Решение по дело №642/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Областна дирекция на МВР Стара Загора, уточнена с молба вх.№ 14243/ 09.05.2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, против Решение №149 от11.04.2025 г. постановено по АНД № 20255530200392 по описа за 2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К №10088631 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирано правното основание за налагане на административно наказание на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е намален размера на наложената глоба от 200лв. на 100лв. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита, че въззивният съд е постановил съдебния си акт без да извърши служебна проверка за съществуване на доказателства за връчването на предходно издадения Електронен фиш серия К №7946435, поради което необоснован се явявал направения извод за липса на основание деянието, за което е издаден процесния електронен фиш, не е извършено в условията на повторност. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждението за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба – Я. Х. Г. в представено по делото възражение от пълномощника му адв. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска от съда да потвърди въззивното съдебно решение, с присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение и обжалваното определение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съответният обжалван акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Я. Х. Г. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с техническо средство или система серия К №10088631, издаден от Областна дирекция на МВР Стара Загора за това, че на 29.11.2024 г. в 16:31 часа в обл. Стара Загора, в гр. Стара Загора на бул. П. Е. до бензиностанция Круиз, Я. Х. Г. управлява в посока към гр. Хасково със скорост от 71 км/ч, при ограничение от 50км/ч за населено място, заснето с АТСС СПУСК/ARH CAM S1/ и отчетен километров толеранс от -3км/ч. Превишението е от 21 км/ч и е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №7946435 на 01.06.2024 г., спрямо което е определено наказанието по чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

За да измени електронния фиш, въззивният съд е приел, че административно наказващият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че извършеното от Я. Х. Г. нарушение е в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като в преписката не се съдържали доказателства за връчването на ЕФ серия К №7946435, съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, респективно не се установявало по надлежния ред влизането в сила на този електронен фиш. След преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин. Въз основа на това и упражнявайки правомощието си по чл.63, ал.2, т.4 във вр. с чл.7, т.1 от ЗАНН въззивният съд е преквалифицирал деянието и на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е намалил размера на глобата от 200лв. на 100лв.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Касационната инстанция изцяло споделя приетото от въззивния съд, че не е доказано извършването на санкционираното административно нарушение в условията на повторност по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

В хода на въззивното съдебно производство санкционираното лице е ангажирало доказателства, опровергаващи вярността на въведената в регистъра по чл. 165 ал.1 т.6 от ЗДвП информация относно наличието на влязъл в сила предходно издаден електронен фиш за извършено същото по вид административно нарушение. С административната преписка е било представено заверено копие - извлечение от АИС- АНД, в което е отразен предходен Електронен фиш серия К, № 7946435, издаден на 16.08.2023г. и връчен на 16.03.2024г, с отбелязване, че същият е влязъл в сила на 01.06.2024г. Това удостоверително изявление обаче е опровергано от приложеното по въззивното дело Решение № 62 от 13.05.2024г., постановено по АНД № 239/ 2024г по опис на Районен съд – Свиленград, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7946435, издаден от ОД на МВР – Хасково. Съдебното решение е влязло в сила на 01.06.2024г., видно от представеното от пълномощника на Я. Г. извлечение от ЕПЕП – Електронни съдебни дела /л.42 от въззивното дело/. При тези факти изцяло неоснователно се явява наведеното от процесуалния представител на касатора оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, поради непроявена активност служебно да изиска доказателства за датата на връчване и съотв. на влизане в сила на ЕФ серия К, № 7946435. Отмяната на този електронен фиш с влязло в сила съдебно решение отрича наличето на твърдяното съставомерното фактическо обстоятелство, което определя правна квалификация на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП като извършено в условията на повторност обуславящо прилагането на административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Ето защо като е изменил обжалвания електронен фиш при прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение и преквалифициране на нарушението по основния, по-леко наказуем състав на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

По тези съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на основание чл.63д от ЗАНН искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ от адв. Д. К. - А. на Я. Х. Г., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. К. – А. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което да се заплати от Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 от 11.04.2025 г. постановено по АНД № 20255530200392 по описа за 2025 г. на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на адвокат Д. К. – А., САК, личен № **********, служебен адрес: гр.Хасково, [улица], ет.2, сумата от 400лв. (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.