Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 17.07. 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №1122 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Г. Ф.против ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 520,
ал. 1 Кодекса за застраховането – за заплащане на дължимите от застрахователя, сключващ
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
вноски в Гаранционния Ф.за месец март 2019 година и чл. 86 Закона за задълженията и договорите– за обезщетение за забава в
плащането на дължимите вноски, както и са приети за съвместно разглеждане в
процеса възражение за прихващане – за
подлежащи на възстановяване заплатени (удържани от НББАЗ) от
ответника-застраховател застрахователни обезщетения, разноски и такси за
обработване и ДДС на щети за обезщетяване на вреди от застрахователни събития,
настъпили извън територията на Република България по сключени нищожни договори
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (Приложение 1 към отговора на исковата молба), заедно със
законната лихва от датата на плащането, както върху главниците- дължими
застрахователни обезщетения, така и за дължимото ДДС върху сторените такси и
разноски за обработване на щетите и законна лихва върху него.
Ищецът поддържа, че ответникът е останал задължен за вноските за м. март 2019 г. за сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност, дължими на основание чл. 520 Кодекса за застраховане (КЗ) и определени като размер с решение КФН № 100/24.01.2019 г. на КФН. С покана от 28.05.2019 г., надлежно връчена на 29.05.2019 г. поканил ответника да преведе дължимите по КЗ вноски към ГФ, но той не изпълнил задължението си.
Искането е да бъде осъден ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на ищеца сумата от 401 310, 00 лв. за дължими на основание чл. 520 Кодекса за застраховане (КЗ) вноски за м.март 2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, дължима в срок до 10.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата от 4124, 58 лв. лихва за забава върху сумата за неплатени вноски, за периода 10.05.2019 г. – 16.06.2019 г. включително. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК, с писмения си отговор ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Предявява възражение за съдебно прихващане с вземания за платени застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по полици по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти", ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат "Зелена карта"), подробно индивидуализирани по номер и дата на застрахователна полица в Приложение № 1., които счита за нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, недействителни поради липса на застрахователен интерес (чл.349, ал.2 КЗ) и непораждащи задължение за застрахователя за плащането им. Сочи, че по отношение на застрахователните договори, страни по които са търговски дружества също следва да е налице валидно волеизявление от законни представители, или упълномощени от тях лица, а в случая такова съгласие за това действие липсва. Нищожността на договорите е абсолютна, изначална и не може да бъде санирана с извършено плащане по договора. Спрямо застрахователните договори, сключени при действието на КЗ от 2006 (отм.), пък не можело да намери приложение, нито разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, предл.2, нито на чл.477 от действащия КЗ. Задължен да изплати обезщетения в тези случаи, съгласно чл.519, ал.1, т.1 предл.2 от КЗ от 2016 г. и чл.288, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ (отм.) бил ГФ. С извършените плащания на обезщетения, ответникът е заплатил чуждо задължение – това на ГФ, като след установяване, че отговорността за обезщетенията е на ГФ, то същият следвало да заплати на погасилия това задължение застраховател сумата, платена на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на плащането (чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ). Предвид това, на посоченото основание за ответника са възникнали вземания спрямо ГФ в размер на 351 676, 79 лв. (сбор от всички посочени в таблица на Приложение 1 в колона„Платени суми“ и колона „Платено ДДС“), ведно със законна лихва в размер на 49 632, 75 лв. (Приложение 1 колона „Законна лихва „ и „Законна лихва към ДДС“).
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло възраженията за
прихващане с доводи, че не са налице основанията по чл.103 от ЗЗД и двете
задължения имат различен характер; вземането на ответника е спорно и позовава на
чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ и на обстоятелството,
че такава отговорност на ГФ не е установена
да е налице. Едностранното обявяване на посочените договори за нищожни, не
обвързва Ф.а. Съдебни решения за прогласяване недействителността на
застрахователни договори, не са противопоставими на трети лица по см. на
чл.477, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 КЗ и на ГФ. Счита, че ответникът злоупотребява с права, поради
което не следва да бъде зачетено възражението за прихващане. Спрямо
застрахователните договори намира, че е приложима нормата на чл. 293 ТЗ и
същите не са нищожни, както и че в случая договорите се считат сключени на
отразената в тях дата, а не от момента на заплащане на премията от
застрахования на застрахователния брокер или от отчитане на плащането от
застрахователния посредник към застрахователя, или от осчетоводяването й. Счита, че ответникът застраховател е обвързан
от всички клаузи на сключените от него застрахователни договори и следва да ги изпълнява,
а ГФ не носи отговорност за възстановяване на претендираните суми. Оспорва също,
че дължи лихва, тъй като няма получена от него покана за плащане.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си и доводите си за неприложимост на чл.293, ал.3 от КЗ и че спорът относно претенцията е възникнал впоследствие, след уреждане на претенциите възникването му не е елемент от фактическия състав на възникване на отговорността на застрахователя по чл.499 ал.4 и ал.5 КЗ .
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно законовата регламентация Г. Ф.се финансира по реда на чл. 520 от Кодекса за застраховане КЗ), като част от приходите му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни застраховки "Гражданска отговорност"(ЗЗ"ГО") и "Злополука", които всеки застраховател предлагащ тези застраховки прави в размер и по начин определени в Кодекса за застраховането. Срокът, в който се превеждат вноските по сметка на ГФ е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Според т. 4 от решението - застрахователите събират и внасят пълния размер на вноската по т. 1 или т. 2 в сроковете по т. 3 независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния договор.
С Решение на Комисията за финансов надзор № 100/24.01.2019 г. размерът на вноските за 2019 години е определен на 10, 50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена ЗЗ“ГО" на автомобилистите, вкл. гранична застраховка ЗЗ"ГО" на автомобилистите. За 2019 г. размерът на вноската за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т.3 от Кодекса за застраховането е в размер на 0, 15 лв. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за ЗЗ"ГО" на автомобилистите и ЗЗ "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния договор. Вноските се определят по предложение на съвета на ГФ или по инициатива на КФН на основание чл. 554, т. 1 от КЗ. Решенията се обнародват в "Държавен вестник" и посоченото решение, с което определен размерът на вноските и сроковете за внасяне за 2019 година е обн. в ДВ бр.12 от 08.02.2019 г.
Безспорно е, че ответникът притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е сключвал двете горепосочени застраховки - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука", безспорен и установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е факта, че ответникът не е превел по сметката на ГФ дължимите по чл. 520 от КЗ вноски за м.март 2019 г. по сключени 38220 бр. застрахователни полици. Гаранционните вноски за Ф.а за незастраховани МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за м. март 2019 г., които не са преведени са в размер на 401 310, 00 лв. Същите са били дължими в срок до 10.05.2019 г. Върху тази сума е начислена и лихва за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г. в размер на 4124, 58 лв. Видно от 28.05.2019 г., с надлежно връчена на 29.05.2019 г. покана ответникът е поканен да преведе дължимите по КЗ вноски към ГФ, но той не изпълнил задължението си до приключване на устните състезания по делото.
От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по предоставени данни от ответника всички застрахователни
щети, фигуриращи в приложение 1 към
отговора на исковата молба са заведени за обезщетение на застрахованите лица,
за нанесени вреди на автомобилите, застраховани със съответните застрахователни
полици, приложени към отговора на исковата молба. По всички застрахователни щети фигуриращи в приложение 1
към отговора на исковата молба, ответникът е изплатил суми на чуждестранни бюра
и кореспонденти за обезщетение и за такси и разходи свързани с обработка на
щетите извън територията на България, както и деклариран ДДС за продажби в бюджета върху разходи и такси за
обработка на щетите, на основание чл.82 ал.2 от ЗДДС. Левовата равностойност на платените суми е в общ размер на 351 676.80 лв.,
съгласно изчислението в приложение 1 към
заключението, която сума включва:Изплатените суми от ответника на
чуждестранни бюра и кореспонденти - 337 321,12 лв. деклариран ДДС в бюджета върху разходи и такси по обработка
на щетите - 14 355,67 лв. От доказателствата
се констатира, че са извършвани плащания в евро, румънски леи, британски лири,
шведски крони, норвежки крони и лева. В таблица в заключението са дадени
и размерите на законната лихва, изчислена в лева - 47
609,29 лв., върху изплатените суми от ответника към чужд. бюра/ кореспонденти
по образуваните застрахователни щети в
приложение 1 към отговора на исковата молба, формирана в колона 12 на
приложение 2 към заключението и изчислена
законна лихва в лева - 2 023,46 лв., върху деклариран ДДС в бюджета, формирана
в колона 13 на приложение 2 към заключението. Съгласно
представена справка Хронология на сметка 4831 - „Разчети с
презастрахова тели“, с движение за период от 2016 г. до 2019 г.
се констатира, че няма възстановени суми от презастраховател, на ответника. Не
се установява и връщане на застрахователни премии. От извършената проверка
вещото лице е установило, че три броя застрахователните полици по приложение 1
към отговора на исковата молба, приложени към делото от ответника, фигурират в
4 228-те застрахователни полици, предмет на Решение №440/11.01.2019 г. на ВАС,
по адм. дело №11424/2018 г. на ВАС.
Общият размер на изплатените суми от
ответника по образуваните щети по посочените три полици е 4 289, 25 лв.
При тези данни съдът намира от правна
страна следното: Съгласно чл. 520, ал.1 КЗ, всички застрахователи със седалище
в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по
Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна
застраховка "Злополука" на пътниците, или застраховка по раздел I от
приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния Ф.в размер и по
начин, определени съгласно този кодекс. Страните не спорят и от доказателства по делото са установени елементите от
фактическия състав на предявения иск, вкл. наличието на вземане на ищеца в
посочения в исковата молба размер и на твърдяното основание. Доказано е по
делото, че изчислени по реда и размерите на цитираното решение на КФН, размерът
на вноските по чл. 520, ал. 1 КЗ за месец март 2019 година е общо 401 310 лева.
Съобразно решението на КФН, падежът на вземането е на 10.05.2018 година (досежно
вземанията за всички застраховки, сключени през м.03.2019 г.), поради което
след тази дата вземането е изискуемо, а по правилата на чл. 84 ЗЗД, покана не е
необходима за изпадане в забава. Размерът на лихвата за забава върху тази сума
и за период до завеждане на исковата молба (17.06.2019 г.) възлиза в размер на
претендирания от 4124, 58 лв.
Следователно предявеният главен иск и акцесорния иск за лихва за забавено
плащане са основателни и доказани. Следва, в този случай, да бъдат разгледани
приетите за съвместно разглеждане в процеса в условията на евентуалност
възражения за прихващане, в които е концентриран правния спор по делото.
Възражението за прихващане е направено своевременно с отговора на исковата молба и
израз на процесуалната защита на ответника срещу иска, като предмет на възражението обикновено е спорно вземане, по което се
формира сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК, поради което
разглеждането му в настоящето производство е допустимо. За да се извърши
прихващане следва да са налице предпоставките на чл.103, ал.1 от ЗЗД – да са
налице насрещни парични вземания, като в случая тъй като изявлението е
направено с възражение в хода на делото, не е необходимо насрещното вземане да
е ликвидно. Не е налице пречка изискуемостта да е настъпила или да настъпи в
хода на процеса, съответно – при неизискуемост на насрещното вземане,
възражението ще бъде неоснователно. Нормата на чл. 522 КЗ въвежда единствено
изрична забрана за възстановяване на сторените вече от застрахователя вноски и
не въвежда забрана за приложимост на общия погасителен способ относно вземания.
Безспорно е и доказано от представените доказателства сключването от ответника, като застраховател на
описаните в Приложение 1 полици по застраховки „ГО“ със сертификат „Зелена
карта“ и че е заплатил застрахователни обезщетения в посочените размери и на
посочените дати. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, и
което не бе оспорено от страните. Сумите
са заплатени по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
сертификат „зелена карта“ за вреди от пътнотранспортни събития, настъпили на
територията на чужда държава на чуждестранни бюра и кореспонденти за
обезщетения и за такси и разходи свързани с обработка на щетите, както и деклариран
ДДС на основание чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предложение
второ ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Съгласието
предполага валидно обективирано волеизявление, с ясно намерение за сключване на
сделка– в случая – застрахователен договор. Последният е двустранен и съответно
изисква наличието на валидно и съзнателно формирана воля от двете страни по
него, насочена към постигане на облигационна връзка. Липсата на съгласие прави
договора абсолютно, изначално нищожен. В конкретния случай, общите правила на
ЗЗД са приложими, предвид възприетото от ОСТК в Тълкувателно решение 1/2018
година от 07.03.2019 година, на основание чл. 343, ал. 2 КЗ и чл. 183, ал. 2 КЗ
(отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ (отм.). Сключените застрахователни договори,
попадащи под действието на различни нормативни актове, доколкото част от
застрахователните договори са сключени преди 01.01.2016 година, а други – след
тази дата, от която е в сила новият КЗ. В случая, представени са три групи
застрахователни полици – 1/сключени с физически лица, за нито едно от които не
се установи да е починало, 2/сключени с търговски дружества /от които само
за „Д.Г.“ ЕООД с починал законен
представил към датата на сключване/, като в 3/част от полиците са подписани от застрахования
или застраховащия, а други са 4/неподписани (с Е.Х., К.К., О.К., И.А., П.М.С.Т.Й.и
С.Х.Х.). Липсват доказателства, че сред страните по представените по делото застрахователни
полици - физически лица, застраховани и застраховащи са такива лица, които да
са починали на предхождаща посочената в документите дата на сключване. Същото
важи и за единствените – към датата на сключване на застраховката с оглед
справка по електронните партиди на застрахованите дружества в търговския
регистър - законни представители (с изключение на Е.М.К., починал на 29.03.2015
г., видно от изготвените справки по Наредба 14/2009 година).
В
случая съдът намира, че не е налице основание за нищожност защото не е бил налице субектът, от
името на който е изразено то, което да е равнозначно на липса на изразена воля
от една от страните в правоотношението. Относно полиците, които не съдържат
въобще подпис на физическото лице – застрахован
и застраховащ, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2.а. от
Тълкувателно решение №1/07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на ВКС, бе
разяснено че липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като
основание за нищожност на застрахователен договор, не е налице в хипотезата на
неположен подпис на някоя от страните. В тази част от полиците, по които страна
по застрахователния договор са юридически лица, които не съдържат подпис за
застраховано лице също важи възприетото в
тълкувателното решение, че не е налице основание за нищожност на
застрахователния договор "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, поради което и правните
последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното
отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с чл.
344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска
сделка и разпоредбата на чл.
343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е
приложимо общото правило на чл.
293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС, ТК. Писмената
форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин,
който дава възможност да бъде възпроизведено." Следва да се съобрази също
така и разпоредбата на чл.
293, ал.3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Съдът приема, че от поведението на ищеца е
видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е
приел плащането, регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от
Гаранционния Ф.съгласно чл. 571
от КЗ, изплатил е обезщетения по щети. Ето защо съдът намира, че сключените
застрахователни договори с ЮЛ, които не съдържат подпис на представените пред
съда екземпляри от същите, не са нищожни. Това са полиците сключени от името на
„Р.- БГ“ ЕООД, „Ц.И.10“ клонМ.ЕООД, „E. BG“ ЕООД, „А.“ ЕООД, "А.х.2“ ЕООД, „И.“
ЕООД, „Х.2014“ ЕООД „М.“ ЕООД, „В.л.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД, „В.а.“ ЕООД,“Н.е. 71“
ЕООД, „Е. БГ“ ЕООД, „Д.БГ“ ЕООД, „Т.и К.“ ЕООД„Ауторо“ „В. г.“ЕООД, “П. 2014„
ЕООД, „Е.с.“ ЕООД, „Л Т.2013“ ЕООД и „А.
г.“ ЕООД.
Полиците, съдържащи подпис от името на юридическото лице – страна по
договора, предвид характера на застрахователния договор като абсолютна
търговска сделка и правилото на чл. 301 ТЗ, не са нищожни поради липса на
съгласие. Недопустими, биха били и възражения на застрахователя и позоваването
му на недействителност на договорите поради липса на представителна власт по
отношение на застрахования (т. 2б от тълкувателното решение). За ответника е
недопустимо да предяви иск и съответно да се брани с възражение, позовавайки се
на недействителност поради липса на представителна власт от името на
застрахования, тъй като тази преценка е оставена единствено на застрахованото
лице /съществуващо понастоящем все още като правен субект/. Затова и съдът
приема, че такива застрахователни полици - каквито са и останалите представени
по делото, са валидни и по отношение на тях възражението за прихващане, както
за главниците с ДДС, така и за такси и разноски и акцесорни вземания е
неоснователно само на това основание. Дори и да не подписано от законния
представител, в тези хипотези не е налице липса на съгласие и начална нищожност
на договора, а са налице действия без представителна власт и висяща недействителност,
на която може да се позове единствено лицето, от името на което сделката е
сключена (респ. универсалните му правоприемници). Това важи и за хипотезата,
която урежда разпоредбата на чл. 157 ТЗ, която предвижда прекратяване на ЕООД
по силата на закона, при определените в разпоредбата предпоставки и до вписване
на заличаването в търговския регистър, дружеството съществува в правния мир,
тоест, съществува като правен субект. Затова и като съобрази цитираното т.2б от
цитираното тълкувателно решение съдът счита, че не може да се приеме, че е била
налице изначална и абсолютна нищожност поради липса на съгласие по отношение на
подписан застрахователен договор с юридическото лице „Д.Г.“ЕООД клон Разград, чиито законен представител е
починал.
Следва да се посочи, че нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ не изключва приложението на общата разпоредба на чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, а предоставя единствено възможност страна по договора на
задължителна застраховка „ГО“ да бъде различно от собственика на МПС лице. С
оглед на вече изложеното обаче, по
делото не се установи сключването на договори от други лица, различни от
собственика и твърденията за отчуждаване на МПС и за сключване на договори от
несобственици освен, че са недоказани, са и неотносими към предмет на делото.
Съдът намира, че застрахователните
договори, предмет на съдебно предявеното възражение за прихващане не са нищожни
и са породили своите правни последици Съгласно чл. 519 КЗ, Гаранционният Ф.извършва плащания
само в полза на увредените лица за вреди,
причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. Затова в случая застрахователят
е бил задължен и е заплатил застрахователното обезщетение, а спрямо ГФ е
задължен за вноските в определения от закона и установен по делото размер за м.март
2019 г. Следва да се посочи още, че в случая приложима е нормата на чл. 499,
ал. 5 КЗ, доколкото всички ПТП са настъпили на територията на чужда държава.
Също така спрямо сключените застрахователни договори приложима са както, както
КЗ /отм./, така и КЗ от 2016 година (предвид времето, по което е завършен
фактическият състав – плащането в полза на НББАЗ). Доколкото липсват
доказателства относно извършено плащане преди вл. в сила на новия КЗ (колона 6
от таблица приложение 1 към заключението на съдебно- счетоводната експертиза
–всички плащания са пред 2017 г.) и липсата на предвиденото чл. 499 КЗ кумулативно условие за
основателност на регресното вземане – възникнал в хода на уреждане на
претенцията спор относно това кой дължи обезщетението, съдът намира основаните
на това доводи в подкрепа на възражение за прихващане за неоснователни. За
заплатени обезщетения, по отношение на които спорът е възникнал в момент,
последващ приключване на щетата, за застрахователя, ако се установи, че не е
съществувало задължение, може евентуално да реализира правата си по реда на чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 16217, 38 лв. за държавна такса и 500 лв. за съдебно счетоводна експертиза
и 450 лв. за юрисконсултко възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащането им.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК: ****** да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 520, ал. 1 КЗ, сумата от 401 310, 00 лв. дължими вноски за м.март 2019 г. за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, в определен размер с решение КФН № 100/24.01.2019 г. на КФН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4124, 58 лв. лихва за забава върху сумата за неплатени вноски, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г. включително.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК: ****** да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, да заплати сумата от 16 717, 38 лв. за деловодни разноски и сумата от 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: