№ 13160
гр. С, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110145503
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.02.2023 г., около 17 ч., в гр. С, при движение
по ул. „***“ и при извършване на завой на ляво за излизане на бул.
„КЛ.ОХР.” в близост до №****, В. Х., като водач на лек автомобил „Ф.Г.”, с
рег. № ****** — превозно средство А, поради недостатъчно добро владеене
на автомобила и неспазване на предимство виновно предизвиква ПТП като
удря движещия се по бул. „КЛ.ОХР.” и извършващия завой на дясно към ул.
„***“ и ул. „182“, ползващ се с предимство, товарен автомобил „Р.К.”, с рег.
№ ******, с водач Е. Я. П., с ЕГН: ********** — превозно средство Б, като
удря автомобила в предна дясна част и причинява имуществени вреди,
посочени подробно в опис на претенция №******/23/20.02.2023 г., както
следва: облицовка предна броня, калник преден десен, капачка теглич преден
дене, фар десен, рамка радиатор и фар ляв и др. За настъпилото ПТП е
съставен по съгласие на двамата водачи протокол за ПТП, като водачът на л.а.
„Ф.Г.” В. Х. е заявил вината си за настъпване на ПТП-то. /прил. №1/
За превозно средство Б - товарен автомобил „Р.К.”, с рег. № ******,
собственост на „ХМБ“ ЕООД, е имало сключена имуществена застраховка
„БКС” със ЗЕАД „БВИГ” ЕАД, със застрахователна полица № ******, със
срок на действие от 08.02.2023 г. до 07.02.2024 г. с покрит риск „Пълно
Каско”, валидна към датата на ПТП-то. /прил.№3/ При ЗЕАД „БВИГ” ЕАД, в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка, е постъпило
заявление, с което се иска изплащане на застрахователно обезщетение по
покрит от застраховката риск /т.4 клауза „Пълно каско”, от глава Втора
„Покрити рискове и изключения” на Раздел „каско” във вр. с раздел „Общи
положения” на Общите условия/, а именно за причинените имуществени
вреди по лек автомобил „Опел Инсигния”, поради претърпяно ПТП. /прил.№2
и №13/ При ЗЕАД „БВИГ” ЕАД е образувана щета № ******, като са събрани
1
всички необходими документи за определяне на обезщетение. /прил. №1, №3,
№4/ Съставени са 2 бр. описи на претенция по щетата с реф.
№******/23/20.02.2023 г. с описание на имуществените вреди и опис —
заключение със същия референтен номер с остойностяване на вредите, като
са направени и снимки на увредените части. /прил. №5/. По щетата е
представена фактура за извършен ремонт, след възлагане, като с доклад от
11.04.2023 г., е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер
на 966,98 лв./прил.№6, №7, №8/.
С преводно нареждане от 13.04.2023 г. ЗЕАД „БВИГ” ЕАД е заплатило
на сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил — „Ф-Б“ ООД, сумата,
одобрена с доклад по щетата, като по този начин дружеството, на основание
чл. 386 във вр. с чл. 400, ал. 1 от КЗ, е изпълнило задълженията си като
застраховател по имуществена застраховка за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 966,98 лв. при
ПТП на застрахования при ищеца автомобил. /прил.№9/
За превозно средство А — лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № ******,
управляван от виновния водач В. Х., е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД „Д.Б.: ЖЗ” АД — серия GO/ стикер
номер *******, с полица № BG/30/*********, за срок от 24.08.2022 г. до
23.08.2023 г., видно от протокола за ПТП, полицата по застраховка Г.О.,
предоставена от водача и от справка от базата данни на Гаранционен фонд,
приложени като доказателства към исковата молба. /прил. №1, и №10/.
С изплащане на застрахователното обезщетение, по силата на закона —
чл. 411, ал. 1, т. 1 КЗ, ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД встъпва в правата на своя
застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ — ЗАД „Д.Б.: ЖЗ”
АД, с оглед на което ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД има право на регрес срещу
ответното дружество относно платеното от дружеството застрахователно
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. С обща регресна
покана от 06.06.2023 г., ведно с покана по щетата и с документите по нея в
оригинал, ищецът е поканил ответното дружество да заплати сума в размер на
991,98 лв., представляваща сбора от изплатеното застрахователно
обезщетение по щетата — 966.98 лв. и обичайни разноски в размер от 25.00
лв. След получаване на поканата ответникът изрично отказва да заплати
регресната претенция. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата 991,98 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „Д.Б.: ЖЗ” АД, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от ищеца механизъм.
Оспорва да е налице виновно и противоправно поведени от страна на водача
на л.а. „Фолксваген“, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Излага, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“. Твърди, че ПТП е
настъпило по вина на водача на другия автомобил - МПС „Рено“, който е
2
отнел предимството на дясностоящия лек автомобил - марка „Фолксваген“.
Оспорва верността на представения двустранен констативен протокол за ПТП
от 17.02.2023 г. Твърди, че размерът на ликвидационните разноски е завишен.
В условията на евентуалност се позовава на съпричиняване от страна на
водача на МПС „Рено“. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увредено лице; плащането на застрахователно
обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по
чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна
връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера
на действително претърпените вреди. Тежестта за установяване на
посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по
отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване. В тежест на
ответника е да докаже плащане на задължението.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към 17.02.2023 г. т.а.
„Р.К.“ с рег. № ****** е бил застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“, полица № ****** със срок на валидност:
08.02.2023 г. - 07.02.2024 г. с покрит риск „Пълно каско“; че към 17.02.2023 г.
гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ****** е била
застрахована при ответника; че ищецът в качеството на застраховател по
застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата 966,98 лв.
Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на
ПТП, вината на водачите, както и размера на причинените щети.
От събрания по делото доказателствен материал, изводите на вещото
лице по изготвеното заключение, показанията на свидетелите, съдът изведе
следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на
00
17.02.2023 г., около 17 часа, лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ******, се
движи по ул. „***“, където водачът предприема маневра завой наляво по ул.
„182“. В същото време товарен автомобил „Р.К.“, с рег. № ****** се движи по
бул. „Св. КЛ.ОХР.“, на който водачът предприема завой надясно по ул. „182“.
При маневрите на двете превозни средства траекториите им се пресичат и
настъпва удар между тях. Съгласно заключението на вещото лице пътното
платно на мястото на ПТП е съставено от 2 ленти за движение, където липсва
хоризонтална и вертикална маркировка. Според експерта ударът е настъпил в
лентата за движение на товарен автомобил „Р.К.“. Свидетелят Х. – водачът на
3
лек автомобил „Ф.Г.“ е посочил, че при опит да се включи в булеварда, го е
ударил товарен автомобил „Р.К.“ в лявата част на автомобила. Посочил е
също, че ПТП-то е настъпило на „широкото място“, където паркират коли,
като с оглед показанията на свидетеля Х., експертът е уточнил, че ударът е
настъпил по-вдясно – в обособеното място до улицата, където паркират
превозни средства, а не на самото пътно платно. Свидетелят П. – водач на
товарен автомобил „Р.К.“ е посочил, че при излизане от главен булевард,
докато прави десен завой, е изскочил лек автомобил „Ф.Г.“ и го е ударил в
дясната част. Посочил е, че ударът е настъпил на мястото, посочено от
вещото лице в заключението /т.е. на пътното платно, а не на „широкото
място“./ От така изложеното съдът достига до извода, че вина за настъпване
на ПТП имат и двамата водачи. Водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ е нарушил
разпоредбата на чл. 25 ЗДвп, която предвижда, че „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ Водачът
на товарен автомобил „Р.К.“ е нарушил разпоредбата на чл. 48, която
предвижда, че „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и
посоката им на движение.“ Освен това и двамата водачи – свидетели, са
посочили, че пътната настилка е с пясък и че не може лесно да се спре.
Свидетелят Х. дори е посочил, че се е движел с неподходяща скорост. С оглед
изложеното, съдът приема и че двамата водачи не са се движили със скорост,
която да им позволи да спрат, респ. същите са нарушили и разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвп, която предвижда, че „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване на
водача на застрахованото при ищеца МПС е 50%.
Не е спорно по делото, че от страна на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 966,98 лв. Съгласно заключението
на вещото лице щетите по товарния автомобил се намират в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото ПТП, а стойността необходима за
възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
4
1 314,14 лева. Стойността за възстановяване, изчислена по цени на
алтернативни доставчици и сервизи към дата на ПТП е 1255,46 лв.
Претендираните от ищеца ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. са в
рамките на обичайния размер, респ. общият размер на регресната претенция е
991,98 лв. С оглед приетия процент на съпричиняване ответното дружество
следва да възстанови на ищеца 50% от тази сума или 495,99 лева. Респ. искът
се явява основателен до сумата от 495,99 лева, а за разликата над него и до
пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са доводите на ответника за случайно деяние, както и
тези за липса на причинна връзка между процесното ПТП и вредите по
автомобила, застрахован при ищеца, доколкото видно от заключението на
вещото лице такава е налице.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК, разноски и
представя доказателства за сторени такива за държавна такса в размер на 50
лв., за адв. възнаграждение 480 лв. с ДДС, за експертиза 250 лв., за свидетел
60 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение,
съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, както и броя извършени процесуални действия. С оглед уважената
част и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 420,00 лева.
Ответникът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК, разноски и
представя доказателства за сторени такива за експертиза в размер на 250 лв.,
за свидетел 60 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, определя в размер от 150,00 лв., съобразявайки обема на
извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и
правна сложност на делото. С оглед отхвърлена част и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на
230,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ЖЗ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „Г.М.Д“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., да
заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С, пл. „П“ № 5, представлявано от Н.Ч. и Т.И., на основание
чл. 411 КЗ сумата от 495,99 лева, представляваща изплатено от ЗЕАД
5
„БВИГ“ ЕАД застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
по щета № ******, ведно с обичайните разноски за неговото определяне,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 495,99 лева до пълния
предявен размер от 991,98 лв., ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ЖЗ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „Г.М.Д“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., да
заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С, пл. „П“ № 5, представлявано от Н.Ч. и Т.И., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 420,00 лева.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С, пл. „П“ № 5, представлявано от Н.Ч. и Т.И. да заплати на
ЗАД „Д.Б.: ЖЗ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. „Г.М.Д“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК разноски в общ размер на 230,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6