Решение по гр. дело №569/2019 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 171
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20191880100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 09.04.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 569/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, чрез юрк. Н.М., като пълномощник на … Д. Д., против Ц.А.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „…” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 26.06.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. 378/2019г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 526 от 27.06.2019г. за следните суми : 3432 лева – главница, 1301,52 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.06.2019 г., 626,93 лева – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 06.06.2019 г.  и  законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г.  до  изплащане на вземането, както и сумата 157,21  лева – разноски по делото, от които 107,21 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски заем с номер PLUS–14953473, сключен на 16.06.2017 г. между Ц.А.А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

Цената на исковете е 3432 лева - главница, 1301,52 лева – възнаградителна лихва и 626,93 лева – мораторна лихва, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско. Относно предсрочната изискуемост се твърди, че тя е настъпила на 20.08.2017г., на която дата е бил падежът на втората неплатена вноска, алтернативно се излага, че е настъпила на 20.06.2019г., когато е бил падежът на последната вноска.

От ответната страна не е подаден писмен отговор. Ц.А. се явява в открито съдебно заседание. Не оспорва, че е получил паричната сума посочена в договора за кредит, но излага че в момента е безработен и няма пари за да си погаси задължението си.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. 378/2019г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 16.06.2017г. между Ц.А.А. /кредитополучател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /кредитор/ e сключен договор за потребителски заем с номер PLUS–14953473. Универсален правоприемник на заемодателя е дружеството – ищец. Усвояването на кредита се установява както от признанието на ответника, така и от подписа му под договора, на л. 9 от делото, с което той потвърждава, че е получил сумата по посочена от него банкова сметка.  ***, която е следвало да бъде върната на 24 месечни вноски за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2019г., всяка от тях в размер на 197,23 лева – общо 4733,52 лева. Ответникът не е заплатил нито една вноска. Видно от договора за кредит и приложения към него стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит) договорената между страните лихва е в размер на 32.60 % годишно. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвите съответства на претендираното. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни за главницата и неоснователни за договорната и за законовата лихва. Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземането – настъпила на 20.06.2019г., както и неговия размер.

Кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По настоящото дело, според представените доказателства, дори не е направен такъв опит. При тези обстоятелства предсрочната изискуемост е настъпила не на 20.08.2017г., на която дата е бил падежът на втората неплатена вноска, а на 20.06.2019г., когато е бил падежът на последната вноска, като законната лихва върху главницата се дължи от датата, на която заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда, а именно – 26.06.2019г.

Договорената между страните лихва в размер на 32.60 % годишно надхвърля трикратно законната – за периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите нрави и я прави нищожна. Съдът е длъжен и служебно да следи за съответствието на клаузите от потребителските договори с добрите нрави, като по настоящото дело договорената между страните лихва не отговаря на принципа на справедливостта. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника. Също така за периода от 20.08.2017г. до 06.06.2019г. се претендират две лихви върху една и съща сума – договорна (възнаградителна) и законна (обезщетителна).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с уважената част на исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение – изчислено по Наредбата за заплащане на правната помощ и за държавна такса в общ размер на 232,13 лева, а според уважената част от исковете 148,61 лева.

Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията – 100,65 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Ц.А.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „…” № , ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., сумата от 3432 лева – главница по договор за потребителски заем с номер PLUS–14953473 от 16.06.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019г. до  окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете за сумата 1301,52 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.06.2019 г. и за сумата от 626,93 лева – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 06.06.2019 г. 

Осъжда Ц.А.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „…” № , ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., сумата от 148,61 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 569/2019г. по описа на РС Своге, според уважената част на исковете.

Осъжда Ц.А.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „….” № , ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., сумата от 100,65 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. 378/2019г. по описа на РС Своге, според установената част от вземанията.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

 

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :