.15, протокол за изпитване
на водопроводна инсталация от 06.07.1977г.;протокол за изпитване на
канализацията от 18.05.1977г.и актове за скрити работи обр.12 от 15.06.1977г.,
само без екзекутивни чертежи на ОВ и ВиК.Не са намерени строителни книжа (
проект, даване на строителна линия и ниво, актове по време на строителството), становището
на експерта е, че не би била приета сградата, респ.протоколът би бил оформен по
друг начин, ако не са били достатъчни наличните тогава документи.Що се касае до
визиран терен в договор за замяна
№312/13.07.2005г..- то той е обособена част-65365.210.980 по КК с площ 2000кв.м с 5бр.сгради от имота по КВС 000627 (целият с площ 21021кв.м) и е извън
имота по КК 65365.210.111 по Кадастралната карта ( с площ 19 020кв.м) ,
върху който се намира процесната сграда.
С оглед така
изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС е допустим, тъй като е против юридическо лице, за което ищецът твърди в исковата молба,
че е във владение на процесния обект, като
петитумът на исковата молба срещу него е не само установителен (относно
принадлежността на правото на собственост), а и осъдителен (за отстъпване
собствеността и предаване на владението, т.е.налице са установителна
и осъдителна част, а не два отделни иска.
Доколкото се касае за
сграда,а не за обект от визираните в
чл.18 от Конституцията , които са изключителна държана собственост (гора),
следва да бъде разгледано и заявеното основание – чл.92 ЗС, а именно, че
сградата е построена върху държавна земя, върху която не е отстъпвано право на
строеж нито на ответника, нито на трето лице, затова по силата на приращението
тази сграда е станала държавна собственост.
Следва да се отбележи,
че не са представени протоколи, съставени в административна процедура по
действалите Закони за горите, които да установят, че теренът върху който е
построена процесната сграда, е държавна собственост.По всички закони е
възложено описване на границите на държавни гори, т.е. държавата е посочена
като собственик, и макар осъществяването
на тази административна процедура да не е елемент от фактически състав на
придобиване на правото на собственост от държавата върху имоти, попадащи под
регулацията на действалите последователно във времето закони за горите.
(т.е.по принцип да не се налага за установяване собствеността на държавата,
изрично да представя доказателства за
осъществен придобивен способ) , в настоящия
случай – както се установява , е налице одобрена кадастрална карта на
землището на с.Паничище – в структурата на Община Сапарева баня, в рамките на
което се намира и процесната сграда, т.е.налице е изключване от държавния
горски фонд на отразения по кадастралната карта имот с идентификатор
65365.210.111.1 /землище шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет,
кадастрален район двеста и десет, поземлен имот сто и единадесет, сграда едно/
по кадастралната карта и кадастралните регистри-на община Сапарева баня,
одобрена със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изменена със Заповед №КД-14-10-27/28.01.2010г. на Началника на СГКК –
Кюстендил.
Няма регламентация на
общинската собственост, (при липса на посочване на общината като носител на
правото на собственост) при действие на Конституцията от
В сега действащата Конституция, приета през
Определянето на обект с национално значение
става с акт на МС / § 5, т. 62 от ДР
на ЗУТ/, а съгласно нормата на чл. 47а, от ЗФВС
съответните обекти и съоръжения с
национално значение са определените в Приложение № 1
и 2 , но предназначението на имота не
влияе на правото на собственост, доколкото ал. 2 на чл. 47а
от ЗФВС предвижда,че обекти
за социален туризъм с национално значение са обекти - държавна или общинска
собственост.
При липса на
доказателства, че сградата се намира върху държавна земя, респ.в рамките на
държавен горски фонд , доколкото и
съгласно чл.22 от ЗГ правото на собственост върху горските територии
принадлежи не само на държавата , а и на физически и юридически лица,
както и на общините, при наличие и на
действащи КК и КР на община Сапарева баня, за землището на Паничище, в обхвата
на които е и теренът, върху който е застроена процесната сграда,(с Указ № 970,
от 26.03.1986г. ДВ, бр. 27 от 04.04.1986 г., курортът. Паничище е признат за село , при
което община Сапарева баня е формирана от селищата: гр. Сапарева
баня, с. Сапарево, с. Овчарци, с. Ресилово и с. Паничище) , от това следва, че сградата
не може да бъде придобита по силата на приращението от ищеца, като липсва и акт относно отчуждаването й или
придобиване по друг ред- съответно съставянето на акта от 1994г. няма
правопораждащо действие съгл.чл.5,ал.3 от ЗДС, а приложение следва да намери
ЗОбС.
Всичко това е достатъчно
да бъде направен извод, че не е налице установяването на право на собственост
за ищеца по отношение спорния обект.
За пълнота следва да се
отбележи още, че тъй като спорната
сграда е строена преди 13.07.1991 г. с труд и средства на сдружение БТС (без
значение в случая е дали се приема, че ответното туристическо дружество е имало
самостоятелен статут като подразделение , то такъв е имал БТС), приложение
следва да намери и разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС - изрично в Решение №
884 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2009 г., I г. о., ГК, е посочено,
че по-късната отмяна на текста не засяга
вече придобитите при неговото действие права и не създава ново правно
положение. С текста на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС
се създава самостоятелно придобивно основание за кооперации и сдружения с
нестопанска цел, които са строили със собствен труд и средства сгради преди
13.07.1991 г., без отстъпено право на строеж..По силата на закона, именно
такива сдружения придобиват собствеността върху тези сгради, което изключва
възможността сградите да преминат в патримониума на общината, още по-малко – в
патримониума на Държавата - при трансформирането на държавната собственост в
общинска.
Доколкото не бе доказана
първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно, че ищецът
– Държавата чрез МРРБ, представлявано от Областния управител на област
Кюстендил, е собственик на процесната сграда, то искът по чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан,следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърляне
на вещния иск срещу ответника , не
следва да бъде уважена и съединената с него акцесорна претенция за отмяна на констативния
нотариален акт за собственост на недвижим имот №152, том I, рег. №2124, дело
№143 от 2011г. на Нотариус С.М., каквото искане се съдържа в исковата молба.
Съгласно изхода на спора
на ответното туристическо дружество се дължат
съгласно чл. 78 ГПК
всички направени от него разноски по делото, като такива са дължими и от
Държавата (срвн.. Определение № 108 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5981/2015 г., II г. о., ГК).Същите са в размер на 3947лв.съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Искането на третото лице
– помагач за присъждане на разноски за
процесуално представителство е неоснователно и не следва да бъде уважено.Разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 ГПК
определя императивно отговорността за разноски по отношение на третото лице -
помагач в процеса, като изрично указва, че на тази страна не се присъждат
разноски. Следователно, произтичащото от закона указание свързано с
отговорността за разноски, когато в производството участва трето лице помагач
изключва възможността за преценка на съда относно тяхната дължимост -
изрично-срвн.Определение № 429 от 2.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2014
г., I т. о., ТК, Определение № 576 от 7.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
515/2011 г., IV г. о., ГК и др.).
Воден от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, представляван по
пълномощие от Областния управител на област Кюстендил, срещу Туристическо
дружество "ПАНИЧИЩЕ" Сапарева баня, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление област Кюстендил, община Сапарева баня, гр. Сапарева баня,
ул. "Германея" №6, иск с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на
ответника Туристическо дружество "ПАНИЧИЩЕ" - сдружение с обществено полезна
дейност, ЕИК/БУЛСТАТ ***, че Държавата е собственик на имот, представляващ
сграда с идентификатор 65365.210.111.1 /землище шестдесет и пет хиляди триста
шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот сто и
единадесет, сграда едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри-на гр.
Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрена със Заповед
РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед
№КД-14-10-27/28.01.2010г. на Началника на СГКК - Кюстендил, със застроена площ
от 340 /триста и четиридесет/ кв.м., брой етажи - четири, с предназначение -
курортна туристическа сграда, представляваща хижа „Пионерска", разположена
в поземлен имот с идентификатор 65365.210.111 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област
Кюстендил, при съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор
65365.210.958, поземлен имот с идентификатор 65365.210.937 и поземлен имот с
идентификатор 65365.210.947, като
Туристическо дружество "ПАНИЧИЩЕ” да бъде осъдено да отстъпи
собствеността и предаде владението на описания недвижим имот ; както и
съединеното с него искане по чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна
на нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №152, том I,
рег. №2124, дело №143 от 2011г. на Нотариус С.М. - №58 по регистъра на Нотариалната
камара.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния
управител на област Кюстендил, да заплати на Туристическо дружество
"ПАНИЧИЩЕ" Сапарева баня, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление област Кюстендил, община Сапарева баня, гр. Сапарева баня, ул.
"Германея" №6, сумата от 3947(три хиляди деветстотин четиридесет и
седем) лева за тази инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач Български
туристически съюз , ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.”В.Левски”№75, ет.5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: